Адвентът е свързан с чакане.
Съдържание
Използвайки църковния календар, ние разказваме свещената история на изкуплението не с дела, не с празнуване, а с чакане – чакане на Бога да подейства.
Повечето от нас сме продукт на високотехнологичната, високоскоростната и моменталната ера, и не сме много добри в чакането. Мислим, че чакането е да не правим нищо. Ние сме движещите се, които се гордеят, че са постоянно заети с нещо. Чакането не е за нас.
Адвентът също е и като оплакване, което е по-близо до истината.
Изгубили усета си към християнския календар сме смесили Адвента и Рождеството в един „празничен сезон“. Но истината е, че Адвентът е доста по-различен от Рождество, тъй като носи своето силно пророческо оплакване. Светът е тръгнал в погрешната посока, справедливостта лежи ранена по улиците и изглежда, че Бог го няма никъде. В душата ни възниква плачът на чакането: „Господи, докога?“ От Исая до Малахия виждаме постоянната тема за плачевното чакане на Бог да подейства. Всички еврейски пророци, всеки по своя си начин, съставяха своите пророчески стихотворения около тази повтаряща се тема: Господ идва, Бог е на път да подейства, но засега … чакаме.
Чакането е от съществено значение. Защото в чакането душата ни стихва и съзерцава, култивирайки способността да осъзнава и разпознава какво прави Бог и кога.
Ние сме били съблазнени от идолопоклонството, което ни заблуждава да мислим, че Бог се намира най-вече в грандиозните и гръмки неща, когато всъщност Бог почти никога не е в тях. Божиите пътища са предимно малки и тихи, които са толкова гръмки, колкото е гръмко падащото на земята семе или колкото гръмко се надига печащият се във фурната хляб. Божиите пътища почти никога не се срещат във виковете на тълпата; Божиите пътища се срещат по-скоро в падащите сълзи и шепнещите молитви. Искаме Бог да направи голямото нещо, докато Бог планира да направи малкото нещо. Впечатлени сме от грандиозните и гръмки неща. Но Бог не е. Бързаме. Бог не го прави. Искаме Бог да подейства бързо, но почти винаги Божията скорост е бавна.
Чакане на Бога
Чакаме Бог да подейства, но аз бих предложил не толкова да чакаме Бог да подейства, колкото да чакаме да станем достатъчно съзерцателни, за да разпознаваме какво Бог върши. Бог винаги действа, защото Бог винаги обича Своето творение. Отец, Синът и Святият Дух винаги ни канят в Техния дом на любовта. Но, когато сме погълнати от гняв, измъчвани от безпокойство и водени от нетърпение, ние сме слепи и глухи за това, което Бог всъщност върши в настоящия момент.
Когато Бог навлезе в историята чрез Въплъщението, кой Го разпозна? Фарисеите ли, онези чието религиозно движение предсказваше, че Бог е на път да подейства, не Го разпознаха! Книжниците и свещениците ли – професионалните експерти в пророческото писание – не Го разпознаха! ВСЪЩНОСТ, ЕЗИЧЕСКИ АСТРОЛОЗИ И СЕЛСКИ ПАСТИРИ ГО РАЗПОЗНАХА. Те не бяха експерти и реакционери в центъра на религиозния шум; те бяха тихи хора по ръба на съзерцателната мисъл.
Гледането на звездите и пазенето на стража през нощта са дълбоки метафори за съзерцателния начин на живот. За повечето хора изглежда, че астролозите и овчарите не правеха нищо значимо в своите дълги нощни бдения, но те бяха онези, които успяха да различат какво Бог вършеше. Съзерцателните астролози и овчари, след като се научиха да чакат в мълчание, намериха своя път към Витлеем. Те бяха онези, които различиха какво Бог вършеше в привидно съвсем обикновеното събитие млада жена да роди в обор.
Чакането на Бог само изглежда като чакане. Бог винаги действа, защото Бог винаги обича света и винаги ражда нещо. Чакането на Бог всъщност е чакането на душата ни да стихне в съзерцание, за да разбере какво Бог върши в тъмните и забравени кътчета, далеч от коридорите на властта или където вие мислите, че е действието.
Ние искахме Бог да действа в имперската столица Рим, но Той избра първо да подейства в един обор в покрайнините на Витлеем.
Ние искаме Бог да действа в столицата Вашингтон, но Той избира първо да подейства в тихия ъгъл на нашия собствен хол.
Затова нека ви кажа следното, с пълна увереност: Бог е на път да подейства. Бог е на път да подейства в твоя живот и в нашия свят. Но, ако искате да разпознаете Божиите действия, трябва да се научите първо да чакате в тихо съзерцание. Преди да станете активист, първо трябва да станете съзерцател; в противен случай просто ще бъдете реакционер. А реакционерите просто произвеждат гняв и в резултат на това поддържат света като едно гневно място. Исус беше съзерцателен активист, но никога реакционист.
Затова се научете да гледате към звездите. Научете се да пазите бдителна стража в полетата. Научете се да седите с Исус. Научете се да бъдете тихи. Научете се да чакате. Тогава и само тогава ще започнете да разпознавате какво Бог върши.
Автор: Браян Занд
