Сподели с приятели
  •  
  • 1
  •  
  •  
    1
    Share

Вярвам, че американският евангелизъм в по-голямата си част е виновен за националистическото и политическо идолопоклонство. Мисля, че евангелистите по един или друг начин свързват Божието царство с предпочитана версия на царството на света (независимо дали става дума за нашите национални интереси, конкретна форма на управление, конкретна политическа програма или нещо друго). Вместо да основем разбирането ни за Божието царство върху личността на Исус, Който, между другото, никога не се остави да бъде замесен в политическите спорове на своя ден – вярвам, че много от американските евангелисти позволяват на своето разбиране за Божието царство да бъде осквернено от дневния ред на политическите идеали и проблеми.

За някои евангелисти Божието царство до голяма степен се занимава и съсредоточава в това „да върне Америка обратно на Бога”. Тяхната перспектива е да се гласува за християнски кандидат, чиято основна цел в предизборната му платформа е забраната на аборта, заклеймяването на гей браковете, защитата на политическата свобода у нас и в чужбина, запазването на фразата „под Бога“ с обещанието за вярност, воденето на активна борба за молитва в държавните училища и т.н. Аз твърдя, че тази перспектива е погрешна и че смесването на Божието царство с тази или друга версия на царството на света е идолопоклонство, и че това сливане има сериозни отрицателни последици за Христовата църква и за напредъка на Божието царство в този свят.

Също така не твърдя, че тези политически позиции са грешни или правилни. Нито твърдя, че християните не трябва да се занимават с политика. Докато хората, чиято вяра е политизирана, ме тълкуват погрешно, уверявам ви, че те бъркат и не разбират това, което казвам. Въпросът е много по-фундаментален от просто за кого да гласуваме или как да участваме в управлението. 

Християнство и политика

Какво прави връзката между християнството и политиката толкова влиятелна и емоционална сила в САЩ? Вярвам, че отдавна съществува митът, че “Америка е християнска нация.”  Още от самото начало сме склонни да вярваме, че Божията воля се разкрива в завладяването и основаването на нашата страна, и че тя все още се вижда в нашите действия по света. 

През цялата ни история повечето американци са възприели, че нашата страна воюва за праведни и справедливи каузи, както и че “Бог е на наша страна”.  В нашите умове – а често и в нашите църкви – кръстът и американското знаме стоят едно до друго. Нашата вярност към Бога е склонна да върви ръка за ръка с нашата вярност към страната. Следователно много християни, които приемат своята вяра сериозно, се смятат за религиозни пазители на християнската нация. Америка, според тях, е свещен град, „построен на хълм“, и делото на църквата е да я пази. 

Негативната реакция към моето послание показа ясно, че този основен мит е жив в евангелската общност – и не само в нейните основни фундаменталистки кръгове. Тази реакция ме кара да подозирам, че същият мит е приет по-широко в днешни дни, отколкото в миналото, защото евангелистите се чувстват застрашени. 

Истината е, че концепцията за Америка като християнска нация, с всичко, което съпътства този мит, всъщност губи влиянието си в колективната национална психика и тъй като Америка става все по-плуралистична и секуларизирана, християнството като гражданска религия губи своята сила. Разбираемо, това създава ужас сред онези, които се определят като религиозни настойници на нацията.

Така че, когато някои пастор от групата на тези религиозни настойници се изправи зад амвона и каже, че Америка никога не е била християнска нация, че Бог не е непременно на страната на Америка и че Божието царство в което сме призвани да служим не е за да върнем “Америка за Бога” (което всъщност е основен мит), за повечето християни това е равносилно на само-отлъчване. 

Митът за Америка като християнска нация и църквата като нейн пазител е бил и продължава да бъде вреден както за църквата, така и за напредъка на Божието царство. Между другото, този националистически мит ни заслепява до такава степен, че ни противопоставя срещу царския начин на живот преподаван от Исус и Неговите ученици. Вместо да живеем в радикалния контракултурен мандат на Божието царство, този мит ни кара да християнизираме много езически аспекти на нашата национална култура. Това замъглява визията за Божието царство и подкопава мотивацията да живеем като отделени (святи) ученици на това царство.

Нещата се влошават още повече защото този мит свързва Божието царство с определени политически позиции в американската политика, което до голяма степен компрометира святостта на Божието царство сред не-християните. Този мит уврежда основната мисия на църквата. 

