ПРЕПОРЪКИ

 Доктор Бил Хамън е изследовател на словото. В тази книга той ни предоставя 48 години на служение и опит. Книгата, която сега държите в ръцете си, посветена на изграждането и екипирането на петкратното служение, на служители и светии, е изчерпателна в проучването си и обширна в обхвата си. От основата на “призовани да бъдем светии” чрез възстановяване, екипиране, активиране и призив, Денят на Светиите насочва читателя към денят, “когато светиите завладяват Царството и установяват Божията слава в Божията нова земя”.

Томи Тени,
Автор на Преследвачите на Бога

 Денят на светиите има моя глас за книга на годината в настоящата апостолска реформация. Бил Хамън е комбинирал успешно историята и теологията с пророческо прозрение и всичко това е смесено с едно ухо, което чува ясно това, което Духът понастоящем говори на църквите. Тази книга ще помогне на Тялото Христово да навлезе в една динамична и вълнуваща ера, непозната досега от дните на Исус и апостолите.

 С. П. Вагнер
Ректор на лидерски институт Вагнер

Бил Хамън е бил на ръба на острието на пророческото откровение в продължение на години. Не само че той е пионер в областта на пророческото и апостолското движение, но също така е инструмент за стартиране на растящото движение на служението на маркетплейса. Сега с тази нова книга, той завежда Църквата на място, където тя да може да започне да оперира в събитията на последните дни. Неговият стил на поучение, комбиниран с откровение, прави това една забележителна книга за всички, които са заинтересовани в Денят на светиите: “проповядване на евангелието, демонстриране на Царството и изявяване на Божията слава по земята”.

 Денят на светиите е уникална книга за Христовото Тяло относно обучението и освобождаването на жътвената сила на последните дни. Аз очаквам с нетърпение нейното влияние в служението на маркетплейса.

Рич Маршал
Автор на Бог в действие      

Аз се наслаждавам на новата пророческа книга на моя скъп приятел и брат Бил Хамън, Денят на светиите. Проповядвал съм с Бил Хамън и вярвам в неговите дарби от Бог, в интегритета му спрямо Божието слово и чудотворните резултати на неговото мощно помазано служение. Той и неговата прекрасна и помазана съпруга Евелин са много скъпи за Евелин и мен. Те са ни благославяли и привдигали със слово от Святия Дух на знание и на разпознаване.

Аз вярвам, че тази най-необикновена книга може да вкара читателите в едно ново измерение на пророческото служение на нашия Спасител и на апостолите и пророците от Библията за нашето време. Благодаря ти Бил за това, че даваш на Тялото Христово тази книга от духа на Божия пророк.

Орал Робъртс

Основател/ректор на Университета Орал Робъртс

 Денят на светиите е една от книгите с най-дълбоко откровение, които аз съм чела. Д-р Хамън ни дава ориентир, за да ни помогне в пътя ни към разбирането на това, което Бог казва на Църквата в този нов Милениум. Всеки вярващ трябва да я прочете.

Синди Джейкъбс
Генерали на Ходатайство

Като успешен консултант на компании като: AT&T, Aramark, IBM, Kodak, MCI, Phillips Petroleum, Southdown, Sun Control Systems, Sylvan Learning Systems, U.S. Navy, U.S. Treasury Department, United Airlines, US Airways, и Wal-Mart Corporation, аз си мислех, че съм успял, докато не срещнах д-р Бил Хамън през 1989 година. Откровението му за служението на маркетплейса промени живота ми завинаги. Неговото пророческо покривало разшири моите мисли и откровения за бизнес-света.

Да чуеш Божия глас в бизнеса означава да промениш всеки и всичко, до което се докоснеш. Например докато работих с една много известна петролна компания, Бог ми даде идея, която буквално ги спаси от това да не изгубят милиони долари. Друга боговдъхновена идея към една от най-големите компании за обучение в света, ще помогне на над един милион деца годишно да се обучават по-добре. Друго пророческо прозрение осигури една наемаща програма, която ще помогне на хиляди компании през следващите години да наемат правилните хора още от първия път.

Благодаря ти епископ Хамън за животопроменящото откровение за служението на маркетплейса.

Санфорд Г. Кълкин

 Доктор Хамън е един от най-ранните пионери що се отнася до мястото и целта на християните в маркетплейса. Той е бил използван от Бог чрез предишните си книги и обширното си интернационално служение, за да помогне на Църквата да осъзнае централното място на маркетплейса и ролята на вярващите в него. В книгата си Денят на светиите, д-р Хамън се фокусира върху всичко това и го прави във време, когато това послание е изключително необходимо. Тази книга е задължително четиво за всеки.

Ед Силвозо

Автор на Помазан за бизнес

Последната книга на д-р Хамън предизвиква Църквата да види плодоносните полета на служение навсякъде около нас, призовавайки Църквата да бъде Църквата. Д-р Хамън подчертава нуждата от екипиране и активиране на християните за служение в дните, в които живеем; не само в църквата, но и в маркетплейса. Д-р Хамън има много актуално послание.

Тони Пъркинс

Представител на щата Луизиана

Уау! Какво актуално слово! Цялото творение стене и очаква проявлението на светиите – изпълнени със сила, активирани и изявени.

Истината на тази книга точно описва нещата, които са напълно необходими, за да изпълним Божиите обещания, така че цялата земя да бъде изпълнена с Неговата слава и Исус да се върне, когато евангелието на Царството бъде проповядвано по всички нации. Този ден наближава много бързо. Тази истина е неограничена – тя изкарва евангелието от платформата в пътя на Божието крайно намерение да превземе света, който Той сам притежава. Светии, нека го направим!

Благодаря ти д-р Хамън за най-добрата ти книга досега!

Емануел Канистрачи

Интернационални Апостолски мисии

 Д-р Бил Хамън дефинира идващото движение като “Движението на светиите”. Той прави задълбочено изследване на предишните движения, които Църквата е преживяла. Д-р Бил Хамън декларира, че това движение на светиите ще бъде най-широко разпространеното от всички тях.

През очите на пророка той вижда тези неща, които не са, като че ли вече са. Това движение на светиите ще бъде предвождано от петкратното служение. Петкратните служители са хората, които ще екипират светиите за това мощно Божие движение. Това не само ще подготви светиите за тяхното служение, но и ясно ще дефинира ролята на апостола, пророка, евангелизатора, пастора и учителя.

 Четете тази книга с отворен ум и бъдете част от това ”Идващо движение”. Мога сърдечно да препоръчам тази книга.

Ърл Поулк

Епископ,
Cathedral at Chapel Hill

Невероятна книга! Тази изключителна книга е революционна, тъй като тя ни призовава към промяна на парадигмата в нашия манталитет за това как трябва църквите да бъдат структурирани.

 Д-р Бил Хамън има необичайно помазание на откровение както “синовете на Исахар”(1 Летописи 12:32) за познаване на времената и сезоните, в които живеем и за това, което Божиите хора трябва да правят.

 Докато епископ Хамън излага неопровержими аргументи за екипите на петкратно служение, които екипират Божията армия от светии на последното време за служение и воюване, той систематично показва какво всяка църква трябва да направи, ако вярва, че има обещана земя(съдба, обещание) за завладяване и врагове(началства и власти) за побеждаване. Той предупреждава, че тези, които се провалят в този мандат, ще осъдят техните служения на “скитничество в пустинята”.

 Тази актуална книга е призив за всички “обичащи комфорта светии” да излязат от плътщината си, да се обучат като войни и да се качат на Божия боен кораб, за да издухат сатанинските сили от водата.

Гари Л. Гриийнуолд

Апостол на Служение “Орлово гнездо”

 Винаги съм се наслаждавала на книгите на д-р Бил Хамън. Откакто прочетох първата му книга Вечната църква, с нетърпение очаквам всяка следваща. Всяка книга е била предвестник за времето си. Откровението във всяка от книгите му по-късно се е потвърждавало. Най-животопроменящата книга, която някога съм чела за пророческото беше Пророци и лично пророчество, написана от д-р Хамън в средата на 1980-те, която от тогава е станала всеприет наръчник за пророческото по света. Тя е била преведена на много езици и ни е донесла прогресивен модел за пионерстване в пророческото. Аз вярвам, че Денят на светиите ще бъде за Движението на светиите това, което Пророци и лично пророчество беше за Пророческото движение. Всяка глава спешно ни предизвиква от Бог да заемем позиция и да екипираме другите, да бъдат партньори с Бог. Тази книга определено е написана с помазанието на “синовете на Исахар”, предварително комуникираща Божиите времена и сезони към нас.

Шарън Стоун

Директор  на
Christian International Europe

 Като бивш професионален футболен играч и понастоящем директор на служението Promise Vision, аз знам колко е важно Божиите хора да се изправят в едно общество, което се отдалечава от моралната си основа. Също така аз знам колко жизненоважно е Божиите хора да излязат от църквата и да завладеят света. Божието Царство трябва да бъде установено в маркетплейса. Поради тази причина аз препоръчвам книгата на д-р Бил Хамън Денят на светиите. Тя представлява ясен призив, изискващ отклик от всеки вярващ да не стои на страна, но да влезе в играта и да предаде себе си на Божиите цели за това поколение.

Реджи Уайт

Директор на
Promise Vision
 

СПЕЦИФИЧНИ НЕЩА ОТНОСНО
ДЕНЯТ НА СВЕТИИТЕ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ПОКРИТИ В ТАЗИ КНИГА

Денят на светиите е от изключителна важност и ще произведе много неща за изпълнение на Божията цел. Много писания ще бъдат използвани за доказването на всяка отделна тема.

•Денят на светиите е следващото определено събитие на последното време.

•Цялото творение очаква Денят на светиите.

•Големият облак от свидетели в небето копнее за Денят на светиите.

•За участващите в Денят на светиите свръхестественото ще бъде нормално явление.

•Всеки светия ще стане служител в Денят на светиите.

•Всеки петкратен служител ще стане пълен израз на Христос Исус.

•Денят на светиите ще донесе най-великата революционна възстановителна истина от времето на откровението на Протестантското движение и поучението за свещенството на всеки вярващ.

•Денят на светиите е следващото главно събитие в Божието пълно възстановяване на Църквата.

•То е началото на края на съществуването на смъртните хора.

•Денят на светиите ще подготви пътя за Движението на установяване на Царството.

•То ще разкрие и активира пророците и апостолите в маркетплейса.

•Служителите в маркетплейса ще бъдат толкова революционна идея за Църквата на 21 век, както факта, че езичниците могат да станат светии, беше за Църквата от първи век.

•Светиите активирани в маркетплейса ще демонстрират евангелието на Божието Царство.

•Светиите ще демонстрират Господството на Христос като свидетелство на Царството към всяка нация.

•Денят на светиите ще донесе откровение и активация за всеки светия в свръхестествени проявления.

•Завършекът на Денят на светиите ще направи Господната слава да изпълни земята, както водите покриват морето.

•Той ще донесе откровение за Божията прогресивна и крайна цел за Неговите светии, Църквата.

•Той ще подготви поколението на транзиция – Омега за неговата предопределена победоносна съдба.

•Най-великата жътва от души някога записана в Църковната история ще се случи по време на Денят на светиите.

•Исус е развълнуван относно този идващ ден, когато Той ще бъде напълно прославен в светиите Си.

ВЪВЕДЕНИЕ

В много аспекти това е най-важната книга, която съм написал. През по-голямата част от моите 48 години на служение, аз съм се фокусирал върху библейско изследване, търсене на откровение от Святия Дух относно Божия план за Неговата Църква и екипиране на Божиите хора в техните дарби и призиви. Всичко това е работило към целта Божиите хора да бъдат подготвени за едно Божествено движение на възстановяване, което аз пророчески усещам, че Святият Дух довежда до Църквата. Много скоро Божиите светии ще започнат да демонстрират свръхестествените дела на Исус в един невероятен мащаб. Милиони новородени, изпълнени с духа вярващи, които са били обучени и екипирани пророчески ще изговорят думите на Исус и апостолски ще демонстрират Неговата чудотворна сила като свидетелство на Божието Царство. 

 Тези, които са запознати със служението Christian International знаят, че нашата главна роля е да помогнем в изграждането на апостоли и пророци в Христовото Тяло до тяхното библейско място като основополагащи служители в Църквата, съградена върху главния Крайъгълен Камък, Исус Христос. Но това не е самоцел. Книгата Ефесяни ясно ни показва, че Христос даде петкратните служители на Църквата, включително апостолите и пророците с цел екипирането на светиите за делото на служението.

Тази книга библейски ще разкрие факта, че светиите на последните дни имат служение, което трябва да изпълнят. Целта на книгата е да просветли читателя относно това, което Святият Дух има поръчение да постигне в Църквата през следващите няколко години и да покаже как всеки вярващ е призован да участва в това. Когато петкратното служение застане на мястото си в Църквата, светиите ще бъдат екипирани и освободени, за да демонстрират евангелието на Царството по целия свят. 

Много християни чакат “Господния ден” – връщането на Исус Христос. През последните десетилетия много се набляга върху “грабването” на християните от този свят. Писанията индикират обаче, че много неща ще се случат преди връщането на Господ. Светиите ще пожънат най-великата жътва от души, които някога са влизали в Царството. Ние ще търсим да докажем библейски реалността на този “Ден” в Божията програма и пророчески дневен ред – преди идването на Господ – когато светиите ще изпълнят всички писания относно Църквата на Христос. 

Тази книга ще покаже, че Исус е посветен да работи заедно с Църквата Си чрез Святия Дух, докато ние всички не проходим във всичко, което Той е пророкувал. Една от най-големите ми страсти е да помогна на всеки вярващ да изпълни своето лично служение като член на Христовото Тяло. Ние не сме просто някакви случайности на тази земя. Бог има цел и съдба за всеки един от нас. Всеки един от нас има определени неща, които трябва да извърши на тази земя. Аз бях ръкоположен в служение преди почти 50 години и всеки от вас, които четете тази книга, е точно толкова призован и назначен, както аз съм бил, да служи на Бог в някаква форма на християнско служение. Вашата служебна платформа може да не е амвона на вашата локална църква, а по-скоро бизнес щаб квартира, агенция за недвижим имоти или местно училище. 

 Аз искрено вярвам, че тази книга е написана с апостолско-пророческо откровение относно Божията цел за Неговата Църква-светиите. Моето специфично помазание е като това на “синовете на Исахар, които имаха разбиране за времената, за да знаят какво Израел трябваше да прави” (1 Летописи 12:32 а). Моят дар е да откривам цялостната картина на Църквата от началото до крайната и дестинация, особено да се занимавам с миналите, настоящите и идващите Божии движения. Аз се доверявам на Господ за ново и по-обширно откровение, докато се опитвам да събера мъдростта и знанието, за да може да представя реалността на идващия ден на светиите. Ние ще опишем характера, принципите, служението, което трябва да бъде изявено и делото на денят на светиите в Божия процес на възстановяване, който трябва да продължи “до времето на възстановяването на всички неща ,които Бог е изговорил от устата на всички Свои святи пророци от началото на света”(Деян. 3:21б).

За да можем да имаме ясно видение за това, което Святият Дух се подготвя да извърши, ще трябва да прекараме известно време, преглеждайки процеса на Църковно възстановяване. Много новозаветни истини, които са били разбирани от Църквата на първи век, са били изгубени в последващите поколения, докато Святият Дух не започна да осветлява тези истини на Своите хора във времето на Протестантската реформация. Тези, които са чели другите ми книги, особено книгите свързани с историята и дестинацията на Църквата, ще бъдат добре запознати с част от този материал. Бих искал обаче и вие да четете с отворено сърце, позволявайки на Святия Дух да възобнови видението ви и да съживи във вас нови откровения относно Божиите бъдещи планове и цели за нас като неговото Тяло. 

Ако вие не сте запознати с процеса на възстановяване на Църквата или сте намирали Църковната история като нещо неинтересно и нещо от миналото, аз се надявам, че вие ще позволите на Господ да изгради вълнение във вашия дух. Ние ще видим, че Исус наистина вярно е градял Своята църква и ще видим това, което остава да бъде извършено преди Той да се върне. Поглеждайки назад, за да видим откъде е дошла Църквата, също така ще ни подготви да се придвижим напред в нашата вечна съдба. Аз се надявам, че тези истини ще предадат видение за най-великия ден в живота на Църквата.

След като опишем накъде са се насочили светиите, ще дадем практическа мъдрост що се отнася до всеки вярващ. Ще бъдат дадени също пророческа яснота и библейски директиви за правилната подготовка и участие в Деня на светиите. Ние ще търсим да обясним служението, което светиите ще трябва да изявят, екипировката, която петкратните служители трябва да осигурят за светиите и зрелостта, която се изисква от светиите. Надяваме се да открием принципите, които трябва да бъдат практикувани и клопките, които трябва да бъдат избягвани, за да може Денят на светиите правилно да постигне своята цел. В по-следващите глави ще покрием как светиите трябва да действат като служители в тяхната месторабота на маркетплейса и в арените на правителството. Ние ще разгледаме как трябва да бъдем екипирани да чуваме от Бог пророчески и как да се активираме в свръхестествените дарби и способности. 

 Бележките в края на всяка глава дават допълнителна информация за покритите теми. По-голямата част от бележките и препратките от Писанията са за хората, които биха искали да изследват определената тема детайлно. Аз ви окуражавам да бъдете като беряните в Деяния 17:11 б, които “приеха словото с готовност и изследваха Писанията всекидневно, за да видят дали тези неща бяха така” . 

Денят на Светиите” идва и Бог ще призове всеки вярващ да участва в този ден. Това ще бъде най-великото време в историята за тези, които гладуват да изпълнят Божия план за техния живот, особено тези, които са сто процента посветени да прославят Христос, да надделеят над всички неща, да пожънат велика жътва и да видят Божието Царство да идва и Неговата воля да се извърши на земята, както е на небето. Ако вие искате да бъдете част от всичко, което Христос върши в Църквата днес, вие ще искате да четете с голям интерес, молейки Святият Дух да уголеми или засили вашето желание да участвате и да ви открие вашата индивидуална роля в Неговия велик план. Вие сте били призовани за време като това! Господи, аз те моля да дадеш на всички, които четат, Дух на мъдрост и откровение да познаят това, което Святият Дух казва на Църквата днес и да разберат тяхната част в Твоя велик план и цел. Амин.

 Сега нека да влезем във всичко, което е въвлечено в изпълнението на Божиите цели за нас като хора “призовани да бъдат светии”. Цялото творение с трепет очаква Денят на светиите когато светиите ще завладеят Царството и ще установят Божията слава на Божията нова земя.

Глава 1 ПРИЗОВАНИ ДА БЪДЕМ СВЕТИИ

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ

 Най-великият призив на небето или земята е човек да бъде светия на Всевишния Бог. Няма по-велика привилегия или позиция от това да бъдем деца на Бог чрез Исус Христос нашия Господ и Спасител. Исус каза на множествата, които слушаха поучението Му, че сред всички родени от жени нямаше никой, който се беше издигнал по-велико от Йоан Кръстител. След това Той прибави, че най-малкият светия в Божието Царство е по-велик от Йоан. Апостол Павел писа на светиите в Ефес, че той се молеше за тях:

дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е
надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите

(Ефесяни 1:17- 19)

Светиите на Бог са тези, на които е дадена привилегията и възможността да бъдат направени съобразни с образа на Исус Христос. Това означава не само да съобразим нашия вътрешен характер, отношение и желание, но също така да станем като Исус в цялото си поведение и начин на държание с хората около нас. Това включва да бъдем изпълнени със силата на Святия Дух и да действаме в сила и чудеса, за да доведем Божието Царство на тази земя. Ние бързо се придвижваме към това място в историята, където обикновеният светия ще демонстрира свръхестествените дела на Исус Христос. Точно както Исус говореше само това, което чуваше Своя Отец да говори и правеше само това, което виждаше Своя Отец да прави, така Божиите светии ще бъдат екипирани и обучени да изявяват Божиите дела и думи, когато се придвижват във всекидневните си дела.

Дефиниция на думата светия

 От многото думи, използвани в Библията, които идентифицират Божиите избрани хора, терминът светия е най-често употребяван (96 пъти) и той носи някои от най-великите откровения за Божията цел за Неговите хора и в тази ера и в идващите ери. Гръцката дума hagios е преведена 62 пъти като ”светия”. Тя е преведена 101 път като “свят” и 93 пъти като “Святият Дух” (hagios pneuma). Тя е преведена също така “светилище” 3 пъти. Думата означава “свят, отделен, отделен”. Истински светия е този, който е станал свят чрез праведността на Христос. Както Шатрата на Мойсей и всички нейни мебели, светиите са отделени от употребата на света и са отделени специфично за Божия употреба и слава. Светиите са божиите “святи хора”. Те са оставени и помазани и са станали отделени от пътищата на света, за да живеят Христовия живот и да демонстрират Божието Царство.

 По време на Тъмните векове (приблизително между 500 и 1500 година сл. Хр.) общата употреба на думата светия е била прекъсната. Тази дума е станала термин за тези, които Католическата църква е определяла като светии – обикновено някой, който вече е умрял. Това е причината, поради която старата версия King James на Библията говори за всеки от авторите на четирите евангелия като например Свети Матей, Свети Марк и т.н. и Римокатолическата и Източно православните църкви също са имали светии-покровители. Библията обаче представя светиите просто като хора, чиито грехове са били измити от кръвта на Исус, които са били родени от Святия Дух и които са били прехвърлени от царството на тъмнината в Царството на Божия скъп Син, което ги прави Божии деца. Други често срещани термини са християни, вярващи или от време на време, братята (братя и сестри в Господ). В тази книга главно ние ще използваме думата, която се намира най-често в Писанията – светии.

ОБЩОТО ТЯЛО ОТ СВЕТИИ – ЦЪРКВАТА

 Като общо тяло, светиите, тези изкупени хора, които са извикани от света, отделени и посветени на Бог, са наречени Ecclesia, което е преведено Църквата. Други общи имена са Христовото Тяло, Божията сграда, Христова Невяста и т.н. Апостол Павел описва Църквата като Христовото Тяло. Той казва, че има само едно Христово Тяло на земята, което има много части с различни и разнообразни функции. В 1 Коринтяни 12 глава апостол Павел обяснява, че всеки човек, който приеме Христос като личен Спасител е роден от Бог и кръстен в Христовото Тяло като член. Сборът от всички тези членове, които са събрани заедно чрез Духа като общо Тяло на Христос е Божието или Христовото обиталище на земята. Точно както физическото тяло на Исус беше Божие обиталище или обиталище на Бог Отец, докато Той беше на земята, така Христовото Тяло, Църквата е обиталище и щаб-квартира на Христос на земята. Бог Отец, Синът и Святият Дух са едно и въпреки това всеки от тях играе специфична и определена роля в изграждането на Църквата. Исус каза, че Той ще изпрати Святият Дух да обвини за грях, да накара хората да повярват в Христос, да освети вярващите, да даде сила на светиите, да изговори истината относно Христос и да открие бъдещите Божии цели. След като Христос беше изкупил Църквата със Собствената си кръв, Той роди Църквата и я изпълни със Своя Дух. Тогава Святият Дух започна да кръщава вярващите като членове на Тялото на Христос, Църквата. Святият Дух има дарби, които Той дава на всеки член на Христовото Тяло. Исус има дарби, които Той дава на определени членове на Христовото Тяло. 

Петкратни служители

 След като Исус се изкачи на небето, Той взе Своето служение на изграждане на Църквата и го раздели на пет категории, които Той даде. Исус даде специфични имена на тези надарени служения ”и Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други евангелизатори, други пастори и учители”. Използвани са някои термини, за да опишат тези пет дарби, които са дадени на Божиите мъже и жени: дарби на възкачване на Христос, петкратни служители и петкратно служение, управленчески и административни офиси на Църквата. В тази книга вие ще виждате тези термини под общото название ”петкратни”. Технически говорейки те не са дарби на Святия Дух, а дарби на Самия Христос към Неговата Църква. Всеки от петкратните служители е получил една пета от цялото служение на Христос Исус. Въпреки че петкратните служения са равни пропорционално, те не са еднакви в техните Божествени способности, функции и служения. Пасажът в Посланието към Ефесяни 4 глава, който цитирахме по-рано, продължава като казва, че всички те са дадени за екипиране на светиите. Няма определено Писание, което казва какви са специфичните неща, които евангелизаторите, пасторите или учителите вършат. Има обаче няколко писания, които казват какво апостолите или пророците вършат. Ефесяни 2:20 обяснява, че те имат основополагащото служение в Църквата. Църквата не е физическа сграда, тя е “сграда съставена от живи, измити в кръвта хора”. Апостолите и пророците са основополагащите членове, върху които се съграждат останалата част от членовете на Църквата. Те осигуряват структурата за екипирането на светиите. 

Бог поставя приоритет върху светиите, не върху лидерите 

Аз съм епископ над няколкостотин църкви. Аз силно поучавам върху управленческата структура на локалната църква и апостолската структура на общата Църква и съм прекарал голяма част от служението си, помагайки за издигането и обучаването на хората, които Бог е призовал като пророци и апостоли. Аз обаче вярвам, че ние, които сме в лидерството трябва да погледнем по нов начин на начина, по който Бог поставя Своите приоритети. Денят на светиите няма да премахне управленческата и лидерската структура на Църквата, но ще направи така, че да стане промяна в парадигмата, в начина, по който църковните лидери гледат на светиите. Вместо да бъдем презаети с лидерски титли, позиции и власт ние ще бъдем повече ориентирани към светиите.

 Петкратните служители са дадени за светиите, а не светиите за петкратните служители. Прекалено много пастори чувстват, че Бог им е дал светиите в тяхното събрание, за да може да ги направи успешни, за да може те да си плащат десятъците, за да може пасторите да бъдат подкрепяни в служението, за да може да си построят по-големи сгради, за да излязат по телевизията или за да имат мисионерски пътувания. Няма нищо неправилно относно всички тези дейности, но схващането и мотива на такъв вид служители е противоположен на Божията цел, поради която Той е дал апостоли и пастори на своята Църква. За да може светиите да бъдат активирани и да бъдат ефективни, много ръкоположени служители ще трябва да направят някои радикални и революционни нагласи в отношението си. Самите светии трябва също да получат откровение относно техния призив, привилегии и отговорности към Христос и Неговия лидерски екип.

НОВИЯТ ЗАВЕТ БЕШЕ НАПИСАН КЪМ СВЕТИИТЕ

 Апостол Павел адресира много от своите послания към тези,”които бяха призовани да бъдат светии” .

до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:
(1 Коринтяни 1:2)

до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
(Римляни 1:7)

Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, до светиите и верните в Христа Исуса, които са в Ефес
 (Ефесяни 1:1)

Авторите на 27-те книги на Новия завет адресираха техните послания както следва:

Към светиите, което включва спасените, осветените и верните в Христос Исус:

Римляни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, 2 Петрово , Юда.

Към евреите, 12-те племена, странниците и тези, които бяха разпръснати по другите страни

Евреи, Яков, 1 Петрово

Към “моите малки деца”

1 Йоан

Към определен човек и към “избраната дама”

Лука, Деяния, 1 Тимотей, 2 Тимотей, Тит, Филимон, 2 Йоан, 3 Йоан

Към църквата в определен град и към “седемте църкви в Азия”

Галатяни, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни ,1 Солунци, 2 Солунци, Откровение

•Три от евангелията не бяха адресирани към някаква специфична група или индивидуална личност: Матей, Марк, Йоан.

 Когато анализирах всяка книга, аз бях учуден да открия, че всички книги в Новия завет бяха написани към светиите, а не към Църковното лидерство. Не би бил правилен протокола днес за мен или за който и да е друг служител, да изпрати писмо към локалната църква и да не го адресира към местния пастор. Това би се сметнало за служебно неетично да се пренебрегне пастора или неговата позиция, като се адресира писмото и поздравлението “към светиите”. Независимо от това, десет от новозаветните послания са адресирани точно по този начин. Учудващо е, че нито една книга не е адресирана към петкратен индивидуален служител. 

Един петдесятен служител проповядваше послание, като искаше да намали валидността на настоящите апостоли и пророци в Църквата. Той каза, че не е имало пророци и апостоли след Ранната Църква. Една от главните му точки беше факта, че никоя от книгите на Новия завет не е била адресирана към апостол или пророк. Той пропусна да спомене обаче,ч е нито една от книгите не беше адресирана и към евангелизатор, учител или пастор. На базата на неговата логика и размишление ние би трябвало да изпитаме валидността и на служението на пасторите в настоящата църква, тъй като нито една от книгите на Библията не беше адресирана към пастор. 

 Дори Посланието към Ефесяните е адресирано към светиите. Това е книгата, в която апостол Павел поучаваше най-много за служението на апостолите и пророците и донесе откровение за петкратните служители, които Христос даде, наричайки ги апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители. Книгата Филипяни е единствената, която споменава човек в надзирателска позиция и това е след като се споменават първо светиите: “До всички светии в Христос Исус, които са във Филипи заедно с епископите и дяконите”(Филип. 1:1).

Взаимоотношението е по-важно от позицията

 Когато Павел адресираше писмата си към индивидуални личности като Тимотей, Тит и Филимон, той го направи на базата на взаимоотношението си с тях, а не толкова на тяхната позиция в Църквата. Павел не писа “към пастор Тимотей” или “до Тимотей, пастор на местната църква”. Той написа “до Тимотей, истински и верен мой син във вярата”(2Тимотей 1:2). Нека всички да бъдем отворени за Духът на истината и библейското знание и откровение, което ни освобождава от някои от нашите начини на мислене и традиции, които не са библейски точни. Когато Христос настрои Своята Църква към Себе Си, ние ще трябва да прегърнем истините, които може да ни изглеждат революционни(Йоан 16:13).

СЛУЖЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ВЯРВАЩИ

 Денят на светиите ще донесе откровение за истините, които са точно толкова революционни, колкото са били и някои от истините на Протестантското движение. Например по време на Протестантското движение, Мартин Лутер е поучавал върху откровенията и истините относно “свещенството на вярващия”. Това може да не звучи революционно за хората, които са били Протестантки християни през целия си живот и не разбират как Католическата църква е функционирала в тези дни. Преди обаче да стартира Протестантското движение през 1517 година, единствените два представителя на Християнството са били Източно Православната църква и Римокатолическата църква. На членовете на тези църкви не им е било позволено да имат Библия, която да четат. Свещениците в Католическата църква от папата до “отците” във всяка местна ирония са били единствените , които да четат Библията и да тълкуват значението и. Църковните членове не са можели директно да ходят при Бог, но е трябвало да минават пред Божия престол чрез техния свещеник. Греховете са се изповядвали пред свещеника, а не директно на Бог. Църковните членове са били напълно зависими от свещеника за тяхното взаимоотношение с Бог. Майка Мария и свещениците са били посредниците между хората и Исус Христос. Средните и обикновените църковни членове дори не са имали очакването за директен достъп до небето, когато умрат. Най-доброто, за което те са могли да се надяват е, да намалят тяхното очистващо време в огньовете на чистилището чрез вършене на самоналожени наказания, плащане на индулгенции и извършване на други добри дела. 

Свещенството на всички вярващи

 Протестантските реформатори поучавали, че всеки вярващ християнин е свещеник” на Бог и че той може да достигне Божия престол чрез кръвта на Исус и Божията благодат без намесата на свещенството в църквата. Всеки човек можел да изповяда греховете си директно пред Бог и да бъде опростен, без да ги изповядва преди това на свещеника или да има благословията на папата или ходатайството на Дева Мария, “Божията майка”. С други думи, в едно лично взаимоотношение с Бог всеки вярващ е имал същите права и свещенически привилегии, както и ръкоположените свещеници на Църквата. Вие можете да видите защо йерархията на Католическата църква е определила тези хора като еретици и ги е изгонила от деноминацията. Католическите лидери са казали, че Протестантските поучения са антицърковни и са причинявали бунт срещу доктрината и делегираната власт на папата, Божия викарий и на свещениците и отците, които са били неговите назначени религиозни лидери и посредници за членовете на Църквата.

Служението на всички вярващи

 В Денят на светиите, истината и откровението, че всеки светия е служител на Господ Исус Христос ще бъдат проповядвани и практикувани. Това е друг начин да се каже, че всеки вярващ е свещеник на Бог. В църквата на първи век думата служител не е говорила за титла на свещеническа позиция, а по-скоро за служение, което вярващият е давал. Всеки светия има призив, има привилегия да служи със Святия Дух, с Божието слово и с Божията благодат на останалите. Всяка местна църква трябва да бъде събрание от служители. 

Ние ще видим мощна духовна армия от работници, професионалисти, студенти и пенсионери, демонстриращи служението на Христос Исус и Неговата надделяваща сила над всички сили на тъмнината. В 8 глава ние ще покрием в по-голяма дълбочина предмета на светиите в маркетплейса и правителството. 

Всички служители минават през еднакви изисквания

 Човек може по-добре да разбере и да приеме тази истина, като си зададе следните въпроси. От какво се нуждае един светия, който е призован да служи в света, което е по-различно от това, от което се нуждае един светия, призован да служи в правителството или на маркетплейса? Дали християнските бизнесмени, правителствени лидери и ръкоположени служители трябва да бъдат с измити грехове чрез кръвта на Исус? Всички те ли имат нужда да познават Исус като личен Спасител? Всички ли трябва да бъдат изпълнени със Святия Дух и да имат практическо познаване на Божието слово? Всички ли трябва да имат Христовоподобен характер, да практикуват библейски принципи и да бъдат предадени на Христос за Неговата собствена слава или цел. Отговорът винаги е ДА! Призванието и специфичната Божествена благодат да се изпълни определено призвание е различна за всеки светия, но нужните библейски атрибути са еднакви. (1 Коринт. 12:11; Римл. 12:4).

Качествата, от които един човек има нужда да бъде добър президент на една нация са същите качества, от които човек има нужда, за да бъде добър гражданин на тази нация. Призивът да бъдеш президент обаче, изисква повече подготовка в специфични умения и способности, отколкото призивът да бъдеш обикновен гражданин. Всеки член на човешкото тяло бива сформиран в утробата и има ДНК, което насочва неговото сформиране, за да му даде способност да изпълни призива на този член. Всеки член на естественото тяло участва в 11-те химически елемента и кръвта, която дава живот на тялото, но тези елементи дават способност на всеки член да извършва различна функция. По същия начин всеки светия участва в библейските качества на Христовото тяло, но всеки служи различно според индивидуалния призив и служение.(1Коринт. 12:27). В по-нататъшни глави ние ще погледнем към спецификите на това как светиите могат да бъдат екипирани да функционират в тяхната лична област на отговорност 

Божествената Църковна структура ще остане

 Светиите трябва да разберат, че Денят на светиите няма да ги освободи да станат закон за самите себе си. Бог върши всичко в Божествен ред. Първо трябва да бъде положена правилната основа, преди да може да бъде изградена сградата. Бог възстановявана основополагащите се служения на пророка и апостола, преди Той напълно да изгради сградата на зрели и активирани светии(Ефес. 2:20). Църквата е посред едно пророческо-апостолско движение, което възстановява пророците и апостолите в правилното служение, позиция и власт в Църквата, които те първично са имали, когато Христос установи Своята Църква. Последните пет десетилетия на 20 век, Църквата е наблегнала и възстановила петкратните служители обратно в активно служение в Църквата. Хората, които имат видението, сърцето и служението към светиите на Христос, ще бъдат генералите и други офицери, водещи Божията велика армия от светии.

