Сподели с приятели
  •  
  • 1
  •  
  •  
    1
    Share

ТЕОРИЯ ЗА МОРАЛНО-НРАВСТВЕНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Тази теория разглежда смъртта на Христос като демонстрация на Божията любов към грешниците.

ПИЕР АБЕЛАР  – СЪЗДАТЕЛЯТ НА ТАЗИ ТЕОРИЯ

Тази теория за пръв път е развита от Пиер Абелар като отговор на възгледа на Анселм Кентърберийски.

Анселм е проповядвал, че нашият грях е обида за Божията морална възвишеност и че грехът поставя вина върху цялото човечество. Следователно тази вина трябва да бъде изкупена като форма на компенсация, за да се удовлетворят изискванията на Отец, основани върху Неговия морал и справедливост. Саможертвата на Христос изплаща тези дългове на Отец, смекчава обидата от накърненото Му достойнство и възстановява човечеството от чувството на вина. ОСНОВНАТА ЦЕЛ НА САМОЖЕРТВАТА НА ХРИСТОС Е ДА ИЗКУПИ ТАЗИ ВИНА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, ОТ ГНЕВА НА ОТЕЦ.

Пиер Абелар твърдо се противопоставя на възгледа на Анселм, като ясно подчертава, че основният мотив в изкуплението, целта и саможертвата, е да се види Божията любов в пълен размер. Смъртта на Исус е демонстрация на Божията любов към човечеството, като основният акцент се пада върху Неговите Божествени качества. От друга страна, влиянието от Христовата смърт е върху ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ НА ИСУС, а не върху Неговата Божественост!

Тази теория се разспостранява в Съединените щати от Хоръс Бушнел (1802-1876), а най-известният и разпостранител във Великобритания е Хейстинз Ръшдал. Според тях, основната същност на Божието естество е ЛЮБОВТА. Привържениците на теорията на морално-нравственото въздействие казват, че човек не трябва да се страхува от Божието правосъдие и наказание. За тях проблемът на човечеството не се корени в нарушаването на Божия закон, или в това, че Бог ще ги накаже, а по скоро в това, че СОБСТВЕНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ЧОВЕКА го държи настрана от Бога.

Нашето разделение и отчуждение може да приеме множество различни форми. Една от тях е да се закоравим, и да не се съобразяваме, че нашето непокорство е източник на болка за Бога. Често пъти Го обвиняваме за всичките възникнали проблеми в живота си, които влияят негативно във взаимоотношенията ни с Него или да Го обвиняваме за световните проблеми и липсата на мир в света. Но ако сме готови да се покаем и обърнем с вяра и упование към Бог, веднага бихме получили помирение с Него. Не защото Той има затруднение да прощава, но защото няма нищо в Неговата природа, което да изисква компенсиращо удовлетворение за да прости нашите грехове 1.

Проблемите и трудностите си остават в нас самите, а не в неспособността на Бог да прощава! Смъртта и възкресението на Христос се явяват като висша демонстрация на Божията любов, чрез която Бог протяга Своята прошка към грешното човечество.

Бушнел твърди, че Исус е дошъл да ни покаже истинската Божествена любов, като смъртта Му е най-впечатляващото нещо, чрез която се изразява Неговата (и тази на Отец) любов.

Бушнел казва още, че смъртта на Исус се явява като обстоятелство или инцидент, който предизвиква Христос изцяло да демонстрира Своята любов към човечеството. Според него саможертвата на ИСУС Е ФАКТ, КОЙТО Е ОПРЕДЕЛЕН ОТ СТЕЧЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, А НЕ  ЗАВЪРШЕК ИЛИ ЦЕЛ В НЕГОВОТО ЗЕМНО СЛУЖЕНИЕ 2.

Това по един начин определя смъртта на Христос като ИНЦИДЕНТНА, без рационално достойнство или смислен характер, т.е. Исус е станал жертва по стечение на обстоятелставата 3.

