Грехът е злото чието действие е противопоставяне на Бога.
Грехът е Библейски термин, използван от Писанията като събирателно за бунт, беззаконие и неправедност. Това са делата на дявола и впоследствие и на жителите на земята. Думата обобщава вяра, отношение и поведение, които са противоположни на Божия първоначален план, направа и цели за хората. Грехът е неправдата и е обратното на основополагащите Му цели за цялото Негово творение. Възприемането на Неговия начин на мислене по отношение на творението е ключа за разбирането на съответните морални и смъртоносни последствия от греха.
Само по себе си самото намерение на Създателя за Неговите творения, определя кои са приемливите и неприемливи стандарти за човешкия живот. Човешките идеи и размишления по тези въпроси не могат да обяснят критерия за Божия стандарт на живот. Те нямат духовно откровение, на базата на което да основат своята преценка. Единственият активен принос на хората към този стандарт е избора да го приемат или да го отхвърлят, като понесат съответните последствия за своето решение.
Грехът представлява поведение и начин на живот, които са несъвместими с направата, идеите и целите на Всемогъщия. Грехът отделя хората от Създателя им, като по този начин ги прави безполезни за Него, както в този живот, така и за вечността. Грехът прави създанието да бъде несъвместимо със своя Творец и в резултат на това, то не може да влезе или да стои в присъствието на Създателя – д-р Паула Прайс
Ако не разбираме естеството на Бога това естествено ще има обратен ефект – грехът ще вземе контрол и влияние в живота ни. За това нашия възглед за естеството на Бога засяга в значителна степен разбирането ни за греха. Доктрината за греха е отражение на доктрината за Бога.
Представата ни за човешкото състояние също допринася за оформянето на разбирането за греха. Ако човек отразява Божието естество, той трябва да бъде съден не според неговото отношение към останалите хора, а какво е отношението му към Божия стандарт в неговия живот. Всяко отклонение от този стандарт е ГРЯХ. Човекът е свободно същество за това носи отговорност за своите действия, така че греховете му ще бъдат строго санкционирани, а не да си мислим, че има някаква контролираща в живота му сила, която ограничава действията на свободната му воля и вината да бъде прехвърлена върху нея. Свободата на човешката воля или правото на избор, поставя човека на място на голяма отговорност в неговия избор, както и последствията от това.
Доктрината за Изкуплението също е силно повлияна от разбирането за греха. Човекът в своето собствено разбиране за греха не намира за нужно да търси оправдание за “дребни” неща, защото човек може да ги “преодолее” чрез своето знание, добродетели или ако щете постижения в науката стига само да не наранява другите около себе си. Но ако човек е покварен или непокорен, тогава ще е необходимо да се вземат по-радикални мерки свързани с това да се преобрази неговата личност. За това колкото е по-радикален нашия възглед за греха (дори и в дребните неща), толкова по-свръхестествено ще ни се струва изкуплението.
Също така разбирането за естеството на греха е важно и заради силния деградиращ ефект, който може да има върху човешкия призив и служение. Грехът не само може да блокира призива и служението но пораженията, които може да нанесе могат да направят така, че те никога да не бъдат възстановени в човека.
Също така трябва да се види действието на греха в обществото, защото в обществото се оформя средата в която грехът се култивира и влияе в по-голям мащаб, така че, и последствията са по-големи. Успеем ли да променим средата, в която грехът е намерил своята почва на развитие, променяме и живота на всеки човек заедно с неговото поведение. Но от друга страна, трябва да сме наясно, че обществото е органична структура, която е съставлявана от всеки отделен човек. И ако успеем да променим един човек (неговите извратен ум, воля и емоции), то тогава ние променяме една клетка от тази органична структура. За това всеки един човек или етнос е важен, когато стане въпрос за спасението на цялото общество от покварата на греха.
Дискутирането за греха в обществото е изключително трудна и понякога непосилна задача, като една от причините се крие в либералния модернизъм и неговото влияние в обществото. Въпроси като религията, християнството, вярата, кръщението, Божието царство, ада и смърта и т.н. изглеждат за модернистичния човек изключително архаични (глупави или отживелица) и не пасват на съвременият му възглед за живота. Да се говори за съвремения човек, че е грешник е недопустимо и влиза в графата на религиозна простотия, невежество или арогантност. В днешния модернистичен век темата за греха е тема ТАБУ – грях ли, какво означава това?! Основната концепция залегнала в либералния модернизъм е изграждането на обществото в хедонистична (плътско удоволствие) нагласа за живота. Тази концепция закоровява съвестта на обществото, така че чувството за морал, грях и вина са силно притъпени. Свободата прокламирана от либералния модернизъм се превръща в свободия, защото липсва Божествен критерий, който да служи като отправна точка или съвест чрез която деградацията на хуманизма бива ограничен!
Темата за греха за мнозина е изключително чуждо понятие. Днес отчасти това повлиява и в църквата, за това и мнозина религиозни институции и деноминации правят компромис под въздействието на либералния модернизъм. Проблемите идващи от греха в обществото се наречат грешки или незрялост, а не ЗЛО, като по този начин се снишава Божият стандарт в църквата. Фокуса е върху последствията, а не върху човека или обществото, които предизвикват тези последствия. Вината е претъпена или се възприема повечето като неподлежащо на осмисляне чувство, което не би трябвало да съществува (Фройд). За това без Божествената отправна точка на която човек може да се позове, той на никого освен на себе си, не дължи отговорност и даване на отчет на стореното – “ако нашите действия не причиняват зло на другите около нас защо трябва да чувстваме вина?!”
Самата идея за греха като вътрешен порив, вродено състояние и като контролираща сила е изключително непопулярна. Представата за греха за повечето хора е свързано с грешни действия, като нещо външно и делимо от човека. Разгледано по този начин, ако някой не е сторил нещо лошо се смята за добър човек. Но да не забравяме, че и злите могат да вършат добри неща, Исус го казва съвършено ясно: И така, ако вие, които сте ЗЛИ, знаете да давате блага на децата си…(Лука 11:13), са думи, които ясно ни разкриват, че вършенето на добри неща не означава, че си свободен от злото и греха. За това съзнаването на природата на ГРЕХА и неговата вродена същност в естеството на човешката душа и тяло е първата крачка към нашата истинска СВОБОДА!
Римляни 7:22: Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
Римляни 7:23: но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.
Римляни 7:24: Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?
Римляни 7:25: Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.
Римляни 8:1: И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус.
Римляни 8:2: Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.
Автор: Иво Койчев
Иво Койчев е служител, изпълнен със страст към Божието слово и дух на пионерство. Той е призван с апостолска благодат да изгражда църквата чрез усъвършенстване на светиите за делото на служението и предаване на новозаветните библейски истини и доктрина.
