Посвещение

Преди всичко отдавам слава и благодарение на моя Господ и Спасител Исус Христос, без чиято мъдрост никога ни бих се опитала да извърша това паметно дело. Благодаря на църква “Вечен живот” в Тулса за техните молитви, време и подкрепа. Също бих искала да благодаря на моите служители, особено на Беки, за това, че тя неуморно и доброволно жертваше себе си, за да види тази книга завършена, както и на Шери, която допринесе за това книгата да бъде изключителна.

Още искам да благодаря на моята дъщеря Тала и на моята дъщеря в Духа Тами, за тяхното окуражаване и помощ по време на работата върху тази книга, и на пастор Кен и Ян, които воюваха рамо до рамо с мен за тази публикация. Накрая искам да благодаря на моя съпруг Том, човекът, който е жертвал неизразимо повече от всеки друг за изключителния призив върху моя живот.

 

Предговор

Д-р Паула Прайс е направила доста задълбочено изследване и е вложила творческа мисъл, за да напише Речникът на Пророка. В този речник има толкова много думи, че едва ли някой средно статистически човек може да ги употреби през живота си. Въпреки това, както в Речника на Уебстър за често използвани фрази, така и този речник пояснява основните думи и фрази, използвани от пророците.

За да може да има правилно разбиране между хората, думите, които се използват, трябва да носят едно и също значение за всяка от участващите страни. Всяка професия има своя собствена терминология, която е специфична за нея. Д-р Паула Прайс е написала речник с терминология, специфична за пророческото служение. Тя е включила термини, които не винаги се използват от всеки съвременен пророк. Въпреки това е много важно да знаем изразите, които са използвани от фалшивите и измамни пророци, за да можем да разграничим истинското Богопомазано пророчество от окултното пророчество, от ясновидството и демоничното.

Много от днешните пророци не използват всички пророчески термини, когато обясняват тяхното служение и начина, по който функционират. Ето защо Речникът на Пророка е ценен инструмент за тялото на Христос. Надявам се този речник да доведе до по-голямо разбиране, до мъдрост, баланс и единство между всички пророци и тези, които желаят да черпят от благословенията от съвременните пророци на Бог и пророческото служение като цяло. Нека Божието благословение да почива върху това изключително произведение. Д-р Паула заслужава уважение за нейния новаторски подход и безкрайните часове работа върху Речникът на Пророка.

Д-р Бил Хамън

Основател и Президент на

Международна Християнска мрежа

 

УНИКАЛНОСТТА НА ПРОРОЧЕСКИЯ РЕЧНИК

Речникът на Пророка ни дава определения, съответстващи на термините и фразите от пророческата област в християнското служение. Значенията са дадени според както Създателят Бог ги е установил и употребил, за да бъдат използвани в сферата на пророческото. От тази книга ще можете не само да проверите значението на съществени пророчески фрази, но където е възможно ще добиете представа за тяхното практическо приложение в нашия съвременен свят. От речника ще получите разбиране за пророчески сънища, за духовни спрямо човешки сънища, за пророчески видения в общия им смисъл и ценни съвети в тълкуването на техния символизъм, на картини и знаци от определенията им.

Речникът на Пророка ни дава духовното и символично определение на думи, използвани всеки ден от нас – често използвани заради тяхното вечно, минало или съвременно пророческо значение. Ключовете, часовниците, небесата и елементите например, са някои от термините, използвани за да опишат пророческия инструментариум на Създателя Бог. Древните езически обичаи и техните божества са описани, за да помогнат на пророците да познаят тяхната история и съвременното им проявление, особено стратегическото им влияние в днешния свят на развлечения. Всеки термин е дефиниран за Вас в пророчески контекст, за да могат да бъдат разбрани неговите значения и пророчествата от Библията. Пророчески обяснения показват как Бог използва творението Си, за да изяви Своето действие в духовния свят – “зад завесата”, което впоследствие наблюдаваме като проявление във видимия свят. Ще добием представа за това как и защо Господ използва природата, цялото творение и всички живи същества, за да каже пророчески това, което иска да каже. Определенията включват метода, по който Той използва Своите невидими сили и божествени служители като например Неговите святи ангели, за да предаде и изпълни пророчествата Си

Вие сте на път към едно необикновено образоване в свръхестественото, дори само да погледнете значението на пророчески думи и фрази в тази книга, които са представлявали интерес за Вас преди или такива, които ще дойдат към вас в бъдеще.

Естествено не всичко може да бъде включено в книга като тази, нито пък е необходимо. Включени са само тези субекти и обекти, които имат изявена пророческа употреба и динамично въздействие. Целта на речника е да ви помогне да изследвате вашите пророчески преживявания и да изостри проницателността ви относно духовната дейност на Създателя Бог. Докато използвате  тази книга, трябва да имате предвид, че всичко, което Бог е направил или ще направи, има пророческо естество и пламък, но въпреки това не всичко е с пророческо предназначение. Поради това трябва да бъдете внимателни, когато използвате този материал. Той е предназначен само за пророчески цели. Ето защо читателят трябва да внимава да не придаде на определенията неоснователни пророчески значения. Избягвайте да правите изводи и заключения, които не са библейски издържани или нямат видима връзка с пророчествата на Господ Исус Христос.

Въпреки това като инструмент за справка, Речникът на Пророка помага на пророци, пророкуващи и пророчески хора, псалмисти, хора с видения и сънища, ходатаи и пастори да разберат ума на Бог за Неговото духовно и свръхестествено творение. Пророческото като цяло е начинът, по който Бог задвижва и води до изпълнение Своето вечно слово във всяко едно поколение. Този речник е незаменим инструмент за всеки, който е търсил надежден източник за основни откровения и ясни пророчески дефиниции.

Хора от всички сфери на живота могат да извлекат полза от тази книга. За тези, които изучават Библията, това ще бъде едно мощно допълнение към тяхното познание и подготовка за служение. Училища и образователни институции могат да използват тази книга, за да подсилят тяхното поучение върху определени теми, свързани с пророческото.

 

СТОЙНОСТТА НА ПРОРОЧЕСКИЯ РЕЧНИК

Ключът към успеха за всяка професия или индустрия е повсеместно и правилно разпределяне на конкретна за нея мъдрост и знание. Най-добрият начин за стандартизация в конкретна сфера на знание и дефиниране на нейните области е, като се уеднакви терминологията и. Дефинициите, които улесняват точната употреба на специфичната лексика и жаргон, са сигурен метод за унификация и хармонизиране на потока от информация за конкретна област. В случая с пророческото като Божествена институция, нещата стоят по същия начин. Мъдростта в тази област също трябва да се събере, организира и подреди в ясно дефиниран вид, така че да се увеличи ползата за Божиите служители и тези, на които се служи.

За да могат пророците и хората, опериращи в тази област да бъдат зачетени и да влязат в пълнотата на тяхното призвание, трябва да се съберат и обособят термините и фразите, характерни за пророческата сфера на действие. По този начин знанието за дадената област ще бъде ярко илюстрирано и концентрирано. Такъв инструмент ще допринесе за изостряне разбирането от неговата необходимост, за поколението, към което е насочен. Най-доброто решение в случая е речник. Този подход към пророческото, ефективно установява стандартизация, която да доведе до стабилност в пророка и да легализира неговите правомощия.

Поради тези причини, пророците имат нужда от унифицирани и съгласувани средства за пренос и употреба на информация и знание от откровение. Така също те имат нужда да узаконят техния пророчески мотив, преди да го освободят към този, на който служат. Тази нужда изисква речник, който да включва в себе си най-често употребяваните и основни термини и изрази. Сам Господ говори по уникален начин на Своите пророци, защото Неговия начин на обръщение е това, което установява същността на мантията на техните служения. Тези, които Той е призовал да бъдат в пророческо служение, трябва да бъдат в съгласие по отношение на това, което Той е изрекъл, казва или предстои да изговори.

Ето защо всички термини, типични за Създателя и често срещани и употребявани в пророчески контекст, са събрани и дефинирани за ваша употреба в Речникът на пророка. Един сигурен начин да засилите и укрепите дадено пророческо служение, е да изучите и използвате включената лексика.

Изразите и фразите в този речник имат духовно и символично значение, което е много важно, защото бедната терминология и фразеология могат сериозно да намалят и възпрепятстват проявлението на пророческия потенциал в пълнота. Имайки предвид, че комуникацията е може би най-съществената част в пророческата област, една посредствена комуникация на откровение може лесно да създаде “пророческа бариера”, която намалява ефективността на пророка. Твърде често неопитността на съвременните пророци е породена от липсата на адекватна пророческа лексика. В резултат на това, много от тях са ограничени в служенията си. Пророческият набор от фразеология и терминология е важен, защото това е специфичен език, който дефинира същността на тази област. Той също трябва да бъде професионално обособен и затвърден като достоверен и надежден, което е целта на този инструмент за справки.

Автентичните пророци признават, че има специфично задвижване и пророческа активност в тяхното служение. Тези специфики в повечето случаи са неуловими като проявление и ефект, затова често са неясни и трудни да бъдат определени или категоризирани според тяхната цел и действие. Тези действия, които са уникални за това служение, трябва да бъдат обяснени някъде, така че хората, имащи контакт с пророци и особено, когато има лично служение, да могат да направят справка относно тяхното пророческо преживяване. Например сънищата и виденията по подразбиране са приети като най-високото проявление на пророческото. Във връзка с това по света има много речници, които дават обяснение на видения и сънища за конкретни професии, така че хората да могат да имат тълкувание. За пророците това изискване е още по-важно. Всъщност то е много ключово за техните действия, след като Господ използва този начин на говорене непрекъснато и това е сърцевината на пророческото призвание. Пророците не могат да си позволят невежество относно начина, по който Бог използва всички пророчески дейности, за да делегира права и да дава назначения. За много пророци тази истина често е оставала неразбрана, въпреки че виденията и сънищата са опората на тяхната професия. Речникът на пророка запълва тази празнина, като позволява сънищата и виденията лесно да бъдат изследвани и разбрани. Сънищата и виденията са най-важното духовно средство за комуникация, което Господ използва, за да въведе пророците в служение. Тази книга дава възможност за едно по-дълбоко разбиране върху сънищата и виденията, което е от жизнено значение за успеха на всяко пророческо служение.

Книгата помага на активните пророци да предадат тези значения в техните служения и да разширят своя спектър от съвременни пророчески активности. Речникът допълва екипировката на пророка, за да може той да бъде по-компетентен, изпълнявайки Божия призив за своя живот.

Друга важна точка са цветовете. Те също са често употребявани при тълкуването на бъдещи събития. Цветовете имат специфична употреба при откровенията. Отчетливите цветове откриват и са пряко свързани със свръхестествено присъствие или духовна сила в ръцете на Божиите помазани служители или на Неговите свръхестествени помощници.

Един ясен пример за връзката между цветовете и дейността на Бог е Неговата дъга. Някои казват, че дъгата първо е служила на Господ като оръжие. След като бе извършила Неговото намерение да прочисти земята от безбожната тирания на бунтовната, хуманистична и демонична раса на Сатана, Бог се закле да не атакува повече земята по същия начин. Тази клетва е записана в Битие, като завет, чийто символ е дъгата в небето – една многоцветна арка, която се появява след буря, за да успокои земното население. Припомнянето на това как бурята тотално изличи от лицето на земята всяко живо същество, можеше да причини страх от повторен потоп. Господ искаше да премахне този страх, който би се появил, всеки път, когато гръмотевична буря или проливен дъжд се излива от небето и затова Той постави дъгата. Цветовете, включени в дъгата, са приети за основни цветове и от тях са направени всички други – така наречените съставни цветове.

Наред с цветовете, виденията и сънищата, пророкуването е и най-главния инструмент на пророка. Основни познания относно това как Божиите посланици получават тяхното пророческо послание, са много важни за тях и за тези, на които те говорят. Такова познание подсигурява пророка по отношение на това той акуратно да получи и предаде словото, което Господ е вложил в него. Интересното е, че виденията и сънищата като средство за пренос на информация изплуват отново в тази област, защото пророческите сънища правят картината цветна. Те се прибавят към вербалната комуникация, за да допълнят средствата, чрез които Бог комуникира с пророците Си. Тази книга описва някои типични методи на пророческо влагане и подготовка, използвани от Господ.

 

ПРОРОЧЕСКИ ЕЗИК И ПРОРОЧЕСКИ УРОЦИ

В Библията можем да намерим обяснени подробно и в пълнота, пророческото зачеване и действие. В Нея виждаме описани видения и сънища на пророци, които им носят информация от духовния свят. По този начин пророческите съдове научават тяхната цел, роля и задачи на земята. Това, което често не е ясно обяснено, е как работата на Бог в областта на духа може да се преведе като пророчество. По какъв начин тези образи и събития, получени по време на сън, транс или размишление, могат да бъдат разтълкувани като точно и ясно слово от Господ?

Отговорът на този въпрос е символизма. Неговите преобрази свидетелстват на пророците за това, че Господ е проговорил. Тези преобрази са също и носителите на информация, чрез които пророците разбират какво трябва да изговорят. Точно затова начинът, по който тези образи и преобрази се тълкуват и използват, трябва да бъде ясно дефиниран. Така хората, докоснати от пророческото служение, ще могат да имат едно по-добро и по-дълбоко разбиране за работата на пророческия дух (пнеума). Като следствие, един по-широк спектър от съвременното общество ще може да бъде докоснат и променен от хората с пророческа екипировка.

Способността на пророка да разбира и тълкува правилно словото, което Бог му дава, спомага за правилното и успешно прилагане на Божията мъдрост. Това е основата пророкът да бъде професионалист. Този термин означава, че Господ майсторски е обучил и тренирал Своя посланик, за да може той или тя да бъде ефективно употребен в единство с Неговите свръхестествени сили. Като следствие на това, пълнотата на Божията воля ще бъде съвършено изпълнена, тук на земята. Основният товар на това обучение започва с пророческо общуване от страна на вечността към земята. За да може пророческият офис, който Бог издига в днешно време да функционира в достоверност и истина, е необходим съответен стандарт. Всъщност пророческото образоване, допълнено с уеднаквен речник и терминология, е това, което помага най-много за единен пророчески стандарт.

Пророците (и пророческото) имат специфичен начин на изразяване, който е от много голямо значение, а понякога дори съдбоносен за изпълнение на техните пророчества. Хората с пророчески дух и тези, на които Святият Дух е дал откровение (чрез пророческо обучение и наставление), инстинктивно имат разбиране за този специфичен начин на изразяване. Пророческите уроци представляват съществена част от екипировката на пророка, така че той да може да предава акуратно словото от Бог. А също да може да използва и прилага духовните откровения, получени от Господ, за тези ситуации, за които неговата или нейната мантия на власт се отнася. Необходима е правилната комбинация и употреба на думи, за да мобилизира и активира силите, съответстващи на конкретната човешка или земна ситуация.

Нека да разгледаме като пример пророческите наставления на Бог в книгата Изход, когато Той инструктира Мойсей. Бог даде на Своя посланик няколко пророчески урока, преди да го прати при египтяните, за да изиска освобождаването на израелтяните. Божията подготовка включваше нагледни целеви уроци, които освободиха в действие Неговата мощ да призовава и активира конкретни свръхестествени сили. Посредством тези сили Бог демонстрира Своята ненадмината мощ и превъзходство над египетските “богове”. Мойсей беше научен на тайната сила, която Бог вложи в неговия жезъл (тояга), като получи няколко бързи урока за това как да накара природата да се подчинява на неговите думи. Той се запозна с духовните сили, които щяха да извършат чудеса и му гарантираха божествен достъп до мощта на Бог на боговете. Всичко това той получи, преди да бъде изпратен, за да извърши тази паметна задача – да освободи хората на Йехова от Египетското робство. Тази гаранция представляваше завета на неговото служение и потвърждение за властта му в духовния свят. Бог изпрати множество от Своите ангели-служители, за да подкрепи свръхестествено това начинание. Тези ангели трябваше да участват в тази невидима за човешкото око духовна битка, която служението на Мойсей разпали при неговата конфронтация с Фараона. В Библията, тази сложна битка е описана с различни детайли на много места. Например събитието е споменато в Осия 12:12-13 и също в Деяния 7 от Стефан. Павел черпи вдъхновение от тази битка в писмото си до Тимотей, когато говори за Яний и Ямврий. Битката също е разгледана в Евреи 3 и 11.

Амос е друг случай на пророческо обучение. Преди да бъде изпратен към израилевите бунтовни и нечестиви владетели, той също трябваше да премине през няколко пророчески урока, фокусирани върху тълкуване на сънища и видения. Бог използва символизъм в начина Си на изразяване и подготовка на Своя посланик. Тук ще наблегнем на начина, по който това се случи. Бог даде на Амос сънища, които той трябваше да разтълкува и после да ги предаде като пророчество. След като му показа тези символични образи, Бог попита Амос какво вижда. След като Амос разпозна какво му се показва във видението, Бог му даде пророческото значение, което той да отнесе до царя. Еремия, Езекиил и Исая – всички те бяха подготвени за техните съответстващи служения по подобен начин.

Ето защо, за да се узакони и потвърди пророческото служение, е необходимо уеднаквяване и стандартизиране. Неговият специфичен език, терминология и начин на обучение трябва да са общодостъпни. Това важи особено за хората, пряко свързани с офиса на пророка и тези, които са били повлияни по един или друг начин от мантията на пророка. Когато този общоприет стандарт липсва, става почти невъзможно да се направлява действието на пророческата мантия в съответствие с Божиите цели и намерение. Също така намалява и вероятността да бъдат разкрити тайните, които Бог дава на носителите на тази мантия.

Чрез инструмент като Речникът на Пророка, много от тези непреодолими в миналото пречки за успешно и ефективно пророчество, могат да бъдат елиминирани. За повече подробности и разбиране по какъв начин и защо, разгледайте дефинициите на Пророчески език и Видения и Сънища.

