Тръмпизъм
Политиката е над всичко. Ако не виждате Божието царство и не сте готови да преосмислите всичко в светлината на Христос, политиката ще ви бъде над всичко – включително вярата и етиката. Научих това по трудния начин. Когато се отдръпнах от религиозната десница, понеже бях видял Божието царство и приемах Исус и проповедта на планината сериозно, много политически консервативни християни ме обвиниха, че съм “преминал на другата страна”. Тяхната дуалистичната парадигма беше “ние срещу тях” и затова те тълкуваха моя подход към политиката през очите на Царството като предателски. „Ако не си на наша страна, значи си на тяхна!“ Според тяхната затворена дуалистична система дори Исус трябваше да бъде или Републиканец, или Демократ.
Затова съвсем искреното ми твърдение, че не се интересувам от политическото разделение между лявото и дясното, понеже искам просто да следвам Исус, попадна в глухи уши. Те не можеха да видят алтернативата на Царството – виждаха само “ние срещу тях”; Републиканци срещу Демократи; Слонове срещу Магарета. Те не вярваха, че аз исках да следвам единствено Агнето. Да, научих по трудния начин, че ако Христовото царство не се възприема като жизнеспособно алтернативно общество, съревнованието за политическа власт изглежда единствената възможност за влияние върху света.
Когато еклесиологията ни е слаба, политиката ще е над всичко. Ако мислим, че локалната църква няма реална власт, неизбежно ще насочим вниманието си към Вашингтон. Националната молитвена закуска се смята за важна не заради молитвата, а понеже президентът и другите силови фигури са там. И след като сте убедени, че Бог работи чрез политическите машинации на Вавилон и че Бог е неприкосновено на страната на вашата политическа партия … е, вие сте готови и за огромни компромиси. Затова нека поговорим за слона в стаята – Доналд Дж. Тръмп.
В сегашния американски контекст да се говори за християнски национализъм означава да говорим за Доналд Тръмп. Приемам широко отчетената 81-процентова подкрепа за Доналд Тръмп сред белите евангелисти като ръководена предимно от целите на християнския национализъм. Християнският тръмпизъм и християнският национализъм са по същество синоними. Разбира се, че темата за Доналд Тръмп е толкова променлива, колкото и самият човек и бих искал да стъпвам максимално внимателно и да говоря възможно най-точно. Затова нека разкажа лична история, отнасяща се до Доналд Тръмп и християнската вяра, която няма нищо общо с настоящия политически контекст.
През януари 2011 г. беше публикувана моята книга Безусловнa прошка. Тази книга е моят опит да представя на популярно ниво съществената теология за християнската прошка. Изтъкнатият богослов и Йейлски професор по теология Мирослав Волф написа предговора. Въпреки че е писана за общата публика, това е сериозна книга за теологията на прошката. Харизматичното ми издателство изненадващо избра точно моята книга да придобие значителна реклама. Подписвах книги по конвенции, давах десетки интервюта по радиото и в няколко християнски телевизионни мрежи, включително TBN и Daystar. С удоволствие говорех за посланието на Исус за радикална прошка в тези популярни форуми. Но, когато моят публицист насрочи интервю в шоуто на Пола Уайт, аз отказах. Телеевангелистът Пола Уайт представлява най-страшната форма на американското просперитетно евангелие. Затова уведомих издателя си, че няма да се появявам в шоуто на Паула Уайт – съвестта ми не ми позволяваше да се свържа с този вид американизиран, обаятелен, „можеш да имаш всичко“ вид християнство.
Мислех, че решението ми да откажа щеше да постави точка по въпроса, но не беше така. Получих телефонно обаждане от изпълнителния вицепрезидент на издателството, който ме подкани да отида в шоуто. Пола Уайт е изключително популярна сред масовата телевизионна аудитория и моята поява в нейното шоу без съмнение би дало огромен тласък на продажбата на книги. Въпреки това казах, че няма да го направя. Няколко часа по-късно получих обаждане от основателя и изпълнителния директор на издателството, който каза:
– „Виж, Брайън, знам, че Пола е разведена, но знам историята и не е по нейна вина.“
– Отвърнах: „Това няма нищо общо с развода на Пола Уайт. Не ме интересува това.
– “Тогава какъв е проблемът?”
– „Най-ясният начин, по който мога да го кажа, е, че Пола Уайт и аз принадлежим към различни религии и не искам действието ми да се тълкува като подкрепящо нейната религия.”
– “Какво имаш предвид?”
– „Искам да кажа, че тя редовно кани Доналд Тръмп в шоуто си – сякаш той има нещо общо с християнството! Тя е вманиачена в този плейбой-магнат, понеже той е “успешен”, милиардер и риалити звезда. Но какво общо има това с Исус?!”
Така приключи разговорът ни. Не се появих в шоуто на Пола Уайт и не съжалявам за решението си. Опитвайки се да дам на издателя си най-добрия пример, за който бих могъл да се сетя защо моята вяра се различава коренно от тази на Пола Уайт, използвах нейната привързаност към Доналд Тръмп. Как бихте могли да бъдете увлечени от някой като Доналд Тръмп и да бъдете последовател на Исус? И това беше много преди Доналд Тръмп да стане сериозна политическа фигура.
За мен Доналд Тръмп беше риалити телевизионно въплъщение на три от смъртоносните грехове – похот, алчност и гордост. Мисля, че дори самият Доналд Тръмп, който открито се “къпеше” в похот, алчност и гордост от редовните си участия в Шоуто на Хауърд Стърн, щеше да се съгласи с мен. Имам бележки от 90-те години, където цитирам Доналд Тръмп като пример за популярна публична личност, която би била лош модел за подражание на християните в бизнеса. Ето защо, когато видях един млад мъж, когото бях довел до Исус да чете „Мислете Мащабно“ на Доналд Тръмп, аз го дръпнах настрана и го призовах да намери някои по-добри модели за подражание за своите бизнес стремежи. Защо го направих? Защото приемам насериозно пастирското си призвание. В „Мислете Мащабно“, персоната на Доналд Тръмп, готова за “всичко, за да спечели”, е разкрита в пълнота. Той пише например,
„Единственият начин да забогатеете е да бъдете реалистични и брутално честни. … Трудно е и хората се нараняват. Така че трябва да сте здрави като желязо и готови да “ритате задници”, ако искате да спечелите. … Моето мото е: “Винаги изравнявай резултата. Когато някой ви прекарва, прекарайте го и вие и то с лихва.”
Чудесно мото. “Ритането на задници” и “изравняването на разултата” са приемливи, ако сте чирак на Гордън Геко, но не и ако сте чирак на Исус Христос. Така че можете да разберете защо проведох пасторален разговор с младия си ученик относно неговия материал за четене. Девизът на Доналд Тръмп „прекарайте го и вие и то с лихва“ и златното правило на Исус Христос са взаимно изключващи се. Но това, което Доналд Тръмп застъпва в своите бизнес книги не е нищо особено ново; винаги е било така в света на куче-джавка-срещу-друго-куче безмилостната конкуренция в света, където всички се свеждат до победители или губещи. Макиавели го изтъква красноречиво за образования елит в „Принцът“, но Доналд Тръмп успява да сподели принципите на Макиавели с масите. Бизнесът е представен като кървав спорт. В крайна сметка изгубих своя млад ученик – той напусна църквата и ме нарече „либерален фалшив учител“. Отново, това беше много преди някой да си представи, че Доналд Тръмп ще стане шампион на белите евангелисти … или президент на Съединените щати.
Човекът, на когото най-много се възхищавам, е баща ми – уважаемият Л. Глен Занд (1931–2009). Той беше толкова различен от Доналд Тръмп – смирен, лоялен, принципен. Той беше адвокат, съдия, учител в неделно училище, граждански водач и най-вече мъдър и мил човек. Той беше и силно политически ангажиран човек, републиканец през целия живот. Преди да стане съдия си спомням как водеше кампании за губернатор. Един от най-милите ми спомени от детството е да отида с баща ми в съда в изборната нощ, за да чакам изборите. Баща ми беше идеологически консерватор, учещ се от мислители като Уилям Ф. Бъкли и Джордж Уил. Но, баща ми никога не е бил краен. Възхищаваше се на Джими Картър (с когото споделяше баптистката си вяра) и бе по-малко запален за Роналд Рейгън. Смяташе, че Ръш Лимбо е помпозен горделивец. Баща ми не доживя да види политическия възход на Доналд Тръмп, но не се съмнявам какво би помислил той. Не се съмнявам и какво би направил по въпроса. (Баща ми ръководеше баптистка църква, където беше доживотен член на Конвенцията на Южния баптист, по същото време, когато Джими Картър напусна КЮБ и по същите причини.)
Израснах в политическо семейство. Знам за политическите партии и предизборните кампании. Но, израснах и в християнско семейство, където научих за почтеността, добронамереността и добротата. Баща ми никога не би позволил на партизанската политика да коства почтеността, добронамереността и добротата. Баща ми принадлежеше към 19-те процента.
Какво се случи? Как трикратно жененият плейбой, гордият магнат на недвижими имоти, помпозната и безобразна риалити звезда спечели не само гласовете, но дори и сърцата на огромното мнозинство от хора, прекарали десетилетия, наричайки себе си „морално мнозинство”, изнасяйки лекции относно “семейните ценности” и настоявайки, че „героите са важни“? Това е една от тези “само в Америка” истории. В книгата: Повярвайте ми – Евангелският път към Доналд Тръмп, евангелският учен и професор по история в колежа Месия, Джон Феа, го обяснява по следния начин:
„Тези избори, макар и със сигурност уникални и безпрецедентни в американската история, са и най-новото проявление на дългогодишния евангелски подход към обществения живот. Тази политическа стратегия е написана през 70-те години на миналия век и е извлечена в голяма степен от още по-дългата история на белия евангелски страх. Това е стратегия характеризираща се с опити за „възвръщане“ или „възстановяване на културата“. Тя е основана на силно проблематичното тълкуване на връзката между християнството и американската основа. Тя твърде често гравитира към нативизма, ксенофобията, расизма, нетолерантността и небиблейския възглед за американската изключителност.
Автор: Браян Занд
Откъс от книгата: “Пощенски картички от Вавилон”
Брайън Занд е основател и водещ пастор на Църква “Словото на живота”, християнска неконфесионална конгрегация в Сейнт Йосиф, Мисури. Брайън и съпругата му Пери основават църквата през 1981 г. Браян също е автор на няколко книги, включително: “Грешници в ръцете на любящ Бог”; “От вода във вино” – издадена от издателство Ветил и е публикувана онлайн за свободно изтегляне в Epub и PDF формати. (адрес за изтегляне: http://www.vetilbg.com/от-вода-във-вино/ ); “Призивът на Исус към радикална прошка”; “Красотата ще спаси безусловно света”; “Сбогом с Марс” и др.