За мнозина в Америка и по целия свят американското знаме е помрачило славата на кръста, а грозотата на нашата американска версия на Цезар е смачкала озаряващата любов на Христос. И тъй като Америка се води християнска нация, това кара мнозина да свързват Америка с Христос (мнозина чуват добрата новина за Исус като): американски новини, капиталистически новини, империалистически новини, изгодни новини, антискандални новини или републикански новини. Оправдано или не, много хора не искат да имат нищо общо с нито една от тези новини.

Две противоположни царства 

Царството, което Исус дойде да установи е “не от този свят“ (Йоан 18:36), защото действа по различен начин от правителствата на света. Докато всички варианти на царствата от този свят придобиват и упражняват власт над другите, Божието царство, въплътено и моделирано в личността на Исус Христос, напредва само чрез упражняване на власт на слугуване под другите. То се разширява, като проявява силата на саможертвата, подобна на Голготската любов.

Правителствата на света се стремят да установяват, защитават и усъвършенстват своите идеали и програми. Това е в падналия характер на всички тези правителства, които искат да „спечелят“. За разлика от това, царството, което Исус е създал и моделирал със Своя живот, смърт и възкресение, не се стреми да „спечели“ по критерии който светът използва; по-скоро Той се стреми да бъде Верен. Той демонстрира Божието царство, като проявява жертвения характер на Бога и в този процес разкрива най-красивата, динамична и трансформираща сила във Вселената. Той свидетелства, че само тази сила – силата да трансформираш хората отвътре, като се приближиш до тях – носи надежда на света. Всичко, за което църквата стои, се крие в запазването на радикалната уникалност на това царство, за разлика от царството на света.

Три встъпителни думи 

Но трябва да се кажат три встъпителни думи. 

Първо, моята теза се отнася както за християните от левия, така и от десния политически спектър. Политическото влияние в обществото, подпомогнато от медиите в момента има много по-силен религиозен нюанс, откогато да е било, заради това нашето внимание трябва да бъде изострено. 

Второ, настояването да поддържаме Божието царство радикално различно от всички версии на царството на света не означава, че нашата вяра и морални убеждения ни забраняват да участваме в политическия процес. Разбира се, че трябва да участваме – но това е вярно за всички граждани в една свободна страна. Всички ние, независимо дали сме религиозни или не, трябва да гласуваме според нашите вяра и ценности. Разликата между двете царства обаче предполага, че гражданите на Божието царство трябва да се погрижат да разграничат основната си вяра и ценности, от конктретния начин по който изразяват политическите си пристрастия. Докато пътят на Божието царство е винаги опростен, ясен и конкретен, пътят на царството на света е винаги сложен, двусмислен и неизбежно пълен с компромиси. Хората на царството, които споделят една и съща вяра и ценности често не са съгласни, че тяхната вяра и ценности трябва да свидетелстват за тяхното участие в царството на света.

И трето, трябва да получим ясна визия за уникалното царство на Бога, което е разкрито в живота на Исус, както и да видим голямата вреда, която се получава, когато вярващите не успяват да запазят тази уникалност в своя живот. 

Следва…

 

Грегъри А. Бойд е професор по теология и е старши пастор на църквата „Уудленд Хилс“ (баптистка генерална конференция), мегачърч, разположен в Сейнт Пол, Минесота. Той е автор на повече от 20 книги. Той също е забележителна фигура в новозаветната наука и търсенето на историческия Исус.  Той е критичен към либералната наука, участвал е в многобройни публични дебати. През 2006 година Бойд е включен в първата страница на Ню Йорк Таймс като основен колумнист, след като е загубил 20% от конгрегацията си, тъй като отказва публична подкрепа на консервативни политически сили и пряко оспорва силно политизирания характер на американското евангелско християнство. Според него, Божието Царство винаги изглежда като Исус Христос. Последните му две книги (The Crucifixion of the Warrior God: Volumes 1 & 2 – 2017 и Cross Vision: How the Crucifixion of Jesus Makes Sense of Old Testament Violence – 2017) стават бестселъри в онлайн книжарницата Amazon.

През 2010 г. Бойд е включен като един от двадесетте най-влиятелни живи академични християнски учени.  


Сподели с приятели
  •  
  • 1
  •  
  •  
    1
    Share
  •  
    1
    Share
  •  
  • 1
  •  
  •  
  •  
  •