Дървото на Познанието на Злото и Доброто – Иво Койчев

by Editor
37 views
Сподели

Писанията откриват произхода на греха, който ни отделя от Бога, след като Адам и Ева ядоха от Дървото на познанието на Злото и Доброто. 

Помислете за момент. Защо се казва, че плодът на забраненото дърво дава знание за злото и доброто? „Доброто знание“ не е ли добро нещо? Ние като християни не трябва ли да насърчаваме хората да познават доброто и заедно да се противопоставят срещу злото? И въпреки всички тези въпроси, независимо от това дали се вписват в нашите убеждения или не, именно този разказ в Битие ни разкрива нашето отделяне от Бога. 

И така, какво означава да ядем от плода на Забраненото Дърво? И как живеем с нашите познания за доброто и злото, които ни отделят от Бога? Това са изключително важни въпроси, които рядко се задават и още повече рядко се изследват от християните, за да разкрият естеството на човешкия бунт. 

Именно поради тази причина Църквата се е провалила в любовта-агапи. Затова и не обичаме по начина по който Христос ни заповяда да обичаме. Църквата не е успяла да разбере и приеме, че основният грях на човека не се крие в неговото зло, а в това, че се опитва да получи живот от плода на Дървото на познанието на Доброто и Злото. 

Този основен грях води човека до заемане на Божието място и разделянето на света чрез собствена преценка за това кое е добро и кое е зло. Но това което е добро за един може да е зло за друг или обратното. Това не води ли до сблъсък и конфронтация? По същия начин е устроен и цивилизационният свят между Изтока и Запада, чиито политико-идеологически сблъсък ни отдалечава все повече и повече от любовта на Бога.

А какво да кажем за религиозния сблъсък? За да се предпазим от естеството и характера на първичния грях, основното нещо което правим като християни е да прегърнем моралната система и да живеем чрез нея. Опитваме се да станем “по-добри” за разлика от хората които са “зли”. Всъщност, Божията цел е много по-дълбока от това просто да бъдем “по-добри”. 

Ето защо е жизнено важно да разберем, че никога не трябва да извличаме каквато и да е стойност от нашите преценки – кое е добро и кое е зло. Те не трябва да бъдат база за изграждането на духовния ни живот. Ние никога не трябва да правим изводи за хора основани върху доброто и злото, защото това ще ни постави в позиция на богове и много лесно ще осъждаме и разделяме хората на добри и зли. 

Ние трябва да извличаме стойност за духовния си живот единствено от нашето взаимоотношение с Бога, като основната ни задача е да обичаме, а не да съдим. Когато любовта на Бога пребъдва в нас светът ще я види и ще бъде привлечен към Христос. 

Запомнете следния жизнено важен принцип:

Доброто, което вършим и злото, което избягваме ТРЯБВА да се основават върху нашето взаимоотношение с Бога. Само тогава може да кажем, че живеем истински в Неговата любов.

Това разбиране за естеството на първичния грях представлява промяна на цялостната парадигмата за мнозина, ако не и за повечето християни.

Християнският морализъм добре ни е обучил  да създаваме среда на осъждение, от която инстинктивно се опитваме да черпим живот на интелектуално и духовно ниво. Морализмът обезличава взаимоотношението ни с Бога и го поставя върху легалистични норми и правила, които водят до отделяне от Бога. Затова любовта трябва да стане основният ни закон, по който трябва да се ръководим във всичко в нашия духовен живот. Само тогава има гаранция, че Бог живее в нас и ние в Него!

I Йоан 4:16: И ние сме познали и сме повярвали ЛЮБОВТА, която Бог има към нас. Бог е ЛЮБОВ; и който стои в любовта, стои в Бога, и Бог – в него.

Автор: Иво Койчев

 

 

 

 


Сподели

Може да харесате още

error: