QUO VADIS на Българското Протестантство

Исус има уникална власт в петкратното служение (Еф.4:11).

Но петкратното служение като нейн настойник, трябва да внимава, как използва тази власт за да не я превърне в юридическа власт, власт която съди, а не власт чрез която да протича Божията любов-агапе за изграждането на Христовото Тяло!

За съжаление, днес виждаме повече съдии, отколкото слуги, говорим за реформация в Църквата, а всъщност е необходимо истинска генерална трансформация в петкратното служение.

Опасявам се, че ако днес Исус дойде сред нас, ще се сблъска със същия фарисейски проблем, когато служеше на земята преди 2000 години. Проблемът на Исус, който се сблъсква с фарисеите, ни гарантира, че ние също сме изправени пред църковни лидери, които ще саботират мисията на Църквата, като последователно унищожават единството на Църквата с религиозния си дух.

Аз виждам два основни проблема, които съществуват и разрушават единството на Българското Протестантство, като първия проблем е основен и е причина за втория проблем.

Първият проблем, е „Пастори-Агенти“ на Държавна Сигурност (ДС).

Опита за тяхното оневиняване при случай, че липсва пълно покаяние от тяхна страна разделя Църквата не просто на морален принцип, но на принципа на Духа! Ние не трябва да се водим от морала, а от Духа (Рим.8:14), защото нашата лична духовна идентичност, както и идентичността на Църквата се формира от Духа, а не от морала.

Защо днес виждаме слаба и немощна Църква? 

Защото в тоталитарно и посттоталитарно време Църковната идентичност не се е формирала от делото на Духа, а се е формирала от агенти на ДС, които са довели Църквата да бъде в услуга на репресивния апарат на тоталитарния режим.

В началото на 90-те години ние преживяхме огромно изливане на Святия Дух чрез което голямо мнозинство от българския народ преживя благодатно спасение. Но за съжаление внедрените пастори-агенти на ДС убиха това съживление в рамките на 3-4 години.

Без да цитирам имена на млади лидери, които Бог издигна чрез това съживление на Духа, пасторите-агенти се уплашиха за своите позиции и настана църковно задкулисие с държавната мафия как да “убият” това ново движение на Духа, тоест да контролират това съживление. За това задружно обявиха голяма част от новите църкви като чужди на българската среда, носещи друго влияние и друга култура. Мнозина църкви бяха анатемосани като секти сеещи ереси. И крайният резултат е гонения и разтурване на цели млади църковни общности. За мнозина от тях беше  поставено условие, ако искаха да оцелеят, трябва да се влеят във вече съществуващите лоялни на държавната мафия църковни деноминации. Някои платиха цената и останаха нелегални (свободни), но за съжаление повечето млади църкви се вляха във вече съществуващите в по-голяма част корумпирани протестантски деноминации.

Днес тези агенти повечето от тях не са вече пред очите ни – в “заслужена” пенсия са, но тяхното задкулисие продължава усилено да работи чрез поставените си прозелити, като формират поведението на Църквата за следващото поколение.

Втория проблем, е Религиозният Деноминационализъм.

Този проблем е дългосрочен и ще имаме много работа докато го решим.  Аз съм голям противник на деноминационализма и голям привърженик на деноминациите на Духа. Деноминациите на Духа разкриват красотата на Божието разнобразие в единството на Църквата. Всяка деноминация има своя идентичност, която функционира като част от идентичността на Христос в Неговото Тяло.

Но за съжаление, ние сме наследили религиозен деноминационализъм, който е резултат от първия проблем. Ние сме свидетели на ожесточена религиозна битка между частите на общото Тяло Христово. Парадокса става още по-голям, когато отделни части от Тялото Христово, които са имали историческо значение за Българското Протестанство, или онези деноминации, които имат голяма членска маса, правят изявление, че те са ЦЪРКВАТА или в по-добрия случай се вживяват като представителна извадка на Евангелизма в България.

Това предизвиква огромен проблем в Тялото Христово, защото разфасова и отделя Неговите части от общото Тяло. Също наранява общението като лишава християните от Божията благодат, която може да се преживее чрез служението на частите в самото Тяло Христово.

А какво да кажем за деноминационното разделение на етнически принцип, който е вид расизъм и води до гетозиране на християнството. Мнозинството от ромските пастори са неграмотни и това поставя църковните общества под влиянието на прозелитизъм, който е продължение от първия проблем описан по-горе. Такива деноминации в повечето случаи са политически религиозни фракции служейки на различни политически и религиозни идеологии отколкото да представляват служението на Тялото на Христос на земята.
(Според статистика G.A.T.I.F. От 1994-97 година ромската евангелска общност е мнозинство в Българското протестанство. Тенденцията продължава да е същата).

Религиозния расизъм е продължение на политическия расизъм. Църквата не е обучена как да се предпази от това зло. Наблюдават се тендеции за увеличаването на расизма в Българското Протестантство основано най-вече върху морални и богословско-теономични казуси, които нямат никакво покритие от Евангелието на Царството, което в същността си е Евангелие на Любовта-Агапе!

Българското Протестанство няма никаква общественна позиция по въпроса за тероризма, миграцията и бежанците. В повечето случаи тя е подгласник на онзи изкривен политически патриотизъм на оцеляващо национално самосъхранение, чиято болест е основана върху фантазията на здравословна самооценка казвайки: Лекарю изцели първо себе си. Това състояние на Българското Протестанство е много опастно, защото вижда само проблема в другите, в съчките на техните очи, но никога в гредата на собствените си очи (Мат.7:1-5).

Религиозния деноминационализъм е мощно оръжие в ръцете на сатана, защото чрез него той успява да нанесе удар върху единството на Църквата. Тази стратегия на врага обезсилва силата на  Евангелието на Царството, и прави Църквата инфантилна и неспособна да израстне в мярката на Христовата любов-агапе. Братята гледат на себе си повечето като врагове или съперници в Тялото Христово. Битката между тях е кой е по-духовен, кой е по-помазан, кой е по-знаещ, кой е по-даровит или коя църква е по-голяма. Харизматичността в този контекст губи своето божествено предназначение за достигане на загубените, и се е превръща оръжие в ръцете на врага който нанася огромно опустошение в делото на Христос.

Решението на проблема

Къде се крие решението на проблема? Решението на проблема е простичък, както всички останали божии неща, то се крие в истинското освещение и покаяние, които водят до познание на Божията любов. Поемането на лична отговорност на всеки лидер е важен фактор, който Бог ще оцени чрез изливаща благодат на духовно обновление в неговия призив и служение.

Нали Бог е казал:

Исаия 57:15: Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените.

Яков 4:6: Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“

I Петър 5:5: … А всички се облечете със смирение, като се покорявате един на друг, защото „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ 

 

Автор: Иво Койчев

Recommended Posts