Основното становище на Бушнел не е основано върху намерението на Исус да плати цената за нашите грахове, или да удовлетвори изискванията на Божието провосъдие, в наша полза. Бушнел поставя живота и смъртта на Исус в коренно различен контекст, чийто образи и идеи акцентуват от друга перспектива. Исус нямаше нужда да плати каквато и да е цена, а да демонстрира ФАКТИТЕ, такива каквито са, от Божия перспектива, а те бяха:

  • Примирението на Бог с цялото човечеството – Римляни 5:10-11; 2 Коринтяни 5:18-19
  • Свидетелството за Истината – Йоан 1:17; Йоан 18:37; Йоан 8:31-32
  • Вътрешната промяна в хората (чрез морално-етично въздействие), водеща до установяване на Божието царство сред тях – Матей 4:17
  • Приобщаването на хората към един новороден и създаден от Него духовен в сърцето свят, в който връзката им с Отец е нерушима – Йоан 3:1-18
  • Отклик към крещящата нужда на цялото човечество, поставяйки го в божествено оздравителен процес. Той прощаваше греховете и изцеляваше болните преди да отиде на Кръста и преди да плати каквато и да е “цена”, като свидетелство за Своята суверенна Божествена същност – Матей 9:1-2.

Но за Бога не е достатъчно само да се опрощават греховете. Важно е и силата на греха, която държи хората в робство, да бъде пречупена, и да не влияе в тях. За това, чрез саможертвата и страданията на Исус, робството на греха бива пречупено и Бог възстановява човека в Неговата първична цел.

Смъртта на Исус е донесла  удовлетворение до три от най-насъщни нужди в човечеството. Те са:

  1. Човек се нуждае от примирение с Бога. 

Деяния на Апостолите 3:19 Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.

2 Коринтяни 5:20 И така, от страна на Христос ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от страна на Христос: примирете се с Бога.

Когато Бог прави първата крачка, с призив за покаяние (Матей 4:17), човек не трябва да обръща гръб на Божия призив, а да се обърне към Него и да Му се покори в любов. Трябва да си припомним ситуацията на Адам и Ева, които, след като съгрешиха, не поискаха да погледнат към Бога – опитаха се да се скрият или избягат от Него. Този пример е естествения отклик на съгрешилия, когато Бог се приближава към него – обземат го страх, ужас и объркване.

Христос много добре разбира в какво положение е попаднало човечеството и начина по който то реагира. Поради тази причина ТОЙ НЕ НИ ПОКАЗВА СВОЯТА БЕЗКРАЙНА СВЯТОСТ И ЧИСТОТА, А ПО-СКОРО СВОЯТА ЗАГРИЖЕНОСТ (ЛЮБОВ) КЪМ НАС. Той умира по-най болезния начин като демонстрира Своята любов към нас, защото в никакъв случай не иска да ни остави в робството на страха, идващо от собствените ни грехове.

Чрез Своята смърт и възкръсение ние виждаме Исус да навлиза дълбоко в нашата житейска греховна участ и сме толкова силно привлечени от Неговата интимна любов, че позволяваме да навлезе в най-дълбоките и тъмни места на нашия живот, за да ни въздейства, вдъхнови и промени. По този начин ние достигаме до повратната точка на нашето възстановяване, защото сърцето ни вече е сгодено, а не съкрушено – сгодено поради трансформацията на нежната му любов, а не съкрушено и обрязано от страха на неговата святост и чистота! Исус премахна силата и влиянието на греха от нашите сърца, като най-вече премахна страха от Бога чрез които отчуждението и бягството ни от Него стават невъзможни. Ние ставаме Неговата Невяста и Го заобикваме като  Младоженец с Когото сме сгодени и чрез Когото имаме заветна стабилност и сигурност в нашите взаимоотношения с Бога. Исус откликва и снабдява първата крещяща нужда на човечеството – примирение с Бога!

2. Човек се нуждае от покаяние за личния си грях

Често пъти усещаме повърхностно чувство за съжаление, след като извършваме нещо погрешно и сме позволили то да повлияе дълбоко в нашия живот. Божият закон предвижда сурова и груба присъда за греха в живота ни. НИЕ СЕ НУЖДАЕМ ОТ НЕГОВАТА ЛЮБОВ, КОЯТО ТОЙ ДЕМОНСТРИРА НА КРЪСТА, И КОЯТО НИ ВОДИ ДО СИЛНО ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ ЗА ВМЕНЯВАНЕТО НА ГРЕХА. ТОЕСТ ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ МОЯ ЛИЧЕН ГРЯХ СЕ ПОЕМАТ ОТ НЯКОЙ, КОЙТО СИЛНО МЕ Е ВЪЗЛЮБИЛ И НЕ БИ ДОПУСНАЛ АЗ ДА БЪДА РАЗРУШЕН. Тогава моята съпротива се изпарява, коравосърдечието ми се смекчава, приемам носещата от Него болка, предизвикана от моя грях и се обръщам в любов към Исус и Неговата прошка!

3. Човек се нуждае и от вдъхновение

Святостта не може да бъде разгледана в теологичен аспект, нито да й се даде богословска дефиниция. Когато се опитваме да го правим, святостта изглежда като абстрактно понятие. Затова ние не се нуждаем от святост, а от любящ Човек, който да ни бъде приятел, Когото да приемем и да обичаме напълно по достоен начин. Тогава нашата промяна е реална, понеже ние биваме обновени, новосъздадени и оживотворени. Святостта става органична в личен план и нейната практичност се разкрива чрез ЛЮБОВ, поради делото на Исус Христос, особено чрез Неговата смърт на Кръста. СМЪРТТА НА ХРИСТОС ГО ДОВЕЖДА ДО НЕГОВАТА ЧОВЕШКА СЪЩНОСТ КАТО ДЕМОНСТРИРА ЛЮБОВТА НА ОТЕЦ КЪМ ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО.

Според Бушнел една от най-силните подбуди да възлюбим Бога е да Му се доверим с осмислянето, че Той също е пострадал, поради царуващото сред човеците зло.

Евреи 2:18 Защото в това, в което Самият Той пострада, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помага.

Съществува тенденция сред хората да си задават въпроса: “Защо Бог не е премахнал злото от света?”. Понякога хората дори Го обвинават за това! Тяхното разбиране за Бога, че Той е велик и съвършен, ги води до заключението, че Той не може да страда и че страданието е далеч от Него. Обаче смъртта на Христос е в пълна противоположност на техните заключения. Грехът не доставя наслада на Бога – точно обратното – дава ясно да се разбере, че Той има остра чувствителност по отношение на болката идваща от греха. БОГ УСЕЩА СИЛАТА НА ГРЕХА И ПРОИЗТИЧАЩАТА ОТ ТОВА ТРАГЕДИЯ. Неговият главен отклик не е в ОСЪЖДЕНИЕТО, а в СТРАДАНИЕТО!

Само такъв Бог може да предизвика нашата любов и доверие! Святостта е следствие от любовта, а не обратното, и то органично, въз основа на нашето духовно израстване.

1 (Някои техни критици ги обвиняват, че омаловажават качествата на Бог свързани с Неговата справедливост, святост и праведност. Същите критици подчертават, че първостепенният ефект от Христовата смърт е върху нещо външно отвъд човека.)

2 (Смъртта на Исус не е планувана от пред вечността. Смъртта не е предопределена, а е предузната.)

3 (Трябва да се отбележи, че този възглед на Пиер Абелар има за цел да се противопостави срещу възгледа на Анселм за изкупването на вината и връщането на достойнството на Отец. Бушнел, който развива този възглед, всячески се стреми да избегне фактора “плащане на цена”, свързан със смъртта на Христос. Христос не е цената, Христос е Жертвата.)

4. (В Писанието, примирението се нарича: възстановяване на две лица в съгласие, които са били в разногласие помежду си като се премахнат съществуващите препятствия – 1 Царе 29:4. Христос заповядва на всеки човек, който е извършил)зло към брата си, да се примири с него, и после да принесе дара си на Божия олтар – Матей 5:23,24.)

Автор: Иво Койчев


Сподели с приятели
  •  
  • 1
  •  
  •  
    1
    Share
  •  
    1
    Share
  •  
  • 1
  •  
  •  
  •  
  •