Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа. Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага. Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус… (Евреи 2:17–3:1)
Главната тема на Посланието към евреите е представянето на Исус Христос като Божият Небесен и Земен Първосвещеник: И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. (Евреи 4:14). Исус не е левитски свещеник. Той е призван от Бога Първосвещеник според чина Мелхиседеков(Евреи 5:10). Това учение за първосвещенството на Исус полага основите на християнския заветен десятък.
Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови, на когото Авраам отдели и десятък от цялата плячка – той, който е първо, по значението на името си, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир… (Евреи 7:1–2)
Принципът да се плаща десятък беше започнат от Мелхиседек. Той притежаваше еклесиална власт над Аврам. Чак след като Аврам призна това, като плати десятък от плячката(печалбата) си, която беше придобил под властта на Мелхиседек (Битие 14), Бог направи Аврам чрез завет свещеник на неговото собствено домакинство (Битие 15; 17). Бъдещият свещеник с по-нисш чин даде десятък на по-висшия първосвещеник.
Християните са наследници на израилтяните, като царство от свещеници. Петър заяви:
Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина; вие, които някога не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили. (1 Петър 2:9–10).
Това е което и Йоан каза в Откровение: и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.(Откровение 1:6).
Царството от свещеници под Мойсеевия закон беше свързано с изповед и тайнства. Ето изповедта: Слушай, Израелю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.Тайнствата включваха обрязването и Пасхата.
Царството от свещеници под Новия Завет също е свързано с изповед и тайнства. Ето Изповедта: Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява. Тайнствата включват кръщението и Господната вечеря.
Белегът за царството от свещеници е десятъкът: от по-нисшите към по-висшите свещеници. На кого следва християните да плащат десятък, като граждани на това царство? Вече няма левити, които да се грижат за храма и да принасят животни в жертва, за да умилостивят Божия гняв. Има обаче, функционален и правов еквивалент на скинията/храма, където Първосвещеникът Исус Христос обитава: институционалната църква, която днес администрира тайнствата на членовете на Божието царско свещенство.
Заветно погледнато, Левий плати десятък чрез Авраам, на по-висшия Първосвещеник.
…той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията. А безспорно по-долният бива благославян от по-горния. И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее. И, така да се каже – сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам; защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраам. И така, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него народът получи закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се смята според Аароновия чин?
(Евреи 7:6 – 11).
Новият закон за десятъка е, че християните трябва да го плащат на локалната църква, която е еклесиален представител на Първосвещеника. А нов закон за десятъка има, понеже има и промяна в свещеничеството: от Левий към Мелхиседек: Защото ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.(Евреи 7:12).
Чрез осиновлението християните са свещеници:
а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получимосиновлението.(Галатяни 4:4–5)
Прехвърлянето на свещеническата линия от Левий към Мелхиседек маркира прехода от Стария към Новия Завет.
дотолкова на по-добър завет Исус стана Поръчител. При това поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, а Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към друг. (Евреи 7:22–24)
По-нисшият свещеник плаща десятък на по-висшия. Това е заветната структура на десятъка. Първосвещеничеството на Мелхиседек е библейският модел за първосвещенство.
Десятъкът вече не е единствено земеделски. Вече няма свята земя в Палестина. Няма семейни стопанства, основани на първичното наследство след военната инвазия на Ханаанската земя. Днес “светата земя” обхваща всичко, което е направено свято (отделено) – като е станало собственост на християните. Това, което ние изкупваме от царството на Мамона, бива осветено и отделено, понеже влиза в нашата юрисдикция. Това е нашето наследство от Бога, което ще оставим и на своите наследници. Затова Божият Първосвещеник заслужава десятък върху нетното производство на това наследство.
Вина и управление
Човекът, който плаща десятък на своята локална църква, посреща правното си задължение към Бога. Ако Бог го призове да дава повече от десятък, това може да бъде разглеждано като специфично задължение.
Има обаче едно учение за неопределеното икономическо задължение, което поставя товар от вина върху хората, които искат да спазват завета. Според него не съществува универсален отговор на въпроса: “Колко трябва да дам?” Всички християни трябва да дават, но няма универсален размер или процент. Всеки вярващ трябва да прецени положението си и да потърси евентуални нужди, които да снабди. Освен това, ако се фокусираме върху вечността, а не върху настоящето, със сигурност ще искаме да даваме жертвоготовно за Божието дело на земята. От някои хора Бог може да изисква 100%, а от други – 5%. Важното е покорството към Неговото водителство.
Преди десятъкът да бъде официално установен като правно задължение на Израел, Бог се намеси в историята чрез Мойсей, забранявайки на събранието да даде твърде много в пустинята:
и говориха на Моисей: Народът донася много повече, отколкото е нужно да служи за работата, която Господ заповяда да се извърши. Затова Моисей заповяда и прогласиха в стана: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И така, народът се въздържа̀ и не принасяше вече. Защото материалът, който имаха, им беше достатъчен, за да извършат цялата работа и даже повече.
(Изход 36: 5–7)
След разрушаването на Храма през 70 г. сл.Хр., Божиите заветни служители вече не говорят със същата степен на власт. Библията го прави. Затова като поставя минимум на това, което хората дължат на Бога, Библейският закон премахва тежестта на вината. Бог изисква минимално символично заплащане от 10%. Този, който отговаря на това изискване, може да живее без вина относно това, което дължи на Бога. Всичко повече от това е по избор. Подобни незадължителни жертви ние наричаме “дарения’’.
Премахването на вината е важно за изграждане на хората и обществата, особено за преодоляване на ограниченията, наложени върху творението от Божието първоначално проклятие (Битие 3:17–19) Човек, който е обременен от вина, няма да може да функционира правилно. За да преодолее вината си, той може да се превърне в работохолик или алкохолик. Преодоляването на вината не трябва да бъде мотивация за разширяване на Божието царство в историята. Подобна мотивация твърде много разчита на човешките дела, с които човек се опитва да угоди на Бога.
Служението на Павел би могло, според някои хора, да се тълкува като дело на човек, който се опитва да преодолее вината си: Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.(1 Тимотей 1:15). Обаче, ще бъде грешка да видим Павел като мотивиран от вина, понеже той продължава:
Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот. (1 Тимотей 1:16)
Призивът на Павел започна с Божията милост. Именно тя преодоля вината му. Той беше главен грешник, но и пръв сред изкупените. Животът му служеше като модел за останалите.
Павел даваше много повече от десятък. Той разказа за своите страдания за евангелието:
Христови служители ли са? (В безумие говоря.) Аз още повече. Бил съм в повече трудове, още повече в тъмници, в безброй бичувания, много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските дълбочини. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; (2 Коринтяни 11:23–27)
Това не беше обикновен християнски живот, но съответстваше на призива за всеобхватна саможертва.
И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
(Римляни 12:1–2)
Защо тогава Бог не изисква повече от десятък? Защото десятъкът представлява символ на покорството на човека към Бога. Чрез десятъка човек заявява: Аз се отказвам от 10% от нетния ми доход, като символ на моето покорство.
Проповядването за заветния десятък разкрива на спазващите на завета начин да се измъкнат от чувството на вина. Десятъкът поставя изрично ограничение за това, което хората дължат на Бога, и чрез коя институция го дължат.
Проблемът е, че твърде много пастори не са убедени, че Бог иска днешните християни да дават десятък. Затова и не проповядват за него от амвоните си. Резултатът е отслабване на еклесиалната власт и намаляване на църковния доход. Пасторите са принудени да просят, за да може хората евентуално да благоволят да финансират делото на Христовото царство. Това изгражда мисловен образ на Исус като просяк. Той обаче, не е просяк. Исус е Първосвещеник, според чина на Мелхиседек, Който заслужава нашия десятък.
Автор: Гари Норт
