БОГ РАБОТИ ЗА ДА ИЗЦЕЛЯВА

„Ако само имаше повече вяра, щеше да си изцелен.” 

По-рано тази година Карлос беше диагностициран с рак на белите дробове. Неговият лекар каза, че той няма да доживее до следващото лято. Той и неговото семейство не проумяваха, как такъв силен четиридесет и две годишен мъж може да е толкова болен.

Всички се молеха. Някои умоляваха Бог да изцели този млад мъж. Направиха обещания и даряваха дарове на олтара, но състоянието му не се промени.

Леля Роза Мария обвиняваше Карлос. „ Библията ни казва,че тези които имат вяра са изцелени, Собрино,” казваше тя. „Трябва да се молиш по-усърдно. Трябва да вярваш!” 

Тя му посочи историята в Евангелието на Марк за жената с кръвотечение от дванадесет години. Тази жена „беше много пострадала от мнозина лекари, и беше похарчила целия си имот ” пише Марк и не беше се подобрила, „а напротив беше й станало по-зле”.

В един животопроменящ ден тази жена се допря до полата на Исусовата дреха и това докосване промени всичко. „Дъще, твоята вяра те изцели;” каза Исус „иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.”

Веднага след това изцеление, Исус вървеше към дома на едно дете, което вече беше обявено за мъртво. „Не бойте се” , каза Исус на тези, които бяха с него, ”само вярвайте”. Когато пристигна в къщата на момичето, той просто заяви „Стани!” и тя се изправи веднага. (Марк 5:24-42)

Тези и други истории от Библията изглежда ни казват,че изцелението зависи от вярата на човека. Карлос вярваше…. Или поне се опитваше. Той събираше цялата вяра, на която беше способен. Преговаряше с Бога: „Ако ме изцелиш”, казваше Карлос в молитва, „Аз ще бъда най-добрият ти слуга, който някога си имал. Ще бъда супер светия”.

Заедно със страданието, което ракът донесе, Карлос също чувстваше и вина. „Съмнявам се, че съм достатъчно добър за небето”, каза Карлос веднъж. „Библията казва, че без вяра никой не може да угоди на Бог. Мислиш ли,че ще отида в ада?” 

Вместо надежда, молитвите за изцеление водят някои до отчаяние. 

Бог, който изцелява

Ако искаме да преустроим начинът, по който мислим и живеем, ние трябва да променим това, как вярваме и действаме. Това е особено вярно, ако искаме да осмислим Божието отношение към неправдата, трагедията и злото. За да се трансформираме, трябва да реформираме нашите вярвания.

Виждаме,че това наше преустройство изисква промяна в начина, по който гледаме на Божията власт. Не трябва да обвиняваме Бог за злото, защото Бог не може да го предотврати самостоятелно. Бог нито причинява, нито позволява страданието, но винаги изявява неконтролираща любов.

Виждаме също,че Бог също съпреживява с нас. Бог наистина се интересува, защото Той чувства нашето нещастие и болка. Бог състрадава заедно с наранените и страдащите. Ние не сме сами, защото имаме някой, който състрадава с нас и ни разбира.

Бог отговаря на злото, като работи, за да направи нещата по-добри

Но… ако сме наранени, ние също така искаме да бъдем и изцелени.

Не е достатъчно да кажем че Бог не може да спре злото, от което страдаме или сме свидетели, въпреки че това е важно. Не е достатъчно да кажем ,че Бог усеща нашата болка и ни утешава, въпреки че това също е важно. 

Ние също така искаме да се подобряваме. Искаме да се възстановяваме.

Третото убеждение от което се нуждаем, е това, че Бог работи за изцелението на тези, които са прекършени и оскърбени/обругани, кървящите и страхуващите се, наранените и обърканите. Бог се противи на злото, работейки за това да направи нещата по – добре . Изцелението, което Бог търси за нас може да бъде емоционално, психическо, свързано с взаимоотношенията ни или духовно   Възстановяването е в различни области. 

Изцелението е във фокуса на тази материал. Но има много объркване около тази тема. Разбирането за това, как Бог изцелява и защо много не  са изцелени, може да разясни това объркване.

За да отговорим на въпросите „Как” и „Защо”, се нуждаем първо да опровергаем митовете относно изцелението. Погрешните идеи ни объркват, ядосват и отнемат мотивацията ни да търсим изцеление. Трябва да идентифицираме лъжливите идеи  и да ги отхвърлим. Трябва да разбием митовете за изцеление , за да изградим отново нашия разбит живот.

Бог не изцелява!

Искаш разгорещен дебат? Попитай произволна група от хора дали Бог може да изцелява.

Някой отхвърлят божественото изцеление. Много се молят за чудеса, но молитвите им остават без отговор. Възстановяването така и не идва. Повечето скептици разбират реалностите на живота и са честни относно техните разочарования с Бог.

Тези, които отричат изцелението, обясняват малкото изцеления по няколко начина. Някои случаи отдават на грешно поставена диагноза . Други се излекуват поради естествените сили на организма. Понякога сме излекувани поради съвременните постижения на медицината. Скептиците понякога се позовават на силата на позитивното мислене. Плацебо ефектът е мощен. 

Тези, които отхвърлят свръхестественото изцеление,  отбелязват съмнителната репутация на повечето религиозни изцелители. Измамите, триковете и лъжливите обещания изобилстват. Или те ще ви цитират липсата на емпирични данни / доказателства, че се е случило истинско изцеление. Тези, които казват че са изцелени, рядко се консултират с лекари за да потвърдят твърденията си. 

Ако Бог може да изцелява, защо не го прави по – често?

Отричащите изцелението правят някои сериозни твърдения, но фактите остават: някои хора се подобряват. Някои изцеления наистина изглеждат автентични. Обясненията, които тези скептици дават не обясняват всички легитимни изцеления.

Тези, които отхвърлят изцелението задават важен въпрос: Ако Бог може да изцелява всеки, по всяко време, защо няма повече изцелени хора? Скъперник ли е Бог? Изглежда хората се молят, търсейки изцеление много по- често, отколкото Бог отговаря. Нима Бог има любимци? Нима Неговият списък с любимци е изключително кратък? Да не би Бог да е заспал по време на работа или още по – лошо – да не би Бог да чака да Го молим, да Го умоляваме, или да действаме преди той да се намеси? Да не би Бог да казва „няма да те изцеля преди да си принесъл още осемдесет и седем молитви?

Питали сме се защо любящият и мощен Бог не ни предпазва от злото. 

Има свързани въпроси, които аз наричам „проблем на селективното изцеление” Чудно е защо любящият и могъщ Бог изцелява рядко. Защо повечето хора не достигат до това мигновено изцеление, за което се твърди, че  Бог дава? Ако Бог изцеляваше, защо не го прави по – често ? 

Бог винаги изцелява 

Нека чуем тези,които защитават обратното твърдение, че Бог винаги изцелява. Някои спорят ожесточено, че Бог изцелява. Те са истинските вярващи.

Истинските вярващи си спомнят драматичните изцеления, на които са били свидетели. Те се позовават на собствени изцеления или на опитът на техните близки. Някои религиозни изцелители имат много голям успех, ако не и на 100% дори.

Те казват, че изцелението често се случва в чужди страни и критикуват модерния свят, че отхвърля свръхестественото. Християните, които настояват, че Бог изцелява, се позовават на Библията, като доказателство от най-висша степен.

Много истории разказват, че Бог носи здраве, цялостност и просперитет. Други пасажи обещават изцеление и казват, че Бог е най – големия лекар. 

Защо Бог не изцелява всеки ?

Истинските вярващи понякога използват Библията като коз. Те казват за тези които се съмняват в Божественото изцеление, че всъщност се съмняват в авторитетът на Божието слово. ”Библейските вярващи не се съмняват в Божията изцелителна сила”, казват те. В техните многобройни свидетелства за Божията изцелителна благодат, истинските вярващи пропускат един притеснителен аспект на твърдения си: тези които не са изцелени, не са получатели на тази благодат (изцелителната благодат). Това е и проблемът на избирателните  чудеса: Ако Бог е толкова благ, защо повече  хора не се изцеляват ?  

Всъщност, защо Бог не изцелява всички?

Моят приятел Адам го каза по следния начин : „Ако проглася че Бог ме е изцелил, другите болни ще се усъмнят, дали Бог наистина го е направил. И ако Бог го е направил, защо не е изцелил и тях ?”

Истинските вярващи имат отговор, защо Бог не винаги изцелява . Някои твърдят , че дяволът и демоните противостоят на изцелението, въпреки, че повечето смятат, че Бог може да изцелява независимо от тях. Другите обвиняват изцелените, за това, че са извадили късмет.  Но да кажеш на жертва на насилие, че и липсва вяра изглежда изключително безсърдечно. Самодоволните играят игра на обвинения. 

Някои истински вярващи се позовават на някакъв мистериозен Божествен план. Те твърдят че според този план е по – добре някои да умрат от рак, да не се възстановят, или да живеят с дълбоко осакатяващи заболявания. Този план включва и милиони хора, които не се възстановяват от травми. Други да бъдат сексуално обезчестени или измъчвани безсърдечно.

От моята гледна точка, аз не мога да нарека този „план” любящ!

Други казват, че нашите беди са Божието наказание. Бог иска да научи страдащите на урок. „Без болка няма печалба” казват тези хора. „По-добре да бъдеш наказан в този живот и да си научиш урока, отколкото да прекараш вечността в ада.”

На това твърдение мога да отговоря така: „Не искам да прекарам вечността с Бог, който наказва!”

Докторът отсъства

Когато бях около двадесетгодишен, аз започнах да изследвам всички материали относно изцелението, които успях да намеря. Моето пътешествие започна с книгата на Джон Уимбър и продължи с трудове на харизматични, католически и петдесятни християни. Прочетох силни послания. Авторите се позоваваха на Библията и много от аргументите бяха убедителни. Те изведоха силни доказателства да вярваме, че Бог изцелява.

Окуражен от това което четях, аз започнах изцелително служение. Молех се често за болните, сакатите и слабите. Имитирах изцелителни техники и копирах фрази и изрази от моите изследвания. Помазвах болните с масло, полагах ръце и се молех разпалено на глас. Молих се против демони, духове и сили, за които ми беше казано, че може да са източник на болестта. Включих се в изцелителни богослужения, наблюдавах надарени изцелители и следвах църкви с изцелително помазание.

Бях изцяло посветен.

Изминаха няколко години и трябва да призная, че не виждах резултати. Няколко човека бяха изцелени. Тези, които твърдяха, че са получили изцеление бяха излекувани от сравнително малки заболявания, като главоболие и настинки. Открих, че и други, които се молят за изцеление също нямат положителни резултати. Започнах да ставам скептичен към твърденията за изцеления, които чувах и  смятах свидетелствата за изцеление като фалшиви новини.

По това време открих малка група от вярващи, твърдящи, че знаят защо молитвите за изцеление се провалят. Те наричаха този възглед „сезационизъм” и вярваха,че Бог вече не изцелява.

Сезационистите признават, че Бог е изцелявал преди, както е описано в Библията. Също вярват, че Бог би могъл да изцелява и днес, ако Той пожелае това. Сезационистите смятат, че Бог доброволно е престанал да изцелява в наши дни. Докторът е в отпуска.

Възгледът на сезационистите дава обяснение защо изцелителните молитви се провалят: Бог просто не отговаря на тях. Въпреки това, този възглед не може да обясни изцеленията, които се случват, колкото и редки да са те. Нещо още по-важно – сезационистичният възглед не обяснява добре защо Бог е спрял да изцелява. Той не дава убедителна причина защо Бог би спрял да помага на малтретираните, ранените и болните.

Ако е волята Ти

По същото време, започнах да чувам една добавка към молитвите за изцеление. Всъщност и аз изрекох тази фраза няколко пъти преди да се разочаровам от нея. Точно след като се молеха на Бог за изцеление, аз чувах хората да добавят: „Ако е волята Ти.”

„Моля Те, излекувай Джейн от левкемия”, чух някои да се моли, ”ако е волята Ти”.

