Любовта като източник на святост.
Проповедниците използват различни думи и фрази, за да опишат святостта в живота на вярващите, което до някъде е объркващо и изглежда трудна задача. Затова е необходимо да използваме обединяващ принцип – ядро, което да пояснява естеството на святостта в живота на Бога.
Дори и тук дискусията може да стане сложна, защото святостта на Бога в повечето случаи е свързана най-вече с Божието естество в Неговата безупречна чистота, което води до проблема свързан с легализма. За това е важно да открием ядрото, който обединява и пояснява всичко свързано с Божията святост.
Ядрото на святостта е Божията ЛЮБОВ-АГАПИ, защото в крайна сметка Бог е любов (1Йоан 4:16). Когато разберем сърцевината на святостта като любов, различните начини по които говорим за Божията святост започват да се подреждат и хармонизират в нашето разбиране за Божието естество.
Любовта-агапи, която разкрива святостта на Бог не е просто Божията любов към нас; тя е Божията природа на любовта в живота на Троицата. Тоест Божията любов може да се разбира като любовта на Отец, любовта на Сина и любовта на Святия Дух. Също така тази любов е взаимно обитаваща любов между Троицата, която Ги свързва в заветно Единство. Тя се изразява чрез любовта на Отец към Сина и Духа, любовта на Сина към Отец и Духа и любовта на Духа към Отец и Сина.
Ние като вярващи сме поканени да споделим тази святост като участваме в Божия живот на заветната им любов, като осъзнаваме, че святостта е преди всичко живот на любов. Когато станем част от Божият живот на любовта, няма място за греха; тогава се изпълваме с Неговия Дух и се освещаваме, като святостта на Божият образ се възстановява в нас.
От това произтичат много последици за нашия духовен живот, особено в нашите взаимоотношения за изграждането на Църквата. Какво се има предвид? Ако Божият свят характер е взаимно обитаваща любов на Троицата в която сме поканени да участваме, тогава ние откриваме, че не сме сами – има и други, които са също поканени да участват в тази любов.
Свързани в общността на Църквата, откриваме какво значи да се обичаме един на друг, както Бог ни е възлюбил. По същия начин, както Троицата е взаимосвързана в любовта, така и Божиите хора, възстановени по Божия образ чрез святата любов, също са взаимосвързани в любовта.
Всъщност един от начините, по които познаваме Божията любов, е чрез любовта на братята и сестрите в Христос. Божията любов в живота на Църквата е любов, която ние лично изпитваме и знаем, че е истина. Тогава разбираме какво е имал предвид Исус когато каза: По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си (Йоан 13:35). И ние имаме тази любов не само един към друг, но и към света около нас. Както Бог обича света, така и ние трябва да го обичаме. Живот на святост е живот на Божествена любов.
Седем характеристики на Божията святост:
1. Святостта е дело на благодат носещ характера на Бог в света.
2. Святостта е пълното посвещение на човек към Бог, за да бъде осветен и изпълнен с Духа.
3. Святостта е да бъдат обособени целите на Бог за човека с цел да бъде усъвършенстван в любовта-агапи, умирайки за себе си.
4. Святостта е човек да бъде според образа на Христос в чистотата на своето сърце от където протичат изворите на живота.
5. Святостта е вярващите да бъдат част от общност, която по своя характер свидетелства за все още несъздаденото Божие царство на земята.
6. Святостта е да обичаме Бога с цяло сърце, душа и ум, и да обичаме нашите ближни както себе си.
7. Святостта е цялостност в Христос, тя е Христоподобност!
Автор Иво Койчев
