Политиката като религия

Според мен много американци превръщат политиката в религия – влагат толкова енергия в политическия активизъм (макар и само в социалните медии), която би трябвало да запазят за религията. За много хора, включително и много християни, политическите  ангажименти и начинания са от „най-голяма степен на значимост“, по думите на Пол Тилич. Това е идолопоклонство. Перифразирайки Тилич, единствено Бог трябва да има „най-голяма степен на значимост“ за нас и единствено в Него трябва да инвестираме себе си.

За мой ужас, много консервативни и либерални християни имат по-голяма страст към политиката, отколкото към Исус Христос и Евангелието. Разбира се, те твърдят, че политическите им ангажименти и активизъм са неделими от Исус Христос и Евангелието, но изцяло грешат.

Човек може да бъде „запален“ по политиката по правилния начин – вторично (използвайки определението на Дитрих Бонхофер – нещо, което е второстепенно по значение); съвсем друго когато някой поставя целия си интерес и страст в политиката по погрешен начин – първично. Доказателствата се виждат в социалните медии: християните отделят много повече време, усилия и внимание, вкарвайки много повече страст в своите политически убеждения, страхове и ангажименти, отколкото в Божието царство, което трябва да бъде на първо място. А Божието царство определено надхвърля по значение която и да е политика. Никоя партия или нация не представлява Божието царство. Но, трудно ще достигнете до този извод четейки постовете и наблюдавайки действията на християните. 

Политическото идолопоклонство се разпространява като пожар из Америка. Хората разрушават семействата си и църквите си заради политическите си убеждения. Ако някой не е съгласен с тях относно политиката, не го приемат за истински християнин и следователно не може да им бъде приятел – дори да става дума за кръвни братя, сестри, майки, бащи, лели, чичовци, братовчеди, баби и дядовци.

Като човек, който от десетилетия изучава култовете и новите алтернативни религии в САЩ, държа да кажа, че някои отдадени на Тръмп и съвременната Републиканска партия християни, действат точно като членове на култ. 

Гледах интервю по телевизията, с вярващ в конспирацията QAnon. Сутринта на встъпването в длъжност на Байдън той настоя, че инаугурацията няма да се състои. Впоследствие човекът беше доста унил, обезсърчен и разочарован. Лековерно се беше се вкарал в култова теория на конспирацията, която не е подкрепена нито от някакви доказателства, нито от здравия разум, нито дори от някакво божествено откровение. Единствено пълна липса на критично мислене може да накара някой да повярва в подобно нещо.

Теорията за конспирацията QAnon е пример за социална истерия. Напомня ми за сатанинската паника от 80-те години. По онова време преподавах в колеж за американските култове и нови религии. (Курсът беше свободно избираем и за да успея да привлека студенти го рекламирах като курс за „Небезопасни секти“.) Изучих всички налични материали за култове и интервюирах многобройни членове на такива. Посетих офисите на известни култове и интервюирах някои от техните ръководители. Поканих много от тях в моя курс, за да говорят и да отговарят на въпроси. Присъединих се към професионално сдружение на учени, които изучават култове и нови / алтернативни религии в САЩ. Четох рецензии от техните срещи, като две от тях бяха публикувани в книга, издадена от SUNY Press. 

По време на феномена „Сатанинска паника“ срещнах умни мъже и жени, които вярваха, че някои от „бащите пилигрими“, дошли в Новия свят от Великобритания на Мейфлауър, били сатанисти, които в последствие насадили сатанизма в Америка и че той бил почти невидим само защото Сатана е успял да прикрие доказателствата. Те твърдяха, че цели градове били обхванати от сатанизъм, жертвали животни и хора и че това зло било разпространено в Америка и по целия свят.

Едно нещо ми стана изненадващо ясно – че умни и успешни хора също попадат в състояние на заблуда, като вярват и се ангажират с необичайно абсурдни теории, които са очевидно измислени с цел придобиване на власт и пари. Освен това така вярват в тези неща, че не можете да ги разубедите.

Да дам ли примери? Не, няма да назовавам организации, но през годините лично съм познавал хора, принадлежащи към религия, която се определя като християнска, но отрича самата реалност на материята, греха, болестта и смъртта. Всичко за тях е илюзия. И въпреки това всички те умират. Разбира се, с тях умира и „религията“ им. Всички доказателства говорят за обратното.

Друга организация или мрежа от църкви, която определя себе си за християнска, на практика се покланя на евангелист, починал преди около петдесет години. Последователите са поставили в домовете си копия на негова снимка. На известната фотография той проповядва и ореол от светлина сякаш витае над главата му. Много от тях вярват, че той е предсказаният пророк, който предвещава завръщането на Христос. Те вярват, че те самите са единственият остатък от истински християни, който ще бъде грабнат.

Много американски християни изпадат в същото състояние на заблуда и идолопоклонство, като поставят политически лидер и идеология (ако дори може да се брои за такава) на пиедестал, приравнен с Бог. Вместо да говорят за Исус Христос и Евангелието на благодатта и Божието царство, които надхвърлят многократно човешките политически субекти, те прекарват цялото си време и усилия в промотиране на даден човек, идеологията около него и политическата му партия, като понякога оплитат и абсурден заговор в цялата картинка. 

Тези хора трябва да бъдат предизвикани от своите пастори. Християните, които открият, че техните пастори са по този начин, трябва да ги предизвикат и ако не успеят – да напуснат църквата.

Голяма заблуда е обхванала умовете и сърцата на много американски християни и тя е почти идолопоклонническа, ако не и направо богохулна. Работата на християнските богослови като мен е да назоват и разкрият нещата такива каквито са, като ги предизвикат. Ето защо пиша този пост. Имащият уши, нека да чуе. Адът очаква всеки, който постави някого или нещо близо до или над Бог по отношение на „най-голяма степен на значимост“. Това е традиционната християнска доктрина, а не само моето мнение.

Още статии от проф. Олсън:

https://www.ivokoychev.org/грехът-на-трибализма/
https://www.ivokoychev.org/кой-всъщност-е-евангелски-теолог-1-час/ 
https://www.ivokoychev.org/евангелското-движение-и-произлезлит/ 
https://www.ivokoychev.org/постконсервативните-характеристики/
https://www.ivokoychev.org/естеството-християнството-според/

Автор: Роджър Олсън

Roger OlsonРоджър Олсън е доктор по философия (Rice University) и професор по теология в Теологическата семинария George Truett към Университета “Бейлър” Уако, щата Тексас. Той е автор на книгата “История на християнската теология: двадесет века на традиции и реформи” един изключителен богословски труд признат от академичните богословски среди, като една от 10-те най-влиятелни книги написани върху темата Историческо богословие.

Също така е написал и “Уестминистърски наръчник на евангелска теология”“Мозайка на християнската вяра”“Арминианска теология: Митове и истини” (издадена и в България  https://www.vetilbg.com/?product=арминианска-теология-митове-и-истини) и още 16 книги засягащи различни сфери на християнския живот. Той също така е и един от водещите гласове по предмета на арминианство и калвинизъм.