„Ние се молим срещу демона на епилепсия и те молим да изцелиш страдащия ни брат”, казваше друг, „ако е волята Ти.”

„Знаем, че Ти можеш да изцелиш слепия моментално; да направиш тази жена, прикована на инвалиден стол да ходи; да изцелиш това дете от недостатъчност на вътрешните органи; да изцелиш от депресия този тийнейджър; да излекуваш него от ХИВ/СПИН, да изцелиш нея от Алцхаймер, от множествена склероза, от анемия….. ако е волята Ти.”

Ако е волята Ти? Какво да му се…..

Не би ли била Божията воля да помогне на малтретираните, обърканите, наранените и болните?

Не би ли била волята на любящ Бог да бъдем свободни от напразна болка и ненужни болести? Не би ли била Божията воля да помогне на малтретираните,обърканите, наранените и болните? Не би ли искал Бог да помогне на емоционално наранените? Не е ли част от „Бог ни обича” това Бог да действа за наше добро във всички измерения?

Други въпроси също възникват ако мислим, че Бог е любящ и иска да изцелява. Ако е Божията воля да изцелява и може да го прави без нечие участие, защо е необходимо да се молим? Един любящ Бог не би изисквал от нас да го умоляваме или да се унижаваме. Един любящ Бог, който може да изцелява собственоръчно би направил каквото е най-добро, независимо дали се молим или не.

Има и друг свързан въпрос: ако не е Божията воля да изцели, защо да се молим? Ако Бог не желае някоя болест да бъде излекувана, нашите молитви са напразни. Губим си времето. Ако Бог не желае да направи нещо, защото не е любящ, защо да Му извиваме ръцете?

С времето разбрах,че фразата „ако е волята ти” е за да си пазиш гърба. Произнася се, за да се избегнат трудните въпроси, които всички задаваме, когато изцелителните молитви се провалят. „Ако е волята Ти” няма никакъв смисъл.

Нуждаем се от достоверно обяснение защо изцеленията се случват понякога, но в повечето случаи – не.

Травма

Понякога най-голямото объркване идва не от болката на момента, но от продължителната травма, която преживяваме след несправедливост или зло. Дългосрочното малтретиране може да бъде изключително обезсилващо и да предизвика дългосрочни травми. Последиците от преживяно насилие могат предизвикат повтаряне на страданието чрез болезнени емоции и спомени.

Пол е служил в Пустинна Буря и Ирак. Като много от ветераните той сега изпитва PTSD – разтройство на посттравматичен стрес. След като изслуша една презентация на тази тема, той се приближи до говорителя и каза: „Знам, че вероятно имам всички симптоми, за които говорите… но най-често просто се чувствам тъжен. Чувствам се тъжен през цялото време.”

За разлика от много, които са преживели такива травми, Пол не е напуснал църквата. Всъщност той е служител. Въпреки това, той изказва една истина, която много други като него знаят – „Църквата не осигури място, където да донеса преживяното.”

Раните остават, както и спомените ни за ужасяващите събития. Жертвите на сексуално посегателство, психологическа манипулация или политически конфликт могат да изпитват продължаваща травма. Негативните мисли и чувства изпълват травмираните хора против волята им.

„Църквата не осигури място, където да донеса преживяното.”

Теологът Шели Рамбо описва добре травмата с думите: „Появява се основно разделение на това, което знаем, че е истинно и безопасно в света”. Травматичното събитие „става определящият момент, отвъд който малко може да бъде разбрано.“ Травмите са упорити, защото ефекта от злото често е упорит.

Не по своя вина, оцелелите от травми не винаги живеят победоносен живот, свободни от това, което ги опресира. Техните страдания не изчезват. Въпреки опитите си те не могат да се адаптират, не могат да победят и не могат да намерят възкресение. Събитията и спомените от миналото упражняват сила, на която те не могат изцяло да се противопоставят.

Истински вярващите в изцелението не успяват да разберат, колко негативно влияят на хората преживели травматични събития. Ако Бог може да поправи проблемите бързо и самостоятелно, очевидно Бог иска продължаващата травма. Бог не изцелява бързо и самостоятелно.

Ако изцелението идва до преживелите травми, то рядко е цялостно. Както моя приятел Марк казва: „Независимо колко изцеление преживяваме, ние винаги ще имаме няколко пукнатини в нашите съдове, малко замъглено в огледалата на нашите души и някакъв дефект в нашето виждане.” Част от травмата остава.

Достоверно обяснение е необходимо за травмите, които са изцелени и тези, които не са.

Един евангелист спря да вярва 

Един от водещите библейски учени на Америка преди беше Еванегелист. Но той вече не вярва в Бог. Мислите върху въпросите на злото и изцелението довели до това този учен, Барт Ерман, да отхвърли вярата, която дълго време изповядвал.

В книгата си: Проблемът на Бог: Как Библията не успява на отговори на нашия най-важен въпрос – Защо страдаме, Барт разглежда начинът, по който библейските автори се борят със злото. Той адресира ключови пасажи в Стария и Новия Завет, разпознавайки предложените обяснения за болката и страданието.

Барт заключава,че Библията предлага множество отговори към злото, но никой от тези отговори не е задоволителен. Библията не успява да отговори – поне не по недвусмислен начин – въпроса, който страдащите хора задават: Защо Бог не предотврати моето страдание?

„Ако има Бог”, пише Барт към края на книгата си, „Той не е това същество, в което вярвах като евангелски християнин: лично божество, което има цялата власт върху този свят и което се намесва в човешките дела, за да изпълнява волята си сред нас.”

Ако Бог изцелява рака, защо тогава милиони умират от рак?

Богът, който се намесва не съществува.

Истинските вярващи в божественото изцеления, разбира се, няма да се съгласят. Въпросите, които Барт задава обаче са мощни: Ако Бог изцелява рака, защо тогава милиони умират от рак? Ако отговорът на този въпрос е, че това е мистерия (неведоми са пътищата Божии), това е все едно да кажем – Не знаем какво Бог върши или какъв е Той всъщност. Тогава защо да се преструваме че знаем?

Мисля че Барт Ерман е прав…. Поне за едно нещо: отговорът за мистерията не върши работа.

Тези, които вярват, че Бог изцелява трябва да дадат логично обяснение за тяхната вяра. Ако са невежи относно това какво Бог върши и какъв е Бог като същност („неведоми са пътищата  Божии”), те трябва да спрат да вярват в Бог. Сляпата вяра не върши работа.

Ако вярващите мислят, че могат да знаят нещо относно Бог те трябва да дадат и достоверно обяснения на това защо някои са изцелени от рак, а милиони други умират.

Ние, които вярваме в Бог се нуждаем от теория за Божественото изцеление, която има смисъл.

Винаги присъстващ и винаги любящ

За да се преустроим, ние трябва да вярваме, че Бог работи за изцеление. За да обясним какво означава това, аз предлагам четири „стъпки”. Те отговарят на въпроса, който изследваме.

Трябва да отхвърлим изцелителните митове и да приемем изцелителните истини.

Първата стъпка от това да си изясним изцелението е да вярваме че Бог е винаги присъстващ за цялото творение и винаги любящ до края. Бог е всеприсъстващ и вселюбящ.

Божията любов за всички означава, че Бог работи за доброто на цялото творение.

Тези идеи може би изглеждат банални. Много хора вярват,че Бог обича всички и всичко. Много мислят,че Бог е присъстващ за цялото творение. Но много малко осъзнават радикалните приложения на тези вярвания.

Всичко означава… всичко!

Бог присъства от най-ниските нива до най-грандиозните. Бог присъства във всяка клетка, молекула и атом. Бог присъства във всеки свят, галактика и вселена. Бог присъства за всяко създание – голямо и малко, включително теб и мен.

Божията любов за всички означава, че Бог работи за доброто на цялото творение. Това не означава, че Бог харесва всичко което ние правим. Бог не харесва злото, например. Бог мрази изнасилването, убийството, лъжите, предателството, мъченията и т.н. Но Бог работи за доброто на тези които вършат зло, без да одобрява злото, което те вършат. Тъй като всички сме вършили зло, добре е да знаем, че Бог обича въпреки това, което сме извършили!

Бог работи любящо във всеки момент, на всяко ниво в творението.

Ние често викаме за помощ в моменти на криза. Молим се за Божествена намеса. В отчаянието си ние търсим избавление: „Помогни ми, Господи!”

Ако спрем и помислим относно това обаче, в молбата за „намеса” няма особен смисъл. Ако Бог е вече присъстващ и действащ за добро през цялото време, няма нужда Бог да идва в нашата ситуация. Бог вече е тук; всеприсъстващият Бог е навсякъде.

Бог никога не се намесва, защото Бог винаги е вече присъстващ.

Това има мощно приложение за разбиране на изцелението. Ако мислим, че Бог е любящо присъстващ през цялото време, това означва,че Бог присъства в нашите атоми, клетки, неврони, мускули, ограни, крайници и нашите умове – във всяка част, която ние сме. Бог е с всяка част от нас, всеки един момент, във всяка ситуация.

Бог не навлиза в дадена ситуация отвън, сякаш е бил навън по друга работа.

Бог, който винаги обича вече работи за изцеление. Няма нужда ние да ласкаем, молим или умоляваме. Няма нужда да коленичим или да пълзим на четири крака, треперейки в надежда, че Бог ще склони и ще дойде на помощ. Бог не навлиза в дадена ситуация отвън, сякаш е бил навън по друга работа.

Бог винаги работи навсякъде изцелявайки до краен предел възможното, според обстоятелствата.

Ще трябва да изследваме какво имам предвид с това „изцелявайки до краен предел възможното, според обстоятелствата.”, но за сега трябва да почака. Нека да отидем към втората стъпка, която ни е необходима,за да разберем изцелението.

Работи заедно с хора и други единици

Следващата стъпка към разбирането ни на изцелението ни казва, че Бог работи съвместно с хора и създания. 

Казвайки, че „Бог работи съвместно” не означава, че Бог работи само индиректно. Бог ни познава лично и ни обича специфично като работи, за да ни изцели директно.

Бог работи съвместно с хора и други субекти на творението означава,че Бог никога не е единствената причина, в която и да било ситуация. Други агенти и причини – добри, зли или неутрални – също афектират случващото се. Ние сме свързани създания във взаимосвързана вселена, така че ние винаги сме засегнати от другите. Ние живеем в социална мрежа.

Бог никога не е единствената причина, за която и да било ситуация

Тогава…с кого работи Бог съвместно, когато действа за изцеление?

Нека започна със професионалистите във здравеопазването. Бог работи с лекари, сестри, фармацевти, медицински специалисти, хранителни специалисти и „алтернативни” лечители. Бог вдъхновява тези помощници и работи съвместно с тях. Здравните работници заедно с Бог директно влияят върху нас.

Тези които питат, „Бог ли те изцели или доктора ?” представят фалшива дилема. Когато намираме изцеление чрез операция, терапия, предписани лекарства, диета и т.н. ние виждаме Бог и хората да действат заедно за положителен резултат. Всяко изцеление, независимо как се проявява, има за свой източник Бог. Той дори действа съвместно със здравни работници, които не вярват в Бог!

Бог също работи и с хора с необикновени преживявания, специално образование или уникални дарове. Тези хора могат да са пастори, съветници, социални работници или лайф-коучове (треньори за живота). Понякога един практичен съвет от обикновен човек, сблъскал се с трудностите на живота, може да помогне на малтретирания,болния или страдащия.

Различни групи или религиозни общности могат да изиграят роля в Божието изцелително действие. Анонимните Алкохолици и други „Анонимни” групи, например, наблягат на вярата във „висша сила”, груповата отчетност и личната отговорност, като стъпки към изцелението. Celebrate Recovery (Празнувайте Възстановяването) изрично говорят за  Божието изцеление, но също наблягат на отчетността и личното действие за превъзмогването на наранявания, пороци и затруднения.

Бих могъл да добавя много хора и групи, с които Бог действа зедно. Но ще спомена още едно: любящото семейство и приятели. Разбира се, близките ни понякога предизвикват нашата болка и страдание. Но любящите семейство и приятели са могъща сила, с която Бог работи съвместно за изцеление. Има истина в думите: Приятелството лекува. Нашето възстановяване може да бъде семеен опит.

Нека да погледнем и силите вътре в нас. Нашите собствени действия, мисли и навици могат да бъдат източник на изцеление, защото това което правим прави разликата в нашето умствено и физическо добруване. Негативните навици, деструктивните мисловни процеси, глупавите избори, неправилното хранене, недоспиването и липсата на упражнения ни вредят. Бог насърчава позитивните, конструктивни и мъдри действия и ги използва когато изцелява. 

Решението да променим мисловните си процеси, хранителните си навици, тренировъчния ни режим или сънят ни, често играят най-голяма роля в изцелението. Това, което правим има значение!

Нека погледнем по-дълбоко. Нашите клетки, органи, мускули и други телесни части са също причини с които Бог работи за изцеление.Бог присъства директно във всяка част на телата ни, от най-малката до най-голямата. Организмите в нашите тела имат важна роля в изцелението, което Бог иска да извърши.

Великият лекар търси партньори.

Ако вярваме че Бог работи заедно с цялото творение и ако броим за изцеления тези които се извършват докато Бог работи съвместно с доктори, сестри, терапевти, медици, пастори, социални работници, обучени и необучени помощници, обикновени хора, нашите собствени навици,  тела, агенти и сили, ще разберем, че се случват много повече изцеления отколкото преди сме си преставяли. Много повече изцеления се случват!

Бог е в бизнеса с изцеленията. И Великият Лекар търси партньори – от най-малките части, през всеки човек, до най-големите общества – за неговото съвместно предприятие.

Бог не може да изцелява еднолично

Третата стъпка е изключително важна за да можем да разберем защо мнозина не са изцелени. Тя разгръща идеята на втората стъпка, като добавя това което сме научили относно Божията неконтролираща сила. Тази стъпка ни казва, че Бог не може да изцелява еднолично.

Много хора вярват,че Бог изцелява чрез заповед или декрет. „Шазам” и ето че изцелението се осъществява едностранно. Такова вярване обаче създава огромни проблеми. Всъщност, то е главната пречка,която ни отделя от разбирането защо не сме изцелени. Ако Бог може да изцелява еднолично, Бог трябва да разреши и проблемите ни действайки самостоятелно!

Има и по-добър начин да мислим за това. Ако вярваме,че Бог винаги работи за нашето изцеление, но не може да изцелява еднолично, ние разбираме защо някои хора не са изцелени. Божественото изцеление не е самотна, контролираща атака. Не е свръхестествен контрол. Изцелението се нуждае от съработване защото Бог винаги изразява неконтролираща любов.

Когато разберем, че Бог не може да изцелява еднолично, не решаваме проблема с избирателните чудеса. Ако Бог винаги работи за да изцелява, но не може да контролира никой или нищо, тогава не е Божия вина, когато изцелението не се случва.

Изцелението се нуждае от съработване защото Бог винаги изразява неконтролираща любов 

Великият Изцелител не избира да изцели някои, а да пропусне други. Бог нито е заспал на работа, нито изчаква ние да се молим достатъчно дълго и усърдно. Богът на неконтролиращата любов винаги работи за да изцелява всички но не може да изцели чрез отмяна на нашата воля.

Божието дело за изцеление е винаги неконтролиращо, защото Бог винаги обича и любовта никога не контролира.

Бог работи на всички нива от реалността – от най-малките атоми, клетки и органи до животни, хора и общества. Бог търси партньори във всяко ниво, но когато създанията не успеят да се сработят или условията не са подходящи, Божието изцелително дело се възпира.

Ефективното съработване между Творец и творение произвежда всяко истинско изцеление или чудо, които някога са се случвали. Създанията трябва да се кооперират с Бог също и условията в неживата част от творението трябва да са благоприятни, за да могат Божиите чудотворни усилия да дадат плод. Чудесата не са действие нито само на Бог нито само на творението.

Когато осъзнаем, че Бог не може да изцелява еднолично, ние разбираме и думите на Исус относно вярата. Тези думи ни насочват към ролята, която творението трябва да изиграе. Когато Исус каза: „Твоята вяра те изцели”, той всъщност казва „Ти се съработи с Божията изцелителна любов”. А когато Матей каза, че Исус „не извърши много чудеса (в Назарет), заради тяхното неверие” (Мат.13:58), всъщност означава „Някои хора не се сработиха с Божиите изцелителни усилия”.

Поради това, че Бог не може да изцелява еднолично, липсата на коопериране или неподходящите условия в творението осуетяват Божията възстановителна работа.

Да имаш достатъчно вяра

Но…

И аз искам да подчертая това, …

Казвайки, че Бог се нуждае от коопериране не означава, че всички които не са изцелени, не са успели да се съработят. Нека повторя: Вярата, че Бог се нуждае от коопериране с творението и подходящи условия не означава, че всеки болен, малтретиран, страдащ, слаб или умиращ няма съработваща вяра.

Рядко бихме могли да обвиним тези които страдат, боледуват, или изпитват болка за липсата на изцеление.

Разбира се има и изключения. Ако жена моли Бог да я изцели от среднощни кошмари, но често гледа филми на ужасите, не показва съработващата вяра от която Бог се нуждае. Ако мъж се моли да бъде изцелен от чернодробни усложнения и в същото време продължава да пие прекомерно не показва такава вяра. Ако момиче се моли за това да бъде изцелена от рак на кожата, но продължава да се излага на слънце без съответната защита също не се кооперира с Бог. Когато ние непрекъснато третираме лошо телата и умовете си, ние не показваме съработваща вяра.

Рядко бихме могли да обвиним тези които страдат 

Повечето пъти обаче хората, които молят Бог за изцеление се кооперират. Те казват „Да” на Бог. Те правят каквото могат за да избегнат вреда и болест. Повечето хора се молят с много голяма съработваща вяра.

Това е особено вярно за тези, които се справят с травмиращи събития. Миналото ги преследва и те искат да го преодолеят. Те зоват към Бог, търсещо изкупление, изцеление и надежда. Спомените често тормозят такива хора и техните травми упорстват. Вината не е у тях.

