Сподели с приятели
  • 1
  • 1
  •  
  •  
    2
    Shares

Исус отговори: Моето царство не е от този свят…

Йоан 18:36 

А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува. 

Лука 22:25-26

За да бъде църквата общност, която не се нуждае от война; за да се даде цел и добродетел, църквата трябва да се противопостави културално на народите …. Битката е в това да се борим посредством евангелските свидетелства и любов, а не чрез насилие и принуда…

Hauerwas and Willimon 

След ареста на Исус, Пилат го попита: „Ти ли си Юдейският цар?“ (Йоан 18:33). За да бъдеш цар трябва да имаш царство – владение и Пилат искаше да разбере дали Исус смяташе, че евреите бяха Негово владение. Този въпрос беше съвършено ясен и изискваше прост отговор: “ДА” или “НЕ”. Но, както обикновено, Исус не даде очакваният отговор. По-скоро Той каза на Пилат, че царството Му „не е от този свят“ (Йоан 18:36). 

Пилат мислеше, че царството на Исус можеше да бъде разглеждано на базата на същите характеристики като всяко друго земно царство – географски, етнически, националистически и идеологически. Но той грешеше. Исус рязко разграничи Своето царство от всяко друго царство, правителство или политическа идеология в света. За да оценим максимално уникалното царство на Исус трябва да знаем естеството на светските царства, които стоят в противовес спрямо Божието царство.

Царство на „възможност“ 

Когато отделен индивид или общност упражняват власт над останалите, те се опитват да съществуват по модела на царството на света. Макар че тази характеристика има много различни форми, царството на света по същество е “власт над”. За това имаме демократични, социалистически, комунистически, фашистки и тоталитарни версии на царството на света, но те всички споделят същата отличителна характеристика: да упражнят “власт над“ хората. Тук се има предвид властта, която царството на света упражнява: „силата на меча“. Не става дума непременно за буквален меч – макар че често именно такъв виждаме в историята – а по-скоро за способността на онези, които са на власт да нанасят болка на онези, които заплашват или се противопоставят на властта им. Силата на меча има способността да подчинява поведението чрез заплахи, особено ако законът бъде нарушен. Разбира се, законите на различните модели на царството на света се различават много, но повдигнатият меч зад законите им дава сила, която запазва всяка версия на царството на света непокътната.

Въпреки че всички модели на царството на света се опитват да повлияят върху мисленето и усещането на своите субекти, тяхната сила е в способността да контролират поведението. Колкото и да е ефективен повдигнатия меч на царството на света, той не може да доведе до вътрешна промяна. Царството на света може да постанови, че убийството ще бъде наказано, но не може да промени желанието на човек да убива. Единствената причина, поради която човек се въздържа от убийство е, че той или тя не искат да бъдат лишени от свобода или да бъдат екзекутирани. Закони, вкарани в сила чрез меча контролират поведението, но не могат да променят сърцето. 

Бог и царството на света 

„Властта над“, във всички модели на царството на света като влияние нямаше да е съвсем лоша идея, ако светът не беше паднал; тогава заплахата на меча би била ненужна. Мечът е част от общото ни проклятие, но Бог го използва, за да спазва закона и реда в света. По тази причина, последователите на Исус, трябва да бъдат покорни на правителството под чиято власт се намират, доколкото е възможно. 

Апостол Павел го казва по следния начин: 

Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога (Римл. 13:1). 

Защото владетелите не са страшни за доброто дело, а за злото. А ти искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея, понеже тя е Божия служителка за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш, защото тя не носи напразно меча, понеже е служителка на Бога, отмъстителка за наказание на този, който върши зло (Римл. 13:3-4). 

Правителството „не носи напразно меча“, тъй като това е божествено средство да опази падналите хора от това напълно да деградират. Божието намерение е да използва всяко правителство – “властта над”,  като Свой „слуга за … добро“. Това не означава, че светските правителства са създадени от Бога или че правителствата винаги използват Божията власт, както Той е предназначил – все едно да кажем, че Хитлер и Сталин са изпълнявали Божията воля чрез своята диктатура! Павел казва по-скоро, че Бог създава и насочва правителствата за доброто на хората. 

Коментарът на Джон Хауърд Йодър е проницателен:

Не се казва за Бог, че сътворява или дори определя и постановява действията на съществуващите сили. Казва се, че Бог ги ограничава, за да знаят мястото си. Ние мислим, че първоначално не е имало човешко управление и в даден момент Бог творчески го е създал. Истината е, че йерархията и властта са съществували откакто съществува и човешкото общество. Това управление, откакто грехът съществува, винаги е включвало господство, неуважение към човешкото достойнство и реално или потенциално насилие. Не е вярно, че чрез сътворяването на този свят Бог е одобрил морално нещата, които човешкото управление носи. Капитанът не произвежда войниците, които обучава; библиотекарят не създава книгата, която съхранява. По същия начин Бог не поема отговорност за съществуването на бунтовните сили и тяхната идентичност; те вече са това, което са. Текстът казва, че Бог ги ограничава, поставя ги в ред, провиденчески ги подрежда според Божествената Си цел. И докато правителствата правилно упражняват властта дадена им от Бога, то същите в това отношение са добри. 

Поради тази причина на учениците на Исус им беше заповядано да “почитат императора” (1 Петрово 2:17) и да живеят в съответствие със законите на своята земя, доколкото тези закони не бяха в конфликт с нашето призвание като граждани на Божието царство (Рим. 13: 1; Тит 3: 1; 1 Петрово 2: 13-17; и конкретно Деяния 5:29). Независимо дали се намираме в демократична, социалистическа или комунистическа страна, трябва да се молим за нашите лидери и да се стремим да живеем в мир (1 Тим. 2: 1-3). Ние трябва да сме добри граждани на всеки модел на царството на света, в което се намираме. 

Сатана и царството на света 

Трябва да се запознаем и с друго важно измерение на библейското учение за царството на света. Докато Бог ръководи правителствата за доброто на падналите хора, Писанието също учи, че съществува още една космическа сила, която е враждебна към Бога и влияе на правителствата, за да постигне зло. Обхватът на властта предоставена на този космически противник, Сатана, е описван ясно в Писанието. Например в Лука 4 дяволът изкушаваше Исус, като му показва „всички царства на света“ и Му каза: На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам. И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. (Лука 4: 6-7). Исус, разбира се, не се поклони на дявола, за да придобие тези царства. Но, имайте предвид, че Той също така не оспори твърдението на Дявола, че ги притежава. Очевидно властта над всички царства на света е даден на Сатана. Не е ясно от този текст дали ние, хората, дадохме на дявола тази власт, когато се предадохме на него в Градината (Битие 3) или Бог първоначално е поверил на Луцифер тази власт преди да се разбунтува. Ясно е, че Божият космически архиерей сега притежава властта над всички модели на царството на света и дава тази власт на когото пожелае.

Това учение се вижда по различни начини в целия Нов Завет. Йоан отива изключително далеч в твърдението си като казва, че “целият свят лежи под лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Има се предвид, че всички царства на света са като едно царство под демонично управление, което е в процес на предаване на Исус (Откровение 11:15). Това царство е описано като „Вавилон“ – насилствената световна империя, която се противопоставя на Бога. Слугитему са световните владетели и „всички народи“ са „измамени“ от неговата „магия“ наречена власт (Откровение 18:23). Разбира се, някои правителства са по-добри от други, защото изпълняват Божията цел да спазват закона и реда по-добре от други. Но, никое земно царство, колкото и добро да е, не прави изключение, че не е част от “Вавилон”, което е световното царство управлявано от Сатана. По същия начин Исус три пъти се отнeсе към Сатана като „владетел на този свят“ (Йоан 12:31; 14:30; 16:11). Терминът „владетел“ (архи) е политически термин, използван да обозначи най-висшия управляващ орган в определен регион. Исус го приложи за Сатана като владетел на целия свят! Функционално Сатана е действащият главен изпълнителен директор на всички земни правителства. Павел се съгласява, защото се отнася към Сатана като към „бога на този свят” и като към „княза на въздушната власт” (2 Кор. 4: 4; Еф. 2: 2). И докато Бог в крайна сметка дава власт на правителствата да запазят закона и реда в падналия свят, Сатана – “разрушителят” е силно ангажиран да подмами всички и да ги противопостави срещу Божиите цели (Откровение 9:11, 20: 3, 8, особено 13:14). 

Не знам как да разреша двусмислието в характеристиката на царството на този свят – но е ясно поне, че има силно демонично присъствие, замърсяващо всички версии на царството на света. 