 

КАКВО ПОЛУЧАВАТЕ ОТ ТОЗИ РЕЧНИК

Както по рано беше споменато, Речникът на Пророка дава определения на думи, които имат отношение към пророците и пророческото служение. Речникът съдържа дефинициите на над 1600 думи и фрази, касаещи всеки, който по някакъв начин е обвързан или докоснат от пророческото. Може да бъде от полза и за хората, които биха желали да получат по-дълбоко разбиране за тази наситена с Божията мощ, област от земното служение. Много потребители ще намерят тази книга, полезна в областта на пророческо съветване и молитвени събирания. Последните две са функции на пророческо управление, които са подробно разгледани в тази книга като Пророческо третиране. По този начин книгата освен речник, може да бъде използвана и като наръчник на пророка.

Когато изучавате дефинициите от речника, древното и съвременно значение на терминологията, това ще направи революция във вашето пророческо служение. По този начин ще бъдете ефективно екипирани за вашето настоящо и бъдещо служение.

Речникът на Пророка осигурява полезна информация и за промените и трансформацията, която се случва с вас, ако имате пророчески призив върху живота си. Това, което Духът на Бог активира във вашия живот, е обяснено по достъпен и разбираем начин. В книгата ще прочетете за езика на тълкуване, обясняване и разбиране за пророческото съветване и откровение, чрез който насоките за ежедневно пророческо общуване и комуникация са ясно очертани.

В случай, че вие не сте пророк, но се допитвате до такъв за водителство или потвърждение от Господ, ще получите разбиране за пророческото слово, когато то е освободено към вас. Без значение дали това слово ще дойде под формата на притча, паралел или символ, Речникът на Пророка ще ви помогне много при тълкуването.

За тези от вас, които не са били призвани да бъдат пророци, речникът може да се окаже също доста полезен. От него може да се получи предварително информация за това, какво може да очаквате от пророците или тяхното служение. Речникът демонстрира как да преценяваме акуратността на пророците и пророчествата, които ни засягат. Той също ни показва нашето място в Божия свят на пророческото. Когато изучавате речника внимателно и се обръщате за справки към него, ще получите потвърждение за пророчески проявления в живота си. Също така ще може да прецените и да дадете законно право на тези, на които се доверявате, да покриват вашия живот пророчески.

Материалът в речника може да ви помогне да различите пророчество от магьосническо врачуване, така че да може ясно да се обосновете, къде и как точно се различават. Речникът спомага да бъдат разпознати пророците, които са от Господ Исус Христос, от когото е Духът на Пророчество и тези, които са самозвани.

Вие ще можете лесно и бързо да направите справка за значението на пророчески термини и фрази, които разкриват основополагащи Библейски истини. Собственоръчно ще можете да изследвате духовна информация, която дава отговори на въпроси, отнасящи се до пророчески символизъм и притчи. Ще може да проникнете в същината на свръхестествената работа на Бог и начинът, по който Той организира Своите пророчески дела. Ще тълкувате образите, използвани от Него, за да изяви Словото Си на земята. Ще откриете по какъв начин и защо сънищата и виденията се различават. Защо тези разлики са толкова важни. Ще добиете познание относно древните езически божества и техните ритуали и обичаи. Ще видите как тези божества и обичаи са интегрирани в днешното съвременно общество. Ще можете на практика да приложете това знание за бъдещата работа в пророческото служение. Много от информацията, която ви е необходима да знаете и разбирате относно пророческото – минало, сегашно и бъдещо, е покрита в този речник.

 

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ РЕЧНИКА

Думите в Речникът на Пророка са класифицирани по азбучен ред, като с цел улесняване на справките, всеки термин или израз е номериран. Всъщност този уникален пророчески ресурс, може да бъде разглеждан едновременно като професионално ръководство и наръчник за справки. Неговото главно предназначение е да помага в изследването на пророчески детайли, които са били неуловими до този момент. Каквато и да е вашата функция или призив в тялото на Христос, Речникът на Пророка ви дава изключително предимство в пророческите проявления на предстоящия век. Учители, пастори и личности от всяка сфера на живота, могат също да ползват този набор от свръхестествено знание като важен и достоверен източник за справки и изучаване.

Най-главната цел на този труд е да насърчи и поощри пророческата ерудиция. Пророците и апостолите са единствените служители днес, които нямат общоприета образователна система, която да използват в подготовката си за второто пришествие. Съществената част от пророческото обучение започва на прага на практикуването и по-точно умението да пророкуваш. И докато тази изходна точка е била приемлива преди, днес е необходимо много повече, за да могат пророците и апостолите да бъдат ефективни в битката с нарастващата демонична активност, която залива земята. На пророците, които са опитни в получаването и освобождаването на пророчество, често им липсва поддържаща мъдрост и разбиране, с които да потвърдят тяхната пророческа експертиза, когато някой разчита на тях или бъдат предизвикани.

Най-честото оплакване срещу съвременните пророци и пророчества е това, че на тях им липсва баланс. Повечето хора, срещнали съвременен пророк, казват, че той е твърде театрален, начинът по който действа е повече като шоу, има предразсъдъци и му липсва божествена мъдрост. Един общоприет пророчески курс на обучение ще бъде добро начало към разрешаването на проблема с духовната неадекватност. Започвайки с универсалните думи и фрази, които се отнасят за пророческото дело и служение, е важен фундамент. За съжаление поради разпокъсана информация, пророческото обучение е неефективно разпределено. Обикновено съвсем малко пророческо знание е наблъскано в няколко дни или седмици, докато това не е така по отношение на духовните ученици в други области. Днешните пророци се влачат далеч назад след техните окултни имитатори, като изостават сериозно в областта на духовно знание, достъп и опериране в свръхестествените ресурси, предоставени от Създателя. Най-добрият начин да се промени това за тези опериращи с пророческата мантия или докоснати от нея, е чрез пророческо обучение, което наистина запознава служителя с реалните цели на Господ.

 

РЕЧНИКЪТ НА ПРОРОКА ИЗОБЛИЧАВА ДРЕВНИ РЕЛИГИОЗНИ ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ

В днешно време варварските обичаи, окултното и идолопоклонството намират широка приемственост в световен мащаб. В сегашния мрачен духовен климат за всеки служител на Господ Исус Христос, пророк или призван към пророческото, е от съществено значение да разбира опасните стратегии, вплетени в съвременния бит и ежедневие. Литературата за така нареченото “духовно просветление” на много от известните модерни автори, всъщност е вдъхновена от древните религии и култове. Съвкупността от обичаи и традиции е старателно оформена, така че да пасне на нашето съвремие, като ни се подава от медиите дори и под формата на развлечение.

Като пример ще разгледаме рекламата и поощрението към безвъзмездния и необвързващ секс. Запитвали ли сте се, защо повече от деветдесет и пет процента от филмите и музиката, популяризирани и разпространявани от съвременния медиен свят, съдържат в себе си някакъв вид сексуален акт или прелюдия към него? Дори самите компании, заети в тази област на бизнеса, наричат сексуалния акт – необвързващ, свободен от задръжки, първичен, защото това всъщност е съвременен вариант на древни езически обичаи за плодородие. Едно от значенията на думата необвързващ е “нежелан”. Така че защо всъщност непрекъснато сме бомбардирани с този “нежелан” секс? Отговорът е – поклонение към древни демони. В миналото е имало публично извършване на сексуален акт, като принос за божество на град или село. Това е един от греховете на синовете на Илий, записан в 1 Царе 2:22  (1 Самуил 2:22 англ.).

Друго значение на думата необвързващ е „допълващ”. В светлината на това пояснение идва въпросът: кой точно допълват с тези покварени, порнографски актове. И на последно място, може би най-важно, ще разгледаме към кого точно е насочена тази специфична форма на поклонение, която ни се предлага, дегизирана като развлечение. Хората, участващи в тези сексуални сцени, привличат зрителя в своите интимни светилища, за да може той да стане свидетел на тяхното поклонение към конкретни божества.

Защо илюзорното, мистичното и магическото имат толкова голяма власт и популярност в днешни дни? Защо така усилено са пропагандирани  чрез медиите като единствената разумна алтернатива? Като пример за това е как и защо точно Гръцката митология, древните богове и култове на тази култура, са си спечелили правото да бъдат изучавани като стандартен предмет в повечето висши учебни заведения? И въпреки това човек не може да каже и една дума за Христос? Учудва ли ви факта, че разделянето на управленска власт и църква, работи само в посока на Християнската църква? Астрология и хороскопи ни се натрапват от всички страни, като че ли техния корен не е изобщо религиозен. В тази книга ще разберете, че всичко това е ритуален принос и форма на поклонение, извратено пророчество, което работи в памет на древни божества и отдавна забравени, но неспиращи да работят духове.

Като продължение на това, ще ви попитам: помисляли ли сте, колко много съвременни филми и програми са наситени и изпълнени с насилие, вулгарност и цинизъм? Тези програми ни дават портрет и представа за истинската същност на древни богове и богини. Всичкото това насилие и вулгарност е с цел да повлияе върху начина ни на мислене, което под една или друга форма да доведе до задоволяване на желанията на тези божества.

Както ще научите от Речникът на Пророка, вулгарността, насилието, ритуалния секс, голотата и пиянството са били изисквани от древните божества като форма на поклонение. Тази истина обяснява защо има толкова силна тенденция в световните медии, известни личности да бъдат представяни като богове и богини.

Много от създателите на тези програми са си свършили работата професионално. Те са влезли в завет с тъмните сили на нечестието, които от своя страна ги възнаграждават пребогато за тяхното демонично свещеничество. Техните така наречени развлекателни програми, не са нищо друго освен маскирани древни езически обичаи. Всъщност същите тези стари обичаи и практики са довели до падението на древни цивилизации и култури, които медиите се опитват днес да копират. Болшинството от медиите са вдъхновени от същите духове, които заемат същите места в духовните сфери на Божието творение, от самото падение на Адам. Тези демони са движещата сила зад това принудително възраждане на древните ритуали и обичаи в днешни дни.

Новата тактика е да се проникне и контролира ума на днешното поколение, с помощта на облечено в Ню Ейдж форма, древно и средновековно идолопоклонство. Единствената разлика сега е, че в момента формата на поклонение не е толкова очевидна и буквална, тъй като източника и корените й са забулени и скрити.

Прегрешението на Адам и духовете, родени от него, изковаха фаталната връзка на атеизма, между демоните от духовния свят на Създателя и тъмната страна в хората. Тази връзка е нещо, с което пророците на 21-ви век трябва да се борят, според Откровение 9:20.

Докато изучавате Речникът на Пророка, ще видите, че това, към което ние се приближаваме с пълна сила, е още една мощна конфронтация от типа на тази, която Илия имаше на планината Кармил. За да успеят Божиите пророци, те трябва да са екипирани със съответното пробивно знание, информация и прозрение. Всъщност, не е ли това една от основните цели, към която Бог ни призовава в този век на информационните технологии – да имаме познанието и ума на Царя, което е истинското и неподправено разбиране за нещата. Речникът ще ви помогне в придобиването на този тип знание, а и за много други неща.

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МАНТИЯТА НА ПРОРОКА?

В тази книга фразата пророческа мантия е използвана в много от дефинициите. За по-голяма яснота и разбиране пояснявам, че пророческата мантия представлява наметалото или облеклото на пророка. В повечето случаи то може да бъде разпознато само духовно, рядко има и физическо проявление. За Божиите създания, мантията представлява отличителен белег, символ на офиса на пророка. Мантията отразява пророческата сфера на власт, степента на отговорност и областите на пророческо служение, към които пророците са назначени от Бог.

Мантията съдържа помазанието, има капацитета да поеме неговото увеличаване и е източника, който определя диапазона на пророкуване и целите, към които даден пророк е призован или ограничен да действа. Силата на пророка и източника на тази сила са загърнати в мантията. За подробности, разгледайте действията на Елисей, когато получи мантията на своя наставник и предшественик Илия, описани в 3-та и 4-та Книга на Царете (1 и 2 Царе англ.). Повече подробности, можете да намерите в речника при дефиницията на думата мантия

А – Аарон до Ащорет

 

  1. Аарон – Брат на Мойсей, когото Йехова определи да бъде пророк на Мойсей. Името Аарон означава “носител на светлина”. Изход 4:14.
  1. Аароново свещенство – Точното наименование на свещениците, които служиха на олтара в eврейската религия според Стария завет, имащи изключителната привилегия да докосват святите предмети в храма на Йехова и да разполагат с тях. Свещениците са отговаряли за всички приноси и жертви, като има ясна граница между тях и Левитите, които са били техни служители.
  1. Абидос – Свят храм на Озирис, а също и неговия гроб. Мястото, където са погребани много от фараоните.
  1. Абракадабра – А-Бра-Ка-Дабра всъщност са първите букви от древната финикийска азбука. Събрани заедно, буквите съставят името на демон на заразите и болестите. Думата е използвана в миналото от заклинателите, за да декларират “нека нещото да бъде разрушено”. Думата е заимствана от техните съвременни последователи, в смисъл “да стане”, когато правят нещо да произлезе от нищо, което всъщност е още един опит за магическо призоваване. Други източници определят основното значение на думата като “проклятие”.
  1. Абсу – Халдейски духовен термин, означаващ пространство.
  1. Абук – Първата жена, според народа на пигмеите. Нейната емблема като жена-богиня, е била малката змия.
  2. Авадон– В книгата Откровение, това име се отнася за Сатана, носителят на смъртта и погубителят на изгубените. Той е инструмента за съд на Бог и задачата му е да премахне всички невярващи от земята – съществува, за да погубва и разрушава. Божият съд на смърт и разруха се изпълнява чрез него. Най-много тази дума е употребена в книгата Йов. Йов 26:6, 28:22, 31:12; Псалм 88:11; Притчи 15:11, 27:20; Откровение 9:11.

Преди Създателят Бог да даде откровение относно истинската същност на това духовно създание, древните култове са виждали Авадон като положително, даващо мъдрост божество. Името Авадон е било използвано като название на яма или пещера, в която последователи на мистични религиозни учения се влизали, за да се срещнат с божествата, на които ще служат. Това преживяване е разглеждано като ритуално въвеждане в тайнствата на учението, където “божеството” дава откровения на последователите си. Търсещите духовно просветление чрез този ритуал, са приемали билки, предизвикващи халюцинации. Състоянието на транс им позволявало да почувстват присъствието на невидима сила, която им давала духовно наставление.

Често това наставление е било под формата на ужасяващи и кървави видения. По този мъчителен начин, кандидат-служителят на бога или богинята, се е запознавал с духовните сили, стоящи зад конкретното божество.

Терминът ад се свързва с Авадон, поради болезнената и ужасяваща среща със свръхестественото по време на това посвещение. Тези срещи са част от процеса, при който падат всякакви пречки и задръжки в човешкия ум, така че той да се издигне до ума на божеството. Господ Исус Христос подчертаваше точно това относно ада, когато обясняваше как хората трябва да се подготвят за живота в отвъдното. Той описа съдбата, очакваща тези, които отхвърлят милостта и изкуплението от Неговия Отец за сметка на това да робуват на греха, на Сатана и неговите демони. Господ дори подчерта, че ада всъщност е създаден за дявола и за неговите ангели, но впоследствие измяната на Адам отвори ада и за хората. Последователите на мистичните учения и религии по онова време, които са минавали през посвещението Авадон, без съмнение са виждали паралела между техните преживявания в пещерите и това, което Исус говореше. Една от главните цели на Господ, когато поучаваше за ада, беше да направи най-точно описание, което да бъде адекватно на преживяванията на хората в религиозните общества по онова време. Той искаше тези хора да разберат, че поробването на плътта в името на извратено благочестиви, лицемерно свещенически или други подобни причини, е нищо в сравнение с това, което очаква тялото и душата на обречените през вечността в ада. За справки Матей 25:41.

Като Създател съвместно с Най-Великия Бог, Исус несъмнено знаеше, какви бяха мотивите на Отец, както и факторите, които изискваха създаването на място като ада – затворът за вечността. Неговата мисия като Спасител, беше да избави хората от вечна присъда в ада, тъй като Отец от самото начало не го е предвидил за тях. Случката в Матей 25, разкри Авадон и неговата измама, като показа основната характеристика на Сатана – баща на лъжата. Покварената лъжа, която дяволът беше прокарал относно същността на Авадон, е просто хитро изработена измама. По такъв начин Сатана си осигурява поданици за своето царство на мрака, над които ще владее за вечността като принц на тъмнината. Темата е засегната в Исая 28:11-19 (сравнете с Битие 3:22) и Езекиил 28:11-19. Следователно, когато апостол Йоан, чу името Авадон, споменато по време на видението за апокалипсиса, той много добре знаеше за кого му говори Исус. В откровение 9:11 се казва: “И имаха над себе си цар – ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон, а на гръцки името му е Аполион”.

Йоан беше поучаван директно от Исус. Поради същността на неговата подготовка, той много добре разбираше кой и какво е всъщност създанието Авадон, както и първоначалната цел, с която е било създадено от Бог. Йоан беше наясно с лукавата стратегия, чрез която дяволът подмамва свободната воля на хората, изкушавайки ги да направят ада своя избор за вечността. Това знание в апостол Йоан, вдъхнови неговото тълкование на видението за бездната. За справки – дефиницията на Ад.

  1. Авакум – Един от малките пророци от халдейския период, който е функционирал приблизително между 655 и 600 година преди Христа, при царете Манасия или Йодай. Той дава свобода на обърканото си словоизлияние пред Бог относно Неговото декларирано разрушение за хората Му. Неговото многословие свършва с това, че Авакум отива да търси убежище в своето пророческо място на страж, където да чуе отговора на Бог. Това, че той направи така, казва много за природата и условията за пророческата свобода на действие и толерантност от страна на Бог.

Излиянията на Авакум можеха да бъдат строго съдени и може би наистина щяха да бъдат, ако някой друг изискваше отговори по такъв начин от Бог. Поради това, че пророците са всъщност устата на Бог, объркването и скърбенето на Авакум, е съвсем възможно да отразява това на Бог. Въпреки всичко, той постъпи разумно, като се върна на мястото си на страж в своята пророческа кула. Заставането му в тази позиция, с цел да чуе от Бог, показва разбирането на Авакум за неговите ограничения пред Бог. С почит и внимание, пророкът демонстрира разбирането си за приемливо поведение пред Господ, дори и под стреса на такива тежки пророчества.

  1. Авва – А) Древна арамейска дума, означаваща баща. Б) Използвана от Спасителя като обръщение към Неговия Баща – Създателя Бог. В) Записана, за да можем да разбираме взаимоотношението, което християните имат със Създателя Бог, според откровението, което са получили чрез Неговия Син, Исус Христос, при новорождението и изпълването със Святия Дух. Марк 14:36; Римляни 8:14; Галатяни 4:6.
  1. Авгур – Буквално “птицегадател”. Предсказване и гадаене чрез знамения (предполагаем глас, който говори на жреците от обекти, животински или човешки вътрешности/черва и природни явления). Законова институция в древен Рим, авгурството е било извършвано от член или група членове от специфично обучени жреци в Рим. Чрез авгурство те са разкривали бъдещето и са се допитвали до Аполо като бог на пророчеството.

Авгурите са били опитни в тълкуването на нощни видения и често са били прикрепяни към генерали, които придружавали по времето на военни походи. Те са били винаги на разположение, за да дадат съвета на боговете за конкретна военна операция или стратегия. Техните предсказания са включвали гадаене на базата на изучаването на дадени обекти и предположения на основата на очевидно знаменателни предчувствия. Авгурството е вид чародейство, което е действало в служебните места и позиции в Римския съд, палатите и храмовете. Разликата между авгурите и официалните пророци е била в това, че авгурите винаги са имали нужда от дадени окултни предмети, за да получат откровение.

От друга страна, пророците на Дагон са били известни с това, че са били обладавани от духовете на посланията им. Много от тези състояния са били предизвикани по химичен път, така че пророкът да влезе в транс и див екстаз, за да може да освободи словото на божеството. В нормални условия, за тези пророци не е имало необходимост да търсят слово чрез обекти, въпреки че много от тях са използвали магьосничество или друг вид магически елементи, за да получат знание. Виж Левит 19:26; Второзаконие 18:10; 4 Царе 21:6; 2 Летописи 33:6; Езекиил 21:21.

  1. Авгурство – Вид чародейство, което предрича наближаващи събития, като извлича знаменията си от полета на птиците или поведението на животните. Предсказанията на авгурството се основават на ежедневни ситуации, които се случват по необичаен начин и оттам се приемат за знамения и поличби. Древен Рим е имал специална каста от жреци, посветена на авгурството. Тя е трябвало да следи и информира държавата, правителството, военните и обществото за предстоящото бъдеще и успехи в различни начинания.

Думата авгурство идва от “полета на птиците”. Вярвало се е, че полета и поведението на птиците при конкретни обстоятелства, безмълвно са отразявали насоката и волята на невидимите богове, за които се е смятало, че направляват и определят пътя и полета на птиците. Това поверие е довело впоследствие до убеждението, че божеството или неговия дух е обитавал в избрани птици.

  1. Авдия – Един от Малките пророци, който е бил в активно служение в интервала между 852-841 преди Христос. Обадия е бил изпратен да се занимае с враждата между едомците, които бяха наследниците на Исав и израелтяните, наследници на брат му Яков. Конфликтът бушуваше и беше подхранван поради непрекъснатото напомняне и предъвкване на Якововата кражба на първородството от неговия брат-близнак. И двете страни използваха тази история от миналото си като гориво за непрекъсващата вражда помежду им. Обадия е написал най-късата книга от Стария завет, като времето, по което е служил е преди Еремия.
  1. Авел – Вторият син на Адам и Ева. Роден след тяхното прегрешение към Бог, когато са вън от Едемската градина, Авел е убит от по-големия си брат поради ревност. Авел имаше духовно разбиране относно правилната жертва, отредена от Господ за греха на баща му. По-големият брат, Каин, презря покорството на брат си и го уби, след като Бог отказа да приеме приноса му от плодовете на земята. Днес ние разбираме това като поклонение към природата, където създаденото се почита вместо Създателя.

Кръвта на Авел шокира цялото творение на Бог. Като резултат Господ наказа Каин, изпращайки го в изгнание. Неговата смърт бе записана като мъченическа. Името на Авел като модел за подражание от времето на Едемската градина, е единственото отбелязано в Божията хроника на вярващи. За справки – Евреи 11.

Името Авел се среща дванадесет пъти в Библията. Два от тях са в евангелията, където Господ Исус говори за Авел. Святият Дух ни го припомня в Евреи, също два пъти. За справки погледнете Матей 23:35; Лука 11:51; Евреи 11:4 и 12:24. От това става ясно, че Господ намира Авел за праведен и го вижда като жертва в тази ситуация. Останалите бяха маркирани и спомняни в Божиите хроники за техния живот само като престъпници. Книгата Евреи ни открива, че единствено Авел наследи вечен живот. Земното заточение и изгнание на другите – Адам, Ева и Каин – показва тяхното вечно отхвърляне от присъствието на Бог. Да бъдеш включен или изтрит от Божиите земни хроники, означава да бъдеш записан или зачеркнат от Неговите книги, което води до вечен живот с Него, или до лишаване от присъствието Му за вечността. В Битие 5:3 нито едно от двете деца на непокорното семейство не е отбелязано. Името на Адам е споменато и след него раждането на сина му Сет, което дава началото на богоугодни хора. Мойсей е наясно с това, колко е важна Божията книга на вечността, което се вижда от Изход 32:32-33. В допълнение към това, вижте Откровение 3:5,8 и 17:8. Друг случай, който подкрепя тази теза е този на  Витсавее. Когато се проследява родословието на Христос, тя е описана просто като “жената на Урия” – Евангелие на Матей 1:6.

  1. Авен – Нищо, прах, руини. Библейската дума, използвана основно за руини. Виж Бет Авен.
  1. Авеста – Свещените писания на религията Зороастрианизъм
  1. Авраам – А) Емигрант от Ур Халдейски, южен Вавилон, който поради завета с Всемогъщия Бог, чрез Исак и Яков стана баща на нацията Израел. Б) Вторият пророк на Йехова. В) Името му означава “баща на множествата”.

За справки към всичките определения – Битие; 4 Царе 13:23; Неемия 9:7; Матей 1:1; Йоан 8:39; Галатяни 3:8-9; Римляни 4:20.

  1. Авраамовото лоно – Терминът, който Господ Исус употреби в Лука 16:22-33 за временния рай, който се намираше в ада. Това бе мястото, където тези, които отговаряха на стандартите на Стария завет за “Авраамово потомство”, бяха държани, докато Господ не отвори път за вечно изкупление. Новорождението, което позволяваше на починалите, напускайки този свят да идат направо при Бог, все още не беше достъпно. Исусовото дело на кръста направи достъпен за тях вечния рай, който е всъщност живот в присъствието на Господ Бог. Това е работата, която Исус извърши по време на тридневния Си престой в ада. 1 Петрово 3:20; Матей 27:52-53.
  1. Автократ – A) Този, който има пълно самоуправление, неограничен монарх, тиранин. Б) Негативен термин, който може да се приложи към безскрупулни апостоли. В) Ровоам е един от многото автократи в Библията.
  2. Автопророкуване – Практика на Новозаветната църква, основана на погрешното вярване, че всеки, който е познал Святия Дух и е кръстен в Него, може да си самопророкува и не се нуждае никога от пророк. Като под пророк тук се има предвид този, който стои в официалната, недостъпна за всеки длъжност, в офиса на пророка. Проблемът на Господ с това вярване е изявен от пророк Еремия, който казва в 17:9 – “Сърцето е измамно повече от всичко” и следователно не може да бъде познато от своя притежател.  Еремия 10:23 дава още светлина по въпроса, като ни казва, че не е за човека да оправя сам стъпките си. Господ проектира Христовото тяло да функционира като Негово, тоест да има взаимозависимост между всичките му части, която да осигури изпълнение в пълнота на подкрепа, служение и поддръжка за всички, които са зависими от това.

Това, което хората чуват директно и точно от Святия Дух, е словото на Господ за техния личен живот. Това не е изненадващо, след като тези, предаващи се на самопророкуване, са стриктно насочени в чуването на слово от Бог за лични и често егоистични причини. В светлината на тези обстоятелства 1 Солунци 5:21 ни увещава да изпитваме всички неща. Това изискване за “изпитването на всичко” е невъзможно да се спази при автопророчествата. 2 Коринтяни 13:5 е в съгласие с това поучение, като там се казва да изпитваме себе си, дали сме във вярата на Господ Исус Христос. Библията ясно казва, че има много гласове в света – свят, който е пълен с много лъжепророци и ежедневно се появяват нови. Ето защо е опасно за човек да уповава само на своя си дух за чуване от Господ, когато няма в себе си пророчески дух. Това е особено вярно в случая, когато Господ каза, че е много лесно за официалните пророци да последват своя си дух и да пророкуват суетни видения и въображения. Колко повече това е вярно за тези, които никога не искат да бъдат разочаровани.

Хората търсят пророците на Бог, когато те наистина искат да чуят и да разберат Божия ум и сърце по отношение на тяхната ситуация. Хората, които не приемат тази важна институция на откровение (пророческата), за сметка на техните собствени мнения и заключения, всъщност търсят собствения си съвет под прикритието на духовно откровение. Виж Езекиил 14:1-12. Реакцията и отношението на Бог към пророците на Израел, които пророкуваха от собствените си сърца и дух е описана в Езекиил 13:1-9. Той осъди тяхното автопророкуване, защото те не следваха Святия Му Дух, но според собствените си разбирания говориха, като смятаха, че носят словото на Господ.

Когато Бог осъди тези пророци и тяхното лъжливо пророкуване, Той ни показа къде е проблема с такъв вид действия. Освен  че ги сравни с лисици (образно за измамници, лъжци и разрушители), Господ описа тяхното отрицателно влияние. Според обвинението на Бог, в Езекиил 13:5 е ясно посочено, че пророците, които говореха според собствения си дух и сърце: “ Не се изкачиха в проломите и не издигнаха ограда около Израилевия дом”. Те не се погрижиха за пробивите в защитните стени на земята. Не бяха издигнали защитната преграда и стена на държавата си, което се отнасяше за Божията свръхестествена стена на закрила. Виж Йов 1:10.

Суетни видения, лъжливи чародейства, очаквани пророчества и непотвърдено от Бог слово, което няма никаква надежда да се изпълни, са обвиненията на Бог срещу тези посланици. Те оглавяват опозиция срещу Бог и застават срещу Него като противници. Езекиил 13:9 описва тяхното наказание; те незабавно са изгонени от общото събрание на Бог. След като отиват в изгнание, имената на обречените пророци са изличени от книгата на Божиите заветни хора.

На последно място, тези пророци се отстраняват и им се забранява да влязат отново в земята на Божия народ. Тяхното небесно обвинение е обявено еднозначно – те са съблазнили хората на Бог с мир, когато не им е бил отреден мир. Израел беше съгрешил, те се бяха отвърнали от Йехова, за да служат на езически божества. Лъжливите пророчества, както научаваме от Езекиил 13:13, запалват стратосферична война, която се проявява чрез опустошително време и разрушителни градушки, показателни за Божия съд срещу греха, идолопоклонството и чародейското пророкуване. Бог изпраща този съд, за да разруши земята, като възмездие за нейното отстъпничество и отказ от Неговото царуване.

  1. Агав – Новозаветен пророк, които пророкува световен глад и каза на апостол Павел, че ще бъде арестуван в Ерусалим. Името Агав означава “скакалец”. Виж Деяния 11:28 и 21:10.
  1. Агей – Първият от пророците след изгнанието по време на царуването на Дарий около 520 година преди Христа, Агей е имал относително кратка пророческа дейност. Смята се, че е бил доста възрастен, когато е влязъл в служение към Господ. Като пророк с манталитет на свещеник, той е бил изпратен да вдъхновява хората на Бог, докато те са възстановявали храма в Ерусалим и да подпомогне възвръщането на Святата Земя на израелтяните. Неговите пророчества завършват със силно окуражаване, защото първоначалните опити за покорство към Божията заповед, бяха посрещнати от силна съпротива на силите, окупирали тази земя.

Тогава хората реагираха, изоставяйки задачата и обърнаха своето внимание към себе си и към личните си цели, които бяха да строят домовете си и да гледат семействата си, а бяха стигнали само до основата на Божия дом. Агей ги смъмри за тяхното безделие и страх, като ги подкани да се заемат отново със строежа и този път да го завършат докрай. Неговото служение беше паралелно с това на Захария, много по-млад пророк, с който като пророчески екип те надзираваха, вдъхновяваха и пророкуваха завършването на този проект за период от четири години.

Завършването е било около 516 година преди Христа. Служението на Агей също така даде начало на възстановяването на монархията в Ерусалим с Зоровавел. Пророкът подчертава връзката между възстановяването на храма и правилното поклонение на хората, приемливите ритуали и съответстващия на тях просперитет.

  1. Агне – Невинна, чиста и безгрешна жертва, определена като приемлива за омилостивяване на божество. Агнетата са били най-честите животински жертви в древността, избирани поради тяхната абсолютна зависимост и покорство към пастирите си. Това най-ясно се вижда в характерното за тях нямо покорство при заколването им. Невинността на младостта е направила от агнето ефективна, чиста и безгрешна жертва.

Агнетата са били постоянно използвани в ежегодните пролетни жертви. Изборът на животно и времето за жертва са били подбирани поради съвпадението с две важни събития. Първото е била възрастовата граница на агнето за жертване. Според възрастта им, веднъж след като са прясно отбити от майките си, те вече са били годни да бъдат принасяни в жертва. След като са били току-що отбити от мляко и често пъти преди да минат на друга храна, агнетата са били смятани за достатъчно чисти да участват в предвоенните жертвени ритуали. Вторият важен фактор е бил времето на тяхното отбиване, което често е съвпадало с пролетта, времето когато царете отивали на война, което е било ежегодния царски военен поход.

Древните царе са отивали на война през лятото (2 Царе 11:1) и за да подсигурят успеха си, те са принасяли жертви на боговете си през това време на годината. Органите на заколеното агне са били използвани като начин за предвиждане на изхода на предстоящата битка, както и стратегии за нея. Богът на Израел, нареди на народа Си веднага да изгаря органите като принос към Него, тъй като техните знамения идваха от Всезнаещия, Всевиждащия и Всемогъщия Бог на цялата Земя, Господ Саваот. За езическите царе, изследването на органите и вътрешностите на мъртвото животно им е било показател за това дали планираните от тях походи ще бъдат успешни.

Предпочитан орган за предсказване е бил черния дроб на агнето. Виж Дроб. Примитивните окултисти са вярвали, че вътрешната направа на дроба е наподобявала малък човек, който им е казвал тайните на бъдещето. Виж 4 Царе 3:11 за подробности по отношение на ежегодните военни походи на царете. Поради това, че дробовете са смятани като знамения за възстановяване и конфронтация, жертвите са били правени винаги по това време. Още от дълбока древност агнетата имат статут на предпочитана жертва в повечето религии.

Умалителният термин на Създателя за Неговия Син Исус Христос, е Агнето на Бог, поради Неговото покорство да бъде божествена жертва за изкуплението на човечеството. Създателят Бог като Цар тръгваше на война срещу силите на мрака, които щяха да бъдат изгонени от тяхната дълга позиция на власт. За тази цел Бог снабди за Себе Си жертва за война, която жертва да бъде последна и абсолютна. Единствената жертва, достойна за Бог на боговете, беше Бог равен на Него. Поради това Неговия Син беше единственото същество, достатъчно безгрешно, което да превъзхожда агнето, заколено в Едемската градина след прегрешението на Адам.

Агнетата като жертви са предвидени в Стария завет. Всичките ежегодни ритуали на Израел са изисквали жертви на агнета. При празника на безквасните хлябове е трябвало да бъдат жертвани седем мъжки агнета(овни), точно по време на порастването им на рога. Това е била необходимата възрастова граница за навлизането им в териториални конфликти. Числа 28:11 до 29:36 дава инструкции за това агнетата да бъдат жертвани ежегодно в началото на всеки месец заедно с другите месни жертви. Интересно е да отбележим, че в този пасаж от словото, жертването на агнета е свързано с десятъка. На последно място, седемте агнета, принасяни ежегодно на празника на безквасните хлябове, съвпадат със седемте духа, стоящи пред престола на Бог и оттам със седемте църкви, които произлязоха от любовта и предаването на Христос.

Една десета от ястието (жито или брашно) е трябвало да бъде смесена със святото миро и принесена на Бог. По този начин допълнително е подчертана връзката между десятъка и Църквата на Христос. Всяка година седем агнета е трябвало да бъдат жертвани по установения начин, което ни показва не само, че Христос е жертвеното Агне, но отразява и Църквата като Негово седмократно увеличение и потомство. Вижте връзката, която е красиво описана в Числа 28:26-29: “Също и в деня на първите плодове, когато принасяте нов хлебен принос на Господ, през празника на седмиците, да имате свято събрание и да не вършите никаква обичайна работа. И за благоухание на Господ да принасяте всеизгаряне две телета, един овен и седем едногодишни мъжки агнета. А хлебния им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло,… и по една десета за всяко от седемте агнета”.

В този пасаж от Словото се явява същото приложение за първите плодове към Новозаветната църква. Очевидно повтарящата се жертва на седемте агнета е била предвестник не само на разпятието на Христос, но и на първите плодове от Неговата жертва. За пълна картина, прочети дефиницията на числото осем. Христос плюс седемте агнета прави осем, както и Давид беше осмия син, от който започна новия ден за Израел, като монархическа нация на Бог. Това съвпада и с Битие 2:7, деня след първия Шабат, когато Бог сътвори човека от пръстта на земята и му даде да владее над нея. По същия начин Христос е Царят на света чрез седемте църкви, покриващи земното кълбо. Те от своя страна са подкрепяни от седемте духа от престола на Бог, които са изпратени в света. Виж Михей 5:5 за подобни връзки. Виж дефиницията на Святи числа в Библията, Седем и за Седемте Духа на Господ.

  1. Ад – Названието на ужасното място във вечността, в което са определени да идат обречените хора и ангели, отхвърлили Бог като свой Създател и Господар. Второзаконие 32:22, разкрива това място като отдушник за пламтящия гняв на Бог, който да не разруши земята преди времето й. Библията учи, че ада е дълбок и има различни нива (споменава се до дъното на ада), както и че е подвластен и уязвим пред своя Създател – Бог.