И така… защо не са изцелени всички, които сътрудничат?

За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем на стъпка две: Бог работи заедно с участници, посредници, фактори и причинни връзки. Аз споменах най-вече примери за благоприятни условия, когато говорих за тази стъпка и посочих най-често хора, които сътрудничат с Божието изцелително дело.

Някои причини вътре в нас или в нашата среда обаче не са положителни. Някои хора не успяват да се съработят с Бога, дори ако ние успеем. Жертвите на оскърбление, изтезание, отхвърляне, изнасилване или стрелби знаят това добре. Тези наранени от бедствия, болести или генетични мутации го знаят също. Странните инциденти могат да причинят голяма вреда. Понякога сили отвъд нашите тела или причини вътре в нас могат да попречат на изцелението, което Бог желае.

Жената, която се моли Бог да изцели депресията ѝ, може да е субект на емоционално малтретираща връзка. Възрастният човек, с остро заболяване, може би се моли с пълна вяра, но същевременно без да знае да пие вода замърсена с тежки метали. Болният от рак младеж може да се моли, но раковите клетки да не се повлияват от Божията директна намеса или от лекарствата, които медиците предписват. Момчето страдащо от личностно разстройство може да търси Божието изцеление, но химичният дисбаланс в мозъка му, създава предпоставки, които Бог сам не може да преодолее. Гмуркачът, който е парализиран от врата надолу може да има усложнения в костите и тялото, които да пречат на пълното възстановяване.

Нашите клетки, органи, молекули, тъкани, кости и други телесни части имат свой собствен капацитет. Нито Бог нито нашия разум ги контролират напълно. Така че, когато например имаме сърдечна аритмия, химичен дисбаланс, вируси, увредени органи, ракови клетки, генетични дефекти и други, Бог не може да преодолее опорочените участници или условия, които предизвикват тези проблеми.

Негативните събития от миналото също влияят и в настоящото. Бог не може да ги контролира, когато са се случили и Бог не може собственоръчно да премахне силата им в настоящето. Следователно те предизвикват травма.

Фактори в или извън нас може да осуетят Божието изцелително дело.

Може би сега моето изказване „Бог работи за изцеление до краен предел, съобразно обстоятелствата” сега добива смисъл. Бог винаги работи съвместно с хората и творението, когато изцелява. „Изцеление до краен предел, съобразно обстоятелствата” предполага, че творението може и да не се съработи с Бог. Неодушевени субекти или условия може да не са подравнени с изцелението, което Бог желае да извърши.

Фактори в или извън нас може да осуетят Божието изцелително дело.

Всичко това означава, че обстоятелствата в живота – в телата ни и извън тях, създават възможности или предизвикателства за Божието изцеление. Бог не може да ги преодолее или заобиколи, защото Бог обича цялото творение и тази любов е винаги неконтролираща.

Когато ние или други създания съдействаме или когато условията са подходящи, Бог изцелява. Благодарността да бъде за Бога! Когато създанията не сътрудничат или условията не са подходящи, Божиите усилия се осуетяват. Вината е на творението!

Този възглед също ни помага да си обясним как работят изцелителните молитви. Молитвата действително прави разлика в Божието изцелително дело. Тя не насилва Бог да направи онова, което ние искаме разбира се. Бог не е вендинг машина, която автоматично ни дава чудо, когато сме пуснали „молитвена монета”. Молитвата обаче променя обстоятелства в нашите тела и в света. Предоставя удобен случай на Бог да изцелява. Молитвата създава нови възможности на Божията любов да направи реална промяна.

Някои изцеления трябва да почакат

Ако бог желае да изцелява, но не може да го направи собственоръчно, има ли надежда за тези, които не се възстановяват?

Затворници ли сме на нашите понякога неотзивчиви тела? Нима сме определени за безкрайна опресия от тези, които не сътрудничат с Бог? Завинаги ли ще сме под обстоятелства възпрепятстващи изцелението? Ще се изцелят ли някога тези, които вярват, но се изправят срещу ограничаващи условия, сили и фактори? Има ли надежда за тези, които са преживяли голяма травма?

За щастие има надежда!

Четвъртата стъпка за обясняване на изцелението ни казва, че Божията неконтролираща любов се простира и отвъд смъртта. Ние продължаваме да живеем след смъртта, защото Божието любящо присъствие ни дава възможност да продължим да съществуваме след като телата ни умрат. Има бъдещ живот свободен от сегашните ни тела и физически условия, които противостоят на Божието дело. Мечтата ни да живеем без болка, без малтретиране, травма и други злини един ден ще стане реалност!

Моля, разберете ме! Не се отнасям към живота след смъртта, като някакъв жокер, които ще ни „освободи от затвора”. Не призовавам за някакви мистериозни фантазии за облачета в небето, когато нещата станат трудни.

Има солидни причини да вярваме, че продължаваме да съществуваме след като телата ни умрат.

Християните намират в Библията много образи и истории, относно живот след смъртта. Възкресението на Исус е главният пример, че ние продължаваме да живеем след като телата ни умрат. Други религии и свещени текстове също говорят за задгробен живот. Дори някои, които не вярват в Бог, например древните гърци, потвърждават живота след смъртта.

След като умрем ще бъдем свободни от сегашните ни тела и физически състояния, които се противопоставят на Божието изцеление.

Ние трябва да се вслушваме в свидетелствата на многото хора, които са имали преживявания близки до смъртта. Описанията им варират, независимо от времето и културата им, свидетелите говорят за продължаващо осъзнаване след като сърцата им са спрели да бият и телата им са произнесени за мъртви. Някои говорят за това как наблюдават събитията „отгоре”, разказват за движение към светлина, взаимодействие с други нетленни същества и т.н.

Ако желаете да чуете интригуващи свидетелства, които подкрепят живота след смъртта, прекарайте няколко дни с някои дългогодишен директор на погребален дом. Историите, които те разказват и нещата,които са видели не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Основавайки се на преживявания от най-различен обхват, много от тях подозират,че живота продължава под някаква форма и след смъртта.