 Първото десетилетие на 21 век ще види как Святият Дух ще донесе откровение и правилно нагласяне на петкратните служители според Христовия първичен модел, така че Христос да може да изпълни Своята цел в и чрез Църквата Си. Аз вярвам, че главната Божия цел за разпознаване, активиране и обединение на петкратните служители е за да може те да изпълнят Божественото си поръчение на екипиране на светиите. Тогава светиите ще могат да извършат тяхното служение като членове и ще бъдат подготвени да участват в Деня на светиите. Имайте предвид, че Църковната структура и Божествения ред са точно толкова вечни, колкото са Христос и Църквата Му(Ефес. 3:11). Църквата винаги ще има различни нива на Божията делегирана власт във вечността. Денят на светиите няма да намали лидерската власт и важността и в локалната църква, но ще донесе Божествено приложение, което ще я направи по-ефективна, понеже ще функционира според Божия пълен Божествен модел. (Евреи 8:5; Изход 25:40; Матей 16:18).

СВЕТИИТЕ СА СПАСЕНИ ЗА БОЖИЯТА ЦЕЛ

 Защо човешките същества са призовани да станат светии

Ние искаме да разкрием някои от Божиите главни причини за това защо Той призовава хората от човешката раса да станат Негови светии. Много повече е включено в това, отколкото просто да ги спаси от ада и да ги направи кандидати за небето. Избягването на Божието наказание върху нечестивите в Огненото езеро чрез приемане на кръвта на Христос, очистването от греховете и получаването на вечния живот с Христос Исус е основополагаща вяра, нужна за това да бъдеш Божия светия. Ние, които сме светии, никога не трябва да забравяме от какво ни е спасил Исус и винаги трябва да имаме отношение на задълженост и благодарност. Но това, за което Христос Исус ни е спасил и ни е направил светии, е много по-велико от това, от което Той ни е спасил (Второзаконие 4:20; Йоан 3:1-3). Ние светиите не трябва да живеем нашия християнски живот гледайки назад, но трябва да гледаме напред и да се простираме към наградата, която Бог има за тези, които изпълнят висшето си призвание като светии( Филип. 3:14). Христос Исус има призив, служение, цел и съдба за всеки светия(1Коринт. 12:27). Той има по-велика съдба за общото Тяло от светии, наречено Църквата. Моята цел е да помогна на всички светии, които четат тази книга да открият тяхното лично служение и съдба, както и да ги подготвя да участват в нашата обща съдба. 

Светиите от Църквата на първи век

 Новият завет описва светиите от Ранната Църква като хора, пълни с вяра, активни и движещи се мощно в чудеса и знамения (Деяния 6:8). От деня на Петдесятница вярващите проповядваха евангелието със смелост и сила, докато Църквата не нарасна от приблизително 120 човека до хиляди, които отидоха по целия свят и го обърнаха обратно за Исус Христос. Когато гонението удари Ерусалим, вярващите изведнъж трябваше да бягат, оставяйки апостолите, които ги бяха водили. Деяния 8: 1-4 ни казва какво се случи:

А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много. 

А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

( Деяния 8:1-4)

Дали светиите са треперели обаче, понеже е нямало пастор, който да поддържа ръцете им? Не. Навсякъде вярващите се разпръснаха и като се издигнахаq демонстрираха посланието на евангелието на Божието Царство чрез чудеса и знамения (Деяния 8:4-6). Те потвърдиха думите на Исус, че тези знамения ще следват тези, които вярват.

И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.
(Марка 16:15-18)

Повече християни, но не напълно вярващи

 Приблизително 2000 години по-късно, евангелието на спасение чрез Исус Христос е отишло до всяка политическа нация и в момента се правят усилия да се достигне почти всяка етническа група. Стотици от милиони хора считат себе си християни. Една трета от населението на света се идентифицира с някой клон на Християнството, независимо дали присъстват на църковни събирания или четат Библията. Само Святият Дух знае със сигурност, но експертите по Църковен растеж пресмятат, че приблизително един на всеки десет човека в света има знание за спасителната вяра в Исус Христос. Въпреки че посланието за спасение е прокламирано, повечето християни не изявяват в личния си живот и служение това, което Исус каза, че те ще изявяват. 

 Има два главни типа събрания на светии в Църквите днес. Някои са на базата на традиция и ритуали, където вярващите функционират като публика. Членовете на събранието просто участват в ритуалите, които се изискват от тях и слушат служителя, като че ли присъстват на лекция. Други събирания са водени от служители, които се вливат в различни степени на евангелизиране, пророкуване, изцерение и чудеса, често с голямо усърдие, вълнение и вяра. Когато християните в тези църкви открият себе си привлечени към движението на Духа и почувстват подтик да участват, често те търсят да влязат в самото “служение”. 

Всички светии ще бъдат велики служители

 Исус има повече за Своята Църква, отколкото просто да има в нея повече и повече хора, които да служат от амвона. Преди връщането на Исус, Неговата Църква ще действа в цялата си пълнота, за която говорят Писанията. Исус Христос декларира на Своите последователи: ”…който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.”(Йоан 14:12). В продължение на много години аз съм пророкувал, че в близкото бъдеще средният светия ще върши по-велики дела, отколкото най-великия служител днес. Това време е много близо. 

Слава на Бог за служението на хора като Били Греъм, Орал Робъртс и Бени Хин, но Исус каза, че тези знамения ще следват тези, които вярват – не тези, които имат много известно служение, които са по телевизията или които стоят зад амвон само. Всички вярващи/светии трябва да живеят Христовия живот и служение (2 Коринт. 5:20 ; 4:10).

Демонстрацията на евангелието на Божието Царство не беше само за Църквата от първи век

Глава 7 от книгата на Данаил ни дава ключово писание за Идващия ден на светиите.

Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове.
(Даниил 7:18)

докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.
 (Даниил 7:22)

А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват. 

(Даниил 7:27)

Останалите стихове в главата ни откриват служенията, които ще се изпълнят, когато светиите са напълно активирани. Тези качества и проявления ще бъдат разгледани в 10 глава.

АПОСТОЛИТЕ И ПРОРОЦИТЕ УСЕЩАТ ГОЛЕМИ ПРОМЕНИ

 Настоящите служители прокламират, че Църквата ще започне да функционира през 21 век по радикално различен начин в сравнение с миналото. Църквата, която влиза в 21 век, може да бъде сравнена с Исус Навиев и децата на Израел, които се приготвяха да завладеят обещаната Ханаанска земя. Исус каза на хората да осветят себе си и да следват Ковчега на завета.”За да може да познаете пътя, по който трябва да ходите, понеже не сте минавали по този път преди”(Исус Навиев 3:4б). От първи век насам Църквата не е функционирала с пълнотата на петкратните служители, т.е. апостоли, пророци евангелизатори, пастори и учители, тъй като те не са били напълно активирани в техните служения и не са били в правилна позиция спрямо Бог и един спрямо друг (Ефес.4:11). Нито пък всички членове на Църквата са били активирани и са функционирали в техните служения (1Коринт. 12:27). Други апостоли и пророци в Христовото Тяло също разпознават тази трансформация. Ето какво казват някои от тях:

С. Питър Вагнер, широко известен и разпознат експерт по Църковния растеж и апостол/говорител в Христовото Тяло, казва:”Най-великата промяна в начини на правене на църква от Протестантската реформация насам се случва точно пред очите ни”. Той продължава: 

Моята хипотеза е, че Невястата на Христос, Църквата, узрява чрез един лесно забележим процес през време на последните няколко века в подготовка за изпълнение на задачата на великото поръчение. 

Началната точка, която аз определям е Протестантската реформация в която бяха установени твърдо теологическите въпроси: авторитетът на Писанията, оправданието чрез вяра и свещенството на всички вярващи. Движението на Джон Уесли след това показа изискването за лична и обща святост. 

Петдесятното движение малко по-късно говори за свръхестественото дело на Святия Дух в различните силови служения. Офисът на ходатая беше възстановен през 1970-те, а на пророка през 1980-те. Последната част дойде на мястото си през 1990-те с разпознаването на дара и офиса на апостола. 

Това не иска да каже, че Църквата е вече съвършена. Но искам да кажа, че инфраструктурата на Църквата така да се каже, може сега да бъде завършена. Църквата е много по-подготвена, за да придвижи Царството със скорост и интензитет, които не са били възможни в предишните поколения.”

 В своята книга Сянка на идващите неща Рик Джойнър поглежда към Църковната история, за да може да насочи Църквата към нейното бъдеще. Той заключава: 

 “Господ е имал винаги по няколко Исус Навиевци и Халевовци, които са били изключителни в тяхното си време, пълни с вяра и са вършели велики подвизи, но сега на края на века Той издига поколение с вяра, което да пресече и да завладее наследството си. Sam Jones, Evan Roberts и William Seymour бяха велики мъже на вяра, но Бог ще освободи десетки хиляди като тях заедно с тези като William Booth, Hudson Taylor, John Wesley, George Whitfield, Jonathan Edwards, Count Zinzendorf, John Knox, Luther, Петър и дори Павел – всички тях по едно и също време! Заедно те ще запалят множества от съживления като това в Нашвил, Уелс и Азуза Стриит, също така множества велики пробуждания и много реформации – всичко това събрано заедно. Издига се едно поколение, което ще види всички неща, които всеки пророк и праведник от началото са копнеели да видят. За тези, които обичат Бог, никога не е имало по-велик ден от сега, в който да бъдем живи. Господ е запазил най-доброто си вино за най-накрая.” 

 Рич Маршал, автор на книгата Бог работи, пише: 

“Един нов ден зазорява, в който Бог освобождава на маркетплейса армия от войници, които ще бъдат използвани като служители на предните линии за делото на Господ. Те ще докарат едно Божие движение, такова каквото никой от нас не е виждал преди. Ние ще видим суверенно Божие движение, не съживление в традиционния смисъл. Това няма да бъде нещо, което ще се случи в църква или нещо, което може да бъде характеризирано чрез серия от събрания. Евангелизаторът или пасторът няма да бъдат огъня на това Божие движение, поне в традиционното ни разбиране. 

Аз не знам как историята ще го запише и не съм сигурен дори как да го нарека днес. Но аз знам следното: Бог активно работи на маркетплейса. Ние се връщаме към библейския стандарт, където можем да очакваме да видим Бог да работи чрез живота на бизнес хората и професионалистите, на директорите и мениджърите, на полицаите и медицинските сестри, на атлетите и търговците. Да. Бог работи и Той иска да работи чрез вас!”

В следващите глави на тази книга ние ще видим, че Църквата е била в процес на възстановяване почти 500 години в подготовка на всички тези неща да се изпълнят в близкото бъдеще. Ние не сме минавали по този път преди.

Модел за Църквата

Ефес. 3:4-5 казва, че апостолите и пророците имат Христовото помазание да познаят тайните на Христос и Неговите времена и цели за Църквата.

“… от което, като прочитате, може да разберете моето проумяване в Христовата тайна),

която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци”

Те ще имат помазанието на”исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил (1Летописи 12:32а). Апостолите и пророците имат ключовете за откровение и знание (Лука 11:49-52).

Дори сред апостолите и пророците има много различни и специфични служения. Малко имат специфичното помазание да получат модела за Църквата и да имат цялостната картина на архитектурния модел на завършената сграда на Църквата. Когато Исус каза тази важна декларация: ”АЗ ще съградя Църквата Си (Матей 16:18 б), Той имаше модела и завършения макет на Църквата в ума Си. Тази част от ума на Христос е била дадена на някои апостоли и пророци в Църквата. Това не ги прави по-низши или по-велики, от който и да е от петкратните служители, просто им дава по-голяма отговорност да направят тези неща познати на Христовата Църква. 

Да направим истината за възстановяване позната

 Christian International поучава и обучава хора в истините на апостолското и пророческото движение, които са напълно покрити в някои от другите ми книги. Най-важните истини, които са били възстановени през тези движения, ще бъдат дискутирани по-детайлно в 5-та глава. Тези две последни движения донасят откровението и възстановяването на пророците и апостолите към Църквата, така че всички петкратни служители активно да обучават светиите за делото на служението. Всичко, което е било възстановено на Христовото Тяло до този момент е, за да може да даде способност на всяко поколение да изпълни съдбата си и да подготви и активира следващото главно възстановително движение в Божия дневен ред. 

Следващото нещо в Божия дневен ред – Движението на Светиите

 Пророците бяха възстановени през 1980-те , а апостолите през 1990-те. Сега в това първо десетилетие на 21 век е Божието предопределено време за светиите да влязат напълно в техните служения като членове на Църквата. Когато петкратните служители завършат тяхното Божествено назначение да екипират и усъвършенстват светиите в Христовоподобен характер и служение, тогава ще може да се случи пълното проявление на светиите. Във връзка с друга възстановителна терминология аз съм нарекъл това вдъхновено от Святия Дух време на активиране на Божиите хора “Движението на Светиите”. 

 То също има съдба да бъде главно възстановително движение, а не просто временно съживление или освежаване. “Движението на Светиите” ще има седемте главни качества, които са били част от всяко главно възстановително движение. Църковната история ни открива, че до този момент е имало пет главни възстановителни движения. “Движението на Светиите” ще бъде шестото. В следващите глави ние ще покрием тези неща по-детайлно.

 Защо използваме фразата “Денят на Светиите”? Практически говорейки терминът “Движението на Светиите” е взаимозаменяем с “Денят на Светиите” и затова ние ще използваме и двата термина в този текст. Аз обаче съм избрал за заглавие на тази книга “Денят на Светиите” за да мога да наблегна на някои важни моменти. Много християни очакват “Господния ден” или Второто идване на Исус Христос, но преди Христос да се върне в слава, Той ще бъде прославен в и чрез Неговите светии, когато те демонстрират, че са подобни на Него и че са покорни на Неговите заповеди.

 Думата ден в този случай не може да бъде ограничена до един 24 часов ден, както има “Денят на спасение”, така този ден, за който говорим, показва пълнотата на определено време или определено благоприятно време или сезон (2 Коринт.6:2). Денят на Светиите вероятно ще трае няколко години преди да изпълни целта си. Въпреки че това ще бъде едно Божествено възстановително движение, то е повече от просто едно събитие, което ще се случи между няколко теолози. То няма да бъде и просто тенденция в Християнството. Бог дава на всички Свои хора възможност да изпълнят всички неща, които са пророкувани относно Неговата Църква, за да може да ускори връщането на Господ (2 Петр. 3:9). Ние не просто чакаме Него, Той чака нас!

Глава 2 ПРОГРЕСИРАНЕ, ПРИСТИГАНЕ  И СТАВАНЕ

 Светиите няма автоматически да започнат да изявяват свръхестествените дела на Исус, ако просто седят на седалките си и вършат работата си както обикновено. Някои от вас, които четете тази книга, ще имат възможността да направят една промяна на парадигмата – тотална и пълна промяна във вашия начин, по който гледате на Църквата и на ролята на вярващите. Промяната може да бъде много некомфортно нещо. Вие обаче имате избор. Или можете да останете в комфортните си зони, или можете да станете повече като Исус. Вие може да чувствате, че всички ваши приятели и роднини са като 11-те ученици, стоящи в лодката по време на бурята, но Исус може да казва на вас: ”Ела”! Както Петър вие трябва да се издигнете във вяра и смелост и да излезете от лодката, за да тръгнете по водата на новата истина и служение с Христос Исус.

ОТКРОВЕНИЕТО ВОДИ КЪМ ПРОГРЕС

Как ние ставаме тези, които сме

 Физическото същество на всеки човек се определя най-вече от генетичното наследство. Цветът на очите, на косата и кожата се определят от същите неща при родителите, прародителите и историята преди вас. Нашата душа – интелектът, емоционалното ни същество и личност се определя до известна степен при раждането. Начинът на мислене обаче и функционирането ни главно се определя от средата, която ни заобикаля образованието, преживяванията и всички неща, които са ни повлияли. 

Сборът от това, което ние сме в настоящото като физически и душевни личности се определя от всички неща, които току-що споменахме. Това кои сме ние в духовете си обаче се определя от нашето взаимоотношение с Бог, Който е Дух. Нашите преживявания с Исус Христос, нашето спасение, нашето откровение и преживяване с Неговата истина и животът на Духа определят какъв вид християнин или служител ние ще бъдем в Христовата Църква. Всъщност един човек не може да мисли или действа различно от това какво той е станал през годините, точно както един компютър не може да извърши повече операции и да откликне по по-различен начин от начина, по който е бил програмиран. Божията благодат и това разбиране ми помагат да бъда търпелив към хора, които не вярват нещата, по начина, по който аз ги вярвам относно Божията цел за Неговата Църква.

Откровението прави разликата

 Единственото изключение на това да се виждат нещата различно от начина, по който миналите преживявания и средата около нас ги обуславят е получаването на Божествено просветление. Святият Дух може изведнъж да просветли нашите умове, за да видят неща, които никога не сме разбирали преди и това ще ни даде способност да откликнем по различен начин. Учението и служението, което ние получаваме определя какъв вид християнин ще бъдем. 

 Наставниците са снимки на нашето бъдеще. Поучението, което ние получаваме и помазанието, което респектираме се превръщат във вярата, която ние установяваме и вида служение, който ние ще изявяваме. Петкратният служител, който ни привлича и ентусиазира най-много, става модел за нашия живот. Обикновено ние ставаме репродукция на този човек. Ние не можем да изберем нашите биологични родители, нито пък да определим родителите, които ще ни отгледат, докато станем възрастни. Грешниците обикновено също не избират служителя, който да ги доведе до спасителното знание за Исус Христос. Християните обаче могат да изберат коя църква и служител те искат за техни наставници, особено ако църквата където са били “родени” не им предоставя възможност да растат отвъд бебешкото християнство. 

 Като общо правило служителят няма да напредва отвъд възстановителната истина, доктрини, постановления и догми на вярата на неговата деноминация. Едно събрание също няма да се придвижи отвъд степента на възстановителна истина и християнска зрялост на своя пастор. Изключение към правилото е, когато служителят или членът от църквата получава допълнително поучение и духовни преживявания извън своята локална църква или деноминация. 

 Например апостол Павел се срещна с няколко ученици, които са имали за наставник поучението и служението на Йоан Кръстител. Те са били християни “баптисти”(кръстител на английски език е баптист). Те бяха такива доста дълго време, преди да се случи това събитие – 20-години след като Йоан Кръстител беше обезглавен и 22 години след като Църквата беше установена. Те вярно живееха и практикуваха тяхната вяра като добри баптистки вярващи.

И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух.И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса. И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха. 

(Деяния 19:2-6)

Казано на съвременен език, ние бихме казали, че Павел, един харизматичен служител срещна някои евангелски християни, които никога не бяха чували за кръщението на Святия Дух с доказателство говоренето на чужди езици. Той ги просветли, като им даде по-напреднала истина и след това се помоли за тях да получат дара на Святия Дух. Те приеха и говориха на езици, едно действие, което ги качи по-нагоре в християнската истина и преживяване. Ако тези християни баптисти никога не бяха изложени на настоящата истина от апостол Павел, която представляваше нещо отвъд всичко, което те бяха чули като поучение и преживяване отвъд техния кръг на християнско поучение, те щяха да си останат на това ниво на християнство за останалото време на техния живот. 

 По време на Харизматичното обновление милиони християни в деноминациите, които бяха установявани от предишните възстановителни движения, бяха изложени на поучението на дара на Святият Дух с говорене на чужди езици. Стотици хиляди получиха това преживяване и излязоха от деноминациите си, за да могат напълно да приемат практикуват и разпространяват тази истина. 

Много други служители и светии, които получиха това преживяване, останаха и сформираха Харизматични групи в техните деноминации. Дори сега около 30 или 40 години по-късно главни деноминации като Лютерани, Методисти и Баптисти имат около 20 или 30 процента служители в деноминацията си, които са Харизматични. Но повечето деноминационни харизматици не са се придвижили отвъд първичното преживяване, което са получили по време на Харизматичното обновление. И повечето от тези, които са започнали независими Харизматични църкви също не са се придвижили отвъд първичните Харизматични преживявания и поучения.

 Много могат никога да не направят транзицията 

Някои от нас в Християнството никога не са се придвижили отвъд първото си въвличане с Християнството. Ние можем да кажем, че има християнски групи, които са установили техния лагер навсякъде по пътя, точно преди Обещаната Ханаанска земя. Някои семейства лагеруват в Католическата църква в продължение на много поколения и никога до този ден не са се придвижили дори към първата възстановителна истина, която беше установена преди около 500 години. По същия начин някои са били исторически протестанти в продължение на години и никога не са преживяли истините от движението на Евангелската святост. По същия начин някои петдесятници не са се придвижили отвъд това, което беше възстановено в Петдесятното движение преди стотина години. Дори много харизматици не са се придвижили в пророческо-апостолското движение, истини и духовни преживявания. Без съмнение много, които в момента са въвлечени в пророческото и апостолското, няма да се придвижат и да бъдат лидери и участници в Движението на светиите. 

 Що се отнася до мен и до моя дом, аз не искам да спра нищо от пълнотата на възстановената истина. Имайки предвид наставниците, които съм имал и излагането ми на поученията върху възстановяване и откровение относно Божията цялостна картина за Неговата Църква, аз винаги трябва да бъда последовател на възстановителната истина. Слава на Бог за това, че ме държи отворен към ново-възстановените истини. Моето дълго и задълбочено изучаване на Църковна история ме е направило да имам добри познания относно грешките на миналите движения. Ние трябва да бъдем отворени към новата истина, но не и лековерни към фалшиви откровения или възстановяване на стари, погрешни поучения и практики. 

Както всеки друг аз съм един сбор от моето минало. Моето лично свидетелство ще помогне, за да се отрази процеса на прогресиране, достигане и ставане. 

КАК АВТОРЪТ ЗАПОЧНА ДА ВЯРВА И ДА РАЗБИРА НЕЩАТА

Духовното ДНК на автора

 Нека да споделя малко лични неща, така че да можете да видите как аз съм изградил моите концепции за Христос и Неговата Църква. Аз бях роден в Югоизточна Оклахома на 29 юли, 1934 година. Баща ми и майка ми бяха фермери. Двамата ми братя, двете ми сестри и аз бяхме отгледани в една ферма на пет мили от малкото градче Босуел, Оклахома. Електричеството дойде в нашата общност чак когато аз бях на около петнадесет години, а телефонните линии бяха прокарани малко по-късно. Семейството на баща ми беше методистко, а на майка ми баптистко. 

Понеже едната от тези църкви поръсваше, а другата потапяше изцяло хората при водното кръщение, моите родители не можеха да се разберат на коя църква да ходят и така те не ходиха в нито една от двете. След като аз станах служител, майка ми ми каза, че тя е била получила преживяване на новораждане, когато е била на девет години и е усетила, че е призована да проповядва. Баща ми никога не беше имал преживяване с Бог. 

Първото преживяване с Църквата

Аз никога не бях стъпвал в църковна сграда, нито пък съм бил участник в църковно служение, докато няколко служители дойдоха в нашата общност и изградиха палатка на около две мили от мястото, където живеехме. Около десет от нас млади момчета, включително моя брат, братовчед и приятели яздехме конете си, за да ходим на тези събирания. Честно казано, повечето от нас ходиха, понеже там имаше много млади момичета. Това беше и моята първоначална мотивация, понеже аз излизах с едно младо момиче, чиято майка беше помогнала да се спонсорират тези събирания. Като мен младата дама все още не беше направила някакво посвещение към Христос. 

 Тъй като нямаше електричество, хората, които провеждаха събранията, окачваха газени лампи на стълбовете, които държаха палатката. Местните хора, които бяха изградили това съоръжение, свиреха на струнни инструменти и пееха прекрасно и силно Всяка нощ проповедникът проповядваше и след това даваше дълъг и настоятелен призив за покаяние за хората “да се спасят”.

Библейско откровение и потвърждение

След като присъствах няколко нощи, аз забелязах, че проповедникът проповядваше от една книга, наречена Библия. Аз исках да проверя това, което проповедникът казваше, така че попитах майка ми дали ние имахме една от тези книги. Оказа се, че имаме една стара Библия, на която някои от крайните страници бяха откъснати. Аз я взех и без да казвам на никого, започнах да я чета. Открих, че Библията наистина говореше за живот след смъртта и че хората ще прекарат вечността в небето или в ада. Аз изградих в себе си голямо желание да избягам от това горещо място, наречено ада. Ако там щеше да бъде по-горещо и по-лошо от Оклахома през юли, със сигурност аз исках да го избегна.

Бог използва сънища, за да мотивира

 През това време един сън ме направи дори още по-отчаян. В съня един човек стоеше на платформата и провъзгласяваше, че това е влака за небето. Всеки, който искаше да се качи, трябваше да го направи. Аз се качих веднага на влака, когато той започна да се изкачва към небето и да минава през някакви облаци, дойде един глас и каза:”Сега, дайте си билетите за небето”! Изведнъж всеки друг във влака отиде на небето, а аз се намерих обратно на земята. Какъв беше този билет за влизане в небето и откъде можеше да се вземе? Аз никога не съм имал нужда от билет за каквото и да е освен когато яздехме с конете си до града и плащахме за билет за седмичното кино. 

Няколко нощи по-късно имах друг сън. Същото нещо се случи в този сън,само че този път аз извадих пистолет, за да мога насила да вляза през небесните порти. Отново обаче всеки друг влезе, а аз бях обратно на земята. Най-накрая, на едно от събранията, проповедникът каза: ”Исус е билетът към небето”! 

 Една точка на контакт активира преживяване на новорождение. Във втората седмица от петседмичното съживление, аз започнах да търся Бог. Всяка нощ, аз отвеждах моята приятелка до дома иٰ и след това яздех обратно до моя дом. След като развързвах и разседлавах моя кон, Смоки, аз му приготвях и фураж за храна. След това коленичех и издигах ръцете си, както бях видял светиите да правят на тези събирания. Това продължи в продължение на две седмици. 

Нищо като че ли не се случи до вечерта на моя шестнадесети рожден ден. По заръка на майка иٰ, моята приятелка ми беше подарила специален подарък. Тя ми го даде в една книга, която аз завързах за седлото на коня. След като пристигнах в къщи и преминах през обичайния си процес, отворих кутията и там имаше една нова Библия с чудесна корица и специален цип, който я затваряше от всички страни. Докато аз я държах в ръцете си, нещо започна да се случва с мен. Не си спомням какво се молех тогава, което да беше по-различно от това, с което се бях молил в продължение на две седмици, но изведнъж аз се усетих като чист и пълен с огън, който изпълваше вътрешното ми естество, започнах да се смея и да плача в същото време. Аз бях коленичил до леглото ми и не осъзнавах, че виках все по-силно и по-силно. Баща ми се събуди и заплаши да ме набие, ако не спра и ако не си легна. Аз се измъкнах от къщата и се покланях на Бог в продължение на два часа. 

По пътеката от дървени трици

 На следващата нощ след като работих на полето цял ден, култивирайки зърно с един екип от мулета, братята ми, приятелите ми и аз отново отидохме на събранието. Проповедникът даде същия настоятелен призив за покаяние. Този път обаче моята приятелка искаше да излезе напред и каза, че ще го направи, ако и аз го направя. Докато аз стоях, тя и три от нейните приятелки също стояха и тогава ние всички решихме да излезем пред олтара, който не беше нищо повече от една дъска, поставена върху няколко дървени трупчета и покрита с дървени трици. Докато ние вървяхме напред, всички певци и проповедникът започнаха да викат:”Алилуя”! Чудих се за какво те се вълнуваха – ние бяхме тези, които излизаха, за да бъдат променени.

Получаване на дара със свидетелството

  Когато коленичихме и започнахме да се молим, аз видях видение на Исус, Който висеше на кръст и Който ми говореше, че Той умря за мен, така че аз да мога да живея за Него. Докато наблюдавах тази сцена, думите започнаха да се изливат от устата ми. В моя естествен, съзнателен ум, аз изразявах хвалене и благодарност към Бог. Един по-възрастен брат започна да се моли с мен. Аз изобщо не усещах неговото присъствие за известно време, докато не го чух да се моли високо, молейки Бог “да изпрати огъня” и “да изпрати дъжда”. След това той каза:”Пусни го”! Аз не знаех какво трябваше точно да пусна, така че пуснах олтара, който държах с ръцете си. След това той започна да казва: ”Точно така, изговори го”! Аз си помислих: Какво се опитва той да ми каже? Аз говоря максимално бързо и високо в момента. 

 След това обаче изведнъж се учудих на това, което излизаше от устата ми. Това беше един необикновен вид английски език. В продължение на следващите тридесет минути, език, който не познавах, се изливаше през мен и велика радост ме изпълваше. Аз продължавах и продължавах да говоря, удряйки скамейката пред олтара с ръцете си. По-късно ми казаха, че съм проповядвал в Духа. 

Четиримата младежи, които излязоха на олтара с мен, получиха дара на Святия Дух и започнаха да говорят на езици. Докато седях при олтара, аз можех да чуя как моите приятели, с които яздехме, ми се присмиваха, но мен не ме интересуваше. С мен ставаше нещо, което беше по-добро от това, което те си мислеха за мен. 

 След като завърши петседмичното съживление, тези, които приеха Христос, се срещаха веднъж седмично с проповедник в една малка едностайна училищна селска къща на около три мили от моя дом. Тези събирания продължиха около три месеца. След това за първи път аз яздех моя кон пет мили до църквата в града, която посещаваха много от светиите, които помагаха по време на съживителните събирания. 

Първично въвличане в Църковна група

 Аз не разпознавах разликата между една църковна група или деноминация от друга. Тези хора казваха, че са петдесятни, а името отвън църковната сграда беше Асамблея на Бога. Тези стари светии ”викаха”, “танцуваха в Духа” и пееха с голям ентусиазъм (на мен те ми изглеждаха възрастни, тъй като аз бях тинейджър в Църквата). Те пяха песни като “Сила в кръвта”, но болшинството от песните бяха относно напускане на този свят и отиване на небето – “когато умра, Алелуя, аз ще отлетя от тук”. Аз нямах намерение да умирам скоро, но се радвах заедно с тях относно бъдещата слава на Христовото второ идване. 

 Проповедникът често проповядваше за това да живеем отделени от света. Всичко, което имаше някаква връзка със спорт или забава беше грешно. Аз често изказвам едно твърдение, което е комично, но някак си реалистично: ”всичко беше грях освен дишането и то трябваше също да бъде вършено в Църквата, за да бъде осветено”. Тъй като аз бях гладен да науча всичко, което можех относно моята нова вяра, аз практикувах това, което учех. Божията благодат ме държеше верен на Господ, въпреки че нито един човек от моето семейство или предишни приятели не бяха християни. 

 Шест седмици преди да завърша училище, моето семейство се придвижи към Холис, Оклахома, за да работи на памуковите полета, понеже всички наши прасета и част от добитъка ни се бяха разболели и умрели. Аз завърших училище още докато бях на шестнадесет години. През есента ние се преместихме до границата на Уелингтън, Тексас. Аз живеех с моите родители, докато завършихме със събирането на памук през тази есен. През това време едно преживяване започна да се установява в мен с истина, която щеше да определи начина, по който аз обучавах светиите в пророческо служение за повече от 30 години след това.

 Божията подготовка и осигуряване

Един брат, който бях срещнал в църквата, ми каза, че той можел да събере 1200 паунда памук за един ден. Не ми звучеше възможно. Максималното количество, което аз бях събирал или което бях виждал изобщо някой да събира беше по-малко от 400 паунда. Този брат ме предизвика да отида и да работя на същото поле с него през следващата седмица. Той работеше с 14 футов чувал за памук, докато аз работех с 12 футов. Той събираше от два реда по едно и също време, а аз от един, като гледах да работя близо до него, за да го виждам. Ние работихме над дванадесет часа този ден, от зазоряване до мрак. Когато той напълни чувалите си и отиде да ги премери, аз отидох с него. Бях прикрепен към него, както Елисей беше към Илия. 

На първия ден, понеделник, аз счупих собствения си рекорд, като събрах над 400 паунда памук. Вторник събрах над петстотин. Сряда над 600 и в четвъртък над 700. В петък на последния ни ден заедно, аз събрах 818 паунда, а моя приятел най-накрая събра своите 1200. Само поради това, че работих до някой, който беше професионалист в областта на полето си и правих всичко, което той правеше, аз увеличих двойно моята най-голяма способност и продуктивност до този момент.

 Това е и начина, по който аз обучавам нашите пророци, които са сега интернационални и национални пророци и апостоли. Моят баща казваше: ”Начинът да се обучи едно младо муле е да го вържеш заедно с едно по-възрастно муле, което знае как да дърпа ралото правилно”. Ако вие сте млади и необучени християни, които искате да бъдете много по-плодовити и успешни, тогава впрегнете се с някой по-зрял мъж или жена на Бог, които знаят как да бъдат продуктивни служители.

Транзиция към Нова Възстановителна Истина

През октомври 1951 година, на 17 годишна възраст, аз излязох от къщи и отидох да работя в Амарило, Тексас. Докато присъствах на събранията на Първа асамблея на Бога, някои от моите приятели започнаха да посещават една църква, за която се казваше, че преживява велико движение на Святия Дух. Това събрание пееха техните хваления на Бог, вместо да ги викат. Когато поклонението ставаше по-тихо, започваха пророчествата. В продължение на час или повече те преживяваха вълни на поклонение и пророкуване. Това, което моите приятели ми разказваха, изглеждаше странно в сравнение с петдесятните викове и танци в Господ. След няколко седмици аз започнах да преживявам този тип поклонение и да присъствам в тази църква редовно през октомври 1952 година. 

Техните проповедници прокламираха една победоносна църква със славно бъдеще. Също така те наблягаха на това, че всеки християнин има служение в Христовото Тяло. За първи път аз чух поучението за това, че Църквата не е деноминация или църковна сграда, а общо Тяло на Христос, съставено от много членове. Аз бях освобождавал дарбата говорене на езици и тълкуване в моята петдесятна църква, така че сега започнах да пророкувам по време на тези нови служби.

Прогресиране към това да стана ръкоположен проповедник

 В моето сърце имаше голямо желание да стана проповедник, но не знаех дали това беше нещо, което Бог искаше. Дори и да Го е искал, аз не знаех как да стана такъв. През февруари 1953 година един пророк дойде в църквата и изговори към мен първото лично пророческо слово, което ми даде надежда и окуражаване, че Бог искаше да ме призове в служение. По-късно, през август аз карах моята кола Студбейкър от 1948 година до Портланд, Орегон за да присъствам в Библейския колеж. През октомври същата година аз получих пророческо презвитерство, където четирима служители пророкуваха за моите дарби, призив и съдба. Следващият февруари аз бях ръкоположен и вкаран в служение на 19 годишна възраст. Евангелизирах в продължение на около месец и след това станах пастор в Топениш, Вашингтон. След като бях пастор ерген в продължение на почти две години, аз се ожених за Евелин Хиксън на 13 август 1955 година. По време на нашите шест години на пастируване, ние пътувахме всяка година до една възстановителна конференция в North Surrey, British Columbia, Canada, където в моя дух бяха посяти семената на църковно възстановяване.

В продължение на следващите 25 години аз изследвах Църковна история, изследвах всичко, което можех да намеря записано относно служенията и съживленията, които бяха се случили в Църквата от нейното начало. 

