Трибализъм (от англ. tribe – племе. В статията думата е използвана за да опише специфичното гордо отношение и чувство на ексклузивност, специалност, изключителност и превъзходство на определена обособена група, религиозна деноминация или общност – племе, спрямо всички останали).

Има много неща, на които християните трябва да противостоят. Не защото спасението им зависи от тях, а понеже са гибелни за здравословното взаимоотношение с Бога и другите в Божието семейство. Освен това, тези неща дават на християните и на нашия Бог лошо име сред тези, които ни наблюдават. Християните са наясно с някои от тях, но като че ли не са наясно с други, които са широко разпространени и разрушителни. Трибализмът е един от капаните, в които твърде много християни попадат, без дори да знаят.

Трибализмът, както използвам термина тук, се отнася за групово отношението на неоправдана гордост и превъзходство въз основа единствено на идентифицирането с определена група. Това е тенденцията да гледаме отвисоко на другите хора, единствено понеже те не принадлежат на същата група. Често тук се включва и гледането отвисоко на членове на групата, които не се възприемат като “естествено родени” в нея.

Подозирам, че трибализмът е присъщ на падналата човешко естество. Всеки би могъл да се подаде на изкушението. Ние търсим група, към която да принадлежим, за да се чувстваме сигурни или превъзхождащи останалите. Ако не можем да намерим група, ние самите започваме такава. Понякога човек сам си е цяло племе, но това е обикновено доказателство за нарцисизъм и / или липса на връзка с други хора. Ние сме създадени за общност; трибализмът е лош, но съблазнителен заместител на истинската общност.

Каква е разликата между общността и трибализма на племето? “Племето” може да бъде общност и общността може да бъде племе – в социологическия смисъл на думите. „Племенното,“ обаче, се появява, когато една общност се затваря около илюзията за превъзходство и изключва възможността за други хора да бъдат част от нея, отново с цел увеличаване на чувството на превъзходство. “Племето” изобретява „значки“ или други символи на превъзходство, които за външните лица са напълно илюзорни. Членовете наистина мислят, че са по-висши от външните лица. Аутсайдерите, обаче, виждат съвсем ясно, че значките за превъзходство са фалшиви – освен ако и те не искат да станат част от групата.

Отличителният белег на трибализма е неоправданата групова гордост и чувство на превъзходство, основаващи се единствено на принадлежност към групата. “Племето” обикновено има граници, въпреки че понякога то може да бъде по-свободно организирано и с неясни граници. Винаги, обаче, трибализмът има силен център – или човек, или някаква реликва, които представляват идола на идентичност на групата.

Трибализмът винаги говори за религия: събирания, които имитират поклонение, празнуване на минали събития, мъченици, пророци, реликви в светилища, силна лоялност към групата с необходимо изразяване на тази лоялност, отлъчване на онези, които не са лоялни и т.н.

Проблемът на трибализма е, че това чувство за лоялност и религиозността; чувството на превъзходство и реториката на отлъчването; нямат нищо общо с истината или етиката. Разбира се, само външни лица могат да видят това. Участниците в групата не могат. Ако го направят, и те ще бъдат изключени.

От чисто светска гледна точка, проблемът с трибализма е неговата склонност да води до насилие. От християнска гледна точка, проблемът с трибализма е измамното чувство на гордост и превъзходство, които то насърчава. С други думи, това е склонност, която води до идолопоклонство.

От светска гледна точка, една група може основателно да се гордее със себе си, ако е допринесла за общото благо на човешката общност. От християнска гледна точка, една група не може основателно да се гордее със себе си, понеже каквото и добро да е извършила, то е дар на благодатта. Групата може да се гордее единствено с Бог.

Трибализмът е грях от християнска гледна точка.

Исус конфронтира племенното сред еврейските лидери на Своето време. Някои от тях твърдяха, че бяха обект на Божието предпочитание, само защото бяха деца на Авраам. Апостол Павел също конфронтираше подобно отношение. Главното тук е не да сочим с пръст и да обвиняваме определена група, а да проверим себе си. Ние не сме по-малко склонни към трибализъм от който и да е друг. Единствената ни защита е интензивното чувство за собственото ни недостойнство и за Божията благодат, като единствената причина за всяко добро нещо, което имаме.

Християнската история (да не говорим за не-християнската история) е пълна с трибализъм, но обикновено е по-лесно да го разпознаем в миналото и от разстояние, отколкото в настоящето и отблизо.

Мъдрият и зрял човек е наясно с трибализма и затова той му се съпротивлява, независимо дали човекът е християнин или не. Мъдрият и зрял човек, християнин или не, стои настрана от ритуалите на трибализма, дори когато е принуден по необходимост да присъства.

Някои хора са призовани да изложат на явен показ трибализма, понякога, като го подиграят. Обикновено след това и те пострадват. Трибализмът всъщност е доста глупав, защото е толкова незрял и вкоренен в илюзия, ако не и направо в заблуда. Понякога той преминава от глупаво в опасно. В подобен момент особено се нуждаем от пророци. Тогава и техният живот е в опасност.

Моят баща, с всичките си недостатъци, беше мъдър и зрял мъж. Не знам как успя да го постигне, но той насади у мен скептицизъм относно трибализма – дори докато участваше в ритуалите му. Наблюдавах го внимателно, повече, отколкото той знаеше, и започнах да разбирам вътрешната му сила спрямо трибализма. Това беше подкрепено от книгите, които четях, дори като млад човек. Задълбоченото образование прави човека мъдър и зрял, и следователно наясно с и скептично спрямо трибализма и неговите твърдения.

Аз израснах в религиозна деноминация, която беше силно племенна. За щастие, нещата никога не прерастнаха в насилие, но определено имаше духовна злоупотреба с онези, които не бяха възприемани като лоялни. Лоялността е отличителният белег на тази група и хората, които се осмеляваха да поставят под въпрос “специалността”, бяха етикетирани като „нелоялни“ и „отрицателно насроени“, дори когато бяха напълно прави. Беше малка деноминация, в която нямаше нищо специално или уникално. Поученията и практиките бяха идентични с тези на много други деноминации. Но, някак си, основателите и ръководителите, насаждаха в наивните последователи, фалшиво чувство за изключителност. Бях достатъчно наивен да мисля, че те, лидерите на по-ниски позиции, биха отговорили най-малкото с тихо потвърждение, когато им казвах, че има и други, също толкова благочестиви, еднакво “изпълнени с Духа“ християнски групи, които притежаваха „пълното евангелие.“ Те не го направиха. Бях принуден да напусна.

Но през цялото ми пост-деноминационно пътешествие, винаги съм бил наясно с подобна племенност сред християните. Научих, че човек трябва да се усмихва, да слага маска, да запазва самообладание и да си държи устата затворена, за да оцелее в много организации и групи. Понякога съм срещал и дори съм бил част от групи, които са били достатъчно мъдри и зрели да избягват трибализма и да се обединяват около истината, а не около фалшиво самосъзнание или символи на групово превъзходство. Дори когато подобни групи престават да съществуват, те не претендират за превъзходство над останалите.

И така, каква е противоотровата за трибализма? За християните има две противоотрови. Първо, много силна антипатия към идолопоклонството и избягването му на всяка цена и второ, много силно чувство на пълна зависимост от Божията благодат за всяко добро нещо. За светските хора противоотровите също са две. Първо, по-мъдро и зряло отвращение към илюзията, заблудата и „груповото мислене“ и второ, историческа осведоменост за насилието, към което трибализма води.

Кои са белезите и симптомите на трибализма? Как може човек да го разпознае и избегне? В тази статия дадох някои силни намеци. Първият симптом на трибализма е гордостта, че сме част от група. Тази гордост се изразява в превъзходство над останалите, само защото принадлежим към групата. Вторият симптом е очакването за лоялност към групата, единствено поради фалшивото чувство за превъзходство на групата. Третият симптом е срам и наказание за нелоялност към групата (въз основа на фалшиво чувство за превъзходство). Четвърто и последно, скрита, но ясно изразено пренебрежение към хора в рамките на групата, които не са “естествено реодени” в групата и следователно имат ограничени права.

Автор: проф. Роджър Олсън

Роджър Олсън е доктор по философия (Rice University) и професор по теология в Теологическата семинария George Truett към Университета “Бейлър” Уако, щата Тексас. Той е автор на книгата “История на християнската теология: двадесет века на традиции и реформи” един изключителен богословски труд признат от академичните богословски среди, като една от 10-те най-влиятелни книги написани върху темата Историческо богословие.

Също така е написал и “Уестминистърски наръчник на евангелска теология”, “Мозайка на християнската вяра”, “Арминианска теология: Митове и истини” (издадена и в България …. и още 16 книги засягащи различни сфери на християнския живот. Той също така е и един от водещите гласове по предмета на арминианство и калвинизъм.