Или прекарайте малко време в разговор с тези, които медитират за дълги периоди. Някои от тях упражняват генериране на невероятни преживявания „извън тялото”. По-силно посветените говорят за това как напускат телата си и после се връщат в тях. Тези сведения не се отнасят специфично за живота след смъртта, но дават доказателство за това, как запазваме съзнателни преживявания извън телата си.

Никой от тези източници, разбира се не доказва живота след смъртта. Още по малко да дава някакви подробни детайли. Не съществуват неоспорими аргументи. Никога не са съществували. Въпреки това обаче от различните източници и свидетелства можем да изградим правдоподобен възглед за живота след смъртта.

Всички умират

Библията предлага няколко възгледа за това какво се случва, след като умрем. Два от тях са доминиращи. Първият ни казва, че ние продължаваме нашите субективни преживявания като душа или разум. В това състояние на продължаващо съзнание, ние се свързваме с Бог и други в състояние на нетленно съществуване. В това душевно състояние, ние преживяваме връзка и осъзнаване с  нашето минало, с другите и с Бог.

Вторият възглед казва,че ние приемаме духовни тела след като умрем. Тези тела не са точни копия на сегашните ни. Ние не запазваме същите клетки, неврони, мускули, кожа, коса и т.н. Разликите между физическите и духовните тела са големи, но има и прилики.

И в двата възгледа за вечността, ние виждаме приемственост със сегашното, но и прекъсване. И двата казват,че ние продължаваме да имаме преживявания. И двата казват че сегашните ни тела умират и изтляват. И двата казват,че Божието любящо присъствие ни поддържа във вечността.

Каква точно е вечността обаче е отвъд моето познание. Никой от нас не знае. Но има солидни причини да вярваме,че ще е по-добре от настоящето. Тези които страдат, били са малтретирани, борили са се с болести, животът им е завършил трагично или са преживяли големи болки и мъки ще съществуват по нов начин. Техните сегашни тела няма да ги има вече.

Старото преминава и всичко става ново.

Важно е да запомним, че всички – независимо изцелени в този живот или не – в крайна сметка умират. Никое създание не продължава да  живее в сегашната си форма. Тези изцелени от една болест, често умират от друга. Всяко физическо изцеление е временно.

Всички умират защото всички тела умират.

Като човек, които е стоял до хора на техния смъртен одър, мога да свидетелствам, че повечето хора с нетърпение чакат освобождаването си от телесната болка. Други очакват да да се измъкнат от увреждащите взаимоотношения в този живот и да подновят положителните връзки с тези, които вече са си отишли. Умиращият може да страда от физическо насилие, емоционално малтретиране или опресивна социална сиситема. Мнозина очакват съществуването „от другата страна”.

Никога няма да забравя как моята приятелка Луис ми каза, че е щастлива, че си отива у дома. Други се бяха грижили за Луис почти десетилетие. Нейното тяло беше мушкано и пронизвано, нейните приятели и роднини се терзаеха и страдаха. В духът си тя знаеше, че е време да напусне свето тяло и както сама казваше „да отида и да бъда с Исус”.

Независимо дали умиращите хора страдат умерено или много, мнозина очакват пълното оздравяване, което Бог дава след разкъсването на тази смъртна обвивка. Бог работи, за да изцелява сега, но някои изцеления трябва да почакат до вечността.

Как това работи за теб?

Деби се моли за изцеление, но нещата не се получават. Тя не само се чуди дали Бог изцелява, понякога се съмнява дали Бог изобщо съществува.

Като дете , Деби се е молела вярвайки,че Бог може да направи всичко. Като тийнейджър се е зародил интересът ѝ към науката. Тя документирала молитвите си за изцеление и записвала дали хората се подобряват. Нейният процент на успеваемост бил едноцифрено число.

През последните шест години Деби преживяла четири спонтанни аборта. След първия, тя старателно се консултирала с лекари, яла подходящата храна и преустановила всичко,което може да компрометира бъдещите ѝ бременности. Всичките и усилия обаче били напразни.

Емоционалната и духовна болка, която всеки един от абортите носел, била огрома. По време на последната си бременност, Деби се молела така: „Боже, пази бебето и мен в безопасност. Изцели, това което причинява тези аборти!.”

“ Изцели, това което причинява тези аборти”

Приятели в църквата ѝ „разясняваха” тези нейни проблеми. „Това е част от Божия план за твоя живот” ,казваха някои. „Това което се е случило ще те накара да цениш децата си още повече, когато ги получиш.”, казваха други. „Бог изгражда твоят характер”,добавяха трети.

Деби и нейният съпруг Дейна, започнаха терапия преди около година. За да започне разговора Деби направи списък с въпросите си:

  • Бог съществува ли?
  • Ако да, то Бог изцелява ли?
  • Ако Бог изцелява, защо аз имам спонтанни аборти?
  • Ако Бог не изцелява, защо Библията и много хора свидетелстват за изцеление?

„Малко хора приемат съмненията си сериозно” каза терапевта в отговор на списъка на Деби. „Добре е когато хората задават големи въпроси.”

След няколко сесии, терапевтът попита Деби един въпрос, който тя никога не беше обмисляла:

„Ами ако Бог желае да те изцели, но не може?”

„Бог не може?” попита Деби. Никога не ѝ беше хрумвала подобна възможност. Деби вярва в свободната воля, но винаги е приемала, че Бог може да оправи всичко.

„Ами ако в допълнение на свободната воля” каза терапевтът, „различни фактори в нашия живот – биологични, екологични, социални или дори на квантово ниво – понякога са благоприятни за изцелението, но понякога не са?”

„Не би ли трябвало един любящ Бог да контролира тези неща?” попита Деби. „Имам предвид, ако Бог наистина обича, не би ли се намесил да подреди нещата в света както трябва. Искам да вярвам,че Бог може да изцелява когато Той пожелае.”

„И как тази вяра работи за теб?” запита терапевтът.

„Не много добре” призна Деби.

„Ако вярваш,че любящият Бог не би отнел свободата ти,” продължи той, „остава само малка стъпка да повярваш, че Бог не може да контролира и други фактори в твоето тяло и живот.”

