Писанията разкриват произхода на греха след като човекът яде от Дървото на познанието за доброто и злото, което е било в средата на градината (Бит.2).
Помислете за момент защо за плодът на забраненото дърво се казва, че дава знание за доброто и злото? „Доброто знание“ не е ли добро нещо? Ние като християни не трябва ли да насърчавеме хората да познават доброто и да се противим заедно срещу злото? И въпреки всичко, независимо дали това се вписва в нашите убеждения или не, разказа в Битие разкрива естеството на греха свързано с „познаването на доброто и злото“, което ни отделя от Бога.
Какво означава да ядеш от плода на Забраненото Дърво, което Писанието разкрива като основния първоизточник на греха? Как живеем с нашите познания за доброто и злото, които ни отделят от Бога? Тези въпроси рядко се задават и още повече рядко се изследват от християните за да разкрият естеството на човешкия бунт и отделянето на човека от Бога. До голяма степен поради тази причина Църквата се е провалила в любовта, а и от там да обичаме по начина по който Христос ни заповяда да обичаме.
Църквата не е успяла да разбере и да приеме като основна норма библейското учение, че основния грях на човека не се крие в неговото зло, а че се опитва да получи живот от това, което е приел да вярва ядейки от плода на Дървото на знанието на доброто и злото.
Съдържанието на основния грях, е че човек се позиционира в позицията на Бог и разделя света чрез собствената си преценка на това кое е добро и кое е зло. Но това което е добро за един, може да е зло за друг или обратното. По същия начин е устроен цивилизационния или религиозния сблъсък между Изток и Запад, а какво да кажем за политико-идеологическия сблъсък между лявото и дясното, между консервативното и либералното. Така, че света е устроен в позиция на сблъсък или конфронтация, между доброто и злото което ни отдалечава все повече и повече от любовта на Бога. ОГРОМНА СИЛА ИМА ПЪРВИЧНИЯ ГРЯХ!
Обикновено ние като християни за да се предпазим от естеството и характера на първичния грях, основното нещо което правим е да прегърнем моралната система и да заживеем чрез нея, така че да станем по-добри за разлика от хората които са зли. Но всъщност Божията цел е много по-дълбока отколкото просто да бъдем по-добри.
Ние не трябва да извличаме никаква стойност от това кое е добро и кое е зло и това да става база за изграждане на духовният ни живот. Ние никога не трябва да правим изводи за хора основани върху доброто и злото, защото това ще ни постави в позиция на Бог и много лесно ще осъждаме хората на добри и зли. Ние трябва да извлечем истинската стойност за изграждането на духовният ни живот единствено от нашето взаимоотношение с Бога, като основната ни задача е да обичаме, а не да съдим. Когато любовта на Бога пребъдва в нас светът ще я види и тогава ще бъде привлечен към Христос. Каквото и добро, което трябва да направим и зло което трябва да избегнем, трябва да се основава върху нашето взаимоотношение с Бога, тогава може да кажем, че живеем истински в Неговата любов.
Това разбиране за природата на греха и целта на живота представлява промяна на парадигмата за мнозина, ако не и за повечето християни. Ние сме обучени да създаваме среда на осъждение като инстинктивно черпим живот от тази среда на интелектуално и духовно ниво.
Морализмът изключително много спомага за създаването на среда на осъждение, защото обезличава органичното ни взаимоотношение с Бога и го поставя върху правила и норми, които водят до духовна „смърт“ и отделяне от Бога.
Любовта е основното правило от което трябва да се ръководим във всичко в живота. Това е основната гаранция, че Бог живее в нас и ние в Него!
I Йоан 4:16: И ние сме познали и сме повярвали ЛЮБОВТА, която Бог има към нас. Бог е ЛЮБОВ; и който стои в любовта, стои в Бога, и Бог – в него.
Автор: Иво Койчев
