Когато бях още млад християнин наивно си мислех, че всеки чете Библията и я тълкува еднакво. Преживях един от най-големите шокове около шест месеца след като повярвах, когато се запознах с Баптистки проповедник фундаменталист, който се опитваше да ме убеди , че всички петдесятни са били от дявола!
В годините след обръщението ми разбрах, че съм силно повлиян от силата на възгледите ни: как четем Писанията, защо четем Писанията и как тълкуваме Писанията. Например, ако някой чете Библията просто за да има благословен личен живот, ще обръща внимание предимно на стихове свързани с Божието благословение и как да го приложи в живота си. В процеса може да пропусне някои от условията за тези благословения.
Ако човек прочете книга като “Радикален” на Дейвид Плат, лесно би могъл да премине от парадигмата на просперитета, или индивидуална парадигма, към парадигма на мисия / ученичество, която набляга на това да правим ученици, както апостолите в Евангелията, когато те оставиха всичко, за да следват Исус. Но онези с парадигмата на царство (като мен) ще филтрират великите учения на книгата на Плат, така че да паснат и на културалния мандат на Битие 1:28, което може да доведе до едно съвремененно приложение – полуаване на добро образование, развиване на нашата креативност и правенето на ученици от водачите на маркетплейса, чрез инфилтриране на системите и институциите на този свят (сигурен съм, че авторът ще се съгласи с мен).
Това пасва добре на посланията на Павел, които изглежда подкрепят тихата и бавна лична и културална революция, в и чрез светските ни професии, както правим всичко като за пред Господа (вж. Колосяни 3:17; Ефесяни 5); а не само радикалните преживявания като това да продадем всичко, което имаме и да заминем при някоя недостигната група от хора, за да им проповядваме Евангелието.
По-долу са някои от моите становища по отношение на 10 възгледа и техните тълкувания:
1. Възгледът “Слово на вяра”
Онези, които са се учили от Кенет Хегин, Кенет Коупланд и други в движението “Слово на вяра” (което започна през 1950 г. и придоби голяма популярност през 70-те години на миналия век) четат всичко в Писанието през призмата на това как да използват своята вяра, за да имат достъп до Божиите обещания и завършеното дело на Христос на Голгота, за да могат да приемат божествено изцеление и просперитет. Поради това те обикновено не изучават много Стария Завет, с изключение на пасажите отнасящи се за изцеление в Петокнижието (например Изход 23:25, Псалм 103:1-5 и Притчи 4:22). Те четат Новия Завет, за да видят кои са “в Христос”. Така, че това е индивидуалистичен, фокусиран в правата ни подход към Писанието, който е много слаб в общия и цялостен характер на видението, целта и успеха. Също така, тази гледна точка няма библейски мироглед относно приложението на закона в Стария Завет към гражданското общество.
Независимо от слабостите му, този възглед може да бъде ефективен, когато става въпрос за обучение как да вярвамме на Бог за чудеса!
2. Възгледът “Граждански права”
Теолозите поддържащи този възглед наблягат най-вече на страданията на Христос, понеже четат Писанията през призмата на класовата борба, предразсъдъците и виктимологията. По този начин, страданията и кръста на Христос (Който беше разпънат от мнозинството) се превръщат в модел за всички страдащи и потиснати хора, които вярват, че Исус дойде най-вече за да им даде икономическа и политическа свобода от техните потисници.
Предизвикателството по отношение на този възглед е потенциала му да принизи христологията до антропология, а християнството до чисто геополитическо / икономическо освободително движение.
3. Възгледът “Само-овластяване”
През последните две десетилетия станахме свидетели на невероятен възход на мотивационни говорители (например Тони Робъртс). Много проповедници използват този възглед в проповядването си. Резултатът е, че много проповеди се основават на практически неща от Библията, свързани с упорит труд, вяра, фокус, разбирането на нашите уникални дарби и призиви, как сме създадени по образа на Бога, за да извършим велики дела подобни на Бога. Предизвикателството пти този възглед е липсата на баланс: поддръжниците му често пропускат да балансират своето послание с други пасажи, свързани с учението на Исус за себеотрицание, страдание, вдигане на кръста, и оставянето на всичко, за да Го следваме. Писанието ни учи, че преди да можем да спасим живота си, трябва да го изгубим (вж. Марк 8:35). Също така, акцентът в Писанието за дълготрайно благословение е свързан с лична трансформация чрез святост, смирение и зависимост от Бога – а не чрез само-овластяване чрез доверие в нашите собствени естествени способности, дори и да са ни дадени от Бога.
4. Възгледът на пиетистите
Перспективата на пиетистите изследва Писанията преди всичко за да донесе вътрешна трансформация и лична близост до Христос. Святостта, ходенето в Духа, чуването на гласа на Господа и отричането от плътското са главните акценти, което е чудесно, вярно и абсолютно необходимо.
Слабостта на този възглед е, че вярващите могат толкова дълбоко да се фокусират в собствената си емоционална и духовна трансформация, че да пренебрегнат главния акцент, който Христос ни е дал, когато ни призова да отидем по целия свят и да проповядваме Евангелието (вж. Марк 16:15-18), и да трансформираме културите като сол и светлина (вж. Матей 5:13-16).
5. Евангелско – мисионерският възглед
Този възглед се фокусира изцяло в спечелване на души и правене на ученици. Всичко, което църквата или отделните вярващи правят, което не води пряко до обръщението и изграждането на хора в Христос се изхвърля или се разглежда като ненужно и хладко.
Слабостта на този възглед е неговата склонност да се тнася само за едно поколенията и да не е практичен за ежедневието на растящите семейства. Също така, той не винаги е благоприятен за онези, които имат по- дългосрочната цел да произведат богатство за царството, и които искат да поставят своите деца в най-добрите университети. Също така липсва акцент по отношение на овластяването на влиятелни маркетплейс водачи, които да са призовани да проникнат в системите на света (като пророк Данаил).
6. Реформираният възглед
Обучените в реформираната система на тълкуване ще четат Библията дедуктивно, през призмата на Божият суверенитет. Въпреки, че аз съм съгласен с много неща от тази система, виждал съм някои хора да стигат до крайности и да стават пасивни по отношение на поста и молитвата, свързани с печеленето на души и разширяването на Божията мисия и царство на земята, тъй като някои от привържениците на тази гледна точка принизяват човешката отговорност повече отколкото Писанието позволява.
7. Възгледът за свободната воля
На другата крайност от реформираната (калвинистка) гледна точка е възгледът за свободната воля (арминианството), който прекалено много набляга на човешката отговорност до степен, в която понякога Божият суверенитет бива компрометиран. Това води до повърхностно тълкуване на трудни пасажи, свързани с божественото призвание и избиране (напр. Римляни 8:29; Ефесяни 1:4), като се заменя предопределението с предузнание (калвинистите не правят разлика между двете). Бог избира някой, въз основа на това, че Той вече знае, че човек би (със собствената си воля) Го избрал.
Също така, прекалено силното акцентуване върху свободната воля води до „отворен теизъм“, който учи, че Бог наистина не знае всичко за в бъдещето, тъй като голяма част от него е непознаваема! Този краен акцент върху свободната воля е много труден за възприемане и ни прави да се съмняваме в адекватността на Писанието, тъй като, ако Бог все още се учи и расте заедно с нашето бъдеще, изключително трудно ще е ние да имаме библейски мироглед в областта на икономиката, науката, политиката, правото, етиката, морала и семейната и сексуална ориентация, поради невъзможността да имаме транс – исторически и универсални принципи, на които да можем да се доверим! Също така, ако Бог не е суверен, тогава човечеството е полу-автономно – което исторически отваря широко врата към либерализма.