Адът е достъпен само чрез смъртта и само душата може да влезе там. Има пазач и ангели, които ескортират и отвеждат обречените души дотам. В съседство с ада е Авадон, скитащият се разрушител, чиято единствена цел е да мами и съблазнява хората, така че те да идат в ада. Христос каза, че това място е огнено, където отиват обречените и проклетите от Бог. Място, което Създателя по принцип е приготвил за дявола и неговите ангели. Виж Матей 25:41. Исая 14:9 също е в съгласие с това описание.

Еврейската дума за това място е шеол. Според всички пасажи от Словото, ада е за боклука, гнева и разрушението на Бог. Адът е приел гореописаните в очакване на падението на дявола и използването на свободната воля на човечеството, с която много отхвърлят Божието изкупление от греха.

  1. Адад – А) Наричан още и Хадад, което е и името на асирийския бог на дъжда. Б) Другото му име е Римон, като и двете са използвани в съюз – Адад-Римон, според Захария 12:11.
  1. Адрамелех – А) Създание от ада, с много висок демоничен ранг. Б) Този демон е наричан, съветника на Сатана и е източник на женкарския дух, изпратен от ада и работещ при мъжете като пожелание и похот. В) Адрамелех е древно вавилонско божество, на което се приписва силата, караща жените да се сношават с животни, както и да се принасят човешки жертвоприношения. За справки виж Зоофилия. Г) Месопотамски вариант на сирийския бог Хадад, почитан с човешки жертвоприношения. Окончанието “мелех” означава цар. Бог на сефаруимците според 4 Царе 17:31.
  2. Азария – Пророк, чието име означава “помощ от Яхве”.
  3. Азия – Великден, място за главния или арх.
  4. Айда Ведо – Змията, жена на Дамбала, върховния бог на вуду религията, който също е змия. В Хаити е позната като змия на дъгата, еквивалент на гръцката Ирис. Айда Ведо се присъединява към Дамбала в управлението и господството над водите, реките и изворите. Почитана е като помощник-сътворител, участващ в творението.
  5. Айон – Името на финикийска богиня на отминаващото време и живот. Също е известна, като майката-богиня на древна Турция. Съвременната форма на тази дума е еон и се използва за означаване на векове и ери.
  6. Акад – Един от вавилонските градове, построен от Нимрод. Дъщерен град от Вавилонската група – Ерех, Акад и Халне в земята Сенаар – шумерската люлка на древните цивилизации. Акадиа, друго име за същия град е разклонение (издънка) на Шумерия, древния град, които е известен с въвеждането на образованието, астрономията, астрологията и медицината. От тях идва знанието, което по-късно Вавилон доразвива и в последствие е предавано до днешни времена. От Акадиа идват аморейците, които владееха земите, по времето, когато Всемогъщият повика Аврам. Битие 10:10.
  7. Акадийски – Означава език, а също и хора от древния град-област Акад, които се появяват след падането на шумерите. Библейски – Акад.
  8. Акан – Богът на виното в културата на маите
  9. Акациево дърво – А) Думата означава “под покрова на богинята Саосис”. Б) Дървото е било боготворено като място, където са се раждали богове и богини. В) Наричано е дърво на божиите деца Г) Акациевото дърво е било символ на живота след смъртта при египтяните. Почитано е от тях като магическо дърво за изцеление.
  10. Активиране – А) Това, което се случва, когато пророческото слово се изпълнява. Б) Средствата и ресурсите, които пророците използват, за да отключат и задвижат неразвити или латентни дарби и заложби в човека. Също и стартирането на определени природни процеси. В) Начинът, по който пророците дават живот и проявление във физическия свят, на словото на Бог. Виж Пророческо мобилизиране. Езекиил 37:4;Яков 5:17-18; Еремия 23.
  11. Активиращи пророчества – Действието на пророческата мантия, което служи като движеща сила за пророческите думи и дела. Този термин характеризира допълнителните ресурси, сила и мъдрост, дадени на пророка от Бог, за да може Неговия служител да задвижи изпълнението на словото Му. Само тези, опитни и калени в практиката пророци, които имат разбиране за иначе неуловимите и тайни подробности от офиса на пророка, както и за властта на този кабинет, могат успешно да изпълняват този прерогатив (изключително право) на мантията. Виж Ездра 5:1.
  12. Алла – Еврейска дума за пророческото дело и работа по предаването и освобождаването на тези, които са предопределени за конкретно, издигнато място в Бог. Специфично използвана в Осия 12:13 и Езекиил 13:5.
  13. Аллах – Богът на мюсюлманите. Божество, съществувало още в миналото, преди учредяването на мюсюлманската религия, на което са служели трите му дъщери-богини. Те са били наричани дъщерите на Аллах и са били почитани с присъщите за отминалите времена езически скверни ритуали. Всъщност символът на Аллах – полумесеца, е бил символ на няколко богини от древността.
  14. Алегория – Начин на изразяване чрез преобрази, използван на публични места, за да обобщи и илюстрира общоприети истини за хората. Терминът е полезен при тълкуване на пророчески послания, имащи символичен характер. Алегорията на апостол Павел, която той направи с Агар и Сара като двете майки на Авраамовото потомство в Галатяни 4:24-31, е един библейски пример за това.
  15. Амазонка – Жена от нация на жени-войни, възхвалявани от древна Гърция за техните бойни умения и сила. Името буквално означава “безгърдите”. Амазонките убивали мъжките си деца, за да поддържат тяхното феминистко общество и тренирали техните дъщери да воюват. Виж Артемида (Дияна).
  16. Аметист – Камък на сънищата, свързан тясно с пророческото. Цветът му – пурпурен (кървавочервен), е цветът на епископа и апостола. В древността аметиста е считан за камък на здравомислието и трезвеността, поради това е логично, че го виждаме като дванадесетия камък в основата на Новия Ерусалим, според Откровение  21:20. Интересното е, че в Старият Завет, върху нагръдника на първосвещеника, аметистът е бил на третата редица камъни, като е бил девети по ред. След делото на Христос, той се издигна до позицията на дванадесети камък, най-високия етаж от Новото Творение на Бог. Промяната на неговата позиция свидетелства, че здравомислието и трезвеността е връхната точка на Новото Творение.

Аметистът, камъкът на здравомислието, още е наричан камък на сънищата, в смисъл на пророчески сънища и видения. Свещеническия, апостолски и епископски камък показва целта на тези служения – да изчистят объркани и еретични доктрини в Църквата. Виж Трезвеност.

  1. Амон – А) Богът на тиванците, библейския Но-Амон на амонците. Б) Впоследствие слят и почитан като Амон Ра, Египетския бог на слънцето, наричан още скрития. Еремия 46:25.
  1. Амон Ра – Върховен египетски бог на слънцето.
  2. Аморейци – Едно от десетте древни племена, което Авраам, патриархът на Израел, трябваше да изгони от земите му, чрез потомството си. Аморейците са били сложна смесица от две древни вавилонски племена – шумерите (жители на древен Сенаар), които са се смесили с акадианците (от библейския Акад). Като краен резултат от това смесване, бил могъщият Вавилон, където е имало поклонение към ред божества, което впоследствие проникна в Израел, след като те завзеха обещаната земя.

Племето на Дан беше погълнато от тях и накрая изгуби своето място в Божието вечно наследство, според Откровение 7. Израел така и не успя да забрави аморейското влияние и обичаи. От всички ханаански племена, аморейското поклонение включваше най-широкия пантеон от божества за тогавашното време. Множеството езически божества, разпространени в тогавашния свят, са почти изцяло заимствани от аморейските ритуали и обичаи. Тяхното поклонение е оформило ритуалите на всички други религиозни системи по онова време, както и за много векове напред. Неизбежно то е било заимствано под една или друга форма и прилагано от следващи нации и световни сили.

В добавка на поклонението към природата, аморейското идолопоклонство е включвало астрология, човешки жертвоприношения, обожествяването на животни и ритуални оргии. Тяхното поклонение, беше изявено по времето на Езавел, Еровоам и известния с позорна слава Манасия.

Днес ние можем да видим възобновяването на това поклонение в религията Ню Ейдж, която разпространява широкия спектър от ритуали и вярвания, които процъфтяваха по време на древните аморейци. Справки за Манасия : 4 Царе 21. Виж Мари. Библейските евейци и амаличани са всъщност част от аморейците. Виж Битие 34:21 и 48:22; Числа 14:45. Също народът на Санир от Второзаконие 3:9. Хълмовете на Юда, преди да бъдат завладени от Израел, са били наричани Планината на аморейците.

  1. Амос – Най-старата пророческа книга от Стария завет. Амос е бил пророк от Северен Израел, активен във времето около 750г. преди Христа, за кратък период от приблизително 10г. За него се твърди, че дава началото на редица пророци от 8-ми век преди Христа. Името Амос означава “този, който носи товара(бремето)”. Той идва от Юда, където е бил говедар, когато Господ го призовава да влезе в служение. Като един напълно трениран от Господ пророк, който не беше част от признатите лидери по онова време, Амос беше призован и изпратен да убеди неговите сънародници да се покаят и така да предотвратят бедствието, което Господ се канеше да изпрати за техните престъпления. Той беше обучен да освобождава пророческо слово, като използва земеделски преобрази. Неговите послания са били посрещнати с неодобрение и гонение, поради призива за покаяние, предвещаните бедствия, изобличаването на хедонистичните разточителства в нацията, от царя до подчинените, и дори до обикновените хора. Амос е служил по същото време с Осия, Михей, Исая и Йона, посочен като малък пророк.
  1. Амулети – Гравирани предмети, често от метал и злато, носени от хората, като се е смятало, че те придават на притежателя си божествена сила, чрез която могат да бъдат променяни съдби и събития. В днешно време носенето на амулети се практикува от уиканите (езическа политеистична религия, свързана с магии и почит към майката земя) и Ню Ейдж последователите, заимствали и възобновили древни религии и ритуали. Те са съживили тези практики и обичаи, търсейки власт, известност и просперитет. Тази информация е полезна за израсналите пророци, когато трябва да разпознаят окултно проникване в църквата, също и в разясняването на заблудени християни корените на произхода на съвременните мании и фетиши. Силата, която се е вярвало, че амулета съдържа, била извличана чрез ритуали и медитация, в която йога е заемала централно място. За подробности, виж дефиницията за Йога.
  2. Анамелех – Вавилонски бог на небето за региона на Самария. След депортирането на израилтяните във Вавилон, Анамелех е приет като местен бог от тях. Това божество е сродник на Молох, който е бил почитан с детски жертвоприношения. Виж  Молох. Амос 5:26; Деяния 7:43.
  3. Анания – Лъжепророк, който открито конфронтира Еремия, като даде фалшиво пророчество, с което контрира словото на разорение, дадено от пророка. Йехова показа кое слово беше истинско, като порази лъжепророка, според пророчеството на Еремия. Виж Еремия 28 за подробности. Смъртта на Анания беше директен резултат от противопоставянето му на Еремия, който стоеше в истинския пророчески завет, докато всъщност Анания беше замислил и говореше бунт срещу Бог.
  4. Анат – А) Богинята на секса при финикийците и ханаанците, чиято същност е идентична с тази на “небесната царица”. Поклонението към нея е ставало чрез разврат, голота и сексуални оргии. Нейното изображение е било винаги голо, за да демонстрира сексуалната и сила, както и за да вдъхнови и подтикне нейните поклонници към съвкупление и взаимно възпроизводство, така че земята да даде изобилен плод. Тя понякога е бъркана с Ищар и други божества от типа на “майката богиня”. Ирония е, че Анат е също и ханаанската богиня-девственица на плодородието. Еремия 44:19. Б) Покровителка на секса и войната, любовница на Ваал. Като небесна царица, тя е образа, отговарящ на Ашера и Ащорет от Стария завет. Разврата и голотата са основни белези на религията, насочена към поклонението на богинята на плодородието
  5. Ангел – А) 1.Небесно(духовно същество). 2. Божествен пратеник. 3. Представител на Бог, изпратен като посланик или емисар да извърши конкретна работа в света на хората. Б) Може да бъде позициониран като териториален управник или деспот в държави и нации като тяхна духовна сила и власт. В) Еврейската дума за ангел е малак. На гръцки е агелос. Ангелите съставляват Божиите “протократични сили” на творението. Тъй като хората умират, ангелите съществуват, за да преразпределят назначения, както и да привдигат тези, които са избрани да заместят умрелите в конкретните времена на света. Бог не позволява те да бъдат елиминирани всеки път, когато хората (било то лидери или други), към които ангелите са прикрепени, умрат. Виж Протократичен.
  1. Ангел на сънищата – Ангелско същество, за което хората от древността са вярвали, че е преносителя, чрез който техните сънища, видения и други свръхестествени феномени са се случвали. Според словото Гавриил е създание от такъв характер. Виж срещите на Даниил, Захария и Мойсей с Йехова. Ангелът на сънищата беше посредник за цялата книга Откровение. Господ Исус каза, че това беше Неговия ангел. Виж Захария 1:9, 4:4 и 6:4; Откровение 22:16.
  1. Ангелска делегация – Свръхестествена стража или контингент от духовни същества, изпратени от Бог да подсилят и подпомогнат пророческо или друг вид служение. Делегацията представлява свръхестествените сили, които правят духовния свят да се проявява по съответния начин в материалния физически свят. Тяхната сила и право като жители на невидимите светове от творението на Бог е да свидетелстват чрез материално проявление или форма за Божието снабдяване на земята. Цялата свита се състои от духовни наблюдатели, ангели пазачи, небесния Санхедрин – състоящ се от двадесет и четирите стареи на творението, земни и небесни ангелски сили. Всичките тези представляват протократичните пазители на земята (виж следващите определения). Битие 28:12; Йоан 1:51.
  2. Ангелска стража – Ангели, изпратени от Бог към специфична личност или организация, за да пазят, просперират и изпълняват тяхното дело. Това са святи ангели, които се противопоставят на демоните на Сатана и защитават светиите и делата им. Също така те следят за това снабдяването от духовните съкровищници на Създателя Бог да бъде изпратено към съответните хора, организации или дела. Виж Деяния 12:6-19, също Езекиил 9.
  3. Ангелите на седемте църкви – Седемте ангела, към които бяха адресирани подробностите за Апокалипсиса, във видението на апостол Йоан. Обръщението беше към ангели, поради свръхестествената същност на Църквата и съответната й нужда от свръхестествена сила и възстановяване на земята. Ангелите, подобно на назначението на Михаил над нацията Израел, са разпределени от Господ Исус да покриват, служат и посредничат от Негова страна буквално като партньори с ранното Църковно лидерство, в неговото установяване и растеж на земята. Това е значението на Евреи 1:14.

Във всички главни събития на земята, предците ни бяха често представяни на духовните сили, които ги подкрепяха и те ги познаваха (Исус Навин 5:14-15). Когато Господ изведе Израел от Египет, Той им каза, че изпраща ангела Си пред тях да ги пази и води в присъствието Му. На базата на този вечен протокол, Господ Исус ни гарантира, че без значение от продължителността на живота на Неговите земни лидери, Църквата е винаги в пълен състав, управлявана и ръководена от седем ангела. Изход 23:23, 32:34 и Откровение 22:16 постановяват този вечен принцип, като ни показват невидимите протократични сили, които извършват Божията воля и дела на земята.

Когато Израел се отклони от това да следва заветния си Бог, този който свали Божията дисциплина върху тях, беше ангел (Съдии 2:1,4). За Бог е практика да назначи ангели към делата Си, за да подсигури успешното изпълнение на Неговата воля. Първата причина за това е, че естествената сила трябва да бъде подпомогната от свръхестествена мощ, за да извърши свръхестествени дела. Втората причина е, смъртността на човек. Господ не може да допусне делото Му да зависи от смъртни хора, затова всяка задача първо се делегира на ангел и след това се предава на човек или хора, които да я извършат на земята.

Раждането и живота на Господ Исус Христос бяха съпроводени на земята от присъствието на Неговите ангели. Същата е ситуацията и при апостолите. Ангели бяха изпратени от Господ да упълномощят и съдействат на апостолите в делата им. Напълно вероятно е ангелите, които ги освободиха от затвора и извършиха други чудни дела, да са същите, които са назначени към установяването на Църквата на Новото Творение.

Това, което е съществено за ангелите на седемте църкви, е съвпадението на седемте ангела със седемте континента на земята, които Църквата на Новото Творение трябваше да насели. Също така има съвпадение със седемте духа, седящи пред престола на Бог, които бяха изпратени по цялата земя. Пророците виждат това ясно като друго измерение от плана на Всемогъщия да примири всички земни и небесни неща със Себе Си.

Обяснението за това като делото и целта на Исус Христос, е дадено в Колосяни 1:20. На последно място можем да отбележим, че има седем ангела, които извършват финалния съд над земята, бидейки едновременно свидетели и посланици на Божия гняв. Виж Откровение 8:2,6. Виж дефинициите за Ангели и Протократичен. Дейността на седемте ангели по отношение на последните дни, започва едва след като Църквата, поверена им за закрила, е грабната от земята. Виж Откровение 7:9.

  1. Ангелско въздействие – Области от творението, над които ангели или духовни същества, имат властта да управляват, насочват и отсъждат. Това включва огън, вода и други природни елементи, хора и техния живот, нации и държави, управници, духовни или сферични територии. Виж Изход 23:23 и 32:34, Откровение 22:16.
  1. Анна пророчицата – Новозаветна пророчица, която потвърди детето Исус като Христос, Помазаника и обещания Месия. Виж Лука 2:36-38.
  2. Анубис – Египетски бог на отвъдния свят и балсамирането. Божеството е било изобразявано като човек с глава на чакал, и почитано като водач към отвъдното. За подробности относно пророческото значение на това същество, виж Михей 1:8. Също чакал (виж по долу) е бил често разглеждан като дракон, за да покаже, че двете същества, въпреки физиологическите разлики, са имали еднаква демонична цел, едното на земята, другото във водата.
  3. Апокалипсис – А) Откровение Б) Терминът, използван за събитията в последните дни, предречени за земята, според както е описано в Библията. Най-често се има предвид, страшния съд, последните дни и катаклизми от такава величина. Апостолската доктрина е наситена с откровения от този тип, което слага ударението на финализиране, транзиция и обновяване.
  4. Апокалиптични числа – В контраст със свещени числа, апокалиптични са тези, които в Библията се отнасят за конкретно време от историята и обхващат целия спектър от пророчески събития, съдържащ се в този интервал. Апокалиптичните числа са свързани с началото на Божия съд, когато Той започва Своята програма по разнищване на творението Си, за да го замени с ново. Тези числа отмерват вградените кодове, които Бог е втъкал в творението, така че то да се покори на Неговата заповед за разпадане, в пълнотата на отреденото от Него време или чрез човешки дела, или с тези на Господ.

Виждаме ги най-често в апокалиптични писания. Тези числа са: четири, което отразява глобално влияние и въздействие; седем, да покаже, че това, което се случва, е инициирано и активирано от Господните духовни власти. Най-често използваното апокалиптично съединение, е използвано и за отмерване на седмицата. То също символизира шабата (еврейската събота) и пнеума-небесното и божественото. Шест, да покаже, че разрушението, което идва, е поради хората и падналите ангели, които са заели тяхното място на земята.

Три и половина е друго апокалиптично число, което представлява трикратно нарушен завет; между хората, между небето и земята, между дух и плът. Основано е на пълнотата на седем, като образец за завършен цикъл и духовно наложен земен период, съпоставен към непълната седмица (1/2). Десет, като апокалиптичен ключ, говори за завършеното създаване и изпълнение на човека според неговия Създател. Ето защо това е числото, избрано за десятък, за връщане обратно към Бог, числото на работата на един пръст от ръката на хората и плода от техния труд.

Дванадесет е важно календарно число в системата на творението. Има дванадесет часа в деня и дванадесет месеца в годината. Поради тази причина то отговаря на човешките власти, установени от Бог, дванадесетте племена на Израел и дванадесетте апостоли на Исус Христос. Дванадесет е два пъти числото, което Господ определи за човека, за фалшивия пророк и звяра, което означава, че техният ефект и сила са ограничени, според определеното от Създателя поле и спектър на действие за всички земни управници. Дванадесет е винаги свързано с дневните, месечните и годишни функции на творението. Месеците съставляват лунните цикли и соларните години.

Четиринадесет е друго апокалиптично число, защото то се отнася за Църквата на Новото Творение на Христос, според реда на Мелхиседек – седемте църкви под пнеума-ръководството на седемте ангела на Христос. Тази връзка е основана на базата на седемте духа пред престола на Господ и седемте континента на земята, което свързва Божиите вечни духовни сили с Неговите земни управници.

Тридесет като апокалиптично число се отнася за цял месец и възрастта, която дава право на човек да встъпи в свещеническо служение. Четиридесет като апокалиптичен код, говори за божествено пречистване чрез изпитания, с цел да направи човек, годен за Божието повишение и духовна употреба. То е удължено до четиридесет и две в Откровение, като пълната мярка на естественото и свръхестествено участие. Виж Откровение 11:12-14. Петдесет е числото на освобождението, Петдесятница; Шестдесет съответства на плътско лидерство и съветничество, което е с десет по-малко от Божието лидерство и съветници – седемдесет.

Милениум, т.е. хиляда, е равнозначно на един ден на Бог. Също така означава денят на Господ. Милениумите са мерилото за това как Бог разпределя Неговите закодирани превратни точки в историята, така че да съвпадат с конкретните времеви цикли и зони на земята. Хиляда е десет пъти по сто процента божествена заповед към човека, и пълната мярка на десятъка от момента на създаването до безкрая на вечността.

Всяко едно от предходните числа, свързано с хиляда, дава смисъл за вечността и световно значение в контекста с денят на Господ. Исус ще царува на земята за един божествен ден – хиляда години. Сатана ще бъде окован за хиляда години. Двамата свидетели от Откровение 11:3 ще проповядват и пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, което са три години и половина, преди да бъдат убити и оставени на улицата като жертва за празнуване. Храмът на Бог ще бъде осквернен за четиридесет и два месеца, което е точното време, през което свидетелите ще пророкуват – три години и половина или хиляда двеста и шестдесет дни. Това число символизира денят на Бог, изчислен на базата на Неговата слънчева година, както и плътската управа, властваща в Неговия храм през този период.

За да завършат значимостта на апокалиптичните числа, три групи от по седем ангела ще излеят съд на земята. Има седем печата, седем тръби, седем бокала и три пъти горко, за да се извърши този съд на земята. Седемте тръби на седемте ангела се отнасят за тяхното проповядване, което звучи като глас на тръба. Всичките тези неща са закодирани в творението и са назначени към ангели за изпълнение, което не е зависимо от човечеството или това кой умира или живее на земята. Като пример виж Откровение 9:14-15. Пророческата употреба на тези духовни подробности е очевидна.

Необходимо е осъзнаване и разбиране от страна на пророците за тези кодировки, които мобилизират невидимите сили на Господ, за да извършат Неговата воля на земята. Когато пророците имат такова разбиране, тяхното пророкуване ще бъде в хармония с дейностите, които Господ е предопределил от и във вечността. Те също трябва да наблегнат на това, на което и Исус Христос наблегна по  време на своето пророческо служение тук на земята, че това което е предопределено и закодирано в творението, ще бъде изпълнено, без значение от човешки животи, планове, усилия или грандиозни разписания и прогнози.

  1. Апокалиптично пророчество – Пророчество, което се отнася за последните дни. То определя това, което Бог е планирал за края на човешката ера, предстоящото царуване на Исус Христос и Божият финален съд. Освен в книгата Откровение, проповедите на нашия Господ бяха пълни с апокалиптични пророчества за последните дни. Всъщност когато Той предаде видението за апокалипсиса на апостол Йоан, това беше просто разширена версия на Неговите проповеди, които са записани в четирите евангелия. Освен това преди Христос, Еремия, Исая, Езекиил, Даниил и Захария бяха някои от големите фигури, чиито предсказания съдържат в голяма част апокалиптични пророчества.
  1. Аполон – Наричан богът-гадател, син на Зевс, почитан като бог на светлината. Вярвало се е, че той е източника и дарителя на светлината. Брат на Артемида, Аполон е бил почитан под много форми през вековете, като дори е бил призоваван на сватбите, за да благослови съюза на младоженците със сила и плодовитост. Аполон е брат-близнак на Диана, считан за убиеца на дракони и е вдъхновението стоящо зад празненствата на Делфийските оракули. Най-вече е считан за бог на изкуплението и пророчеството, което обяснява неговата връзка с Делфийските оракули.
  2. Аполион – Същото като Авадон. Виж Откровение 9:11.
  3. Апостол – Специално изпратен посланик на Господ Исус Христос. Бог е дал на апостолите суверенна власт и статус. Също е делегирал сферични началства и власти, над които те да владеят. Апостолите са Христовите стратосферични войни и губернатори на земята. Виж Деяния и писмата на апостолите в Новия завет.
  4. Апостолите – Начинът, по който са наричани дванадесетте ученици на Христос, издигнати в апостолския офис от Него, по време на Неговото земно служение. Техните имена са Симон Петър, Андрей, Йоан, Яков, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Симон Зилот, Юда, брат му Яков Алфеев и Юда Искариотски. Техният еврейски еквивалент от древността се е наричал Шалиах. Това са били емисари на храма, пратени да обикалят и да събират десятъците и даренията на разпръснатия еврейски народ, както и да разпространяват поучения от храма. Матей 10:1-5.
  5. Апостолос – Гръцката дума за апостол, използвана в Новия завет. Титла на военачалник-завоевател в Римската империя. Виж Апостол и Шалиах.
  6. Апостолски – Свързан с апостол или отнасящ се за апостол.
  7. Апостолски дом – Локалната еклесиална институция, която служи в пълнотата на Новозаветната диспенсация, представлявана от всички служители, изброени в Ефесяни 4:11. Църквите в Ерусалим и Коринт са силни библейски примери за апостолски домове. В книгата Откровение, четем че Ефес е бил известен апостолски център.
  8. Апостолски съвет – Представен в книгата Деяния, като управляваща еклесиална група, на която Господ Исус е дал духовна и управленческа власт над Новозаветната Църква. Деяния 2:41.
  9. Апостолско воюване – Поради спецификата на апостола като стратосферичен служител, влиянието от неговата дейност се усеща най-вече в духовните места. Неговата агресия е концентрирана и насочена предимно към небесната област. Павел увещаваше Тимотей да воюва с пророчествата, които беше получил, като използваната тук гръцка дума е стратея, което означава апостолско воюване. Виж 2 Коринтяни 10:4; 1 Тимотей 1:18.
  10. Апостолско лидерство – Като основа на Църквата, апостолското лидерство е крайъгълния камък на новозаветната жизнеспособност. Откровението, размишлението и образованието са важни ключове за апостолското развитие, като се набляга много на развитието. Поучението чрез въпроси и отговори за духа и вярата (катехизис), както и еклесиалната организация са едни от първите задачи на апостолския лидер. Запазването на организацията чрез подготовка и поставяне на правилните хора на правилни места е от съществено значение. Произход, история и древни институции са твърдо свързани със съответните апостолски поучения от конкретното време.

Апостолите са тези, които предизвикват хората към постоянен растеж, да развиват себе си във вярата и да се издигнат над обикновеното светско ежедневие, за да служат на Бог на Неговото ниво. Апостолите са строители. Те са изобретателни, отворени за иновации, тласкащи непрестанно напред. Апостолите проповядват и установяват божествен ред, поклонението към Бог и свещенослужението на хората към техния Цар. Техният ум е фокусиран към вечността, като те желаят да свалят Христовата вечност тук на земята и да живеят в нея всеки ден. Като велики губернатори, управлението им не се ограничава просто до рутинно поддържане на Църквата, но се простира отвъд това като управление на част от Царството.

Апостолските водачи са интелигентни, организирани и информирани. Обучението и поучението са важни за тях, така че те да трансформират хората, от това което се случва с тях на кръста, към това, за което Бог ги е направил и призовал да бъдат във вечността. Тяхното интимно взаимоотношение с възкресения Христос ги прави убедителни водачи, ревностни работници, които пламенно освобождават Божията истина и демонстрират с авторитет и сила, славата на идващото Царство.

  1. Апостолско потвърждение – Чудеса и знамения. 1 Коринтяни 12:12; Деяния 4:30, 5:13 и 16:20; Римляни 15:18; Евреи 2:4.
  1. Апостолско-пророческо сътрудничество – Споразумение и съгласие на апостоли и пророци, назначени към едно начинание, да се обединят и да си сътрудничат, така че да доведат пълнотата на Божията сила, личност и мъдрост в постигането на общата им цел. Такова сътрудничество обикновено се развива от предшестващо разпознаване от страна на пророка и свързване с апостола, на когото той или тя (пророчицата) е свидетелствал. Всъщност тези предвестяващи пророци представят и въвеждат апостолите, към които техните мантии от Бог са изпратени, за да могат да проправят пътя им. От Авраам, пророкът който проправи път за Мойсей шалиаха (старозаветен прототип на апостола), до Йоан Кръстител, който беше изпратен да оповести и проправи път за Исус Месията, този метод на действие е установен в Словото. В новозаветния модел, след като Филип евангелизира дадена територия, апостолите и пророците отидоха, за да поучават и наставляват новоповярвалите в пълнотата на Божията истина. Първоначалното групиране от двойка апостоли, е било променено с цел формиране и изпращане на по-ефективен екип, а именно този на апостола и пророка. Предпоставката за това начинание е разгледана в Деяния 8:13. Виж Сътрудничество и Шалиах.
  2. Апостолско управление – Това е духовна и свръхестествена хегемония (господство), установена и поддържана от Създателя Бог и Христос. То функционира като сферична власт, надзиравана от апостолските ангели на Христовата църква. Тези ангели направляват Христовите апостоли в тяхното управление на Църквата. Виж в книгата Откровение, ангелите на седемте църкви на Господ Исус Христос. В областта на духа, където вечните неща преобладават и доминират, се спазват правилата и границите на областно управление и господство. Библията ни казва, че Господ побеждава чрез Неговите мощни принцове. Друг термин за апостолско управление, можем да видим в Галатяни 6:16. Това е тази сфера от новозаветното творение, която наричаме канон. Също виж отношението на Павел за неговата апостолска област (сфера), друг начин да се изрази канон и управление в 2 Коринтяни 10.
  3. Аптекар – Който се занимава с миризми и билки. Този, който приготвя благоуханни смеси за свята употреба като маслото за помазване. В днешно време – фармацевт. Виж още Фармакея. Изход 30:25, 35 и 37:29; Еклесиаст 10:1. Също 1 Летописи 9:30 и Езекиил 24:10.
  4. Ариел  – Божий лъв или лъвица. Символично име за Ерусалим. Лъвски.
  5. Ариес – Произнасяно още и Арес. Това е гръцкия бог на войната и кръвопролитието, наричан още Марс. Ареопагът на Марс е хълм, посветен на него. Деяния 17:22.
  6. Арка – Полуовална форма (овален свод), която е символ на превъзходството и съвършенството, излизането извън границите на земното към небесното . Йов 22:14; Амос 9:6.
  7. Арктурус – Най-яркото тяло (звезда) от групата на Малката мечка. Използвано също и като събирателно за цялото съзвездие.
  8. Армагедон – Името на финалната битка между силите на доброто и злото, между Бог и дявола. Времето на тази битка е след хилядата години управление и царуване на Господ Исус Христос и повторното населяване на земята с духа и силите на Сатана, заедно с неговите човешки служители. Откровение 16:16.
  9. Артемида – А) Гръцката богиня на природата, войната и ловуването. Също почитана като богиня на светлината и нощта. Съответно приета и за богиня на луната (подобно на римската Диана, изобразявана с лък и стрела, поради предполагаемата и военна мощ). В ролята си на богиня на луната, тя е управлявала нощта, така че винаги да бъде срещуположна на Аполо, владетеля на деня, според вярванията на техните поклонници.

Артемида е богиня на природата, почитана чрез животни, които са били специално прибавени към поклонението на млади момичета. В древността поклонението към нея е изисквало кърваво пребиване до смърт на млади момчета, вързани за нейния олтар в Ефес. Тя е била Азиатско божество, свещениците, на което са били евнуси. В по-старите религии, Артемида заменя статуса си на девственица с този на многогърдата богиня-майка.

На нея са приписвани заслугите за зачеването, безопасността и здравето при раждането на деца. Поклонението към Диана е същото като към Артемида и Астарта, копие на поклонението на древните амазонки. Те са били преобладаващо лесбийско общество и култура, които са изхвърляли новородените деца от мъжки пол. Брутално са малтретирали тези, които не са могли да се върнат в селата на бащите си. Както във всички древни религии, които преди са били отхвърляни просто като митология, знанието за ритуалите на това божество и начина на поклонение към него позволява на пророците да разпознаят проявленията им в модерното общество. Обикновено то се поднася под формата на ефектни забавления или възвишена духовна форма на знание и учение. Виж Диана, Небесна царица и Венера.

  1. Артемида от Ефес (Диана) – Гръцка богиня на девствеността, сексуалното блаженство при новобрачните, женска младост и детеродство. В древността тя е изисквала човешки жертвоприношения, особено боя с пръчки до смърт на малки момчета. Азиатската богиня със свещеници-евнуси, която се изобразява като многогърдата богиня-майка на зачатието. Като Ащорет, тя отново ни връща към амазонките и техния начин на поклонение.
  1. Арфа – Инструмент на небесна музика, идваща от божествени хорове.
  2. Архангел – Терминът, използван за главните ангели на Божието творение. Библията нарича архангели Михаил и Гавриил. Други с този ранг освен тях, няма упоменати. 1 Солунци 4:16 и Юда 9.
  3. Арх(архи) – Гръцки префикс, обозначаващ най-висок ранг в политически или военен аспект. Лука 20:1 и 20:20.
  4. Архистратег – А) Генерал, главнокомандващ над всички военачалници. Б) Титла, с която е наречен Архангел Михаил.
  5. Архонт(Властелин) – А) Пръв по ранг и власт. Б) Думата архонт идва от древното предание, че земята е управлявана свръхестествено от седем властващи началства. Вярвало се е, че над всяко едно от тези началства, стои като надзор един от седемте архангела. Названието за тези духовни началства е архонт, откъдето идва и сборното название– седемте архонта на творението. На базата на това древно предание, са били приети и земни архонти като вид институция.

В) Архонт също се свързва с ранга на ангелите, отговорни за закрилата и защитата на тези сфери от човешкото съществуване, които отговарят на поверените им земни съответствия. Виж Юда 6. Г) Ангелите, които оставиха първичната си служба, бяха ангелски началства, отговарящи за конкретни сфери от Божието творение. Д) Духовно, терминът се прилага за седемте управляващи сили на творението. Христос, като вечният Архонт е показан в Откровение 1:5. Е) Политически управник, властващ над другите като върховен принц. Ж) Член на специален съвет, високопоставени служители в древна Гърция. Виж Лука 18:18. Имащите този ранг, са служили като управници и главни магистрати.

Архонтите в древен Рим са служили и като върховни жреци освен длъжността им на управители, тъй като са били участници в святите церемонии на съответната Римска провинция. Донасяли са информация на царя, като са упражнявали власт от негово име, особено когато страната се намирала между монархии. Лука 11:15, показва идентично приложение сред духовните началства на творението. Също Йоан 12:31 и 16:11.

  1. Архонти на Сътворението – Седемте архангела, назначени за управници над творението на Всемогъщия. Те съвпадат със седемте континента на планетата и са изражение на седемте духа, седящи пред престола на Бог. Те също подкрепят ангелите на седемте църкви на Господ Исус Христос.
  1. Аса – Цар на Израел от девети век преди Христа, които детронирал баба си, която беше издигнала олтар на идол в земята. За справки 3 Царе 15:13. Мощен цар на реформация, който се е борил, за да върне Израел към истинското поклонение към Яхве. Името Аса означава:“лекар, изцерител”.
  2. Асад – Акад в съвременния език. Един от градовете, съграден от могъщия ловец Нимрод, от времето на Стария завет. За справки, виж дефиницията за Акад и Нимрод.
  3. Асирия – А) Древна Сирия, наричана още Ашур, родина и местообитание за древните семити и митаняни. Б) Голям център на древното поклонение към Ищар и родината на печално известния град Ниневия, към който пророк Йона беше пратен. В) В духовно отношение Асирия е символ и преобраз на насилие и тирания, подбуждани от вражески заплахи. Показателно за наближаващ плен и опресия. Виж Битие 10:11-14.
  4. Астарта – Ханаанска богиня, почитана също и в някои Арабски области като богиня на плодородието. Идентифицира се с планетата Венера, като нейна емблема, която впоследствие става част от самата и същност. Това божество е същото като Вавилонската Ищар, Диана и Артемида. В Рас Шамра, тя е известна като Ащарту. В исторически план се появява на различни места под различни имена. Астарта е почитана като богиня-майка и небесна царица. Навсякъде, където има движение и подбуждане на божества от женски характер(богини), духът отговорен за него е на това божество.
  5. Асторет – Звезда. Финикийската богиня Ащорет, променена в дните на Соломон. Виж 3 Царе 11:5; 4 Царе 23:13.
  6. Астрален – Това, което се отнася за звездния небосвод, небето и всички небесни тела (слънцето, луната, звездите и планетите)
  7. Астрални божества – Планетите, звездите и небесата, почитани като богове. Веелзевул е пример за това. Матей 10:25 и 12:24; Лука 11:19.
  8. Астрология – А) Изучаването на планетите и звездите с цел предсказване на бъдещето. Забранено от Създателя Бог. Б) Почитане на небесните творения над Създателя като форма на астрално и божествено поклонение. Астрологията се появява в Библията като съзвездието Мазарот (виж по долу). Като небесното множество в днешни дни, това е изучаването на зодиака. Астрологията е забранена от Създателя Бог, защото това човешко служение, което Той никога не е изисквал или очаквал от хората, няма нищо общо с разрешението или способността да се предрича бъдещето на Неговото творение.

Първите сведения за астрологията датират от времето на древен Вавилон. Тя е била използвана за предсказване на бъдещето и извличане на небесна информация за хората, техния живот и насока в делата им. Това се основава на идеята, че всяко съзвездие или друга дадена група звезди на определено място в небето, появяващи се в определено време в годината, отговарят и владеят над живота на съответна група хора. Небесните тела са считани като обикалящи и пътуващи духовни форми, всъщност символи на стоящите зад тях паднали ангели, които действат под прикритие. Смятало се е, че тези форми и тела обитават в живота на конкретна група хора, които са се родили на земята във времето на преминаването на съзвездието в небето.

Това вярване е основата, поддържаща съвременните практики, чрез които голяма част от човечеството се опитва да получи информация за своето бъдеще и съдба от изпадналите духове. Последните, от своя страна използват звездните форми в небето, които отговарят на животни, хибриди между хора и животни и уреди с всекидневна употреба (Голямата и малката Мечка, Водолей, Везни, Стрелец и т.н.), така че да придадат обем на невидимото за човека, който вярва в това. Смисълът на тези образи е да даде на поклонника/вярващия идея за небесните сили, контролиращи неговата съдба.

В подкрепа на това поверие, древният свят е бил убеден, че тези небесни същества носят дори пряка текстова информация за съдбите на индивидуалните личности, над които те са владеели. Точно тази информация е била използвана от астролозите и майсторите на хороскопи, с цел да предадат знанието от духовния свят към човека, чийто зодиакален знак те претендират да тълкуват. Виж по-долу Хороскопист като форма на чародейство. Всяко съзвездие в зодиака е било считано като библиотека от съдби, получена от съвета на боговете. Смятало се е, че там е била информацията за всяко човешко същество (било то родено или не), като тези съзвездия са надарени със силата да декларират и изпълняват тези съдби, като чрез тяхната висша мощ и власт могат да изпълнят техните декрети в живота на съответните, подвластни на тях хора.

За да спечели светско приемане и да избегне последствията от това да бъде отхвърлена като форма на религия, модерната астрология, се е съблякла от своите религиозни(но не и духовни) корени. Преименувани са много от нейните практики и обичаи, махнати са отявлено идолопоклонническите белези и постепенно е придобила форма на поредната наука. По този начин астрологията е успяла да се наложи в училищните часове като предмет, а също е станала приемлива и за интелектуалците. Хората започват да гледат на астрологията като на нерелигиозна форма и алтернатива на духовността.

Модерните образователни системи съдействат за прокарването на този вид мислене. Те изискват обучение на учениците им за древните божества като вид митология, както и древни форми на поклонение, преподавани под формата на изкуство, археология и антична история. Следвайки този път, който разделя краищата на духовността и религията, астрологията добива широка приемственост като съвременен битов източник на информация, за планиране на бъдещето и предсказване на резултата от работата и начинанието на даден човек. Този вид мислене е разгласяван непрекъснато в медиите и от известни модернисти във всяка област и сфера на човешкото съществуване. Виж Второзаконие 4:19; 4 Царе 21:3; Деяния 7:42.

  1. Астролози – Старозаветното разбиране за тази дума е било: този, който разделя или разрязва небесата. Терминът описва небесни предсказвачи, които са търсили и извличали техните предсказания от небесните тела и тяхното разположение в небесата. Поклонението към луната често е било ярко изявено в техните практики, тъй като много от предсказанията им са базирани на движението и позицията на луната в различни моменти.

Исая 47:13 ни казва, че астролозите, разделят небесата, за да проследят вървежа им и после да назначат това движение към бъдещето на човека, който се ползва от услугите им. Тези, които разчитат основно на лунното движение, са видени от пророка като предсказвачи(предвещатели). Този вид дейност (хитро измислена човешка заблуда) е популяризирала врачуването още повече от просто стандартното предричане на бъдещето. Друга дума за астролог е “взиращ се в звездите”, което напълно свързва дейността на астролозите с тази на звездите. Това също е форма на врачуване и гадателство .

  1. Астрономия – Гръцки термин, които буквално означава “законите на звездите”. Астрономията е започнала като древна халдейска наука, практикувана в античността от жреците. В началото си, свързана с астрологията, на тази наука се е разчитало за чародейство, предсказания и пророчески знамения. Историческата информация за тази наука датира от началото на втори век преди Христа. Астрономите са записвали положението на небесата, планетарната и звездна активност и движението на съзвездията. Историята показва, че халдейските астрономи са развили много прецизна наука за предсказване на появата и приближаването на затъмненията. Словото ги нарича звездобройци/астролози. Виж Исая 47:13. От това просто и незначително начало, астрономията е превърната в сложна наука от съвременните астрономи, които не я свързват непременно с религия, предсказване или астрология.
  1. Атеизъм – А) Нерелигиозно разбиране, което твърди, че не вярва в съществуването на Създатели или на какъвто и да е бог. Б)Крайно отхвърляне на съществуването на Бог. Отказ да бъде прието съществуването на Създател с духовна власт над делата на земята и човечеството. Атеизмът води началото си от парализиращо разочарование от Бог, молитва, религия или наследствена вяра. Като отмъщение за предполагаемото равнодушие и безразличие на Бог, атеистите просто създават начин на живот, който игнорира Господ. Друг корен на това неверие е прекомерното и небалансирано излагане на човек на дадена форма на поклонение или спазването на някаква форма на наложена религия.
  2. Атена(Атина) – Гръцка богиня на мъдростта. Минерва е Римската и версия, чиито символи са сова, маслинено клонче и змия.
  3. Аура – А) Нимбус, излъчващ сияние около дадена личност, символ на присъствието на божествена сила и власт. Б) Човек, облечен с духовна власт. Думата има латински корен, който означава “корона от злато”. Наричан още ореол. Виж Притчи 4:9; Исая 28:5 и 62:3; 1 Петрово 5:4. В) Духовен термин за излъчването на духовна сила, с която е облечен човек. Разкрива се чрез цветовете, които показват природата и вида на духовната сила (славното помазание), която е дадена на човека да освобождава чрез божествено назначение. Виж Цветови символизъм и Нимбус.
  4. 100.Афродита– Богинята на любовта, по модел на финикийско божество с подобни атрибути. Наричана дъщеря на Зевс и Дияна, Афродита е свързана още с Уран, поради властта над небето и неговите промени, което се счита за нейна територия. Победата, войната и природата, също са се смятали за нейни сфери на влияние и мощ. Афродита е била жена на Адонис и върховна богиня на Атина, Коринт, Сицилия и Лесбос. В нейна чест, в Коринт е бил празнуван всяка година Афродизиак Фестивал. Култът към проституцията е бил в нейна чест и с него Коринт е бил известен в древния свят. Богинята е била почитана като красиво божество, отговорно за сексуалната наслада при хората. Нейното име означава “родена от пяната” и тя е била и богиня на суетата. Огледала и други атрибути за разкрасяване са били част от нейните ритуални предмети.

Тази богиня е отговорна за организирането на общество от проститутки, където блудниците са наричани хетери. Те са били много популярни в Коринт, като при тях са ходили неженените мъже, търсещи удоволствие. От време на време, и женени са ходили да се “поклонят” на тези олтари, въпреки общественото неодобрение. Тези жрици на храма на Афродита, са живеели в нещо като съвременните бордеи, като по-изисканото име за тях е било куртизанки. Били са лесно разпознавани по техния стил на обличане, който е бил оскъден, обещаващ задоволяване на сексуалните нужди на мъжете от обществото във всеки един момент.

Афродита родила син, Ерос, наричан още Амур или Купидон, което означава “силно желание(страст)”. Нейният култ е изисквал от жриците й да се съвкупяват с поклонниците и покровителите на храма, за да може тя да умножи жътва на земята. Тя е старата азиатска богиня Ищар от древна Месопотамия.

Поради произхода на Ерос, поклонението към Афродита се е прехвърлило също и към него. Ерос, богът на плодородието и еротичната любов, още се нарича Купидон. В негова чест се празнува на всеки 14 Февруари – Денят на Свети Валентин, счита се за вдъхновител на страстното похотливо желание. Странно защо е свързан с Арес (богът на войната) и с боговете на страха (Фобос) и тревогата (Деймос).

Анимализмът (теория, отричаща духовната същност на човека) е една от основните и черти, тъй като нейните поведенчески мотиви са свързани със зверовете, които съставляват нейната компания. Афродита е наричана още и богиня на промискуитета (честа смяна на сексуалния партньор). Гръцката поетеса лесбийка Сафо, се е покланяла и е имала интимно познаване на Афродита. Виж Сафо, Лесбос, Диана и Астарта.

  1. 101.Ахав – Седмият цар на Израел, които вкара нацията в абсолютно идолопоклонство, което доведе до гибел и упадък на народа. Ахав извърши това, сключвайки брак на политическа основа с Езавел, принцеса от Финикия (и върховна жрица на Ваал). Тя обърна и замени поклонението на народа към Йехова с почитане на нейните национални божества. Виж 3 Царе 16 до 22 глава.
  1. 102.Ахия – Пророк по времето на царуването на Еровоам. Името Ахия означава “брат на Яхве”.  Той пророкува разделянето на Израел по времето на управлението на Еровоам, като съд за отстъпничеството на Соломон от Яхве, към боговете на неговите езически жени. Виж 3 Царе 11:29-30 и 14:2-6.
  2. 103.Ахура Мазда – Върховният бог на доброто в религията на Зороастрианизма.
  3. 104. Ашера – Езическа богиня от Рас Шамра, древен Сирийски Угарит. Ханаанска богиня на Тир, владееща морето. Жена на Ел, злият бог на войната и секса и по-конкретно на странните и ексцентрични сексуални ритуали. Името означава “дамата на морето”. Ашера е била от време на време и придружител на Ваал, бог на гърма. Като неин символ и емблема е бил порнографски изобразен, дървен женски полов орган, в добавка към женски гърди.

Тя често се е появявала като гола жена, обградена от ляво и дясно с лъв и лилия. Асоциацията с лилията за сексуална красота е служила, за да подчертае змийски обичаи за плодородие и садистична сексуалност. Ашера е била още изобразявана, привлекателно еротична със змия, усукана около нея, представляваща репродуктивните сили на божеството, в качеството си на богиня на плодородието.

Култът към Ашера е бил в основата си свързан с мъжка проституция, където свещеници, наричани кадешими, са се отдавали на хомосексуализъм с поклонниците на божеството. Думата кадешим означава содомит. Ритуалите за плодородие на Ашера са включвали перверзни секс оргии, наситени с хомосексуализъм, които често са завършвали с избиване на участниците. Тези кървави ритуали са унищожавали мъжките поклонници на религията и най-точно се характеризират с масовите човешки жертвоприношения. Поклонението към Ашера, извършвано чрез ужасните човешки избивания, е позволявало на богинята,(за която се е смятало, че обича кървави дарове), да гази в кървавата баня на умиращите в нейните ритуали. 3 Царе 15:13; 4 Царе 21:7; 2 Летописи 15:16.

Ашера е била богиня на брега, която е управлявала и моретата. Смятало се, че е можела да отнема и да дава късмет и сполука на мореплавателите. С течение на времето се превръща в жена на Ваал. Ашера е имала собствена група пророци, както е отбелязано в 3 Царе 18:19. Като образ и идол, тя е била поставяна непосредствено до образа на Ваал, чиято природа и нрав са били подобни. Ашера също се е считала освен като жена и сестра на Ел.

Тя още е Астарта и Анат, като други нейни изображения я представят като гола жена, яздеща звяр и държаща змия. В този си образ, тя е била представяна и позната, като святата(посветена) куртизанка на храма. Проститутки и поквара са основните насоки на нейното храмово поклонение, с възвеличаване на похотта, а убийството е издигнато в церемониална форма на поклонение. Кървави оргии с клане на хора, най-вече мъже, са били правени, за да задоволят ужасния и апетит и желание за човешки части и кръв. Често жреците на богинята се е случвало да ядат от човешките части на закланите поклонници.

  1. 105.Ашур – Черен.
  1. 106.Ащорет – Ханаанска богиня, идентифицирана с Венера и Вавилонската богиня Ищар. Това лунно Финикийско божество е синоним на бременността, чувствената любов и плодовитостта. Тя е изисквала развратно и безнравствено поклонение, почитана е като богинята покровителка на войната и секса. Често Ащорет е била изобразявана чрез крайно неприлични дървени образи, които са показвали формата на нейното поклонение. Това са били сексуални оргии под дърветата, предполагаеми места на нейното обиталище.

Аталия, дъщерята на Ахав, с предполагаема майка Езавел, от която най-вероятно се е учила на безбожните ритуали, е била отявлен последовател на поклонението към Ащорет. Библията нарича техните ритуали и обичаи, идолопоклонство и блудстване “под всяко зелено дърво и на всяко високо място”. Дърво и високо място са синоними, главно използвани да обозначат поклонението, конкретно към това божество.

 

Б – Бадем до Бяло

 

  1. 107.Бадем – Бадемите в древността са били преобрази на спермата и оттам на възпроизводство и безсмъртие. Вярването е свързано с Еврейското свещено бадемово дърво, което за тях е представлявало очевидното възпроизводство на последователите.Това беше предпоставката за Аароновия жезъл, който разцъфна. Числа 17:8.

Концепцията за самовъзпроизводствената сила на бадемовата пъпка е потвърдена от знамението на Бог към Неговите хора. Разцъфването като подкрепа към избора на Йехова за Мойсей и Аарон, представлява Неговата невидима сила и Божественост, които стоят зад свещеничеството на Аарон и Мойсей като негов избран водач.

Бадемовият символизъм говори за обновяване, бдителност и нежност. В конкретния пример с жезъла, бадемът също представляваше власт над политически размирици, автентичността на родовото управление и ликвидирането на бунтовници, които се съпротивляват на Божието теократично управление.

  1. 108.Базилиск(Усойница;Аспида) – А) Вид змия, споменавана в някои Библейски пасажи като огнена. Б) Символично, базилискът е посочен като змията със смъртоносен поглед. Този поглед е свързан със злото око, завистта и нейните пагубни последствия, често свързвани с влечугото. Виж Исая 11:8 и 14:29. В) Усойницата е смятана за змията-вестител, която е плод на дракона.
  1. 109.Бакхус – Гръцки и римски бог на виното и пиянството. Счита се, че оргиите в негова чест, са повлияни до голяма степен от древното ориенталско поклонение към Ваал. Вино или понякога бира са били консумирани от поклонниците, докато са стигнели до пияно състояние на интоксикация, след което са се предавали на разврат и оргии. Даниил 11:31. Виж Дионисий и Таверна.
  2. 110.Банкрут – Състояние на тотална липса и лишаване от финанси, морал, етичност, духовност или физическо състояние. Без средства, безхарактерен, липса на душевно и емоционално отношение или чувствителност, духовно празен от всичко, отнасящо се до живота, съществуването и просперитета. Виж определението за Духовен Банкрут. 1 Тимотей 6:5; Матей 5:3; Лука 12:21.
  3. 111.Баня – На езика на сънищата, банята говори за отмиване на стари преживявания, замърсявания или плът, като подготовка за нов ден, за промяна или подобряване на начина на живот.
  4. 112.Бар – В древността, място на интоксикация и проституция, където боговете на бирата, виното и гуляите са били празнувани и почитани. Виж Таверна.
  5. 113.Бащински – Това, което се отнася за бащата и бащинството.
  6. 114.Баяч – Шаман, вълшебник, знахар, човек, който призовава духове.
  7. 115.Бдение – Пазене, стоене на щрек с цел предупреждение и/или реакция на някаква активност.
  8. 116. Бебе – В пророчески аспект (особено сънища), бебето символизира младите, незрелите и растящите. То отразява още началото на нещо започнато скоро или новородено. Бебе означава обещание. Когато не е използвано в буквален смисъл, символизира съответния потенциал на нещо, което е планирано или започнато. Поради тази причина, Библията нарича децата наследство, дар от Бог, който да предпазва родителите от тогавашните разрухи и опустошения. Най-великите пророчески примери за бебета като изпълнени обещания са: Исак, Яков, Мойсей, Самсон, Самуил и Исус.

