Сподели с приятели
  •  
  • 1
  •  
  •  
    1
    Share

Писанията откриват произхода на греха, който ни отделя от Бога, след като Адам и Ева ядоха от Дървото на познанието на Доброто и Злото. 

Помислете за момент. Защо се казва, че плодът на забраненото дърво дава знание за доброто и злото? „Доброто знание“ не е ли добро нещо? Ние като християни не трябва ли да насърчаваме хората да познават доброто и заедно да се противопоставят на злото? И въпреки всички тези въпроси, независимо от това дали се вписва в нашите убеждения или не, именно този разказ в Битие ни разкрива нашето отделяне от Бога. 

И така, какво означава да ядем от плода на Забраненото Дърво? И как живеем с нашите познания за доброто и злото, които ни отделят от Бога? Това са изключително важни въпроси, които рядко се задават и още повече рядко се изследват от християните, за да разкрият естеството на човешкия бунт. 

Именно поради тази причина Църквата се е провалила в любовта-агапи. Затова и не обичаме по начина по който Христос ни заповяда да обичаме. Църквата не е успяла да разбере и приеме, че основният грях на човека не се крие в неговото зло, а в това, че се опитва да получи живот от плода на Дървото на познанието на Доброто и Злото. 

Този основен грях води човека до заемане на Божието място и разделянето на света чрез собствена преценка за това кое е добро и кое – зло. Но това което е добро за един може да е зло за друг или обратното. Това не води ли до сблъсък и конфронтация? По същия начин е устроен и цивилизационният свят между Изтока и Запада, чиито политико-идеологически сблъсък ни отдалечава все повече и повече от любовта на Бога.

А какво да кажем за религиозния сблъсък? За да се предпазим от естеството и характера на първичния грях ние,  основното нещо което правим като християни е да прегърнем моралната система и да живеем чрез нея. Опитваме се да станем “по-добри” за разлика от хората които са “зли”. Всъщност, Божията цел е много по-дълбока от това просто да бъдем “по-добри”. 

Ето защо е жизнено важно да разберем, че никога не трябва да извличаме каквато и да е стойност от нашите преценки – кое е добро и кое е зло. Те не трябва да бъдат база за изгражданетп на духовния ни живот. Ние никога не трябва да правим изводи за хора основани върху доброто и злото, защото това ще ни постави в позиция на Богове и много лесно ще осъждаме и разделяме хората на добри и зли. 

Ние трябва да извличаме стойност за духовния си живот единствено от нашето взаимоотношение с Бога, като основната ни задача е да обичаме, а не да съдим. Когато любовта на Бога пребъдва в нас светът ще я види и ще бъде привлечен към Христос. 

Запомнете следния жизнено важен принцип: Доброто, което вършим и злото, което избягваме ТРЯБВА да се основават върху нашето взаимоотношение с Бога. Само тогава може да кажем, че живеем истински в Неговата любов.

Това разбиране за естеството на първичния грях представлява промяна на цялостната парадигмата за мнозина, ако не и за повечето християни. Християнският морализъм добре ни е обучил  да създаваме среда на осъждение, от която инстинктивно се опитваме да черпим живот на интелектуално и духовно ниво. 

Морализмът обезличава органичното ни взаимоотношение с Бога и го поставя върху легалистични норми и правила, които водят до отделяне от Бога. За това любовта трябва да стане основният ни закон, по който трябва да се ръководим във всичко в нашия духовен живот. Само тогава има гаранция, че Бог живее в нас и ние в Него!

I Йоан 4:16: И ние сме познали и сме повярвали ЛЮБОВТА, която Бог има към нас. Бог е ЛЮБОВ; и който стои в любовта, стои в Бога, и Бог – в него.

Eng:

Forbidden Tree and the Law of Love

The scriptures reveal the origin of sin that separates us from God, after Adam and Eve ate from the Tree of Knowledge of Good and Evil.

Think for a moment. Why is it said that the fruit of the forbidden tree gives knowledge of good and evil? Is „good knowledge“ not a good thing? As Christians, should we not encourage people to know the good and to stand against evil together? And despite all these questions, whether it fits into our beliefs or not, it is this account in Genesis that reveals our separation from God.

So, what does it mean to eat from the fruit of the Forbidden Tree? And how do we live with our knowledge of good and evil that separateс us from God? These are extremely important questions that are rarely being asked and even more rarely being explored by Christians, to reveal the nature of human rebellion.

It is for this reason that the Church has failed in the Agape love. That is why we do not love the way Christ commanded us to love. The Church has failed to understand and accept that man’s fundamental sin lies not in his evil, but in trying to obtain life from the fruit of the Tree of the Knowledge of Good and Evil.

This fundamental sin leads one to occupy God’s place and divide the world through one’s own judgment of what is good and what is evil. But what is good for one may be evil for another and vice versa. Doesn’t this lead to confrontation? In the same way, the civilizational world between East and West is organized, whose political-ideological clash distances us more and more from the love of God.

What about the religious clash? In order to protect ourselves from the nature and character of original sin, the main thing we do as Christians is to embrace the moral system and live through it. We are trying to become „better“ as opposed to people who are „evil“. In fact, God’s purpose is much deeper than simply being „better.“

That is why it is vital to understand that we should never derive any value from our judgments – what is good and what is evil. They should not be the basis for building our spiritual life. We must never make judgments about people based on good and evil, because that will put us in the position of being Gods and will very easily condemn and separate people into good and evil.

We should only attribute value for our spiritual life from our relationship with God, and our primary task is to love, not to judge. When the love of God abides in us, the world will see it and be drawn to Christ.

Remember the following vital principle: The good we do and the evil we avoid SHOULD be based on our relationship with God. Only then can we say that we are truly living in His love.

This understanding of the nature of primary sin represents a change in the overall paradigm for many, if not most, Christians. Christian moralism has well taught us to create an environment of condemnation from which we instinctively seek to draw life on an intellectual and spiritual level.

Moralism depersonifies our organic relationship with God and places it on legalistic norms and rules that lead to separation from God. That’s why love must become our fundamental law, under which we must be guided in everything in our spiritual lives. Only then is there a guarantee that God lives in us and we in Him!

I John 4:16: And we have known and believed the LOVE God has for us. God is love; and he who stands in love stands in God, and God in him.

Автор: Иво Койчев


Сподели с приятели
  •  
  • 1
  •  
  •  
    1
    Share
  •  
    1
    Share
  •  
  • 1
  •  
  •  
  •  
  •