Не всеки в света има духовни дарби. Невярващите например нямат. Но всеки християнин, който е посветен на Исус и е наистина член на Неговото Тяло има поне една дарба, а много е вероятно да има и повече. Библията казва, че всеки християнин е получил дар (І Петрово 4:10) и, че “А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.” (І Коринтяни 12:7). Първо Коринтяни 12:18 набляга, че всеки от членовете е поставен в Тялото според Божия дизайн. Притежаването на една или повече духовни дарби е част от Божия план за всеки християнин. Това са добри новини за средния вярващ. Приятно е човек да си припомни, че Бог го познава, че го обича и че го счита за достатъчно специален, за да му даде специална дарба, така че човекът да може да Му служи. Това е особено вярно в общество като Америка, където много училищни области установяват специални програми за “надарени деца”. Приложението е, че обикновените граждани очевидно не са надарени. Не е така в Христовото Тяло! Бог дава дарби на всеки един от нас!
Какво означава смесица от дарби?
Много християни са мултинадарени. Аз предполагам, че вероятно булшенството или дори всички християни имат това, което аз наричам смесица от дарби, а не единична дарба.
Имайки предвид разнообразието на духовни дарби, степените на надареност на всеки отделен случай и множеството служения, чрез които всеки дар може да бъде упражнен, комбинацията от тези качества, която всеки от нас има, може да бъде най-важният фактор в определянето на нашата духовна личност. Повечето от нас са свикнали с идеята, че всеки човек има своята собствена личност. Например, моята съпруга Дорис и аз имаме три дъщери, и трите са родени от едни и същи родители и отгледани в един и същ дом, но всяка една от тях е уникална. Божиите деца също са по този начин. Всички християни са уникални членове в Христовото Тяло и тяхната индивидуална идентификация се решава до значителна степен от смесицата от дарби, които Бог им е дал.
Здравето на църквата и последвалият й растеж зависи от този факт. Аз осъзнавам, че това може да дойде като изненада за някои християни, които може да са включени съвсем странично в църквата, когато те открият, че всъщност ние имаме нужда от тях и че те са надарени да извършат тяхната част в тяхната локална църква. Но това е вярно. За да можете вие да бъдете всичко, което Бог иска да бъдете, няма заместител на това да успеете да намерите смесицата от дарбите и да знаете със сигурност, че вие сте екипирани да извършите “добрата и приемлива съвършенна воля на Бога” (Римляни 12:2).
Каква е връзката между Божиите дарби и Божият призив
Християните често говорят за техния призив. Ние често чуваме за неща като: “Бог ме е призовал да направя това и това” или “аз не вярвам, че Бог ме е призовал да направя това и това”. В този момент ще е добре да разпознаем, че призивът на човек и неговите духовни дарби са тясно свързани.
Когато става дума за вършене на Божията воля, вашият генерален призив трябва да бъде видян като еквивалентен с вашата духовна дарба. Няма по-добра рамка, в която да се тълкува призива ви, отколкото да знаете специфичната смесица на дарби, които Бог ви е дал. Бог не ви дава дарби, които да не ви “призовава” да използвате, нито пък Той ви “призовава” да направите нещо, за което самият Той не ви е екипирал с необходимите дарби.
Освен генералният призив обаче, вие ще трябва да имате и по-специфичен призив. Някои говорят за този специфичен призив като служението на човека. Вашето служение е определения начин и определената среда, в която Бог иска вие да упражните дарът или дарбите, които Той ви е дал. Например вие можете да имате дарбата поучение и да бъдете специфично призован да използвате този дар сред деца, други могат да използват дар на поучение по радиото или като пишат книги. Вие можете да имате дарът на мисионер и да бъдете призовани да използвате този дар в Замбия, други в Парагвай или в Шри Ланка. В този генерален призив, осигурен от всеки дар, следователно има много по-специфични начини, по които определеният дар може да послужи.
Какво е духовна дарба
В този момент нека да направим кратка пауза и да дефинираме какво е “духовна дарба”. Работната дефиниция, която аз харесвам да използвам, е както следва:
Духовна дарба е специален атрибут, даден от Святия Дух на всеки член на Христовото Тяло според Божията благодат, за употреба в контекста на Тялото.
Това е най-сбитата дефиниция, която мога да формулирам, като все пак задържа това, което аз считам, че са важни елементи. Някои от тези елементи като “специален атрибут”, “даден от Святия Дух” и на “всеки член от Христовото Тяло” са били достатъчно дискутирани. Остават две други важни фрази.
“Според Божията благодат” е фраза, която ни предвижва в библейските думи. Гръцката дума за духовна дарба е “charizma”, множествено число “charizmata”. Нашите съвременни думи- харизматично движение и харизматици, произлизат от тази гръцка дума. Но забележете още нещо, “charizma” идва от корена на думата “charis”, което на гръцки означава “благодат”. Следователно, съществува тясна връзка между Божиите дарби и Божията благодат.
Последната фраза в дефиницията “за употреба в контекста на Тялото” ни припомня, че индивидуални християни, които са отделени от Тялото, не са много потребни. Духовните дарби не са направени за самотни рейнджъри. Те са за членовете на Тялото. Повечето от нещата, които Бог върши в света днес, се вършат чрез вярващи, които работят заедно в единство, допълващи се един друг с дарбите в локални събрания. Важно е да се изясни тук обаче, че това не означава, че дарбите винаги гледат на вътре и са за взаимната изгода на християните. Всъщност, много от дарбите са насочени да се ползват от тези, които все още не са членове на Тялото.
Готови ли сте да откриете, да усъвършенствате и да използвате вашата дарба?
Ако духовните дарби и тяхното действие са ключ, който да ви помогне да бъдете всичко, което Бог иска да бъдете, нека сега да станем практични. В светлината на ясното поучение на Божието слово, аз мисля, че ще е безопасно да кажа, че едно от главните духовни упражнения за всеки християнин е, да открие, усъвършенства и използва неговата духовна дарба. Други духовни упражнения като например поклонение, молитва, четене на Божието Слово, хранене на гладните и каквото и да е друго нещо, могат да бъдат също толкова важни Но аз знам нещо по-важно от откриването, усъвършенстването и използването на духовните ви дарби.
Забележете, че поставям “откриване” преди “усъвършенстване”. Това е понеже духовните дарби се получават, а не се постигат. Бог дава дарбите според собствената Си дискретност. Първо Коринтяни 12:11 говори за Духа, Който дистрибутира дарби “на всеки, както Той желае.” По-късно в 18 стих, текстът казва, че Бог поставя членовете в Тялото, както на Него Му е угодно. Бог не се е доверил на нито едно човешко същество със способността да раздава духовни дарби. Нито един пастор, нито един президент на семинария, нито дори папата не е квалифициран да дистрибутира духовните дарби.
Какви са ползите от духовните дарби?
Какво се случва, ако вие наистина решите да откриете, усъвършенствате и използвате вашата духовна дарба или дарби? Няколко неща.
Първо, вие ще бъдете по-добър християнин и по-способен да позволите на Бог да направи живота ви да има значение за Него. Хора, които познават дарбите си, са хванали дръжката на тяхната духовна, работна характеристика, така да се каже. Те откриват своето място в църквата много по-лесно.
Християните, които познават техните духовни дарби изграждат здравословна себезачитаност. Това не означава, че те “мислят за себе си по-високо, отколкото трябва (Римляни 12:3). Те се научават на факта, че няма значение каква е дарбата им, те са важни за Бог и за Тялото. Окото се научава по този начин да не казва, “понеже не съм око, аз не съм от тялото” (І Коринтяни 12:16). Осакатяващите комплекси на малоценност напълно пропадат, когато хората започнат “да мислят трезво” за себе си (Римляни 12:3).
Някои се страхуват от неправилната идея за смирението. Те отказват да наименуват духовните си дарби, на базата на това, че това може да се окаже арогантно и самонадуто от тяхна страна. Това само по себе си показва провала им да разберат библейското поучение за дарбите. Други могат да имат по-малко благородни мотиви за това да не искат да бъдат свързани с някаква дарба, те могат да не искат да бъдат държани в отчет за употребата й. В този случай, говоренето за смирение може да бъде използвано като покривало за непокорство.
Второ, не само, че знанието за духовните дарби помага на индивидуалните християни, но то също така помага и на Църквата като цяло. Библията ни казва, че когато духовните дарби действат, цялото Тяло узрява. Те помагат на Тялото да достигне до “мярката на размера на пълнотата на Христос” (Ефесяни 4:13).
Третото най-важно нещо, което знанието за духовните дарби прави е, че то прославя Бог. Петър съветва християните да употребяват техните духовни дарби и след това прибавя причината “защо”: “Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действува със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин.” (І Петрово 4:11). Какво може да бъде по-добро от това да прославим Бог? Аз съм съгласен с Westminster Shorter Catechism, който потвърждава, че прославянето на Бог е “крайната цел на всички човешки същества”.
Ако употребата на духовните дарби ни помага да прославим Бог, аз искам да употребявам моите духовни дарби. Аз знам, че вие също искате. Това ще помогне на всички нас да бъдем това, което Бог иска да бъдем.
Автор: Питър Вагнер