Бебетата от мъжки пол, говорят за семена, тъй като са семеносители или образ на посаденото в земя, което става дърво. Дърветата, разглеждани в този контекст, символизират нации. Исая ги нарича “посаденото от Него” (Исая 60:21-22 и 61:3-5). Бебетата от женски пол, говорят за плод, който е продукт на посадено и пораснало семе. Плод като резултат от справяне с Божиите задачи, според обещаното. Мъжкото бебе отразява потенциал, ако бъде гледано и хранено правилно. Нови проекти и начинания в зачатието си, често са представени пророчески като бебета. Когато начинание е обрисувано като или в комбинация с бебе, това е, което се има предвид. Ако младенец е показан като управляващ, строящ или участващ по някакъв начин в контекста на дадено начинание, това говори за малкото начало, но и за предстоящ успех и завършек.

  1. 117.Бедро – В тялото, плешката е преобраз на сила, основа и подвижност. Символи на стълбове на мощ, които могат да бъдат използвани за воюване, маневриране и предвижване. Освен тези области, бедрата представляват пътя към плодовитостта и размножаването. В духовен смисъл, бедрото е преобраз на царския или свещеническия дял. В древността бедрата са били смятани за мощни крайници на човешките способности, възможности и функции.

Тогавашните божества са усвоявали жертвите и даровете като форма на възвишаеми приноси за умилостивение и примирение. Делът от жертвата, който по право се е падал на свещениците, е бил от плешката и гърдите, поради месестите им части и връзката с размножаването на човека. По здравата от двете части е била плешката и поради това е почитана, като частта, която дава сила за воюване. Поради тези причини порцията от плешката на животното е била сервирана на бъдещия цар или управник, преди или по време на банкета в чест на неговото назначаване. Целта е била символично да им бъде предадена духовната сила за естествено размножаване. Смятало се е, че по този начин тяхната династия и военно могъщество ще могат да оцелеят и победят.

Поднасянето на плешката като жертва е представлявало преобраз на задължението на ръкополагания служител. Той е трябвало да освети всички свои размножителни и военни сили за божеството, което го е издигнало до тази висша позиция на служение. Виж 1 Царе 9:24; Левит 7:28-35, 8:25-26 и 10:14-15. Като символ на силата за воюване, в Библията често се говори за оръжия, които висят на бедрото. Оттук идва и неговата функция като подкрепа в битката. Това се отнася и за завръщането на Господ Исус Христос за Неговата последна битка на тази земя.

При жените, оголеното бедро е бил задължителен реквизит на храмовите проститутки, чието служение е било да задоволят сексуално поклонниците на техния храм. Тази практика в миналото и сега в настоящето, е равносилна на робство. За проститутката това е било робство към храма и неговия бог; а за жените днес също няма голяма разлика, тъй като храма представлява тяхното тяло, което е обитавано от същите богове. Съблазняването е представлявало важна точка от услугите на блудницата, тъй като заплащането за сексуалния акт е представлявало съществена част от храмовите приходи. В по-голямата си част, болшинството езически храмове в древността са се издържали от проституция. Содомитите (мъжките проститутки, работещи обикновено в храмовете на богини), също са били длъжни да се обличат оскъдно, с цел да демонстрират готовността си да служат на поклонниците.

В Стария завет, формата на Божията проверка и наказание за невярната жена или неморалната дъщеря, е включвала женски проблеми в слабините на жената, утробата и коремната област. За всички тези места се е смятало, че се поддържат от размножителните сили на бедрата, които също са били покосявани от болести и недъзи. Виж Числа 5:21-22.

В свещенически и царски освещавания, жертването на плешката като движим принос към небесните, а не към земните божества, е представлявало установяването на мир между новия служител и неговия бог. Това е било вид установяване и празнуване на новия мандат на служение. Поради това плешката е имала значението на специално съглашение за мир. Чрез този вид умилостивение между божеството и новопостъпилия служител се е постановявала заветна хармония, благоразположение, снабдяване и закрила.

Непрекъснатите жертви на владетеля са поддържали този завет подобно на съвременните застрахователни вноски, които осигуряват покритието на полицата. Служението на свещеника към царя, в негово отсъствие е било главно да поддържа мира и общението между поклонниците и техния бог. В случай на неуспех, последствията са можели да бъдат войни, бедствия, глад или други национални или обществени бедствия.

  1. 118.Безглав – В пророчески смисъл, появата на безглава личност означава загуба на сила или власт. Това също така говори за нестабилност, страхливост и глупост. Когато е свързано с бизнес и организации, да бъдеш безглав означава липсата на каквото и да било или на качествено лидерство, което отваря врата за проклятия или превземане. В църквите на Господ Исус Христос, липсата на глава във видение означава изоставяне, бунт или съд. Той например изяви, че овцете ще бъдат без пастир. Виж Числа 27:17; 2 Летописи 18:16; 3 Царе 22:17; Матей 9:36 и Марк 6:34. Всички тези пасажи от словото показват според Господ, трагедията на стадата да бъдат без глава.
  1. 119.Безкраен – Съединяването и спояването на вечното с преходното в сферата на безкрайността в Бог. Безкрайно е мястото на налагането на небесното върху земното и естественото. Разликата с вечното е тази, че безкрайното има начало, но няма край. Виж Исая 9:6; Даниил 4:34; Йоан 6:40.
  2. 120.Безплоден – А) Състояние на невъзможност да родиш или възпроизведеш. Б) Да бъдеш неспособен или без ресурси, да не можеш да извършиш нещо или дадено начинание да не даде жътва от семето или вложеното в него. В) Празен – лишен от власт, сила и енергия.
  3. 121.Безплодие – Липсата на плодовитост, неуспех на нечии усилия или неспособността да бъде произведен доходоносен и ползотворен плод. Безплодието може да бъде по наследство или резултат от външно, вторично влияние. Според Библията във Второзаконие 7:13-15, Бог установи безплодието като резултат на проклятието. Има няколко жени в Библията, чието безплодие беше отмахнато от Бог, за да се изпълни пророчество от Неговото обещание.

При всички тези случаи, Божието слово беше изпратено, за да промени състоянието на жената и да премахне пречките за нейното забременяване. Виж Галатяни 4:27-29; Псалм 113:9. Разорението, което е резултат от безплодието е описано в Притчи 30:16 – “Шеол и безплодната утроба, земята, която не се насища с вода и огънят, които не казва: Стига !”. 4 Царе 2:21 – “И той излезе при извора на водата и хвърли солта в него и каза: Така казва Господ: Изцелих тази вода; вече няма да има смърт и безплодие по земята”.

  1. 122.Безсмъртие– Състоянието на вечен живот. Безкраен, който не може да погине. Безсмъртието е било символизирано чрез скъпоценни камъни, които са бляскали и отразявали в различни цветове светлината. Думи като светлина, яркост и бляскавост са били използвани, за да илюстрират трудната за обясняване концепция за безсмъртието. Златото, което е смятано за духовен метал, означава присъствие и осветяване на духа над душата и също е един от символите за безсмъртието. Друга субстанция, която е използвана като подобен преобраз е емайла, поради бляскавия му вид. Всичко, което е емайлирано в пророчески преживявания, сочи към безсмъртие. Виж Безкраен и Вечен.
  1. 123. Бел(Вил) – Богът на Вавилон, който е преобраз на Ваал. Наричан още Мардук или Меродах, той е бил главното божество на тамошния пантеон. Този бог на слънцето е бил честван и празнуван през пролетта, за да бъде почетено събуждането и зачеването на природата. Средновековните друиди, според които името означава “блестящият”, са възприели поклонението към това божество. Бел е спечелил високата си позиция в пантеона на Вавилон, след като е убил богинята на хаоса Тиамет. Исая 46:1; Еремия 50:2 и 51:44.
  2. 124. Белегът на звяра – Терминът за числото 666, написано на дясната ръка или на челата на последователите и поклонниците на звяра, дракона и лъжливия пророк от книгата Откровение. Числото е трикратно установяване на духа на човек, който беше създаден на шестия ден, въпреки че беше поставен в тялото му на осмия ден, откакто Господ го създаде. Драконът от Откровение означава духовния контрол, звярът е душевното проявление, а лъжепророкът е физическото проявление на съществото. Заедно те съвпадат с тристепенната структура на човека: дух, душа и тяло. Целта на белега на звяра е да доведе докрай конфликта между Създателя Бог и Неговото създание Луцифер, (който беше понижен в Сатана). До края на тази ера разделението между хората е било на базата на култура, традиции, религия или икономика.

След началото на ерата на звяра, всичко това ще се промени. Тогава цялото население на Земята ще бъде разделено по два признака: тези, които вярват в Живия Бог и Неговия Спасител Исус Христос и тези, които вярват в дракона, звяра и лъжливия пророк. Човешкото ежедневие се дефинира с “тук, сега и веднага“. Хората желаят, това, което искат, когато го поискат, както го поискат и да стане незабавно. Скверната триада има силата на живота и смъртта, успеха и провала, просперитета и бедността, като цената за тях е идолопоклонства. Поклони се на звяра, публично засвидетелствай своята преданост към него и ще живееш и просперираш. Ако не го направиш, ще те очаква най-лошото. Виж Жаби, Нечист и Шест, Шест, Шест.

  1. 125.Бели дрехи – А) Праведните дела на Божиите светии, които се споменават в книгата Откровение. Б) Облеклото на прославените светии на Бог, което символизира тяхната победа в духовни битки и наградата да властват, поради това, че са победили.
  1. 126.Берил– Яркозелен скъпоценен камък – хрисолит(смарагд). Изход 28:20; Откровение 21:20; Езекиил 1:16 и 10:9.
  2. 127.Берит(Верит) – Буквално означава завет. Отнася се за бога на сихемците. Виж Съдии 9:46.
  3. 128.Бехемот – Воден вол. Възможно е да е бил хипопотам. Египетска дума за едър бозайник, често свързван с дракон или смятан за такъв. В древността, бехемота е смятан за земния еквивалент на левиатана.
  4. 129.Библия – Святото писание на Създателя Бог, написано чрез Неговите съдове и канонизирано и затвърдено чрез Неговия Син Исус Христос. Виж Лука 24:44-49.
  5. 130.Библейски пророци – Пророците трябва да познават историята на пророкуването. Това включва познаването на пророците от Библията и на това, което те извършиха или им бе отредено да извършат. Списъкът на пророците от Библията дава името на пророка, което е показател за вида помазание и пророческа дейност, в които той е призван. Авдия – Той е възстановил; Ахазия – Бог вижда; Захария – Яхве си спомни;  Самая – Йехова е чул; Садок – праведен; Даниил – Бог е мой съдия; Натан – дар; Гад – Щастие от Бог; Авия – Брат на Яхве; Идо – Тържествен; Азария – Яхве помогна; Ханани – Милостив; Ииуй – Яхве е Той; Илия – Яхве е Спасител; Михей – Кой е като Яхве; Йона – Гълъб; Исая – Яхве е спасение; Осия – Спасение; Амос – Който носи товара; Наум – Изпълнен с мир; Йоил – Яхве е Бог; Софония – Скрит от Яхве; Едутун – Хвалещ; Еремия – Яхве установява; Авакум – Прегръщане; Енох – Посветен; Ной – Почивка; Авраам – Баща на множествата; Яков – Изместващ; Аарон – Светъл; Мойсей – Изваден; Йешуа – Яхве избавя; Йосиф – Нека Той(Яхве) добави; Авдия – Слуга на Яхве; Езекия – Бог заздравява; Додо – Възлюбен от Яхве; Агей – Празничен; Малахия – Мой вестител; Йоан – Яхве е милостив; Агав – Възлюбен; Павел – Малък Урия – Яхве е светлина; Петър – Канара; Варнава – Син на увещание; Юда – Хвала; Сила – Дървен; Мириам – Упорство; Девора – Пчела; Ана – Милост; Олда – Къртица, скрита.  От времето на Стария завет до сега, имената не са без значение. В Библията има още много имена, между които и тези на дванадесетте апостоли на Исус, които бяха и пророци. Изучаването на имената на пророците ни дава разбиране за делото, за което те бяха призвани да извършат и причината, поради която Господ ги избра за конкретната Му работа.
  6. 131.Библейски числа – Виж дефиницията за Свещени числа.
  7. 132.Библейско пророкуване – Термин, въведен специфично, за да идентифицира обхвата и да подчертае важността от изучаването на пророческата област според словото на Бог.
  8. 133.Бира – А) Питието, предпочитано от племенните вождове и войни, поради ефекта от него, върху пиещия – освобождаване на агресия, гняв и притъпяване на задръжките. Нещо обичайно е било да се пие бира, преди бой или военни действия. Смята се, че произхода на бирата е свързан с Египетския бог Озирис, който е предполагаемия снабдител на съставките, и той е благословил производството на питието. Бирата често е била използвана като част от ритуала на израстване(възмъжаване), пиршество в чест на боговете. Б) Една от напитките, виновна за пиянството и разгула, които Павел осъди в Римляни 13:13.
  9. 134.Блудник – Скитник, безделник. Думата идентифицира мъж, които се препитава, предоставяйки сексуалните си услуги в замяна на издръжка. След време, очернящите удоволствия на греха са се отразили отрицателно на паричния елемент, който е придобил по-дискретна форма и в някои случаи е изчезнал. Блудството обаче е останало, тъй като мъжете са търсили най-различни причини и начини да придобият повече сексуални партньори.
  10. 135.Блудница – Личност, която поддържа сексуални връзки с множество хора. Първоначално думата е било употребявана, за да опише мъж, който е скитник и безделник. Той е предлагал сексуални услуги срещу заплащане, за да може да преживява и поради това думата е станала нарицателна за личности и от двата пола, които живеят така. Впоследствие мощното влияние на проституцията е наложило употребата на думата към жените-проститутки. Много от проститутките в древността са работили към езическите храмове, където са използвали телата си, за да носят печалба на институцията на даденото божество. По-високопоставените са обслужвали жреците и влиятелните посетители на храма.

Разликата между блудница и проститутка се състои в няколко неща. Първата може и да не бъде част от храмов персонал, като освен да действа независимо, е възможно и да бъде дългосрочна спътница само на един мъж в замяна на неговата грижа. Въпреки това в миналото блудството почти винаги е било свързано с поклонение към някакво божество. Поради това в Библейски аспект и употреба блудството е равнозначно на идолопоклонство. Същността на поклонението се заключава в реалното влизане и контрол на божество в човешки живот, който му е дал пълен достъп до тялото и душата си.

Близостта и интимността, породени от физическия сексуален контакт, са отражение на дух, който се заселва и се съединява с живота на поклонника. Поради това Господ посочва блудството като основния начин за предаване на духове от едно създание в друго. В качеството си на главната причина за това, идолопоклонството представлява приемането на живота и силата на божеството на даден човек и предаването му на друг.

  1. 136.Блудство (1) – Институция, в която проституцията и разврата са превърнати в обект на търговия като част от индустрия или бизнес. В общества, където съществува политеистично идолопоклонство, особено популярни са прелюбодейството и блудството, като форма на поклонение към природата и/или божествата. Цялата книга Осия е посветена на блудството на Израел. В нея Бог детайлно описва мъката и болката Си, чрез брака на пророка за проститутка, което е преобраз на брачната неверност на Израел към нейния заветен Бог.
  1. 137.Блудство (2) – Секс извън брака, като вид поклонение към проституиращи богове или богини. И еврейския, и гръцкия термин за блудство, свързват думата с култова проституция и ритуално сношение, в което участниците се покланят на боговете си или на боговете на тези, с които имат полов контакт. Сексът заради самия секс или така наречения в днешно време секс за удоволствие, никъде в словото не е посочен като такъв, дори и там, където се отнася за прелюбодейство и кръвосмешение. В нашето съвремие, можем да дефинираме това като порнография, което произхожда като дума от гръцките термини порнео, порнеос и порнейа. Всички тези думи се обединяват под общия знаменател порнография – виж дефиницията в речника. Синоними на блудство са разврат и прелюбодейство. Виж 2 Летописи 21:11; Исая 23:17; Матей 5:32; 1 Коринтяни 5:1; Юда 7; Откровение 2:20.
  2. 138.Бог – Създателят, Неговият Син Исус и Святия Дух. Виж Битие 1:26; Деяния 17:29; Римляни 1:20; Колосяни 2:9.
  3. 139.Богиня– Женски божества, почитани от древните и ранни цивилизации, поради вярването в техните сили на плодородие. Формите на поклонение са включвали проституция, оргии, хомосексуалност, лесбийство и травестизъм. Главни култови божества, приемащи тези форми на поклонение са Изис, Ищар, Венера, Астарта и Ащорет. Най-общо във всяка една култура, където се надига окултизма, следва възстановяване на движенията и обръщането към женските божества. Когато тези две движения (окултизма и поклонението към някаква богиня), преобладават в дадено общество или култура, следва възстановяване със зловеща решителност и мащаби на същите древни хомосексуални фетиши, които са доминирали и измъчвали отминалите цивилизации.
  4. 140.Богинята майка – Съществена фигура в езическото, неоезическото, друидското и викканското познание и учение. Майката богиня или Великата богиня-майка е земята и женския дух, за който се предполага, че е нейн създател. Поради това, че земята ражда в определените за нея сезони, варварските и езически умове са стигнали до заключението, че тя е женско божество, сама по себе си. Сравнявайки земята и жътвата с раждането на деца от утробата, те приписали на земята мистериозна женска сила.

Произлизайки от древна религия на Средния Изток, богинята-майка е трябвало да бъде почитана като богиня на плодородието. С течение на времето, когато е била установена връзката между забременяването на жената и нейните взаимоотношения с мъж, на богинята-майка и е намерен и съпруг. Така към женското божество се е присъединило мъжко божество, формирайки свещен съюз, от който е бил зачеван и е произлизал плода на земята. Известни имена на богинята-майка са Вавилонската Ищар, Сирийската Астарта, Египетската Изис, а най-популярната е Гая (земя). В допълнение към Ефеската Диана, гърците добавили още Хера, Реа, Афродита и Деметра. Римляните променили имената им на Мая/Майа, Телус, Серес и Опс.