„Значи Бог нищо не прави?” попита Дейна. „Само ни наблюдава от космоса ли?”

„Може би” призна терапевтът. „Това обаче не дава обяснение за изцеленията, които действително се случват. Не дава обяснение за усещането, което понякога имаме за Божието присъствие в нашия живот, разбирането ни за добро и зло, доброта, красота, истина и други.”

„Вместо да вярваме,че Бог е неангажиран” продължи терапевтът „може би трябва да вярваме, че Бог винаги води, но никога не доминира; винаги влияе, но никога не манипулира.”

Деби помисли върху това предложение. Идеите имаха смисъл на много нива. Ако Бог не може да контролира фактори необходими за изцелението, нейните аборти не биха били Божия вина. Нито тя нито Бог могат да контролират тялото ѝ напълно.

Миналата седмица Дейна попита Деби, „Мислиш ли, че може би Бог прави най-доброто, което може, но не винаги може да отговори на молитвите ти?”

“ По-добре да вярвам, че Бог не може да изцелява винаги, отколкото да вярвам, че може, но избира да не го направи!” 

Деби помисли за момент. „По-добре да вярвам, че Бог не може да изцелява винаги” отговори тя, ”отколкото да вярвам,че може, но избира да не го направи!”

„Това не те ли ядосва?” запита Дейна. „Ами спонтанните аборти? Опитваш се да ги забравиш ли?”

„Все още съм тъжна” отговори Деби. ”Може би винаги ще ме боли, макар че се надявам да не обвинявам Бог и да не обвинявам себе си.”

Митове и Истини

Изучихме четири стъпки, които обясняват защо някои се изцеляват, а други не. За да завърша искам да спомена някой митове и истини свързани с тези стъпки. Разпознаването на митовете ни помага да превъзмогнем препятствията, които ни пречат да разберем изцелението. Разпознаването на истините ни помага на изградим отново начинът, по който мислим и живеем.

Ето петнадесет мита и истини за изцелението:

  1. Мит: Бог е изцелявал преди, но днес вече не. 

 Истина: Бог винаги работи, за да изцелява; това е вярно в миналото и в настоящето.

 2. Мит: Бог не изцелява, докато ние не просим или не се помолим достатъчно усърдно. 

 Истина: Бог работи за изцеление дори преди да сме поискали.

 3. Мит:  Бог свръхестествено се намесва в нашия живот, за да изцелява.

Истина: Бог е винаги вече присъстващ и не трябва да „идва” в нашия живот или обстоятелства. 

 4. Мит:  Трябва да добавяме „Ако е волята Ти” към молитвите с които се молим за изцеление.

 Истина: Винаги е Божията воля да изцелява, така че добавянето на тази фраза не е необходимо.

 5. Мит:  Нашата болка, страдание и оскърбление са част от Божие предопределен план. 

 Истина: Божият план не включва причиняване или позволяване на зло. 

 6. Мит: Бог обича понякога и присъства само на някои места. 

 Истина: Бог винаги обича всички и винаги присъства, работейки за да изцелява.

 7. Мит: Бог е единствената причина за изцелението. 

 Истина: Причини в творението – независимо малки или големи – също играят роля при изцелението.

 8. Мит: Бог може да изцелява собственоръчно.

 Истина: Бог не може да изцелява собственоръчно, защото ако го прави, това налага Бог да контролира създания или творението. Божията любов е по естество неконтролираща.

 9. Мит: Съществуват естествено изцеление, изцеление чрез лекари и Божествено изцеление.

 Истина: Всяко изцеление включва Божествена причина и причина в Творението.

 10. Мит: Бог избира кого да изцели и кой да страда.

 Истина: Бог желае да изцели всички, но условия вътре в творението или липса на сътрудничество осуетяват Божиите усилия.

 11. Мит: Тези, които не са изцелени нямат достатъчно вяра.

 Истина:.Тези,които не са изцелени често имат достатъчно вяра, но техните тела или други фактори пречат на изцелението.

 12. Мит: Бог контролира клетки, органи и системи в нашите тела и в заобикалящата ни среда.

 Истина: Бог изразява неконтролираща любов към цялото творение, независимо голямо или малко.

 13. Мит: Нашите молитви за изцеление не правят никаква разлика.

 Истина: Нашите молитви променят обстоятелствата и отварят възможности за Божието изцеление.

 14. Мит: Няма надежда за тези, чието изцеление е осуетявано от други хора,фактори и обстоятелства.

 Истина: Винаги има надежда, но понякога изцелението трябва да почака,докато нашите тела умрат.

 15. Мит: Бог изцелява само в небето.

 Истина: Бог работи, за да изцелява в този живот. Когато ние, телата ни и другите съдействаме, или условията са подходящи, сме изцелени веднага.

Заключение

Предлагам да обмислите добре за идеята, че Бог работи, за да изцелява. Твоето страдание не е Божията воля. Бог нито го е причинил, нито го е позволил. Бог е лечител, който работи, за да поправи счупеното.

Бог е лечител, който работи, за да поправи счупеното.

Изцелението може да започне сега. Ние и други сили в творението играем роля в изцелението,което Бог желае. Понякога изцелението се случва в този живот. Понякога обаче, фактори и обстоятелства отвъд нашия контрол ни пречат да преживеем изцелението, което Бог има за нас. Някои изцеления трябва да почакат до вечността.

Адресирахме три идеи, които са ни необходими, за да си обясним живота в светлината на страданието и злото, но все още не сме обяснили истината,че понякога доброто произлиза от злото. Отгръщаме следващата глава за четвъртата радикална идея, която трябва да приемем.

Томас Джей Орд е богослов, философ и мултидисциплинарен учен, който ръководи докторска програма в Богословската семинария Northwind и Центъра за отворена и релационна теология. Преди това той е преподавал в продължение на шестнадесет години като професор в Northwest Nazarene University в Нампа, Айдахо. Той е автор или редактор на повече от двадесет книги и стотици статии. Орд е известен с приноса си към изследванията на любовта , отворения теизъм, постмодернизма, връзката между религията и науката както и евангелското богословие.

Превод: Дани Михнев