Бързо дело

 До моя шестнадесети рожден ден аз бях един “американски грешник и езичник”, който беше напълно невеж за духовните неща и беше посветен да живее за себе си и за собствените си удоволствия. Три и половина година по-късно аз бях ръкоположен пастор, който участваше в настоящото движение на Святия Дух и молеше Бог да ме използва, за да промени света. Естествено Бог имаше много години на обучение и подготовка, планирани за този млад, устремен служител, преди да може да ме постави в Своята пълна цел. Но веднага щом се новородих, аз тръгнах напред и никога не погледнах назад. В крайна сметка, имах привилегията да доведа и двамата ми родители и всички мои братя и сестри до Господ. Днес всички мои деца служат в служението заедно със съпругата ми и мен, и всички наши четири внуци познават Господ и могат да се вливат в дарбите на Духа. В денят на светиите процесът на всичко това ще бъде дори и още по-бърз. Някои хора, които са стояли на пейките в продължение на години и дори са се чувствали удобно зад техните амвони, няма да могат повече да останат в настоящата си ситуация. Междувременно Святият Дух ще привлече други от системите на света, ще ги изпълни с настоящата истина чрез Своите помазани служители и ще ги превърне в радикални войни на Движението на светиите. Както младият Давид, който посмя да се бие срещу Голиат, те няма да се съгласят със статуквото, но ще вземат оръжието на воюването и ще надделеят над враговете, докато не видят семействата и областите си променени чрез влиянието на Господството на Исус Христос (Матей 20:16).

Есхатологически предсказвания спрямо Пророческо откровение

 През ранните години на моето служение, моята есхатологична гледна точка беше базирана на Писанията на диспенсационалните теолози. Аз очаквах скорошното завръщане на Христос, така както бях учен от моите петдесятни наставници. Всъщност те казваха, че човек не беше истински вярващ, ако не очакваше Христос да се върне всеки момент. Между 1954 и 1963 година аз поучавах в локалната църква, в която бях пастор и в църквите, които посещавах, че второто идване на Христос ще се случи до края на 1963 година. Разпространявах диспенсационалните диаграми на Ларкин навсякъде по църквите, за да покажа как всичко това ще се случи. Тъй като бях теолог, всичко беше ясно в моята глава. Но пророческото ми помазание ме караше също така да усещам в духа си, че нещо щеше да се случи в ранните 1960-те години.

Мисля, че няма нужда да ви се казва, че второто идване на Христос не се случи през 1963 година. Но нещо друго се случи. Харизматичното обновление започна да залива църковния свят през 1963 година. Самият Исус Христос не се върна, но Неговият Свят Дух наистина слезе върху Църквата по много по-велик начин.

След около 25 години друг диспенсационален служител предсказа, че Исус ще се върне през 1988 година. Той дори написа книга, давайки 88 причини защо това щеше да се случи точно тогава. Второто идване на Исус не се случи през 1988 година и много хора оттогава насам се смеят на тези предсказвания. Независимо от това обаче, нещо духовно значимо наистина се случи тази година. Още едно възстановително движение се случи – Пророческото движение. 

От момента, в който диспенсационализма стана популярен сред евангелските и петдесятните християни преди четири века, много дати са били поставяни за Второто идване на Христос. 

 Моите преживявания и изследвания са ме накарали да преоценя някои от убежденията на диспенсационалистите, които и аз преди това съм имал, но сега аз съм повече теолог тип “възстановяване – реформация”. Сега нека погледнем към разликата в двата начина на убеждение и как те афектират възгледа на даден човек за Божията цел за Неговата Църква.

“ГРАБВАНЕ” СПРЯМО “ПОРАСТВАНЕ”

 Различни Теологически концепции

 Бог има цел за Своята Църква. Как един човек гледа Божията цел се определя от теологическата му основа. Това от своя страна, афектира неговите очаквания относно второто идване на Христос и есхатологията на последното време. Нашите възгледи за Божията цел афектират нашите убеждения относно това каква част Църквата ще играе в изпълнението на всички тези неща. Общо взето има две основни концепции: Диспенсационалният възглед и Възгледът на реформираното възстановяване.

Диспенсационалният възглед – “Грабването” 

Диспенсационалният възглед е бил установен по време на Евангелското движение. Това е възгледът, че служението на апостолите и пророците е било само за да положи основата на Църковната ера и за да могат те да напишат книгите на Новия Завет. Когато тази основа е била завършена и Библията е била написана, служението на апостола и пророка повече не необходимо и следователно диспенсационално изтрито от Църквата.

Също така много диспенсационалисти вярват същото относно чудотворния елемент в Църквата. Те не вярват, че свръхестествени чудеса, изцерения, освобождения от демони или говорене на чужди езици с кръщение на Святия Дух все още са активни в Църквата днес. Единственото свръхестествено преживяване, което те приемат е новорождението като суверенно свръхестествено дело на Святия Дух. Главната причина, поради която те приемат тази истина/преживяване, е понеже то вече е било възстановено в Протестантското движение, когато Диспенсационалният възглед е станал популярен.

 Диспенсационалната концепция за Църквата

 Единствената цел, която диспенсационалистите виждат за Църквата е светиите да бъдат свидетели на Исус Христос за спасение на други хора. Техният възглед за Църквата на последното време обрисува една хладка “Лаодикийска църква” на базата на Христовите думи към Църквата в Лаодикия в Откровение 3 глава. Те вярват, че ще има един остатък, който ще се придържа към вярата, докато Исус се върне и освободи Църквата от пълното и унищожение. Те виждат Грабването – вземането на светиите – като Божия небесен хеликоптер, идващ да евакуира светиите от земята, преди Антихрист да превземе света и преди да започне Великата скръб. Единствената цел за Второто идване на Христос е да отмахне светиите от земята, така че те да не бъдат тук, когато съдбите на Божия гняв се изливат върху нечестивите по земята. 

С тази концепция повечето от тях вярват в едно Грабване преди Милениума и преди Великата скръб. Това означава, че те вярват, че следващата точка в дневния ред на Бог е ”Грабването” на светиите от този свят, което те вярват, че ще се случи преди Великата скръб (Откр. 7:14). Диспенсационалистите виждат злото и нечестието в този свят като доказателство, че Исус ще се върне всеки момент и вярват, че единственото нещо, което го спира от това да се върне е Неговата благодат за това, че дава на неспасените повече време да се новородят.

 Възгледът на диспенсационалистите в момента се поддържа от много християни, които описват себе си като евангелски или фундаментални християни. Дори много петдесятници, които вярват, че кръщението в Святия Дух е валидно преживяване в Църквата днес, са съгласни с Диспенсационалисткия възглед за целите на Църквата на последното време. Някои групи наблягат на това, че ще има просто “остатък” или “избрани малцина” в Църквата, когато Исус се върне. Следователно тяхната главна цел е да се пазят от корумпираната светска система, докато не бъдат взети в небето. Много други наблягат върху нуждата да се свидетелства на колкото си може повече хора в краткото време, което ни остава преди Христос да се върне. Основно погледнато, те вярват, че целта на Църквата е да се спечелят повече християни, така че повече хора да бъдат спасени от ада. Тогава Бог ще има едно голямо семейство от изкупени хора, които Той да може да заведе на небето, за да може да им се наслаждава през вечността. Те очакват отиването на небето, така че да имат вечна ваканция там и да се отърват от проблемите си на земята. Това беше част от моето мислене, когато аз очаквах да се случи Второто идване на Христос през 1963 година.

Евангелистите са хора с ум, насочен към мисиите

 Понеже тези групи имат по-голямо видение за “количеството” на Църквата, отколкото за пълното възстановяване или “качеството” на Църквата, те са били използвани от Бог да доведат мнозина до спасителното знание за Исус Христос.Чрез тяхното проповядване на евангелието на спасението, мултимилиони хора са били доведени до Господ. Някои от най-големите деноминации в света са пораснали поради тяхното видение за евангелизиране и мисии. Много от тези вярващи четат своята Библия често, молят се, обучават други и са посветени да се въздържат от греха. Те са верни на видението, което са приели. 

 Откровение от Святия Дух

 Исус обаче има повече за Своята Църква и за планетата Земя. Преди много години, когато всичко изглежда, че вървеше не където трябва, аз се самосъжалявах и се молих да умра, молейки Бог да ми позволи да избягам от мизерията на този свят. Чух Господ да ми отговаря. Той каза: “Бил Хамън, не е ли странно, че ти все се опитваш да се качиш горе и да се измъкнеш, а Аз все се опитвам да сляза долу на земята и да се върна там”. Един ден аз ще го срещна във въздуха, когато Той се връща, а аз ще се качвам нагоре. Но до това време, аз искам да му помогна да изпълни това, което Той иска тук, долу на планетата Земя.

Денис Пийкоук, един говорител и автор, който сравнява Божието Царство с Божествен бизнес, имал подобно преживяване. Той пише: 

 Аз ясно си спомням един ден през 1987 година, когато бях излязъл да потичам и тогава Святият Дух ми каза нещо: ”Денис, ти и аз ходим в противоположни посоки. Аз се придвижвам повече и повече да сляза към земята, а ти искаш да те махна от нея.” 

 Аз започнах да плача и да схващам проблема. Божиите деца се опитват да се измъкнат от тази планета и да влязат в Духа, докато Бог се опитва все повече и повече да се настани на тази планета в материалния свят чрез Своите деца, които трябва да разширят Неговото управление. Изведнъж Христовата молитва “Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти на земята, както е на небето” (Матей 6:10), придоби съвсем нова ниво на разбиране за мен.

 Вечността с Христос – Вечна ваканция или вечно призвание и професия? 

Бог ми даде известно откровение и прозрение относно това какво светиите ще правят в небето на Божията нова земя и в идните векове. Сега аз искам да дам на светиите едно по-голямо видение за наследството в Христос като сънаследници с Исус във всичко, което Той ще бъде и ще извърши и сега, и във вечността(Ефес. 3:10, 21 Римл. 8:17; Откр.2:26-27; 1 Коринт 6:1-3). Светиите трябва да знаят, че вечността с Христос не е вечна ваканция, а е вечно призвание и професия. Ние няма да бъдем някакви Алилуя-скитници, някакви носещи се облаци или някакви скитащи звезди. Нито пък светиите някога ще станат ангели, херувими или серафими. Ние завинаги ще си бъдем изкупеното човечество-светиите. Вечността с Христос е да се живее в реален небесен свят, който включва Божието управление, работата да се извърши Божията работа и социалния ред на светиите, отнасяйки се един към друг и служейки един към друг с Божията любов. Тялото Христово е толкова вечно, колкото и главата Му, Христос Исус. Следователно членството в това Тяло е едно вечно призвание. Светиите трябва да бъдат освободени от концепцията на Тъмните векове за небето като някакво мистично, митично призрачно място, където хората се носят с дълги роби и със странни изражения на лицата си, имат ореол над главите си и не правят нищо освен да хвалят Бог през цялото време, носейки се из вечността. Божието ново небе и нова земя ще бъдат реални места с реални хора, които ще живеят и ще работят заедно, вършейки реалистични неща. Ако сме верни настойници, ние ще управляваме с Христос. Ето защо е толкова важно за светиите да действат според принципите на Царството като бизнес-хора и лидери. Прочетете Исая 65:17-25, за да откриете някои от нещата, които ще се случат, след като Бог сътвори новите небеса и новата земя. 

 Възгледът за Възстановяването – “Порастване” 

Теолозите от вида реформация-възстановяване поучават, че целия Нов Завет е модел за съграждането на Църквата. Всяка истина, служение и свръхестествено проявление, което може да бъде открито в Библията е за Църквата, която трябва да го приеме, да повярва в него и да го изявява и днес. Според този възглед Църквата от първи век е била модел за цялата ера на смъртната Църква, но е имало голямо отпадане от истинската Църква, което е започнало около трети век и е продължило до като почти всички истини и свръхестествени служения от Църквата са били изгубени. Църквата е влязла в хилядогодишен период от време, наречен “Тъмните векове на Църквата”, който период е продължил до 1500 години. По това време започнал периода на Великото възстановяване на Църквата. 

 Възстановяването на Църквата е прогресирало чрез “възстановителни движения”. Всяко възстановително движение е върнало в Църквата известна истина и служение, които са били изгубени по време на голямото отпадане. Теолозите на възстановяването вярват, че най-великото отпадане на Христовата Църква вече е станало тогава. Въпреки че чашата на света на нечестие ще продължава да расте и фалшивите гласове ще излязат, за да заблудят дори и избраните, прогресирането на Църквата като цяло ще направи така, че тя да надделее и да стане все повече и повече славна Църква. Възстановителните християни вярват, че преди Христос да се върне, Църквата ще бъде напълно завършена в зрялост, както и в брой на членове.

И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

(Откровение 6:11)

Вижте също Лука 14:23.

Църквата няма да бъде “грабната”, докато не”порасне”

 Част от “порастването” на Църквата включва възстановяването на всички неща, така че Църквата да бъде съобразна с образа на Христос. Ние не искаме да бъдем виновни за провала на едно поколение, за което Исая даде пророческото обвинение: ”никой не казва: възстанови”(Исая 42:22 б). Никой от лидерите на това време не вярваха и не работиха за довеждането на възстановяване на Божиите хора и нацията Израел. Никой нямаше видение за възстановяване. Въпреки че никой не казваше възстанови, все пак Бог каза: ”Аз ще възстановя”!(Йоил 2:25 а). Не само че евангелието на спасението ще бъде проповядвано по целия свят, но също и евангелието на Божието Царство, което включва това да говорим думите на Исус и да вършим свръхестествените дела, които Исус вършеше. По този начин Църквата наистина ще бъде изявеното Тяло на Христос на земята. 

Десет пъти повече Писания за растеж

 Библията е съвсем ясна, че Христос Исус е заинтересован в това Неговата Църква да стигне до пълна зрялост. Писанията ясно учат, че това ще стане “стъпка по стъпка, заповед след заповед”, възстановяване на истина и още истина, докато Църквата достигне до Божествено предназначената си цел. Има около три писания, които говорят за това светиите да бъдат “грабнати”(1Солунци 4:16-17; 1 Коринт. 15:51-52; Филип. 3:21). Но има повече от тридесет писания, които говорят за това светиите “да порастнат” (Писанията за прогресивен растеж включват Пс.84:7; 92:12; Пр.4:18; Исая 28:10; Осия 6:3; 1475,7; Малахия 4:2; Марк 4:32; Деян. 3:19-21; Римл. 1:17, 8:29; 2 Коринт. 3:18; Ефес. 2:21;4:12-13; 15; 5:27; Филип. 3:14; 2 Солунци 1:3; Евреи 2:10; 5:14; 6:1-2; 1 Петр. 2:2; 2 Петр. 1:5; 3:2; 1 Йоан 3:1-3). Писанията говорят за възстановяване, за порастване от вяра към вяра, от сила към сила, от слава към слава и за порастване в благодат и знание, докато ние всички “не пораснем във всички неща като Него” и не бъдем “съобразни с образа на Неговия Син”. “Една славна Църква без петно и бръчка”, “като Него”, “до съвършено мъжество, до мярката на пълнотата на Христос”. Бог поставя десет пъти по-голяма важност върху нашето довеждане до зрялост в Христовия образ и служение, отколкото в това ние да бъдем грабнати на небето. Нека и ние да се фокусираме върху това, върху което и Бог се фокусира.

БОЖИЕТО ОСИГУРЯВАНЕ И ПОДГОТОВКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

 Исус и Неговата Църква са сънаследници във всичко. Служителите, които говорят за възстановяване на Църквата, гледат на Църквата (светиите) като такива, които играят жизненоважна роля във всичко, което Бог има за цел да извърши в и чрез човешката раса. Бог винаги е имал от сътворението на Адам, Своите специални хора, които са били инструменти за изпълняването на Неговата цел на земята и Той ще продължава да използва такива хора през историята на човешката раса. 

Самият Бог създаде небесата и земята. Планетата Земя беше създадена със субстанция от същите неща, с които Бог искаше да сътвори и човешкото тяло. Шестте дена на сътворение от страна на Бог, подготвиха земята за това тя да бъде обиталище на човека. Бог сформира човешкото тяло от пръстта на земята и след това вдъхна в него вечния дъх на живота. Небесният Отец създаде за Адам и Ева, Неговите син и дъщеря, един чудесен, невероятен дом, наречен Едемската градина, която щеше да бъде тяхна щаб-квартира за изпълняване на Божията цел. Творецът ги създаде в Свой образ и подобие и им даде задачата да управляват над всичко, което Той е сътворил на земята, да я покорят, да бъдат плодовити и да репродуцират себе си, докато не изпълнят цялата земя с Божията слава (Битие 1:26-27, 2:8).

 През историята Бог е използвал Неговите хора за да изпълняват целите Му на земята. Ной построи ковчег, за да запази и транзицира човешката раса от стария свят към новия. Авраам беше използван, за да започне една специална раса от Божии хора, които станаха нацията Израел. Бог обеща на Авраам да го благослови него и расата, на която той беше станал баща и всички хора по земята щяха да бъдат благословени чрез тях. Мойсей беше използван, за да изведе Божиите хора от робството в Египет и да им даде Божия закон, техния модел за живот според Божиите пътища, а не според тези на нациите около тях. Той изгради Божията Шатра, място определено за Божието присъствие, което обитаваше сред тях. Исус Навиев беше инструмент за вкарване на Израел отвъд река Йордан и унищожаване чрез военна сила на жителите на земята. Той установи Израел като нация в тяхната “Обещана земя” Ханаан. 