(Начина по който Дж. Матера разглежда възгледа за „свободната воля“ е изключително повърхностно и не е в дълбочина. Апостол Матера в своите възгледи е „калвинист“ и е критик на „арминянството“, твърдо убеден, че арминянството води до „отворен теизъм“. В други свои статии Матера счита, че „отворения теизъм“ е ерес, която в основата си не принадлежи към класическите еретични учения но все пак е ерес поради това, че ограничава Божието всезнание, суверенност и предузнание – Иво Койчев).
8. Възгледът за царството
Възгледът за царството тълкува голяма част от Писанието и библейските теми като произхождащи от първичния културален призив на Битие 1:27-28. Основната тема на Новия Завет не е църквата, печеленето на души или дори ученичеството, а Божието царство, което е Божието управление над цялото творение. Този възглед мотивира хората да разберат святото призвание, което имат, да бъдат добри настойници на дадените им от Бога дарби и способности, за да служат с превъзходство в маркетплейса.
Според този възглед, ученичеството не включва само обучаването на отделните грешници, които са се покаяли, а и ученичество на цели нации в съответствие с тълкуването на Матей 28:19. Хората приемащи този възглед вярват, че Евангелието е цялостно и трябва не само да изкупи грешниците, но и да трансформира културалните системи (политика, икономика, изкуство, право, етика, музика, семейство, образование, наука и т.н.)
Предизвикателството за тази перспектива е тенденцията да мислим, че вържим Божието царствено дело само като подобряваме на качеството на живот в нашите общности, дори и да не печелим души и правим ученици.
9. Индивидуалистичният възглед
Това е често срещан възглед, който може да възникне от националната ни култура (например грубия американски индивидуализъм персонифициран от нашите емблематични екшън герои като Джон Уейн и Рамбо).
Слабостта на този възглед е, че голяма част от Библията беше написана или за народа на Израел (Стария Завет), или за Тялото Христово (Новия Завет). И така, ние не бихме могли да изпълним съдбата си и да извършим мисията на живота си сами. Трябва да бъдем част от местна църква и да функционираме в общия контекст на Писанието, ако искаме да пожънем пълнотата на благословенията и обещанията на Писанието.
10. Еклесиалният възглед
Хората на този възглед мислят, че църквата е царството на Бога; че ние не сме призовани да проникнем и научим народите по света на Евангелието, а че трябва да се съсредоточи върху изграждането на нашите собствени субкултури в рамките на нашите общества. Хората с този възглед имат много добро разбиране за цялостния характер на Писанието. Но, мнозина в този лагер не успяват да разберат как църквата трябва да бъде изпратена в света като сол и светлина.
От тази гледна точка, църквата трябва да функционира като Небето на земята – с което съм напълно съгласен. Но вярвам и, че хората на този възглед не успяват да разберат обхвата на мисията на църквата да донесе Божието царство на земята, както е на небето (Лука 11:2-4).
В заключение бих искал да кажа, че има още много възгледи за които може да се говори. Споменах десет от основните аспекти, които съм виждал да влияят на Божия народ днес, в глобалната църква.
Както посочих по-горе, написаното е базирано на моите наблюдения, които също са ограничени според моята собствена гледна точка и опит. Осъзнавам също така, че подобни статии просто рисуват картини с дебела четка и пропускат нюансите и припокриването на много от тези възгледи.
Моята молитва е да се опитаме да бъдем по-открити по отношение на тълкувателната система, която използваме, на базата на нашите възгледи, и да се молим на Бог да ни помогне да видим нещата в които може би ограничаваме капацитета си да тълкуваме Словото, въз основа на първоначалното намерение на библейските автори като вдъхновени от Святия Дух.
Автор: Джоузеф Матера
Джоузеф Матера е в служение на пълно работно време от 1980 г. насам и е понастоящем управляващ епископ на Christ Covenant Coalition и надзираващ епископ на църква “Възкресение” в Ню Йорк – мултиетническо общество от над 40 националности, което успешно е изградило множество лидери и холистични служения в региона на Ню Йорк и извън него.
