Сподели с приятели
  •  
  •  
  •  
  •  

Може би е малко цинично да пиша така, но два случая от последните дни през април 2019 г. подсказаха отново за наличието на един проблем, за който говорих още през август 2018 г. Става въпрос за явление, което е известно като “елитен расизъм” (няма да изпадам в терминологични уточнения тук).

Сериозен проблем представлява расизмът по високите етажи на властта. Да, да, онези същите с апартаментите, терасите и асансьорите. Въпросът наистина е сериозен поради няколко причини: 1. Расизмът, идващ от тези среди, бързо става популярен. 2. Расистите там имат ключова роля не само за държавната политика, но и за политиката за интеграцията на малцинствата. 3. Не е маловажно и това, че расизмът в тези среди има и пряко влияние върху възприятията за света, особено когато го откриваме в образователни институции. Нека се спрем на няколко примера, които в настоящия материал ще са в ограничено количество само за да илюстрират проблема.

Расизъм сред политици и висши чиновници

Най-пресният пример за елитен расизъм е от началото на годината. В интервю пред медии зам.-премиерът на България Кр. Каракачанов каза: “ Циганите в България станаха изключително нагли и търпимостта на българското общество се изчерпа” (https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/01/08/3371815_karakachanov_ciganite_stanaha_izkljuchitelno_nagli_i/). Извън обсега на настоящата статия ще останат вълненията, предизвикани от този недопустим коментар, но си струва да се маркира това, че изказването предизвика вълна от расизъм в социалните мрежи и протести, насочени към ромската махала във Войводиново.

Противоречащо на всякакви демократични принципи и расистко е и изказването на заместник-главният прокурор Иван Гешев от 17. април т.г., в което той казва: “ Това, че Дюлгеров ще се откаже от показанията, го очаквахме. Така правят всички подсъдими, така правят и циганите включително по делата. Това е масово” (https://clubz.bg/81917-geshev_ochakvahme_petko_dyulgerov_da_se_otmetne_i_ciganite_taka_pravqt?fbclid=IwAR1TTAGVRSzCgb_fAGca71GrZFHNuAzl84du_1enCbIpq9au9zQqVgq43Gs).

Расизъм в образователни институции

Проблемът далеч не се изчерпва с предходните два примера. И ако приемем, че там расизмът има ясна предизборна цел и ясен мотив (казалите го са расисти), остава загадка (но не за мотива, той е същият) целта на коментари в социалните мрежи на учители. Те са особено видими във фейсбук групите.

Така например в групата “ОбразоваНие” М. Н., учител, пише: “ За какво й е на България да внася работници? Циганите малко ли са? Получават помощи без да си мръднат пръста. Работа има колкото щеш. Могат ли да почистват пътищата от боклуци? Могат, ама няма кой да ги накара. България може да светне от чистота, ако се канализира енергията на циганите в почистване. Всеки необразован и неквалифициран да почиства страната” (https://www.facebook.com/groups/179143235955573/)

Интересен е и следващият пример от социалните мрежи, в който ясно проличават предразсъдъците на авторката, А. Б., също учител по професия: Един съвет от учител с 15 години стаж,работил само с ромски деца:всеки малък циганин ,мечтае да стане голям циганин!Ако ще и душата си да дадеш за този вид цигани,които са в нашия регион,за тях образованието и материалните блага са на последно място.Прочетете малко етно психология и тогава тръгвайте да помагате,без да питате местното население”.

Това не са изолирани примери. Затова говори в интервю и Мила Минева, университетски преподавател. В него тя привежда следния пример: “ миналата година обикаляхме по различен тип училища в няколко града в страната. За нас беше удивително да открием, че учители, които всеки ден работят с ромски деца, често говорят расистки — казват, че тези деца са други, че те „толкова могат“, стигат до генетически обяснения на различията, т.е. практикуват расистки дискурси като легитимни” (http://www.marginalia.bg/aktsent/34108/?fbclid=IwAR3I-VknLzJfjNg7Z1kFVa1FAVyO0NgSwjBF4YeCrm7UN5_HvUXbR3hTbqk).

Ето ви и една изненада. Голяма част от тези учители получават пари по проекти за образователна интеграция, ходят на такива обучения, на които вероятно затвърждават расистките си убеждения. И разбира се, някои НПО се хвалят за поредното обучение, обхванало хиляди учители. А това, че се хранят расисти… На кого му пука, важен е проектът.

Обезпокоително

Тук се спрях почти подробно на случаи само в няколко институции. Като добавим към тях обаче и информацията, първо, от социалните мрежи, че “В началото на седмицата лекар от ДКЦ в София, след като разбра, че съм от Габрово, дръпна лекция по темата и завърши с “Мразя ги, не мога да ги понасям” и ме посъветва да ми развалят магията, която очевидно са ми направили, защото иначе вяма начин да мисля така”; второ, личния ми разговор с позната психоложка, която разказа, че според някои социални работници в страната “циганите са животни”, картината става ужасяваща. А ако към нея добавим и факта, че това са отделни случаи, които изкараха наяве този елитен расизъм, ще настъпи отчаяние.

Може би най-тревожен е фактът, първо, че почти липсват подобни сигнали до съответните институции. И това е донякъде нормално, защото, както видяхме и от примерите, понякога и самите институции използват същата реторика. Второ, защо ли тези случаи не се описват в разните мониторингови доклади до ЕК? Чии следи замитат монополните НПО? На правителството? Защо ли?

Правилните въпроси

Вместо заключение ще задам няколко въпроса:

Колко министри, депутати, политици и работещи в други държавни институции споделят казаното от Кр. Каракачанов за ромите? Колко закона и правилници са съставени от такива служители? Колко от тях системно нарушават гражданските права на роми с отношението си?

Колко прокурори, съдии и чиновници в съдебната система споделят мнението на Иван Гешев? Колко от тях са осъждали роми заради това убеждение, а не заради доказателствата по отделни дела?

Колко директори и учители смятат ромите за генетично изостанали? Как това оказва влияние върху достъпа на тези деца до образование и до качеството му?

Но КОЙ ли ще отговори на тези въпроси?

На този етап изглежда така, че още два от митовете за ромите са разбити. Или поне, че те имат своя източник. Източник от високите етажи на расизма. Но както казва Цв. Цветанов — “Няма кой да ме накаже”!

Автор: Русин Коцев.

Русин Коцев е роден в гр. Видин, в ромския квартал „Нов път“. Той е доктор по съвременен български език от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където през 2016 г. защитава докторска дисертация на тема „Българският език като функционираща система в интернет комуникацията“. Има публикации по темата, отпечатани в редица научни списания. Съавтор е на учебник по български език за осми клас, както и на „Български език с Драко и Мими за многоезични деца“. Освен научни публикация д-р Р. Коцев има и публицистични материали в интернет платформата „Медиум“, както и влогове в Ютуб.

Гласът на безгласните:
Няколко аудио рубрики за ромите, които няма да видите и чуете по медиите:

Гласът на безгласните

Той живее в Германия, където преподава български език в местно германско училище. Водил е за известно време българско радиопредаване по германското радио „Драйекланд“. Сега води подкаста „Гласът на безгласните“. Русин Коцев редовно посещава протестантската църква „Божествен живот“.


Сподели с приятели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •