Сподели с приятели
  •  
  •  
  •  
  •  

Думата “есхатология” се състои от две основни думи, чието значение от гръцки е      σχατον — окончателен, последен  и λόγος — слово, знание.

Предназначението на есхатологията е да окаже ключово влияние върху  изграждането на Църквата, подготвяйки я за служение, чрез правилната перспектива за бъдещето.

Съществуват четири основни есхатологични възгледа. Те са:

Постмилениализъм Постмилениалистите вярват, че Божието царство се разширява в света чрез проповядване на евангелието на Царството под спасителното действие на Святия Дух в сърцата на хората. Светът ще бъде християнизиран, а завръщането на Христос ще бъде в края на човешката история. Второто идване на Христос ще бъде последвано от общо възкресение, общ съд и въвеждане на рая и ада в тяхната пълнота. Главният акцент, върху който набляга този възглед, е делото на Църквата да разширява Божието царство на земята. Постмилениалистите силно вярват в съработването на Святия Дух със светиите (Църквата), което ще ги доведе до място на изпълнение на Великото поръчение на Исус Христос за евангелизирането и спасението на света – Йоан 3:16 и Матей 28:1820.

Премилениализъм Премилениалистите вярват, че второто идване на Христос ще стане преди Неговия милениум, т.е. второто Му идване поставя началото на Божието царство. Периодът на Хилядагодишното царство е всъщност буквалното хилядагодишно царуване на Христос на земята.

Амилениализъм Амилениалистите вярват, че няма да има буквално Хилядагодишно царуване на Христос. Те отричат много исторически факти и събития, описани в Писанието, и ги разглеждат като митове, свързани с езика и културата на Израел. Според амилениалистите духовното значение на Писанието, а не буквалното, има културален смисъл и приложение, в противен случай всичко си губи значението.

Диспенсационализъм Диспенсационалистите вярват, че има две основни характеристики в съдържанието на Божия план. Първо, прилагането на словото и неговото тълкувание в буквален аспект. Всички пророчества, метафори и символи, използвани в Писанието, придобиват истинско значение само тогава, когато се тълкуват и прилагат буквално. Второ, диспенсационалистите отделят Израел от Църквата. Според тях планът на Бог за Израел е коренно различен от този за Църквата. Те разглеждат Израел и Църквата като две отделни цялости, с два различни Божествени плана.

Есхатологията като богословие в академичните либерални школи

Тези четири основни есхатологични възгледа по един или друг начин са повлияли в развитието на академичното богословие на шест съвременни либерални школи. Те са:

Модернистична есхатология (Либерално богословие).

Възходът на тази есхатология е в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, когато има огромен тласък на човешкия интелектуален подем. Това е времето, в което се развиват Дарвиновата теория на еволюцията, естествените науки и критичните изследвания на Библията. Този вид есхатология е продукт на либералното богословие и се опитва да въведе научен подход към религиозните материи, поставяйки ги под теста на една изключително нагорещена критика. Либералната система издига на висок пиедистал човешкия интелект и неговите постижения в различните сфери на науката. Според Дарвиновата теория за еволюцията всичко расте, развива се и прогресира не само в биологичните организми, но и в човешките институции. Триумфът на Бог над злото ще стане единствено чрез доктрината за човешката еволюция и прогрес.

В модернистичната есхатология фокусът е в човешкия прогрес, а не в Христос и Неговото царство. Тази либерална школа разглежда царството на Христос като продължение на човешкото общество, което се е развило и еволюирало до божествено съвършенство. Това богословско течение принадлежи към амилениалния есхатологичен възглед. 

Последователна есхатология (Демодернистична богословска школа).

Главни представители на тази есхатология са Йоханес Вайс и Алберт Швайцер. Техните възгледи са коренно противоположни на либералната есхатология, особено що се отнася до темата за Второто идване на Христос. Според тази школа царството, проповядвано от Исус, не е царство, което постепенно се разпространява и завладява сърцата на хората, но е царство, което ще се установи чрез драматично Божие действие. То е футуристично и апокалиптично царство. Алберт Швайцер използва фразата „последователна есхатология“, като ключов фактор в посланието на Исус и Неговото бъдещо идване (избягва употребата на термина „Второ идване“/Пришествие). Исус проповядва бъдещото царство, което ще бъде радикално и свръхестествено: ще дойде внезапно и няма да бъде продължение на човешкото общество и история. Това царство ще бъде въведено чрез космическа катастрофа, поради което хората трябва да се покаят.

Един от ключовите моменти на тази есхатологична система е неуспехът на Исус да въведе своите съвременници в това космическо царство при Неговото първо идване. Смъртта на Исус се разглежда като трагедия на мъченик на космическото царство. За това при Неговото бъдещо идване царството няма да бъде установено чрез завладяване сърцата на хората, а чрез космическа катастрофа/сблъсък. В това царство ще влязат хора, които вече са се покаяли и са се покорили на заповедите на Христос.

Последователната есхатология има много общо с диспенсационализма, особено в областта на футуристичните и апокалиптични нюанси. Възгледът, че Христос се е провалил в първата Си мисия за установяването на царството сред своите съвременници, е повратен, защото набляга на последователността: ако първият път Исус не е успял; вторият път ще успее, защото царството ще бъде НАЛОЖЕНО по драматично-апокалиптичен начин. Това богословско течение представлява смесица от премилениалния и диспенсационалния есхатологичен възглед.

Реализираната есхатология (Претеристка богословска школа)

Главен нейн представител е Чарлс Харолд Дод. Той твърди, че есхатологията е основна тема на Писанието, особено в учението на Исус. За разлика от представителите на  демодернистите, Дод приема, че царството не е футуристично понятие, но с идването на Исус Божието царството се установява на земята.

Претеристкият подход към Писанието обръща специално внимание на библейските събития, свързани с „последните дни“. Според претеристите „последните дни“, гледани от Старозаветна перспектива са бъдещо събитие, а от Новозаветна събитие, случило се в рамките на I век.

Възгледът на Дод става известен като „реализираната есхатология“. Претеризмът има две основни течения: пълен и частичен. Според пълния претеризъм всички пророчества за идването на Христос и възкресението на мъртвите вече са изпълнени през I век. Повечето богослови поставят пълния претеризъм в графата ерес, поради пълното отрицание на онези пророчески събития, свързани с Второто идване на Христос. Според частичния претеризъм пророчествата в Писанието, които се отнасят за „последните дни“, са вече изпълнени. Но частичните претеристи вярват в бъдещото идване на Христос, възкресението на мъртвите и окончателният съд. Частичният претеризъм е в основата на постмилениалната есхатология. За това реализираната есхатология отчасти принадлежи към постмилениалния есхатологичен възглед.

Екзистенциализирана есхатология

Главен представител на тази есхатология е  Рудолф Бултман. Бултман разглежда целия Нов Завет екзистенциално, обезличавайки изцяло историческия контекст на Писанието. Той твърди, че голяма част от Новия Завет е под формата на митология и че писателите, които са го написали, са изразявали своето разбиране за живота с термини, обичайни за новозаветните времена. Бултман казва, че това, което те са записали, не трябва да се приема като обективен разказ, защото ако се приеме, Новият Завет ще изглежда абсурдно. Той твърди още, че историите за Исус, че е слязъл от небето и че болестите се причиняват от демони, са недостоверни и митологизирани. Според Бултман новозаветните писатели са използвали митове, черпейки вдъхновение от гностиците, юдаизма и др. източници, за да изразят това, което е ставало с тях екзистенциално (живот, съществуване).

Бултман казва, че Новият Завет не ни говори за конкретни събития в техния исторически аспект, но за самата същност на съществуването (екзистенциално). Тоест той изключва историческия времеви фактор на събитието, като го поставя неограничено във времето. Същото се отнася и за есхатологията: събитията, които са описани, че ще се случат в бъдещето, не трябва да се разглеждат в буквален смисъл, а екзистенциално, тоест като съществуващи във всяко време. В такъв случай есхатологичните реалности като възкресението, вечния живот и идването на духа на Антихрист не зависят от това дали конкретното събитие е вече станало, а са истини в един безвременен, екзистенциален смисъл.

Екзистенциализираната есхатология принадлежи към либералното богословие, поради прекаленото наблягане на философията (човешката мисъл) и търсенето на научни факти и обяснения, чиято цел е да демитологизира написаното от авторите на Новия Завет.

Политизираната есхатология

Главен нейн представител е германският богослов Юрген Молтман. Молтман е основател на „Богословието на надеждата“. За него есхатологията не е част от множеството библейски доктрини, а по-скоро е същността на богословието. Като млад, Юрген Молтман е участвал във Втората световна война и е бил пленен и отведен в британски военнопленнически лагер до 1948 година. След завръщането в родината си той започва да изучава богословие. Неговите възгледи се оформят под влиянието на мисленето на марксисткия философ Ернст Блох. Молтман засилва интереса си към темата за надеждата в марксистко-левичарски аспект, т.е. политизира своето богословие с левичарски убеждения.

Едно от най-известните му изказвания е, че християнството има Бог, но не и бъдеще; а от друга страна, марксизмът има бъдеще, но не и Бог. Забележителен е неговият апел към християните, да си спомнят и да се върнат към „Бога на надеждата“, чието свидетелство може да се види в Стария и Новия Завет. Темата за надеждата до такава степен повлиява върху богословието му, че той призовава християните да поемат своята отговорност за личните, социалните и политическите проблеми в обществото. Молтман твърди, че надеждата няма да дойде чрез пасивно чакане на ниво „тълкуватели на бъдещето“, но чрез активно включване (разбирайте политически) като градители на това бъдеще.

Той изключително много набляга върху политическата активност на християните в изграждането на бъдещето. Затова „богословието на надеждата“, както е наречено, е поставено върху политическата и социална активност на християните, за да могат да повлияят и променят света към по-добро.

От друга страна, Молтман казва, че бъдещето няма да се постигне чрез нашите човешки усилия, ако в основата им те не са Божие дело, чрез което Бог се справя със злото в света. Тоест главната цел на християните трябва да бъде трансформацията на злото в света към добро чрез действието на тяхната вяра в политико-социален аспект.

Систематизирана есхатология (Диспенсационализъм)

Диспенсационализмът е унифицирана(систематизирана) схема на есхатологично тълкуване на Писанието чрез различните диспенсации или периоди, в които Бог е управлявал. Диспенсационализмът що се отнася до ортодоксалното богословие е относително ново течение, което оказва огромно влияние върху консервативните богословски кръгове.

Създател и разпространител на диспенсационализма е Джон Нелсън Дарби. Той е и основател на движението на „Плимутските братя“. Друг поддръжник на диспенсационализма е С. И. Скофийлд, който сформира борд от учители за Библейските конференции през 1909 г. и издава така наречената Библия с препратки на Скофийлд. Този труд става известен в САЩ с пояснителните си богословски бележки, успоредно с библейския текст. Библията с препратки оказва огромно влияние за разпространението на диспенсационализма.

Диспенсационалистите са изградили своята богословска система като метод за тълкуване на Писанието, което те разделят на периоди или диспенсации. Основното, на което залагат в тълкуването на Писанието, е буквалното приемане на значението на метафоричните пасажи. Много от пророчествата, описани в Писанието, се тълкуват буквално и често в значителни подробности, чийто интерпретации за съжаление обезличават историческия аспект на пророчеството.

Другият фактор в диспенсационализма е ясното разграничаване на Израел от Църквата. Диспенсационалистите избягват да свързват Израел с Църквата, защото Бог има безусловен завет с Израел. Тоест изпълнението на Божиите обещания към Израел не се влияе от изпълнения или неизпълнения на определени изисквания.

Диспенсационалистите твърдят, че Израел никога не трябва да се смесва с Църквата: нито обещанията, дадени на Израел, да се прилагат като обещания за Църквата. За тях Израел и Църквата са две отделни цялости. Разграничаването на Израел от Църквата е фундаментално за диспинсационалистите в тяхния есхатологически възглед. Това определено внася огромен смут в консервативните богословски среди, поради факта, че се обезличава целта и влиянието на Кръста за физическия Израел както и връщането в старозаветните практики.

Важни изводи и заключения:

Самият факт, че съществуват толкова много есхатологични възгледи, всеки подкрепян от определена богословска школа, потвърждава не само засиления интерес към “последните времена” но и силната фрагментация на Църквата по отношение на нейното есхатологично изграждане и функциониране в бъдещето.

Погрешно е да мислим, че есхатологията е богословски предмет за “последните дни” като края на човешката цивилизация. Исторически погледнато, по времето на първите апостоли, а и много след това, приблизително до ХIV век, есхатологията не съществува като богословски термин и предмет.

В настоящия си вид, есхатологията еволюира благодарение на различните погрешни тълкувания за Божието царство. Те докарват есхатологичен мистицизъм, който придобива форма на оракулстване и създава богословие, чийто главен акцент е да определи събития и времена, които служат като белег за последните дни на човешката цивилизация. Особенно в края на ХVIII век, когато се ражда еретичния възглед на Диспенсационализма – “Грабването”, което измества влиянието на Евангелието на Царството в сърцата на хората, посредством един футуристичен апокалиптичен мистицизъм.

Първостепеннa задача на Реформираното богословие е да изкупи предмета есхатология и да го преименува на “Есхатология на Царството”. Това ще помогне на Църквата да функционира по модел, който разширява Божието Царство на Земята.

Съществуват три ключови фактора в Евангелието, които трябва да станат основата на есхатологията, оформящи я като богословие на Царството. Те са:

1. Разбиране на Личността на Исус Христос

Матей 16:15 А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз?

2. Разбиране на делото на Исус Христос 

Матей 4:23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа. 

3. Разбиране на служението на Църквата в делото на Царството

Матей 16:18-19 А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. 

Автор: Иво Койчев


Сподели с приятели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •