Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защотодавате десятъкот джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате. Слепи водачи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате! (Матей 23:23–24)
Исус каза на религиозните водачи на Израел, че плащането на десятъка беше минималното изискване към тях и че те бяха пренебрегнали по-важните неща на закона. Това не означава, че десятъкът не бе важен, но само, че той не беше най-важното нещо. Лидерите дължаха на Бог повече от десятък, а именно – пълно послушание към Неговия закон. Те трябваше да бъдат безупречни и да спазват правосъдието, милостта и верността.
Исус говореше на хора, които бяха част от свещеническа нация. Те дължаха на Бога своя десятък, поради своята специална позиция на свещеници и учители. Тяхната грешка не се състоеше в това, че плащаха десятък. Но в отношението и мисленето им, че това минимално изискване да плащат десятък, удовлетворяваше напълно Святия Бог. Водачите на Израел дължаха на Бог много повече от плащането на определен процент. Освен десятъкът, Исус изискваше от тях – свещениците, учителите и управниците на народа – и по-важни неща. Ние, като царско свещенство, също сме част от този завет, и следователно тези изисквания се отнасят и за нас.
Пасторите не са проповядвали за десятък в продължение на няколко поколения, понеже са смятали, че това е част от Мойсеевия закон. Но Исус говори за десятъка като за задължителния минимум. Хората, на които Той говореше вече даваха десятък от всичко. Те се стремяха да спазват буквата на закона, но бяха игнорирали духа зад него. Исус не ги смъмри за това, че плащаха десятък, а че не обръщаха внимание на по-важните неща в закона. Този пасаж не може да бъде отхвърлен, като отнасящ се само до старозаветния Израел. Ако следваме подобна логика, бихме могли да отхвърлим още много неща, които Исус каза в Новия Завет. Той прекара Своето земно служение, като проповядваше на хора, живеещи под Мойсеевия закон. Ако премахнем властта от думите на Исус само защото слушателите Му бяха под закона на Мойсей, значи определяме четирите евангелия като изцяло старозаветни документи, които нямат никаква стойност в Новия Завет.
Християните често се оправдават, че десятъкът не е правно обвързващ, а вместо него трябва да даваме “колкото Святият Дух ни води да дадем”. Но защо Святият Дух ще води хората да дават по-малко от вече установения минимум от 10 процента? Библията учи навсякъде, че десятъкът е минималното заплащане. Защо задължението ни да плащаме десятък ще бъде по-различно в Новия Завет? Ние по-малки отговорности ли имаме от равините? По-малко благодат ли сме получили? Не сме ли достигнали поне до тяхното ниво на зрялост?
Десятъкът е дължим на Бога, като Творец и Собственик на земята, Който е делегирал на хората Си отговорността да управляват. Те показват своето послушание към Него, като плащат десятък от доходите си.
Бог е Творец и Собственик и в Новия Завет. Да си мислим, че даването на десятък вече не е правно обвързващ закон в новозаветната епоха, означава да прекъснем йерархията на еклесиалния ни завет с Бога. По този начин излиза, че хората, които искат да спазват завета си с Бога не са задължени по никакъв начин да плащат законовия процент от икономическия си растеж. Какво се е променило в Новия Завет, за да установи подобно заветно прекъсване на даването на десятъка? Кой новозаветен принцип преустановява връзката между Собственик и настойник? Десятъкът е белег именно на тази йерархия в областта на собствеността.
Новозаветният принцип на заветно подчинение се проявява в трите институции: църквата, семейството и държавата. Няма индикация в Новия Завет, че децата дължат по-малко на родителите сега, отколкото под Мойсеевия закон. Павел пише: Почитай баща си и майка си; (Което е първата заповед с обещание), за да ти бъде добре и да живееш дълги години на земята(Ефесяни 6:2–3).
Този пасаж е допълнителен намек, че църквата има право да събира десятъка, точно както Мелхиседек – свещеника на Салим, имаше право да приеме десятъка на Аврам (Битие 14:20); както левитите имаха право на десятъка на израилтяните (Числа 18:21,26); и както свещениците в храма имаха право на една десета от десятъка на левитите (Числа 18:27-–28).
Автор: Гари Норт