При всичките тези превъплъщения и имена, това обаче си остава все същата духовна фигура на мнимия женски дух (тъй като няма женски ангели или съответно женски духове). Той просто се прехвърля през вековете, приемайки образа, съответстващ на дадената култура и общество, през които той преминава. Имената на мъжките спътници, които богинята-майка е приемала през годините при себе си (корена и източника на духовните хомосексуални взаимоотношения) са Думузи, Адонис, Атис и Озирис. Тяхно е семето, депозирано в майката-земя, за да доведе до ежегодното изобилие.

Съревнованието им с Библейското християнство, произлиза от факта, че те в качеството си на богове на природата, са смятани за непрекъснато умиращи в края на сезона си(зимата) и възраждащи се отново през пролетта. Оттук произлиза и езическата концепция за прераждането или техния вариант на Християнското новорождение. В невежеството си, езичниците свързват древните религиозни вярвания с еднократното умиране, погребване и възкресение на Исус Христос.

Възприемането на измислената фигура на богинята-майка в християнството е станало, чрез поклонението към дева Мария като Божия майка. Това е спомогнало за подхранване на заблудата и е направило още по-трудно за грешника да изостави Геа/Гая и нейните сподвижници и да избере спасението. По очевидни причини, много магьосничество, чародейство и вещерство са основни съставки в ежегодните ритуали, чрез които се празнуват прераждащите се богове и богини, с цел добиването на изобилна жътва.

Тези ежегодни събирания се празнували, когато се е вярвало, че божествата се издигат от мъртвите отново или се появяват от небето за пореден път. Празненствата съвпадат със сезонните промени и движението на планетите и звездите, това което ние сега наричаме равноденствия и слънцестоене. Оттук можем да получим и обяснение за Халоууиин (деня на вси светии), когато всички вещици празнуват, защото това е един от най-известните и популярен в днешни дни езически празник, съпътстван от изпълнение на конкретни ритуали и обичаи.

В Галатяни 5:19-21 се казва, че чародейството и идолопоклонството са дела на плътта, като се има предвид точно участването в такъв вид поклонения и чествания. Поклонниците на езически религии възприемат множество от антични ритуали, които имат за цел да призоват невидимите духове, за да им помогнат в конкретния случай или ситуация. За да си осигурят трайното благоволение на духовете, регулярно са били извършвани ритуали, които да скрепят неразрушима връзка между жреца-поклонник и духа, на който той служи поради предполагаемите му магически сили. Символът на богинята-майка е полумесеца. Всяка религия, която използва тази емблема, съзнателно или не, е поклонник на това божество. Виж Магьосничество, Чародейство, Богини, Шаманизъм, Религии на богини и Умиращият бог.

  1. 141.Богове – Идоли, почитани от непросветените и обречените.
  1. 142. Богове на плодородието – Езически идоли, изобразявани като символи на дърветата, природата, елементите, животните и дори звезди и планети, на които хората да се покланят и служат, очаквайки да получат в замяна свръхестествени сили за умножаване в земеделието, животновъдството и човешката раждаемост. Виж 3 Царе 15:13; 4 Царе 21:7 и 23:4.
  2. 143.Богохулен – А) Нарочния, престъпен и срамен акт на оскверняване на Бог, словото Му и Неговата святост. Б) Това, което преминава през защитата, стояща между праведността и греха, за да нарани, опетни и оскверни святото. В) Проституиране и омърсяване на човек или хора чрез ритуален секс. Г) Да нарушиш завета, в който стоиш, като по този начин се лишаваш от ефекта и преимуществата му в живота си. Д) Да сведеш святото до светско и обикновено. Е) Безбожен и покварен живот. Ж) Прекосяване прага на святото като преминаване от него към поквареното, с цел да се оскверни нещо или някой. З) Думата се отнася за неморални дела и действия, правени вътре или пред храма, за да бъде развалена неговата святост и да бъде омърсен. И) Описва светското или това, което се прави чрез него. Й) Духовно и морално мъртъв; опетнен от духовна рана. К) Това, което е забранено от Създателя Бог. Л) Духовно пробит, болен, износен и наранен. М) Омърсен/а, чрез употреба в култова проституция. Н) Блудство, прелюбодейство, кръвосмешение и лицемерие. Виж Левит 19:29; Исая 9:17; Числа 18:32; Езекиил 7:21.
  3. 144.Божествен мандат – Мандат, издаден от небесна власт към човек, чрез сън или видение  като предопределен за него. Обикновено те се издават и получават чрез духовен феномен. Въпреки  че гореописаното става в духа, то често е съпътствано от знаци и белези в реалния свят. Те са, за да уверят получаващия, че това, което той или тя получават духовно, със сигурност ще се прояви при упражняването на техните права и задължения, назначени от Господ. Тези знаци и белези са едноминутни или кратки версии на това, което Господ им поверява свръхестествено. Те рано или късно се потвърждават от Неговите съществуващи власти, които свидетелстват, че посветения и въведения в даденото служение е одобрен и утвърден от Бог.
  4. 145.Божествен нагледен урок – Важен термин, който обяснява ситуациите от живота, които Господ използва, за да обучи Своя пратеник(или служител) в класните стаи на света. Най-често, пророците са обучавани на съзряване по този начин от Господ. Божествените нагледни уроци са ситуациите, в които учащите са поставени и буквално въвлечени и които ги предизвикват към действие и научаване на житейските уроци чрез опит, а не само на теория. Това е същността, която Господ иска да схванем и да научим от Неговото училище. Обикновено тези уроци се оказват трамплина, който оттласква служителите към бъдещите им служения и назначения. В пророчески контекст, този вид нагледни уроци могат да приемат формата на видения, сънища, символизъм и преобрази от Създателя или буквалните проявления и изпълнение на пророческо слово, което да е изговорено или да трябва да бъде изговорено от служителя.
  5. 146.Божествен план – Термин, който се използва, за да опише предопределения календар на Бог за събитията, които има да се случат, за да бъдат земята и човечеството синхронизирани с Неговия часовник. Пророчеството е свързано с Неговия план, а пророческото схващане и зачитане на Божието време е от съществено значение за успеха на пророците в служение към Създателя. Пророческо слово, което е изговорено, без да бъде съобразено с конкретното време и сезон, е опасно и оставя получателя на такива думи, уязвим за демонично влияние. Тези атаки най-често се изразяват в опит да се съблазни човека с фалшиво изпълнение на пророчеството, преди неговото време, което отвлича хората надалеч от истинското поклонение към Създателя Бог. Исус многократно говореше за това как словото на Бог трябва да се изпълни. Повече от веднъж Той подчерта, че писаното трябва да се изпълни. Докато времето се приближаваше към момента на кръста, Той съзнателно и непрекъснато наблягаше на учениците Си, че всичко това, което се случваше в живота Му, е според написаното слово и предопределената воля на Бог.

Исус беше роден в Божия план и време. Той започна Своето служение в Израел според определеното Си време. Исус поучаваше, пътуваше, спеше и се покланяше в пълен унисон със словото на Бог за Своя живот. Той организира вечерята на общение там, където Господ Бог на Израел Му показа, знаейки много добре, че това, което е необходимо за изпълнението на Божиите воля и заповеди, е вече приготвено за Него. Исус тръгна от едно място, за да служи в друго, където трябваше да бъде по точно това време, според Божия план, за да поучава върху конкретната тема, която Отец беше предопределил за хората на това място. Когато Го арестуваха, Той напомни на тълпата и учениците Си, че те всички са част от глобалния, вселенски план, чийто край изобщо няма да е според техните очаквания.

Когато застана пред Пилат, Господ Исус продължи към определената Си съдба, като поясни на управника, че той не би имал никаква власт над Него, освен ако не му е била дадена от Създателя. Той информира Пилат, че може да предизвика моментална намеса от страна на Бог, която да Го избави от смъртта, ако само пожелае. Исус каза, че може веднага да призове дванадесет легиона ангели, които биха Му дошли на помощ, за да предотвратят смъртта Му, освен ако не беше вече писано. Най-вероятно тази забележка е била отправена към силите на мрака, които знаеха наистина кой беше Исус, а не към Пилат, който изглежда си нямаше представа, какво се случва в момента.

При всяко положение, Господ подчерта, че всичко, което се случваше и имаше да случи в живота Му, е според плана на Бог, който не може да бъде променен или отменен. “Лошият късмет” и очевидно неправилното отсъждане и избор, всички са описани и предопределени от Бог в Неговия календар на творението и нищо не се случва вън от Божествения план за събитията, които Той е предопределил за вечността.

Пророк Исая, подобно на много други, е схванал и много точно е изложил тази истина за нас. Той подчертава предсказанията на Бог, които се редуват в апокалиптични и пророчески откровения. Бог назовава края на нещо още от началото му. Той извиква поколенията по име. Пророкът пише, че всяка звезда, която Той някога е създал, е наименувана от Него и нито една от тях не липсва. Бог декларира още от древността какво има да се случи, като задържа известно количество информация за последния момент, така че да не могат непочтените да я използват и да приемат слава за себе си. Тези и още много други подобни изявления направи пророк Исая в своите пророчески писания, за да ни изяви това, което Господ прави зад сцената на света, отвъд рамките на нашето време. Виж цялата глава Исая.

  1. 147.Божествен пратеник(посланик) – Един, който предава информация на Бог или от Него. Това може да е ангел, пророк, служител или светия. Виж Притчи 13:17; Исая 42:19; Агей 1:13.
  1. Божествена собственост(имот) – Духовна територия, която отговаря на сфера от човешкия живот и съществуване, над която пророк или апостол имат власт и контрол. Тази територия е под пророческо настойничество или апостолска сфера на влияние. Стражата, поверена на пророка в Авакум 2:1, е Библейско описание за откровението на Бог. Авакум казва, че ще се върне към стражата си(поста си), за да види, какво Бог ще отговори на укора му. Обикновено това означава началство от типа, който Стария завет нарича в някои пасажи – височини. Виж Авакум 3:19; 2 Царе 22:34 и Псалм 18:33. Височините в Стария завет, отговарят на небесните места или небесата, за които се говори в писанията на апостолите. Божествената собственост, базирана на тази дефиниция е това, което се споменава в Юда, където автора напомня за ангелите, които не опазиха първото си състояние, но напуснаха жилището си(имота си). В този контекст, фразата се отнася за територия, област, сфера, диспенсация, дом или обиталище.
  2. 149.Божествено предопределение – Никой пророк или пророческа душа не би разглеждала живота от друга перспектива освен през призмата на Божието време. Библията многократно споменава назначеното от Бог време, когато Той подчертава Своята суверенна власт над всичките дела на ръцете Си и всички световни събития. Пророчески, словото на Бог е упълномощено чрез две неща: Божието посвещение за изпълняването му върху творението и разписанието на Неговите събития, които са вградени в творението.

Само по себе си, пророчеството е материала, чрез който предопределените от Създателя събития се активират. Виж Пророчески активатори. Амос 3:7 недвусмислено пояснява това с твърдението, че Господ Бог не прави нищо, без да го открие преди това на Своите слуги – пророците. Когато намерението на Бог бъде открито на пророка, отново Амос казва: ”Господ Бог говори – кой няма да пророкува?”. Поради Неговите думи, които са живи и мощни, светът се върти и преобръща, като се случват безброй много събития всяка секунда, както във видимата, така и в невидимата сфера. Виж Пророческо задвижване. Важен ключ за тези, които желаят Бог да им довери Своята пророческа сила, е изостреното чувство за времената и сезоните на Бог. В тези пророци са депозирани определени инстинкти, които да ги държат нащрек за променящите се настроения, тенденции и обрати, които Всемогъщия възпламенява. Докато календарните дати могат да бъдат или не са от някакво значение за дадени събития, то сезонните промени на Бог стартират и отекват чрез Неговите пророчески съдове. Исус наблегна на това, когато предизвика слушателите си да разпознаят лицето на небето, за да разберат пророческия сезон на Бог, по същия начин, както предсказваха нормалното време. Спасителят им даде принцип, чрез който те да разтълкуват естествените събития в свръхестествени знамения. Пророците на Бог са опитни в разпознаването на Божиите суверенни движения и промени на времето. Те знаят, че Неговата сила и присъствие, не са ограничени само в земните епохи, но се изпълняват и върху индивидуалните времена и сезони за животите, върху които те пророкуват.

Бог учи посланиците Си своевременно, за видимите и невидимите белези и знаци, които показват начина, по който Той ще се задвижи и как точно ще се променят нещата. Най-чувствителните в тази област пророци, предусещат и разпознават много от делата на Бог, без да са получили от Него някаква пряка информация като сънища, видения или пророчество. Божиите предопределени дела се извършват чрез словото, което Той е задвижил предшестващите пророци да запишат за Него, по време на техните служения. Техните писания освобождават и задвижват Неговите невидими протократи, които да извършат делата в определените ери от времето на творението, това което Той е предопределил, още преди да е съществувало времето.

Авакум 2:3 е точно такъв пример. Виденията от Бог, веднъж ясно написани и детайлно обяснени, носят силата на небесни укази. Те могат да бъдат разглеждани като свръхестествени “задачи за правене” в програмата на пророците Му. Тези пророчества, разпределят специално назначени ангели, които да следят и помагат за тяхното изпълнение. Това са не само добрите и святи служители на Бог, но и демоничните духове, които Бог също използва, за да изпълни и тъмните предопределения на Своя план. Библейски пример за това е Даниил 8:19, където се говори за времето, определено за края. Еремия 8:12, споменава времето на Неговото посещение и наказание. Псалм 103:13, говори за времето на Божието благоволение. Изход 9:5,18, набляга върху Божиите насрочени събития за определеното им време в историята. За допълнителни подробности виж Софония 2:2; Псалм 75:2; Исая 60:22; Матей 8:29 и 26:18. Еклесиаст 3:1-17 е място в словото, където е подробно описано Божието конкретно прилагане и налагане на Неговите сезони върху човешките събития и живот. Тридесет типично човешки събития и моменти от живота са описани, като направлявани от предопределеното време на Бог, като са дадени двете противоположни страни на всяко едно. Например Бог в мъдростта Си не ни е казал само, че има време за живеене, но го е балансирал с времето за умиране. Това е обяснено още и в Еклесиаст 8:9-10 и 9:12.

Като обобщение на всичко това, можем да заключим, че Господ не прави нищо без предварително да не го е предопределил и заложил в даденото време и сезон. По това се отличават пророците Му – чрез думите, изговорени от тях, които се изпълняват на определеното или предопределеното им време. Божиите пророци, тези които почитат Исус-Логосът, като Духът на пророчество, знаят, че да кажат, че нещо ще бъде или ще се случи, но Бог не го е говорил (или не е писано), е равносилно на магьосничество и чародейство.

  1. 150.Божествено пълномощно – Думата пълномощно тук се отнася за позволението, дадено от властимащия въз основа на неговото делегирано право или сила върху друг, който от негово име да извърши някаква дейност или да упражни съответно право или власт. Пророчески, терминът божествено пълномощно се отнася за правото да се действа от името или според волята на Всемогъщия. Свободата да бъдат извършени свръхестествени неща чрез божествено одобрение. Виж Матей 21:23; Лука 20:8; Съдии 9:37.
  1. 151.Божество – Безлично название, което не е конкретно използвано да определи произволно духовно създание, обикновено почитано като бог.
  2. 152.Божията майка – Свързана е с постоянно натрапващия се мит за това, че боговете се раждат от жени, и създатели и създателки са източници на по-низши божества. Всяка богиня-майка в историята е смятана за източник на божествено поколение, нещо, което митологията изявява като отговор на това, какво е началото на творението и как то съществува. Възприемането на този упорит мит в светските религии, може да бъде ясно видяно от твърдението, че девицата Мария е издигната в божествен статус, поради ролята й на майка на Исус Христос. Да приемем това за вярно, означава да заявим, че земята е богиня, защото ражда плод. Това е напълно в унисон с твърдението на вещиците, окултистите, езичниците и политеистите, които вярват в съществуването и функционирането на богинята-майка в различните и форми и проявления.

Някои от най-известните исторически имена на божества, които са смятани за майки на богове или още за небесни царици са: Ищар, Анат, Инанна, Диана и Венера. Със сигурност Христос знаеше за тази упоритост (едно от еврейските значения за Мария е упорита), здраво вкоренена в религиозните вярвания и положи голямо старание, публично да предаде своята земна майка на апостол Йоан, който да се грижи за нея, като за своя родна майка, а той да и бъде като син. По този начин Господ показа, че ролята на Мария като Негова земна майка е свършила и това не означава нейното обожествяване. Виж Йоан 19:25-27.

Истината по този въпрос е подкрепена още от факта, че тя беше в горницата с другите ученици в деня на Петдесятница, когато Святия Дух дойде в Ерусалим. Тя също трябваше да бъде новородена. В допълнение към това, преди да беше отишъл още на кръста, Исус направи така, че Неговите книжници да запишат за идните поколения факта, че след като Той се роди, Мария роди още синове и дъщери. Виж Матей 13:55-56. Подобно на Анна, която след като посвети сина си на Господ, зачена и роди още деца. Също така Авраам, който след раждането на Исаак и смъртта на Сара, се ожени отново и имаше още едно семейство.

Поради политически причини и изгоди, Римската след-апостолска църква, промени ролята на Мария, от тази на земна майка на Спасителя, в подобна на езическите богини-майки, които са доминирали масово със светските религии през вековете. Виж Религии на богини, Небесната царица, Богиня-майка, Умиращият бог и Митове за сътворението.

  1. 153.Бойна секира – А) Емблема на божествено въоръжение, особено на Ваал. Б) Оръжията на божества като например бойната секира, са били изработвани и връчвани на жрици и жреци, при посвещаването им в служение в храма на божеството. Еремия 51:20.
  1. 154.Ботуши – А) Символично за приготовление относно трудна работа, задачи или път в живота. Б) Ботушите означават безопасност за краката, които могат да бъдат разглеждани като основа за движението, прогреса и силата в живота. В) Основата на живота на човек. Г) Предстояща работа, война или изкачване по стръмен склон, могат да бъдат причини за обуването на