 Самуил започна училище на пророците и стартира стотици пророци като Божия главен глас на комуникация към човечеството. Той също така установи управлението на царете над Израел. Цар Давид, “човекът според Божието сърце” победи враговете на Израел и установи Израел като Божествена нация, избрана да изпълни Божията цел (1 Царе 13:14). Данаил получи откровение, че пророчеството на Еремия относно 70-те години на робство на Израел, се изпълняваше и че беше време за пълно възстановяване (Данаил 9:2). Той започна да ходатайства в молитва за пророческото изпълнение на Божественото възстановяване в тяхната земя (Данаил 9:3-19). ОТКАКТО БОГ Е СЪЗДАЛ ЧОВЕЧЕСТВОТО, ТОЙ НЕ Е ИЗВЪРШИЛ НИЩО НА ЗЕМЯТА БЕЗ ОПРЕДЕЛЕН ЧОВЕК, КОЙТО ДА УЧАСТВА С НЕГО В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ТОВА НЕЩО. 

 Бог не можеше да намери човек, който да изпълни Неговата главна цел на донасяне на изкупление и възстановяване на човека обратно към Бог (Исая 59:16). Следователно Бог изпрати Своя Собствен Син, за да стане смъртен човек (Йоан 3:16). Исус стана Единствения човек, чийто баща беше Самия Бог. Адам беше създаден от Божията ръка, но Исус беше Единствения Син на Бог (Йоан 1:14). 

Божия съвършен човек, единствения безгрешен човек живял някога, стана съвършената и единствената приемлива жертва за изкуплението на човечеството. Чрез смъртта, погребването и възкресението на Исус, едно ново творение в човечеството дойде в съществуване. Хора, които не бяха преди това народ, станаха Божий народ (1 Петрово 2:10). Те станаха новата раса по земята, наречена Църковната раса. 

 Единственият начин да се участва в тази раса е човек да се новороди не по естествен начин, но чрез духовно раждане (Йоан 3:6). Когато човек повярва в сърцето си и изповяда с устата си, че Исус Христос е умрял за греховете му и е възкръснал отново, този човек приема Христос в живота си. Той е “новороден” и става ново творение в Христос. Старите неща преминават и всичко става ново (2 Коринт. 5:17). Когато човек стане ново творение, бивайки новороден от Бог, Всемогъщият Бог става негов Отец и Исус Христос става негов Господ и Спасител. Той бива кръстен в Тялото от помазани вярващи, наречено Ekklesia на гръцки или Църквата. Новото творение и раса от специално избрани и отделени светии.

БОЖИЯТ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС ПРОДЪЛЖАВА

Кои са Възстановителните християни? 

 Основно казано всеки протестант е човек на възстановяването – член на църковна деноминация, която е дошла в съществуване поради някое възстановително движение. Възстановителното движение възстановява определени истини, служения и практики – присъстващи в Ранната църква и – такива, които не са били активни в съществуващите църкви до момента. За да могат да се разширят, практикуват и разпространят тези истини, някои вярващи са намерили за необходимо да започнат нова Църковна група или деноминация. 

Ключов пример е Мартин Лутер и Лутеранската църква

 Бог използва Лутер, за да възстанови истината, че човек може да стане Божие дете чрез Божията благодат и вяра в Христос Исус, а не чрез религиозни традиции и плътски дела като самонаказание, което е било поучавано и практикувано от Римокатолическата църква. До 1500-те години Католическата църква е била единствената Християнска църква в Западния свят. Самият Лутер е бил католически свещеник. Възстановителната истина обаче, която Лутер проповядвал, накарала неговата деноминация да го отлъчи от църквата. Те декларирали, че неговото поучение е противно на църковните поучения, които били утвърдени от папата. Поученията на Лутер причинили първото възстановително движение, наречено Протестантското движение. В крайна сметка, той станал основоположник на първата възстановена църква или нова църковна деноминация (Лютерани), която дошла в съществуване поради възстановената истина, загубена по време на Тъмните векове на Църквата. Това било началото на периода на Великото възстановяване, пророкувано от апостол Петър в Деяния 3:21. 

Възстановителни църкви

 Всяка главна Протестантска деноминация съществува днес поради някое възстановително движение, което се е случило през последните 500 години. Всеки протестантски християнин принадлежи към някоя деноминация, която е била установена поради главно възстановително движение. Следователно всички протестанти до известна степен са възстановителни светии. Разликата лежи в това доколко те са искали да бъдат възстановени. Както вече обясних, повечето светии имат видение, което отива единствено до възстановяване на истината, включена в основата на тяхната деноминация. Но делото на Святия Дух на възстановяване на цялата истина не е спряло след нито едно възстановително движение, което е дошло и е установило определени деноминации. Нито едно възстановително движение до този момент не е възстановило цялата истина и духовни преживявания, които Христос е предопределил за напълно установената Църква. Но всяко е възстановило част от истината, която Бог е имал намерение за Своята Църква. 

 И така, как да разберем кога е завършил периода на възстановяване на Църквата? Има едно твърдение на истина, което е достойно за определяне дали ще има повече възстановителни движения към Църквата: АКО БУКВАЛНОТО ВТОРО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС ВСЕ ОЩЕ НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО, ЗНАЧИ ИМА ОЩЕ ДУХОВНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА ДОЙДЕ КЪМ ЦЪРКВАТА.

 Деяния 3:21 ясно казва, че второто идване на Христос няма да се случи, докато всички неща не бъдат възстановени. Исус изключително много желае да се върне за Своята Църква. Веднага щом последното нещо, което апостолите и пророците са пророкували и което е писано в Библията относно Църквата се изпълни, Христос ще нададе силен вик, Гавраил ще надуе тръбата си и Исус ще се върне, придружен от духовете на починалите преди това светии (1 Солунци 4:16-17). В момента, в който и последното нещо бъде възстановено, Исус Христос ще възкреси телата на светиите и ще ги направи изкупени хора с дух-душа-тяло. В същия момент Той ще направи безсмъртни телата на светиите, които все още живеят на земята, като моментално ще ги издигне във въздуха, така че те да се присъединят към другите светии (1Коринт. 15:51-52). Чрез това чудотворно деяние Христос Исус ще свърже отново Църквата Си от небето и от земята и ще я направи една вечна Църква, която ще бъде Негова невяста и ще управлява с Него над небето и земята. 

На базата на тази библейска истина, ако ние вярваме, че второто идване на Исус Христос все още не се е случило, тогава трябва да продължаваме да вярваме за още възстановяване, защото ако всички неща вече се бяха възстановили, Христос Исус вече щеше да се е върнал като суверен Господ и Цар над цялата земя. Ако всички неща бяха възстановени, ние досега трябваше да бъдем възкресени светии във вечната безсмъртна Църква. Тъй като ние все още не сме получили това преживяване и не функционираме като една безсмъртна Църква, Христос все още не се е върнал и всички неща не са възстановени и изпълнени в смъртната Църква. Поради тази причина светиите от настоящите дни трябва да работят и да вярват за още възстановяване, а не просто да зяпат небесата, надявайки се второто идване да се случи всеки момент(Деян. 1:11).

Проповядвайте върху истини, които произвеждат Божията цел

Ние трябва да проповядваме повече относно Денят на светиите, отколкото относно незабавното връщане на Христос. Проповядвайте Неговото второ идване, но също така подгответе пътя и хората, така че Христос да може да се върне. Ние не чакаме Него, Той чака нас. Докато някои светии го молят да се върне буквално, Христос продължава да идва отново и отново по духовен начин в Църквата в няколко главни възстановителни движения.

Евангелистите и петдесятните са декларирали в продължение на стотици години, че следващото нещо в Божия дневен ред е второто идване на Христос. И както по времето на Ной, който прокламира в продължение на сто години, че потопът идва, едни от тези декларации наистина ще се изпълнят. Той ще дойде! Пророкуваното второ идване на Христос скоро ще бъде история, точно както пророкувания потоп сега е история. Ной обаче ако беше проповядвал само за потопа, но в същото време не беше подготвил ковчега, така че той и семейството му да бъдат поколение на транзиция, те нямаше да бъдат готови да направят тази транзиция от стария към новия свят( Битие 6:13-14). Днес едно поколение на транзиция се подготвя като кове собствения си ковчег на съобразност към образа на Христос, така че те да могат да направят транзицията от старата земя към новата (2 Петр. 3:13). Ние не можем да ускорим Неговото идване само като копнеем за Него, но можем да го ускорим, като съработваме със Святия Дух за възстановяването на всички неща.

ИСУС И НЕГОВАТА ЦЪРКВА ЩЕ СЕ СЪРАБОТВАТ ЗАВИНАГИ

Божият дом и щаб-квартира на Земята

Докато Исус беше на земята, Неговото тяло беше домът и щаб-квартирата на Бог тук на земята. Сега Църквата като общо Христово Тяло е домът и щаб-квартирата на Христос тук на земята (Ефес. 2:22). Личното тяло на Исус беше използвано от Бог, за да осигури всички неща, да надделее над всички неща и да изпълни всички неща относно изкуплението на човечеството. Проливането на Неговата кръв плати цената за изкупването на Неговата Църква (Римл.1:4; Деян. 2:1-4, 17-21). Той оторизира това чрез Своето възкресение от мъртвите. След това Исус роди Църквата чрез Святия Си Дух на Денят Петдесятница (Римл. 1:4; Деян. 2:1-4; 17-21). Тялото на Исус съдържаше пълнотата на Бог и беше използвано да извърши цялата Божия воля и цел за човешката раса ( Йоан 17:4; 19:30).

Божията цел за човешката раса беше да има специална група от изкупени хора, които да бъдат във взаимоотношение с Него и да изявяват Неговата слава на земята(Ефес. 1:12). Тези специални хора образуват Църквата(1 Коринт. 12:12-27). Божията цел за Църквата е тя да бъде Невяста на Христос, което прави светиите част от Църквата/Невястата, както и ги прави наследници на Бог и сънаследници с Исус Христос(Откр.19:7-8; Римл. 8:17). Това означава, че Църквата е едно с Христос и участва с Него във всичко, което Той някога ще извърши и ще бъде и сега, и през вечността (Ефес. 3:21). Бог има ли цел за Църквата? Да, точно както имаше и има цел за Исус Христос(Йоан 17:18). Бог има за цел Неговата Църква да бъде пълния израз на Христос Исус, както Исус беше пълния израз на Неговия Небесен Отец (Евреи1:3; 2:10; Римл. 8:29). 

Исус изпълни лично Своята част

 Във физическото Си тяло на земята Исус изпълни всяко пророчество относно Него до второто Му идване.

но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.

 (Деяния 3:18)

 Когато Исус каза:”Свърши се”! и “Отче, свърших делото, което Ти ми даде да извърша”, това показа, че Исус беше завършил делото, което трябваше да бъде извършено лично от Него (Йоан 17:4; 19:30). Тази част от служението на Исус е свършила завинаги. След като изпълни всички неща, Той се изкачи обратно при Своя Отец, Който тогава Му каза:”Седни от дясната Ми страна, докато не направя всички Твои врагове Твое подножие(Евреи 1:13б).

Главното служение на Исус сега

  Исус сега седи от дясната страна на Бог в това небесно място, ходатайствайки за светиите(Римл.8:34). Той се моли ние да завършим това, което Той започна и да извършим всичко, което Той установи за Своята Църква. Никога отново няма да се наложи Той да върши нещо сам. Всичко, което трябва да бъде извършено, Той ще го направи с в и чрез Своите светии. Исус ходатайства за Своите светии да работят за техния Небесен Отец, за да направят всички Негови врагове Негово подножие, да възстановят и изпълнят всички неща, и да подготвят пътя и хората за Неговото второ идване.

Исус се е свързал завинаги със Своята Църква

  Исус свърза Себе си с Църквата още при нейното създаване и не забрави Невястата Си по време на периода на нейния упадък. Постоянно във времена на възстановяване, Той продължи да дава Себе Си на Църквата Си. Исус ще продължи, докато Неговата Църква/Невяста не достигне крайната си местоназначение. Исус е делегирал “Своята власт” на Своята Църква, за да може тя да извърши Неговата вечна цел. Точно както Исус декларира, че Отец е делегирал цялата власт на Него, така Той сега делегира цялата Си власт на Своята Църква(Матей 28:18-19; Лука 10:19). Това няма да отнеме славата от Исус, точно както Христос, имайки цялата сила на Отец, не отклони хората от Божията слава. Авторитетът на Исус беше на базата на това, че Той вършеше волята на Неговия Отец. По същия начин авторитетът на Църквата и светиите ще е на базата на това, че те служат с ума на Христос според Божието Слово, воля и начин (1 Коринт. 2:16). Всички неща, които трябва все още да бъдат открити и възстановени или изпълнени, ще бъдат извършени в и чрез Христовата Църква. Исус знае, че Неговият Отец е декларирал, че Той трябва да бъде задържан на небето до: ”… времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци”(Деяния 3:21). Бог Отец е декларирал на Своя Син:

Ти си платил крайната цена, Ти си осигурил всички неща и си извършил всички неща, необходими да бъде изпълнена всяка Моя цел. Ти си извършил всичко. Сега, седни тук от дясната Ми страна и се наслаждавай, гледайки Своята Църква, която Ти изкупи със Собствената Си кръв и на която Ти даде сила чрез Святия Дух, как покорява Твоите врагове и ги поставя под Твоите нозе като подложка”.

 (Деян.3:21;Евреи 1:13).

Какво следва в Божия дневен ред?

 Следващото главно нещо, което трябва да се случи в Божия дневен ред не е второто идване на Христос, а още едно възстановително движение. Не може да има второ идване, докато няма пълно възстановяване на всички неща, изговорени чрез пророците. Ето към какво апостол Петър правеше препратка, когато ни каза да ускорим идването на Господ Исус (2Петр. 3:12). Ние не можем да ускорим Христовото идване само като проповядваме, че то ще се случи скоро. Но ние можем да го ускорим, като подготвяме пътя и хората за Неговото второ идване (Лука 1:17). Ние подготвяме пътя, като получаваме пророческо откровение за това какво трябва да бъде възстановено и като след това ставаме инструменти в ръцете на Святия Дух(Ефес. 3:5). Ние подготвяме хората като трансформираме всеки светия в образа и подобието на Исус, така че той или тя да могат да изявяват пълното мъжество и служение на Христос (Римл.8:29; Ефес. 4:11-16).

Поколението Омега

Настоящите петкратни служители и светии трябва да приемат реалността на това, че има неща, които последното поколение от смъртната Църква трябва да извърши и да изпълни преди Христос да се върне. За да може светиите от поколението Омега да изпълнят Божията цел, те трябва да дойдат до пълнотата на целия път, истина и живот на Христос (Йоан14:6; Галат. 2:20; Колос.3:1-4). Светиите трябва да дойдат в единството на вярата, докато не станат едно, така както Исус и Неговия Отец са едно(Йоан 17:21-23). Исус декларира, че светът няма да повярва и да бъде спечелен, докато светиите не се обединят в едно в Него. Когато стане това единство, ще се случи най-великата жътва, написана някога в Църковната история. Чрез Божествено откровение апостол Павел декларира, че всички петкратни служители трябва да продължат да служат на светиите, докато всеки член на Христовото Тяло не функционира напълно в своето служение(Ефес. 4:11-13).

Светиите са Христовия инструмент за Пророческо изпълнение

 Църквата на 21 век има съдбата да изпълни пророческите писания, точно както Исус изпълни пророчествата. Има много старозаветни и новозаветни пророчески писания, които трябва все още да се изпълнят в Църквата. Смъртната Църква трябва да изпълни всички писания относно Божията цел за последното поколение преди Исус да се върне. Следователно необходимо е ние да разберем тези пророчески писания, които трябва да бъдат възстановени и активирани в реалност, преди Исус да може да бъде освободен от небето. Когато ние познаем нещата, които трябва да бъдат активирани, възстановени и изпълнени, за да може Христос да се върне, тогава ние можем със знание да съработваме с Бог до пълното им възстановяване(1 Коринт. 3:9; 2 Коринт. 6:1). Сега ще погледнем към ранните светии, които установиха първичното движение на светиите, за да можем да разберем наследството, което Бог се опитва да възстанови на нас като светии на 21 век. 

Глава 3 ДВИЖЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ ОТ ПЪРВИ ВЕК

 Моделът за идващия “Ден на светиите” е Движението на светиите, което промени света през първи век. Нашето разбиране за Движението на светиите от първи век идва от книгата Деяния и от Новозаветните послания. Тъй като Святият Дух възстановява всички истини и практики, които са присъствали в Ранната Църква, важно е ние да ги разберем. Преди да погледнем към Движението на светиите, накратко ще опишем “движенията”, които бяха преди него – “Движението Месията Исус” и Ранното Църковно Апостолско движение.

ДВИЖЕНИЕТО “МЕСИЯТА ИСУС”

 След четиристотингодишен период на затишие, откакто говориха Старозаветните пророци, нацията Израел беше завладяна от Рим и много юдеи очакваха техния пророкуван Месия. По това време Йоан Кръстител започна да проповядва, че мъжете и жените трябва да се “покаят, понеже Небесното царство приближава” (Матей 3:2б). След това той посочи един друг човек, Исус Христос, за Когото каза:” Ето, Божият Агнец, Който премахва греха на света”(Йоан 1:29б). Този човек Исус започна да поучава множествата относно Божието Царство. Той демонстрира делата на Царството: освобождаване на пленниците, отваряне на слепите очи, изгонване на демони, изцерение на болните и възкресяване на мъртвите. 

 Много хора започнаха да вярват, че Исус беше Месията или Христос, Помазаникът. Неговата популярност нарасна и Той спечели много последователи. По същото време религиозните лидери застанаха в опозиция спрямо Него. Фарисеите, които се смятаха за експерти в Закона на Мойсей, бяха главните, които водеха опозицията срещу Исус. Те не търсеха някакво “ново движение” от Бог, но просто се опитваха да изпълнят техните собствени тълкувания на библейските пророчества, а също и на традициите, които бяха развили през времето. Фарисеите очакваха политически спасител за Юдейската нация, който да ги освободи от оковите на робството на езическата Римска империя. 

 Свръхестествено Царство

Исус не беше заинтересован в изпълняването на очакванията на фарисеите. Той беше дошъл с цел от Своя Небесен Отец. Изпълнявайки Закона на Стария Завет, Исус щеше да донесе Новия Завет. Той очерта постановките на Своето Собствено Царство, което не беше от тази земя. Доказателствата, които правеха посланието на Исус-Месията да бъде повярвано от хората, бяха чудесата и знаменията, които Той извършваше(Йоан 4:48). Хората бяха удивени и от свръхестествените демонстрации на сила, и от Неговите думи на мъдрост и власт (Матей 7:28-29). 

Когато Исус продължаваше да говори за това свръхестествено Царство, а не за временното, някои от последователите Му не го разбраха. Юда Искариотски беше един от тях. Неговото разочарование го накара да предаде Исус за 30 сребърника. Още много от последователите на Исус бяха с разбити надежди, когато Той беше вързан и разпънат от религиозните лидери и римските власти. Движението, което прокламираше Исус като Месията на Израел и което гледаше към Него за лидерство, беше разтърсено. Дори учениците, които бяха прекарали три години с Него, бяха объркани и отчаяни поради разпъването Му на кръст и възкресението Му.

Но Движението прие един драматичен обрат, когато Исус се яви на дванадесетте апостоли и на много от учениците Си като възкръснал от мъртвите. Сега Той беше разпознат не само като Месията, но и като Божие превъплъщение. От този момент нататък учениците на Исус започнаха да го прокламират като Първородния от мъртвите, Този, Който победи смъртта, ада и гроба (Откр.1:18). Тези, които поставиха увереността си в Него, имаха възможност да получат вечен живот, точно както Исус им доказа, че Той имаше вечен живот.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

 (Иоана 3:16)

Възстановяването на човечеството към Бог и установяването на Църквата

Човекът Христос Исус беше Личността, Която Бог осигури, за да донесе изкупление и възстановяване на човечеството. Исус дойде и умря на кръста, давайки Своята кръв на живота, за да спаси човечеството от греха. Когато Той изведе човечеството от греха, това обаче не беше Неговата самоцел. То беше средство за изпълняване на крайната цел.

Исус извежда хората от робството на греха на Сатана, за да може да ги направи членове на Своята Църква. Изкупителната цел на Христос беше да произведе един народ, който щяха да бъдат Божиите светии, наречени Църквата. Ако не разбирате, че Божиите вечни цели се въртят около Исус Христос и Неговата Църква, тогава вие никога няма да схванете нуждата и целта за възстановяване в Църквата. Всяко движение гради върху предходното. Исус каза, че Той не дойде да унищожи Закона, а да го изпълни(Матей 5:17). Неговото идване подготви пътя за апостолското движение и дарбите на Святия Дух. Святият Дух насочваше ранните светии и оттогава насам води Църквата в цялата истина, включително в това, което е било изгубено и сега се възстановява.

 Исус осигури всички неща за раждането, растежа и зрелостта на Своята църква(Йоан 17:4; 19:30). Той планира, изкупи, произведе и даде сила на Църквата Си. Исус даде методите, средствата и осигуряванията за нейното усъвършенстване и предоставяне на Себе Си, като славна Невяста, без петно или бръчка, но съвършена в чистота и зрялост. Скъпоценната кръв на Исус плати цената за грешните хора да станат светии на Христовата Църква. Посланието, което Исус проповядваше, беше: ”Вие трябва да се новородите… понеже Аз Съм единствения Път, Истина и Живот… покайте се … Божието царство приближава” (виж Йоан 3:3; 14:6; Марк 17:5). Църквата е духовното Божие Царство, мястото, където Царят Исус има Своето управление. Църквата е Божието обиталище и щаб-квартира на земята: Христовото Общо тяло, което представлява физически израз и разширение на Него Самия към човечеството(Ефес. 2:22).

РАННОТО ЦЪРКОВНО АПОСТОЛСКО ДВИЖЕНИЕ

Дванадесетте апостоли

За да сформира лидерството на Своето ново движение, Исус Христос избра като Свои ученици дванадесет мъже, които бяха въвлечени в търговия и бизнес. Те бяха от мултикултуралното население в центровете в Галилея, а не от Юдейския духовен център, Ерусалим. 

Исус инвестира три години в тях, поучавайки, предавайки и активирайки ги в принципите на Божието Царство. Когато се изкачи обратно при Своя Отец на небето, Той им даде поръчение да чакат в Ерусалим за дара на Святия Дух, като им каза:

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

 (Деяния 1:8)

 След възкресението и възнесението на Исус, вярващите търсеха Господ за човек, който да замести апостол Юда, който се беше самоубил. Беше избран Матея и той се присъедини към единадесетте мъже, определени от Исус за апостоли по това време. Първичните апостоли на Исус задържаха техния статус като “апостоли на Агнето”, докато в същото време станаха църковни апостоли, установявайки Христовата Новозаветна Църква чрез свръхестествени чудеса и апостолски поучения. Тези мъже ефективно предадоха бизнес- начинанията си, за да се концентрират върху поучение и демонстриране на това, на което бяха лични свидетели по време на техните три години с Исус. Независимо от това тяхното предварително обучение щеше изключително много да афектира на развитието на Църквата, точно както преживяването на Исус на израстване в дома на един дърводелец и наследяването на семейния бизнес преди пътуващото му служение, беше част от Неговата подготовка. Ранната Църква беше изградена върху бизнес-хора, точно както Исус Христос ще използва светиите във всяко поле на работа в идващите дни.

Книгата Деяния

 Книгата Деяния записва раждането и служението на новородената Църква. Пълното заглавие на Деяния, което най-често се среща е Деяния на апостолите. В историята обаче тази книга е била наречена чрез различни имена, включително Деянията на Святия Дух или Деянията на Църквата. Аз вярвам, че последните две титли са по-точни, понеже Деяния записва служението на Църквата, а не само служението на апостолите. Както ще видим след малко, тази книга записва и деяния на ”обикновени светии”, както тези, които ще бъдат известни в Деня на светиите.

Книгата Деяния започва с възнесението на Исус и продължава с изливането на Святия Дух в 30 г. след Христос. Деяния ни казва как се събраха заедно в горницата 120 ученици, за да се молят и да чакат обещания дар на Святия Дух. На деня Петдесятница, когато огънят от Бог слезе върху вярващите, всеки от тях получи силата на Святия Дух. Това беше раждането на Църквата. Бог суверенно планира това събитие, когато в Юдея присъстваха хиляди юдеи от различни географски региони. Апостол Петър прие отговорността пророчески да насърчи свидетелите и да ги подтикне към покаяние. В този ден на неговото послание откликнаха три хиляди човека и се прибавиха към Царството. Църковната ера започна по това време и ще продължи до буквалното второ идване на Исус Христос. 

Бърз растеж

Изведнъж числото на вярващите скочи от 120 на над 3100 светии. Това означава, че по-малко от 4 % от Църквата, присъстваше в горницата, а дванадесетте апостоли бяха по-малко от половин процент от Църквата. Числото растеше ежедневно (Деян 2:47). 

 Деяния ни казва, че светиите се срещаха заедно за разделяне на храната и за общение и те споделяха един с друг средствата си според нуждите. Това маркира началото на служението на вярващите. При такъв бърз растеж няма начин първичните дванадесет апостоли да са можели да посрещат духовните и финансови нужди на няколко хиляди човека. Но когато тези “обикновени” светии “хвалеха Бог и печелеха благоволението на всички хора”, те изявяваха един на друг Христовия живот като Негово тяло (Деян. 2:47).

Прогресивно откровение

В процеса на ранното Църковно движение, апостолите все още се учеха за естеството на Църквата. Когато получиха заповедта на Христос да чакат кръщението на Святия Дух, те все още не разбираха целта на Исус за Неговата Църква, понеже попитаха дали в момента Той щеше да възстанови Царството на Израел(Деян.1:6). Когато Савел, който стана апостол Павел, беше призован от Исус да спре своето гонение на младото Църковно движение, той получи велико откровение за Божия модел за Неговата църква( Ефес. 3:3-5; Колос. 1:25-27). Той е този, който получи откровението относно петкратните служения, въпреки че и други хора оперираха в тези принципи. Писанията бяха канонизирани в Нов завет чак след няколкостотин години и ние трябва да имаме това предвид.

Отделянето от Юдаизма

 Книгата Деяния описва историята на Божието водителство към Ранната Църква. Бог изведе Църквата от робството на закона на Юдаизма и я вкара в Обещаната земя на живота в Царството. Святият Дух извърши едно прогресивно дело, за да може напълно да освободи Църквата Си от робството на Закона. Десет години след сътворяването на Църквата, апостолите осъзнаха, че хората, които не бяха юдеи също можеха да станат християни, без първо да стават юдеи. Тридесет години след раждането на Църквата, събранието в Ерусалим все още се опитваше да спазва закона и да промотира Християнството в същото време. Чак след унищожението на Ерусалим в 70 г. сл. Христос, Юдаизма и Християнството бяха разпознати от света като две отделни цялости.

От този момент нататък центъра за Божия операция на земята не беше повече храма в Ерусалим, а обитаващото присъствие на Святия Дух във всеки един вярващ. Навсякъде където ходиха светиите, те носеха със себе си свръхестествената сила на Исус Христос. Ранната Църква изпълни Христовите думи: 

Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца. 

(Иоана 14:12).

Преди да минат първите 40 години от новородената Църква, първото поколение светии бяха разпространили евангелието по целия свят. Въпреки че църковните лидери все още имаха проблеми с това да направят транзиция от Мойсеевия към Църковния завет, светиите продължиха да разпространяват добрите новини.

СЛУЖИТЕЛИ, ПРАВЕЩИ БИЗНЕС

 Главите от 6 до 8 на книгата Деяния ни дават духовната картина на движението на светиите от първи век. Те също така ни откриват модела и принципите за движението на светиите на 21 век. Подготовката за Деня на светиите започна в 6 глава на Деяния, където бизнес-хора бяха ръкоположени да вършат бизнес като представители на Исус. Тъй като ще има много наблягане в тази книга за светиите служители на маркетплейса и в правителството, ние трябва да разберем концепцията за бизнес или “царствените служители”.

Служителите царе и свещеници

 Писанията в Откр.1:6 и 5:10 казват, че светиите са царе и свещеници. Свещениците-служители функционират в Църквата като лидери, докато царете могат да бъдат описани като служители на маркетплейса. Всички светии са членове на Христовото Тяло и имат служение, което трябва да изявяват. Всички са призовани да бъдат солта на земята, светлината на света, свидетели за Исус и демонстратори на Божието Царство. Служителите-свещеници изпълняват тяхното служение главно в локалната църква. Служителите-царе изпълняват тяхното служение на техните работни места, професии или в дома си. Термините царе и свещеници не са взаимоизключващи се, понеже много хора функционират до известна степен и в двете области. Например някой може да притежава магазин и това да бъде основната му професия и в същото време да бъде помазан ефективен учител в Неделното училище. Писанията ни казват, че ние сме царско свещенство. Следователно тези термини ни помагат да разберем специфичната функция, към която Исус призовава Своите светии. В Стария завет Израел имаше и политически лидери, които се занимаваха с нещата в нацията, и свещенически лидери, които се занимаваха с функциите на храма. Христос Исус е и Великият Първосвещеник, и Царя на царете. Много пъти ние го виждаме главно в Неговата духовна роля като пътуващ служител. Въпреки това Исус беше издигнат от един царски служител. В своята книга Бог работи, Рич Маршал казва:

“Когато Бог изпрати Своя Син на земята, за да живее тук, Той избра да го постави в дома на бизнесмен. Ние разбираме, че Мария е майката на Исус и че Бог е Неговия Баща. Но ние също така знаем, че Йосиф изпълни ролята на Негов земен баща. Бог довери Своя Син в ръцете на Мария и Йосиф, един дърводелец-бизнесмен… Аз съм убеден, че Бог не върши нищо погрешно или случайно и че Той не пропуска и не пропилява възможностите. Следователно раждането на Исус в дома на бизнесмен е част от плана и целите на Бог. Ако Бог трябваше да изпрати Своя Син в нашето общество, да бъде роден от жена, аз лично вярвам, че Той отново щеше да го постави в дома на бизнесмен, както го направи в случая с Мария и Йосиф…

Господ ми припомни, че това, което Той върши в естествената област, трябва да ни говори за духовната област. ”Да, Аз поставих Йоан Кръстител в дома на свещеник и поставих Моя Син в дома на бизнесмен. Помнете целта, Моят призив върху Йоан. Той трябваше да провъзгласи идването на Моя Син”… Това, което Господ прошепна в моя дух този ден, беше следното: ”Това все още е целта за Моите свещеници. Те трябва да провъзгласят идващото съживление и както беше случая с Моя Син, роден в дома на цар бизнесмен, Моята цел за царете е да доведат това съживление. Аз ще използвам бизнес и професионалните хора, директорите и работодателите да доведат Моята жътва”.

Не изключвайте царете

 Една от причините, поради която повечето религиозни лидери в дните на Исус не го приеха като техен Месия е същата причина, поради която много светии ограничават техните служения днес: Прекалено много наблягане върху активността и позицията в религиозната сфера и прекалено малко наблягане върху духовната значимост на “светските” позиции. Фарисеите не очакваха техния Месия да бъде дърводелец от Назарет, Който да не поставя чак такава ценност на техните сложни детайли на духовните им традиции. Днес много християни вярват, че единствено работата, вършена в локалната църква е истинската работа, която гради Божието Царство.

В идващия Ден на светиите ще има разбиране за важността на това Божествени мъже и жени да повлияват във всички аспекти на обществото за целите на Царството. Бог призовава Своите хора да наложат Неговото Царство в бизнес-света, политиката, изкуствата медиите, атлетиката, медицината, науката и всяка друга област на живота. В по-нататъшните глави ние ще потърсим специфичните начини, по които светиите могат да повлияят на маркетплейса. Сега нека да погледнем Деяния 6 глава.

 Установяването на бизнес-светиите като дякони

 В Деяния 6:1-7 ние виждаме, че свещеническите апостоли бяха вкарани в бизнес-частта на Църковното движение:

По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

 (Деяния 6:2-4)

 Както много съвременни служители, дванадесетте апостоли започнаха прекалено много да се занимават с всекидневните администрации. Те осъзнаха, че трябваше “да се върнат, да предадат себе си на постоянна молитва и служението на словото”, ако искаха да се фокусират върху тяхното апостолско служение и да установят новите вярващи в основите на вярата. И така, те накараха хората да изберат седем мъже, които бяха пълни със Святия Дух и с мъдрост, за да поемат тези специфични административни нужди. Апостолите положиха ръце върху тези седем мъже и ги ръкоположиха като бизнесмени. Те поеха тази позиция, която беше служението на дяконите. (Филип.1:1; 1 Тимотей 3: 8-13; Деян. 6).

Администратори на Социална служба

 Повечето светии днес имат склонността да мислят за дяконите като тези, които служат в локалната църква – тези, които събират даренията, помагат в светилището и т.н. Но тези служители от първи век посрещаха допълнителните практични нужди във всекидневния живот на събранието, а не само по време на седмичните служби. Библейският запис дава ясно да се разбере, че тук ставаше дума за прислужване, като прислужване на трапези и т.н. 

Но поради това, че числото на хората в църквата беше много голямо, разумно ще бъде да заключим, че това беше една доста обширна дейност – нещо като това да се управлява една огромна кухня или да се администрира социална програма, а не просто да се прислужва на няколко трапези. Божият план за Църквата беше да действа като “социална сигурност” за Своите хора, а не да остави това на светската бюрокрация. Това е вид начинание, което тези надарени бизнесмени водеха.

Служители на Маркетплейса

 Понеже те бяха по-известни с името дякон, ние ще наречем Филип, Стефан и петимата им помощници – дякони. Според нашите съвременни термини обаче, тези седем човека можеха да бъдат наречени “служители, вършещи бизнес” или служители на маркетплейса. Можехме да ги наречем царствени служители, които са бизнес-хора, а не проповедници от амвона. Служителите на маркетплейса не са призовани само за естествената област. Точно както свещеническите служители, те трябва да изявяват свръхестествените дела на Исус в техния всекидневен живот. Понеже са призовани да прекарват по-голямата част от времето си извън локалната църква, животът на тези светии ще бъде засвидетелстван от много хора, които все още не са вярващи. Ето точно какво се случи на Стефан. Дякон Стефан започна да бъде мощно използван от Бог в области, далеч отвъд естествените неща.

А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете. (Деяния 6:8)

Тази очевидна сила заплаши стария религиозен ред, като в крайна сметка, те обвиниха нечестно Стефан. Когато беше заведен пред съда и му беше дадена възможност да говори, той освободи едно динамично помазано послание,з аписано в 7 глава на Деяния. Интересно е да се отбележи, че това послание, най-дългото записано в Новия завет, беше изговорено от един служител на маркетплейса, а не от някой от апостолите. Стефан демонстрира как един светия може да даде свидетелство за Исус по доста напрегната ситуация. 

Рич Маршал казва:

 “В момента, в който спомена, че Стефан е проповядвал, има предположения от някои хора, че той е оставил бизнес в света и е влязъл в служението, за да стане проповедник. Но това не е случая със Стефан и не трябва да бъде случая и днес… И така, защо Стефан проповядваше? Вероятно той не е имал намерение да го направи, той просто оперираше в новото помазание, което слезе върху него чрез полагането на ръце. Изведнъж той оперира в свръхестественото и чудотворното – чудеса и знамения. Във всекидневната активност на неговия живот, той започна да вижда Божията сила по нов и невероятен начин.

 Според Писанията, Стефан беше просто един от множеството. Пол Кейн е казвал много пъти, че вярва, че идващото съживление ще бъде водено от един екип от “лидери без имена и без лица”. Това е точно това, което Стефан беше.. 

Въпреки че ние можем да кажем, че Стефан беше непознат, очевидно е, че Господ го познаваше и че той познаваше Господ. Също така е очевидно, че когато Църквата трябваше да говори за един от своите, тя го познаваше… 

Колко “Стефановци има в църквите днес – просто членове на църквата, един от тълпата, просто бизнес-човек, т.е докато не погледнем по-отблизо. Ако погледнем по-отблизо ние намираме група от мъдри и уважавани, изпълнени с Духа индивидуални личности, готови да бъдат освободени – освободени с много разбиране, с което те ще могат да служат на маркетплейса под помазанието на Святия Дух.”

ДВИЖЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ ОТ ПЪРВИ ВЕК

Стефан завърши своето послание, като декларира, че той видя видение за това как небесата се отварят и Исус стои от дясната страна на Бог. Тези забележки ядосаха изключително много религиозните лидери. Те убиха Стефан с камъни и активираха голямо гонение срещу Църквата. Дяволът искаше това гонение да доведе унищожение за Църквата, но Бог го използва, за да стартира Движението на светиите от Ранната Църква (Деян 7:57-8:1). 

А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

 (Деяния 8:1)

А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. 

(Деяния 8:4)

 Това гонение активира Движението на светиите от първи век

Стефановото убиване с камъни поради неговата неустоима презентация на истината, освободи голямо гонение срещу светиите в Ерусалим. Първичните апостоли останаха в Ерусалим, но светиите се праснаха навсякъде, проповядвайки за Исус. Те не само проповядваха, но и вършеха това, което Исус каза, че вярващите ще вършат. Те изцеряваха болните и изгонваха демони. 

И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога. А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин. 

(Марка 16:15-20)

Служителите на маркетплейса бяха активирани и започнаха да изявяват чудотворното – с други думи, това да бъдат Църквата. Това стартира голямо гонение от фарисейските религиозни лидери, но гонението не спря разпространяването на Христовото послание. Когато Савел започна своето интензивно гонение срещу светиите в Ерусалим, светиите се пръснаха в други региони Навсякъде, където ходеха, те проповядваха евангелието и демонстрираха Божието Царство със свръхестествени чудеса и знамения. Деяния 8 глава ни показва какво светиите вярващи вършеха, когато станаха демонстрация на Денят на светиите от първи век. Моментално Филип ( не апостол Филип, а един от седемте дякони):

Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.

Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

тъй щото настана голяма радост в оня град. 

(Деяния 8:5-8)

Това е още един доказателствен текст, който доказва какво вършеха вярващите, когато отиваха навсякъде, проповядвайки. Филип по това време не беше разпознат като петкратен служител, но като един от светиите. Рич Маршал описва това, което се случи:

 “Когато Църквата се разпръсна, ние забелязваме, че апостолите останаха в Ерусалим. И така, именно царете, които Бог издигна да водят следващата вълна от мисионерско движение, бяха на предната линия. Един от тези лидери е още един изпълнен с Духа бизнесмен, Филип. Филип започна в Самария, където най-вероятно преживя проявление на чудотворното в своето служение. Той беше отведен от един ангел да служи на друг лидер от “царствен ранг”, един човек, който имаше голяма власт и беше ковчежник на царицата на Етиопия. Изведнъж потенциала за едно голямо съживление стана реалност само за един ден служение на един от най-помазаните някога бизнес-проповедници. “

Стефан и Филип, примери за вида светии, които ще бъдат част от Движението на светиите на 21 век, бяха пълни със Святия Дух, имаха добра репутация и вярно вършеха всичко, което лидерството ги назначаваше да вършат. Тези двама специфични новозаветни вярващи, говореха смело, с мъдрост и сила. Те бяха изпълнени със Святия Дух и имаха доказателството на говорене на чужди езици. Те изцеряваха болните, изгонваха демоните, евангелизираха масово и лично, бяха пренасяни от Духа от едно място на друго (Филип) и бяха мощни свидетели за Исус Христос. 

Гонението разшири Царството

 Ранните светии не искаха гонения или трудни времена, както и ние не ги искаме днес. Всъщност когато те се изправиха срещу обсадата на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. християните, които живееха там, послушаха думите на Исус:

тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините;

 (Матея 24:16)

 Йосиф е изчислил че 1,1 милиона юдеи са загинали в града, още 257,660 са били убити в заобикалящите го области и 97 000 са били взети в плен. Кларк казва: ”Уникално е, че нито един християнин не е загинал при унищожението на Ерусалим, въпреки че е имало много от тях в града, когато Cestius Gallus e  приближил града”. Покорявайки се на пророчеството на Исус, те са избягали от пророкуваното унищожение и са имали способността да продължат да разпространяват евангелието в областите, където са избягали.”

В този исторически случай много християни са избягали от ужаса, като са си припомнели и са последвали пророческите думи на Исус. Точно както Стефан беше изпълнен със Святия Дух обаче и не избяга убиването с камъни и мъченичеството, не всички ранни християни бяха успели да избягат смъртта и унищожението. Когато са се изправяли срещу тези трудности, те са се надигали в смелост и Бог е използвал техните жертви за доброто на Неговото Царство. 

 Светиите днес може да се изправят срещу подобни обстоятелства и трябва да бъдат подготвени ” в сезон и извън сезон”. Трагическите събития от 11 септември 2001 година, ни дадоха някои примери за това. Вие може да сте чували свидетелството на светии, които са послушали предупреждението на Святия Дух да не отидат в Световния търговски център тази сутрин. Други нехарактерно за тях, не са се чувствали добре и не са отишли на работа през този ден. Все пак имало и мнозина, които са били на самолетите и в кулите, които са изпълнявали техните задължения и призив като вярващи и са загубили живота си този ден. В нашия ден и култура, живеенето за Христос е дошло под атака, точно както е било по време на Римската империя. Светиите трябва да се издигнат в смелост и да донесат присъствието на Христос във всяка ситуация, в която се намерят. Ние ще погледнем повече към това, което Библията казва относно светиите-мъченици и победители в 10 глава. 

Резултатите от Движението на Ранните Светии

До 100-та година след Христос, Църквата е била жива и активна в продължение на 70 години. Около 90 години след Христос, жестокият император Доминициан започнал второ императорско преследване на християните и Йоан, единственият първичен апостол, все още жив по това време, бил хванат и затворен на остров Патмос. Там Йоан получава откровението, което ние имаме в Новия Завет. Общо съгласие на всички е, че той е умрял в Ефес, около 100 г. сл. Хр. До това време Движението на светиите от първи век е разпространило евангелието до милиони хора. Към края на първи век е имало семейства, които са били християни в продължение на три поколения. Църквата е можела да бъде намерена във всяка земя и почти във всеки град от реката Тибет до Ефрат, от Черно море до Северна Африка. Някои учени вярват, че евангелието е било разпространено до Испания и Англия. Членството на Църквата е включвало няколко милиона човека. През следващите двеста години десетки милиони още са се прибавили и милиони са били мъченици за каузата на Христос. 

Добре известното писмо на Плиний към император Трафан, написано около 112 г. сл. Хр., казва, че в провинциите на Мала Азия, граничещи с Черно море, храмовете на езическите богове са били почти забравени и християните навсякъде са били болшинство. Стандартите за морален характер са били много високи и свръхестествената сила на Бог е била изявявана от множество светии. Въпреки че качеството на духовния живот и чистота на доктрината са били по-ниски, отколкото в апостолските дни, Църквата като цяло е била силна, агресивна, растяща и издигаща се в управление по света. Чрез Святия Дух апостол Павел декларира, че евангелието е отишло до всеки по земята(Колос. 1:23). 

Църковната история ни казва, че една от причините, поради която Църквата се е издигнала в своите ранни години и е надделяла над интензивното гонение е вярното стоене на светиите, които са функционирали като служители и дори като роби в Рим. В крайна сметка, чрез тяхното свидетелство на живот, базирано на поученията и свръхестественото служение на Исус, много хора са били спасени и християните са били болшинство дори в собственото домочадие на Цезар. Божиите хора са завладели напълно правителството.

ЗАЩО ИСУС НЕ СЕ ВРЪЩА ОБРАТНО?

Исус ще работи чрез Църквата Си

 Църковните светии от първи век са мислели, че Христовото връщане ще бъде съвсем скорошно. Те са живеели с очакването за Неговото идване. Но Исус е имал да извърши много по-велика цел в Църквата Си, отколкото те са очаквали. Всичко, което Исус ще извърши някога, от деня Петдесятница до вечността, ще бъде направено с Неговата Църква. Той е Главата и Църквата е Тялото. Христос и Неговото общо Тяло са Божия избран инструмент за извършване на всички Негови вечни цели. Исус възлюби Църквата и предаде Себе Си за Нея. Исус изкупи Църквата със Собствената Си кръв. Смъртта на Исус на кръста плати изкупителната цена за всеки човек, който щеше да стане член на Църквата. Възкресението на Исус оторизира началото на Църквата, а идването на Святия Дух на деня Петдесятница роди Църквата (Деян. 20:28; Ефес. 2:13-16; 5:22-27; Колос.1:18-29; 1Петр.1:18-19).

Божието осигуряване за Църквата

Светиите от Църквата са изчистени чрез кръвта на Исус и призовани чрез името на Исус(христ – ияни). Те са покрити с дрехата на праведност и хваление и имат християнско всеоръжие за тяхната протекция. Божието слово е техния меч на Духа за воюване в името на Исус Христос. Дарбите на Святия Дух са техните оръжия на война. (Йоан 1:7; Марк 1:17; Исая 61:3, 10; Ефес. 6:10-18; 1Коринт. 12:7-11; 2Коринт. 10:4-5).

 Плодът на Святия Дух е запазващата способност, която прави светиите солта на земята и довежда съобразност към образа на Исус Христос. Петкратното служение на апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители е дадено от Христос като разширение на Неговото служение като Глава, за да може Той да усъвършенства, екипира и доведе до зрялост членовете на Църквата. Всички тези осигурявания и принципи са установени като модел и цел на Бог в началото на Църквата и бяха поставени, за да продължават през всички векове за смъртната Църква. (Галат.5:22-26; Римл. 8:29; Ефес. 4:11-13). 

Църквата е в центъра на Божията цел

 Смъртта, погребването, възкресението, възнесението на Христос и изпращането на Святия Дух установиха Църквата като централна част от Божиите вечни цели. Църковната ера е Диспенсация и продължителен завет, който Бог направи със смъртната Църква. От типологията на измеренията на Святото място в Шатрата ние откриваме, че Църковната ера трябва да продължи около две хиляди години (Оградата на Външния двор беше с размер 1500 фута, което е символ на Диспенсацията на закона, Святото място беше 2000 фута или стъпки – символ на Ерата на смъртната Църква, Пресвятото място беше 1000 кубични стъпки – символ на Ерата на Милениума). Всичко, което беше установено в Църквата трябва да остане функциониращо, докато смъртната Църква не стане безсмъртна и не се превърне във вечната Църква. Светиите от вечната Църква ще станат съработници с Бог и ще администрират Неговите дела и ще извършат Неговите вечни цели, когато седят заедно с Христос Исус на престола на Неговия Отец, управляващи заедно завинаги (Откр. 2:26-27; 3:21;1Коринт.3:9;Пс.149:6-9).
Божието определено време

Един специфичен принцип, който се изявява и в Писанията, и в природата, ни открива, че определени събития не могат да се случат, докато няма прогресивно изпълнение на други неща, които позволяват и дават способност или правят така, че да е възможно за определеното събитие да се случи. В природата ние откриваме, че плодовитата жътва не може да бъде пожъната, докато нямаме процес на насаждане, порастване и узряване на това, което след това ще се жъне. Една жена не може да забременее, преди да се е случило зачатието. Тя не може да роди в естественото, докато не премине през времена на усъвършенстване и докато не дойдат мъките. Същият този принцип може да бъде открит и в Библията(Марк 4:26-29).

Ние можем да видим това във връзка с първото идване на Исус като Месия преди две хиляди години и относно второто Му идване към края на Църковната ера. Христос беше държан на небето в продължение на 4000 години, преди да Му беше позволено да дойде на земята като Изкупител на човечеството.

а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

 (Галатяни 4:4)

 Христос Исус трябваше да чака до назначеното време от Отец. Терминът “назначено време” или “пълнотата на времето” не означава просто някаква случайна дата, която Бог е избрал от никъде си. Тази дума “време” говори за момент, когато всичко се изпълва по правилния начин и е готово за да се случи определено събитие. 

Преди идването на Месията, трябваше да бъдат изпълнени определени пророчества 

  Много пророчества относно нации, народи и места трябваше да бъдат изпълнени и поставени в правилен ред, за да може да дойде Месията. Пророк Данаил пророкува за четири велики империи, които щяха да се издигнат. Всяка щеше да владее света за определен период от време и да бъде заместена след това от друга империя. Месията щеше да дойде по време на управлението на четвъртата империя и да започне да гради Своята Собствена световна империя – Църквата. Месията не можеше да дойде, докато Вавилонската империя не беше изпълнила времето си, след това Мидо-Персийската, след това Гръцката и най-накрая, Римската империя. Предопределеното време на Исус да дойде беше по време на управлението на Римската империя. “Пълнотата на времето” се определяше от изпълнението на Божиите изговорени думи от Неговите пророци(Матей 1:22; 2:15, 17; 4:14; 8:17 13:35; 21:4; Йоан12:38). Повече от 35 пъти в евангелията и книгата Деяния ние четем, че “това и онова се е случило, за да може да се изпълни това, което е изговорил пророка”.

Пророчествата относно Месията трябваше да бъдат изпълнени

Дори когато Исус дойде на земята от Отец, имаше много пророчески писания, които Той трябваше да изпълни, преди да може да се качи обратно при Отец. Исус трябваше да изживее много Месиански пророчества относно Неговото място на раждане, служение, страдание, смърт, погребване и възкресение. (Михей 5:2; Исая 53:4-12). Неговите най-велики врагове не можеха да го убият, докато Той не изпълнеше всички тези Писания. 

Апостол Петър декларира след Христовото връщане обратно на небето, че всички тези Месиански Писания в Стария завет, “Христос изпълни”(Деян. 3:18б). Били са написани много томове с доказателства за това, че Исус е Обещаният Месия. Всъщност Исус изпълни 59 месиански пророчества и ние трябва да забележим особено факта, че Исус изпълни повече от тези пророчества относно живота, смъртта и възкресението Си през последните няколко дни на живота Си тук, отколкото през целия остатък от живота си. По същия начин СВЕТИИТЕ ЩЕ ИЗПЪЛНЯТ ПОВЕЧЕ ПИСАНИЯ В ПОСЛЕДНОТО ПОКОЛЕНИЕ НА СМЪРТНАТА ЦЪРКВА, ОТКОЛКОТО СА БИЛИ ИЗПЪЛНЕНИ ПРЕЗ ОСТАНАЛИТЕ 20 ВЕКА.

Пророчествата относно Църквата трябва да бъдат изпълнени

 Точно както Исус не можеше да се върне обратно при Отец, докато не беше изпълнил всички пророчества относно първото Му идване, същото е вярно относно второто идване на Христос Исус. Много неща, които пророците и апостолите са изговорили и написали в Писанията, трябва да се изпълнят преди да може да се върне Христос. Тези неща биват открити от Неговите святи апостоли и пророци и възстановени в Църквата чрез “времена на възстановявания”. Когато Църковната империя стегне до пълнотата, която Христос е предопределил за нея: 

И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.

( Даниил 2:44)

(Виж също Данаил 2:30-40).

Някои християни са питали: След като Христос Исус е Всемогъщият и може да направи всичко, което пожелае и ако Неговата воля е да се върне, защо тогава Той не го направи”? Защо Неговото скоростно завръщане не се случи още през първи или втори век на Църквата? До това време милиони християни са били мъченици и мултимилиони са били все още живи на земята. Евангелието е било стигнало до всяко творение под слънцето. Има записани документи, които показват, че християнските служители по това време са проповядвали във всички познати страни на света. Повечето библейски историци смятат, че евангелието е отишло по целия познат по това време свят. Святият Дух обаче не е ограничен в човешкото знание, Той знае, че евангелието е било проповядвано по цялата земя(Колос.1:23). Църквата е демонстрирала цялата сила и принципи, записани в книгата Деяния. Тя е била новозаветна апостолска църква с чудеса и мощно служение. Апостолите са били активни и са служили с апостолска сила, която ние сега търсим да видим напълно възстановена. И така, защо Христос не се върна по това време? 

Принципът на “докато” в Писанията. 

 Най-великото желание на Христос е да се върне на земята, така че да може да възкреси и вземе Своята църква и да я заведе в безсмъртие и единство със Себе Си. Въпреки това, Той не може да го направи, докато не се изпълнят определени неща, които да доведат Неговата невяста до пълнотата на чистота и зрялост, така както Отец е предопределил. Една дума в Писанията ни разкрива този принцип повече от всички други – думата докато. 

Точно както Исус не можеше да се изкачи обратно при Своя Отец на небето, докато определени неща не се бяха изпълнили, така сега и Той не може да слезе от небето на земята, докато Църквата не е изпълнила определени неща. Някои пророчества, давани от пророците в Стария завет, от Исус Христос и от пророците и апостолите в Новия завет трябва да бъдат изпълнени преди да може да се случи събитието, наречено Второто идване на Христос. 

 Например когато Исус възкръсна от мъртвите и установи Църквата, Той седна от дясната страна на Божеството. Неговият Отец каза: ”Седи от дясната Ми страна, докато не направя враговете Ти Твое подножие”( Евреи 1:13). Петър каза за Исус:”Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци ( Деяния 3:21). Петкратните служители трябва да функционират, докато всеки светия служи и Църк