Неправилното разбиране на естеството на греха е проблем на много евангелски църкви. На греха се гледа само от позиция на моралния аспект, но всъщност моралният аспект задълбочава проблема и прави така, че греха да има по-голяма сила и влияние в човешкия живот и обществото като цяло. 

Тъй като не се разбира характера на първородния грях, обикновено се мисли, че нашата работа като християни е да прегърнем моралната система, и да живеем от нея под острите преценки на това кое е добро и кое е зло. Тоест разделяме хората на добри и зли но под убеждението на нашата лична морална система.


Не отхвърлям морала, напротив, но правя разлика от морализъм и морал. Морализмът е система от религиозни правила и норми основани върху човешки преценки – кое е добро и кое е зло. Тази морална система от възгледи изопачава Божията праведност, като я поставя върху юридическа основа, което винаги води до противопоставяне на Божията милост.
Притчата за Добрия Самарянин е добра констатация за религиозния морализъм в лицето на свещеника и левита (Лука 10:29-36). 

Важно е всички християни да осъзнаят, че Божията праведност е в основата на Неговата милост, която е изкупителна за целия свят. Праведността не е срещу милостта, нито милостта е срещу праведността – защо трябва да бъдат противопоставени? Когато моралът стане религиозна система наречена морализъм, това винаги води до легализъм, и разделя обществото на добри и зли, на религиозни и нерелигиозни, същото може да се отнесе и към етническите малцинства, които биват подтиснати от морализмът на мнозинството по етнически, политически, религиозен и културален признак. Не случайно Исус е казал: Всяко царство, разделено само против себе си, запустява; и дом, разделен сам против себе си, пада (Лука 11:17). Колко е важно да осъзнаем, че морализмът като система е мощен инструмент за религиозна и политическа манипулация, който е използван често от Цезар (диктатори, партии, квазидемокрации, и др.), за да контролира и влияе над цели общества и нации.

Единствено милостта може да разруши системата морализъм, като разкрие изкупителният потенциал на Божията праведност.

Матей 9:13 Но идете и се научете какво значи това: Милост искам, а не жертва, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние).

Божественият морал не е легалистичен, нито е система от етични правила и норми, Бог е морален, защото е цялостен, нефрагментиран и винаги действа от Своята същност, която е ЛЮБОВ. Така че Божият морал е изцяло свидетелства Неговата любов! За нас християните този морал е достъпен единствено ако пребъдваме в Неговата любов (Йоан 15:4-10). Нашият фокус не е да ставаме повече морални, а повече любящи, тоест преобразени в образа и подобието на Христос (Галт.4:19). В любовта-агапи е съдържанието на нашият морал, ако обичаш Христос, ще се пазиш от греха, ако обичаш ближният както себе си, ще му покажеш милост! Истинският Божествен морал е събирателен, не разделя нито фрагментира понеже любовта-агапи покрива множество грехове.

1 Петрово 4:8 Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове. 

Притчи 10:12 Омразата предизвиква раздори, а любовта покрива всички провинения.

Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.

Иво КойчевАвтор: Иво Койчев