Как последователите на Исус виждат земните правителства; това е ключовият въпрос? Нито едно конкретно правителство, вкючително и нашето собствено, не е способно да се приведе в съответствие с Бога. Може да сме благодарни, когато правителството си служи с меча по справедлив начин и наказва нарушителите, но също така трябва да помним падналите началства и власти (Ефесяни 2: 2, 6:12), които могат да повлияят силно и да го деградират. Приемането на това учение означава, че макар вярващите да се стремят да бъдат добри граждани, да се молят и да работят за мир и справедливост, те винаги трябва да имат здравословно подозрение към всяко правителството под чийто “меч” са застанали. Независимо колко добра може да бъде дадена политическа идеология от останалите идеологии в запазването на справедливостта, закона и реда, никога не трябва да забравяме, че тя се намира под влиянието на космическия владетел, чиято “власт над” работи срещу целите на Бога. 

Боговете и падналите страсти 

Когато приемем, че разрушителят, който е бил „убиец от самото начало“ (Йоан 8:44) е функционалният владетел на всичките модели на царството на света, можем да разберем факта, че историята на света е изградена върху насилствения конфликт. През цялата история, само няколко десетилетия не сме виждали големи войни – и дори през тези времена на относителен мир е съществувало много насилие на местно ниво. Според историци само в XX век над 200 милиона души са загинали в резултат на война и политически конфликти. Историята на света е огромна река от кръв и тази загуба на човешки живот свидетелства не само за насилствените тенденции на падналото човешко сърце, но и за разрушителната природа на владетеля на царството на този свят. 

В “Илиада” и “Одисея” на Омир блестящо се вижда насилствената природа на Вавилон. В Омир, както в цялата гръцка трагедия, хората са задвижвани от страсти, коите не могат напълно да контролират и чрез които придобиват сила и притежания, жертват на определени богове, поддържат религиозни традиции, придобиват лично наследство, защитават близките си и превъзмогват сблъсъците в племето или нацията. Проблемът е, че и други общности от хора имат своите си страсти и сила, които също искат да разширят своите си притежания, да съхранят своите си традиции и да защитят своите си наследства, като гледат националните интереси да напреднат. Това, за Омир, означава, че рано или късно войната е неизбежна. 

Освен това в Омир „боговете“ винаги се включват в делата на хората. Някои богове, по свои собствени причини, разпалват хората със страсти, които ги водят в определена посока, докато други богове, по свои собствени причини, разпалват други хора със страсти, които ги водят в обратната посока – и резултатът е кръвопролитие. За Омир неизбежността на войната не е просто резултат от противоречиви страсти – ТЯ ИМА СВРЪХЕСТЕСТВЕНО ИЗМЕРЕНИЕ. И през цялото време Зевс седи на планината Олимп, развеселен от насилствения конфлик между човеците. 

Блясъкът на “Илиада” и “Одисея” на Омир се крие в това колко силно изразяват истината, особено когато се разглеждат от гледна точка на Писанията. Падналите хора имат страсти, чийто убеждения ги контролират и водят в конфликт с други, които също имат страсти и убеждения. Ние вярваме, че нашата нация и религия е над нациите и религиите на други народи; нашата култура е против тяхната култура,; нашата политическа идеология е против тяхната политическа идеология и т.н. Доколкото сме повлияни от царството на света, ние изразяваме тези страсти, опитвайки се да упражняваме „сила над“другите, тъй като тяхната нация, култура, религия или политическа идеология заплашва нашата собствена. За това насилието е неизбежен резултат. 

От гледна точка на писанията трябва да признаем, че нашите племенни, териториални и идеологически страсти имат демонично измерение в себе си. Библията говори много за бунтовни богове, паднали началства, сили и демони, които влияят на всичко, което се случва в този свят. Има богове над определени народи, които не са на Божия страна и които не упражняват своето господство по начин, който насърчава мира и справедливостта. От гледна точка на Писанията, тези паднали богове стоят зад и участват в конфликта, който се случва между народите. И през цялото време Сатана, крайната „власт над” – богът на тази епоха, наблюдава кръвопролитието с демонично чувство на радост. 

Царство на отмъщение (око за око, зъб за зъб)

Трудно е да не бъдете впримчени от падналите страсти, които подхранват насилието на царството на света. Всъщност, демоничната, трибалистична (племенна) страст, която поставя „нас“ срещу „тях“, изглежда напълно естествена за нас в нашето паднало състояние. Ако ме удариш, моят естествен (паднал) инстинкт е да те ударя и аз – а не да обърна другата буза! Око за око, зъб за зъб – това прави царството на света окървавено. 

За да илюстрираме, през 2004 г. Стана ясно, че редица американски войници са злоупотребявали ужасяващо и унизително с иракските войници в затвора Абу Гариб. Няколко дни след публикуването на снимките и видеоклиповете за ужасното насилие, иракските терористи направиха свой собствен филм, показващ гротескното обезглавяване на американски цивилен на име Джон Берг. Във филма терористите казват, че обезглавяват г-н Берг в отговор на жестокостта, понесена от техните войници в Абу Гариб и обещават да продължат, казвайки: “защото сме хора на отмъщение“. 

Когато американците научиха за обезглавяването, повечето бяха възпалени от чувство на омраза. Интернет беше наводнен с имейли и уебсайтове призоваващи за отмъщение – око за око, зъб за зъб. Животът на Джон Берг трябваше да бъде спасен и честта на нашата нация трябваше да бъде възстановена. Спомнете си как сепочувствахте, когато чухте или видяхте какво се беше случило с господин Берг или други лица в ръцете на терористите. 

Желанието ви за отмъщение е естествено. Но тази ярост е точно това, което накара терористите на първо място да обезглавят г-н Берг. Може би силно вярвате, че вашата кауза е справедлива, а тяхната е зла, но терористите силно вярват, че тяхната кауза е справедлива, а вашата е зла. Вашата страст към американското правосъдие е в конфликт с тяхната страст към ислямското правосъдие. Ако за момент можете да спрете и да се замислите коя справедливост е вярна ще разберете света на Омир – и ще разберете какво е естеството на царството на света. Нашите конкретни племенни, национални, религиозни и политически страсти са в пряк конфликт с технитеплеменни, национални, религиозни и политически страсти и това създава споделено чувство за праведно възмущение от двете страни готови за кървав сблъсък. 

В същото време е важно да запомните, че самата история винаги храни нашите противоречиви страсти. Голяма част от дълбоката враждебност, която ислямските терористи чувстват към „сатанинска“ Америка, се подхранва от културната памет на това, което християните са направили на мюсюлманите по времето на кръстоносните походи. Вярвайки, че Америка е християнска нация, те насочват своята колективна, историческа придобита омраза към нея. 

Сега може да бъдете изкушени да отговорите, като кажете: “Да, ама и те са правели много лоши неща на християните през цялата история“ – и ще сте прави. Но точно това е мисленето, което подхранва безкрайния конфликт в царство на света. Вие естествено вярвате, че вашето племе (християнска Америка) е поне малко по-малко виновно от тяхното, както и те вярват същото за своето. И така, кървавата игра продължава, тъй като в една или друга форма тя е една и съща през цялата човешка история. Под управлението на Сатана и други паднали богове Вавилон царува на земята  чрез първичния бунт. И през цялото време, богът на този свят, упражнявайки “власт над”, се усмихва и демонично се забавлява. 

Различен вид царство 

Падналите хора са склонни да идентифицират собствената си група като праведна и всяка друга група, която се противопоставя на тяхната като зла. Ако не бяха зли, имаме склонност да вярваме, че няма да има конфликт. Следователно единственият начин да се сложи край на конфликта е да „освободим света от това зло“, както каза президентът Джордж Буш след терористичната атака срещу Световния търговски център. „Доброто“ (нашето племе) трябва да погаси „злото“ (тяхното племе), като използва всички необходими средства, включително и насилието. Това е вековният „мит за изкупителното насилие“. Истинската причина за насилието, разбира се, не е „врагът“, а нещо много по-фундаментално. Причината се крие във факта, че нашите паднали сърца са идолопоклонни и са подчинени на падналите сили, които ни влияят. Затова хората се стремят да намират стойност, значение и сигурност в своята придобита сила, притежания, традиции, репутация, религиозно поведение, племе и нация, а не във връзката си със своя Създател. Затова кървавата игра на Вавилон “око за око и зъб за зъб” е неизбежна. 

Разбира се, трябва все пак да се търсят мирни решения и до известна степен да бъдат постигнати по отношение на всеки конкретен конфликт. Но докато хората противопоставят личните си и племенни интереси срещу конкурентните лични и племенни интереси, насилието е неизбежно. 

Историята пълна с хора, които вярват, че тази или онази война ще изкорени злото веднъж завинаги и ще доведе до траен мир. Този мит е особено силен в американската история и отново е бил използван във войната срещу тероризма: Ние, праведната нация, ще изкореним всяко зло. Но хората, които се причисляват към Божието царство, трябва да видят измамата на тази националистическа мантра, защото онези, които живеят с меч, ще умрат от меч (Мат. 26:52). Демоничното влияние на насилие се подхранва от илюзията за крайната „праведна“ победа. Всеки мир, постигнат чрез насилие, е мир винаги застрашен от насилие, като по този начин се гарантира, че кървавата игра ще бъде запазена. 

Последователите на Исус трябва да осъзнаят – и трябва да помагат на другите да разберат – че надеждата за света не се крие в нито една конкретна версия на царството на света. Надеждата за света е в царството, което не е от този свят – царство, което не участва в насилие и работи различно чрез своята власт. Това царство е установено от Исус Христос и се разширява от хора, които са се посветили. Това е Божието царство!

Уникалната природа на това царство се разкрива в една дискусия, която Исус имаше с някои от учениците Си, които искаха да знаят кой от тях ще бъде най-великия в небесното царство. Те по свой собствен начин демонстрираха мисленето „власт над“, което характеризира царството на света и се състезаваха един с друг, за да бъдат уважавани.

Исус отговори: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува. Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува (Лука 22:25-27).  

Исус идентифицира аргументите на учениците като типично езически, идващи от модела на царството на света. Това е начинът, по който светските владетели – и светът като цяло – мислят естествено. Всъщност това е въпрос на здрав разум според стандартите на света. Естествено, по-възрастният е по-велик от по-младия лидер. По-големият е достоен за по-висока почит. Последователят, който седи на масата е с по-голяма почит от онзи, който служи. И все пак, Исус не само отхвърля тази логика на „здравия разум“ – Той я преобърна изцяло! Исус, Божият Син, Който е най-Велик по всякакъв стандарт, дойде на земята не за да Му служат, а да служи на другите и Царството, което дойде да установи ще бъде белязано от тази отличителна черта. Величието на това Царство се определя чрез служене и жертване за другите.

Ето защо Исус каза на Пилат, че царството Му „не е от този свят“. Ако царството Му беше от този свят, Той каза на Пилат, последователите Му щяха да се борят по начина, по който царството на света винаги се бори (Йоан 18:36). Те биха използвали тактиката „власт над“ и биха използвали меча, за да развият своите лични, религиозни и политически интереси. Те щяха да защитят Исус в името на Бога, на правдата и на славата на Израел, но това не беше видът на Царството, което Исус дойде да установи. 

Един от ученици Му дори се опита да се бие като участник в царството на света, като отряза ухото на един от войниците, които дойдоха да арестуват Исус. Исус смъмри ученика и демонстрира характера на Своето уникално Небесно царство, като изцели ухото на войника (Лука 22: 50-51), показвайки, че Неговото царство ще се развива не чрез унищожаването на врага, който се стреми да го унищожи, а чрез любов и служене, с надеждата че врага ще се преобрази.  

Вместо да призова Своите ученици или легионите от ангели, които бяха на Негово разположение, да упражнят „власт над“ в Негова защита, Исус се остави да бъде разпънат. Защо? Защото Пилат и светът се нуждаеха от Него. Това беше нещо превъзхождащо и поради тази причина наруши здравия разум на царството на света. 

Царството на Исус беше и е наистина коренно различно Царство и главният принцип на това царство е, че всички, които следват Исус са призвани да проявяват любов чрез “властта под” във всяка област от живота си.

следва…

Грегъри А. Бойд е професор по теология и е старши пастор на църквата „Уудленд Хилс“ (баптистка генерална конференция), мегачърч, разположен в Сейнт Пол, Минесота. Той е автор на повече от 20 книги. Той също е забележителна фигура в новозаветната наука и търсенето на историческия Исус.  Той е критичен към либералната наука, участвал е в многобройни публични дебати. През 2006 година Бойд е включен в първата страница на Ню Йорк Таймс като основен колумнист, след като е загубил 20% от конгрегацията си, тъй като отказва публична подкрепа на консервативни политически сили и пряко оспорва силно политизирания характер на американското евангелско християнство. Според него, Божието Царство винаги изглежда като Исус Христос. Последните му две книги (The Crucifixion of the Warrior God: Volumes 1 & 2 – 2017 и Cross Vision: How the Crucifixion of Jesus Makes Sense of Old Testament Violence – 2017) стават бестселъри в онлайн книжарницата Amazon.

През 2010 г. Бойд е включен като един от двадесетте най-влиятелни живи академични християнски учени. 


Сподели с приятели
  • 1
  • 1
  •  
  •  
    2
    Shares
  •  
    2
    Shares
  • 1
  • 1
  •  
  •  
  •  
  •