Първоначалният план на Бог беше мъжът и жената да създадат семейство, благочестиво поколение и да завладеят земята. След навлизането на греха, обаче, човекът загуби най-ценното, което имаше – връзката с Бог, както и възможността да разшири пределите на Едемската градина, преобраз на Божието Царство (Божието присъствие и управление).
Затова, нашият Спасител Исус дойде с цел отново да възстанови свободния достъп на човека до Бога чрез Неговата свята кръв и да съгради Своята Църква. Само чрез Църквата божественото може да бъде установено на земята.
Нека да видим значението на думата църква. В Новия Завет, за думата “църква” се използва гръцката думата ekklesia: ek – “извикан от – към” и kaléō “призван”, това е буквалното значение на думата.
Ние сме извикани от Бог към това да бъдем Неговата Църква на земята. Призовани сме да бъдем представители и изпълнители на Неговото завършено дело. Всeки, който е част от църквата Му е призован да разширява пределите на Неговото Царство, което е започнало още преди повече от 2000 хил. години.
Следователно, църквата не е сграда или място за събиране. Църквата е общност от хора, които са образец на новото създание, за да бъдат инструментът, чрез който Бог да извърши волята Си на земята.
В Матей 16:18 Исус казва едно от най-силните си обещания “Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.”
Има няколко основни момента в тези стихове, които са основа на разбирането ни за църквата.
1. Имаш ли откровение за Христос?
Църквата е основана върху откровението, че Исус е Синът на Живия Бог.
Думите на Петър “Ти си Христос, Син на живия Бог.” (Матей 16:16), не бяха думи, родени от плът, но от Духа на Бог. Всеки християнин, който се посвещава в църква, трябва да има своето лично откровение за Христос, Синът на живия Бог, който дойде в плът, за да даде Себе Си като свята жертва за греха на света.
Всеки от нас трябва да има уникално откровение за Исус, което да бъде като печат на нашите сърца и непоклатима увереност, че нашата идентичност идва не от този свят, а от Изкупителят, Начинателят и Завършителят на нашата вяра. Откровението за Христос е канара за нашия живот, то не може да бъде изместено или заменено.
Ако в нас липсва откровение и нямаме лично преживяване с Бог, твърде трудно би било да служим в Неговата църква и дори много лесно бихме се оказали в широкия път на тщеславието, огорчението и заблудата.
2. Как Исус съгражда Църквата Си?
В Ефесяни 5:25 четем “…Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.”
Христос постави началото на Църквата Си, чрез делото, което извърши на кръста. Той обезоръжи началства и власти, за да може Църквата Му да продължи Неговото дело и да завладее цялата земя. Чрез делото на кръста и възкресението, Христос извърши всичко необходимо, за да може Църквата (светиите) да ходи в победоносно шествие. Христос стана главата на Църквата, а тя Неговото тяло, (Еф. 5:23), за да установи едно ново, небесено измерение на земята във всяка област от живота.
В Деян. 2:4 виждаме, че Святия Дух беше изпълнил всички, които стояха в горницата. Святият Дух беше личността, за която Исус каза в Деян. 1:8 “Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.”
Чрез Святия Дух, Исус Христос, продължава да изгражда Църквата Си днес. Третата личност на Бога е тази, която ни дава власт и сила не само да проповядваме, но самите ние да бъдем живото слово, което да донесе спасение на човечеството и възстановяване на Божия ред сред нас.
Затова, всеки пастор, лидер на църква, трябва да осъзнае огромната отговорност, която има, защото той не е “собственик” на църквата си, а настойник на нещо толкова скъпо за Христос.Ключът за това Църквата да ходи в победата, която Христос вече е извършил, е всеки лидер и всеки вярващ, посветил живота си в църквата, да бъде изцяло предаден и воден от Святия Дух.
Живеем във време, в което повече от всякога Святия Дух търси други “120” гладни ученици, копнеещи за изливането на Неговата слава и сила, чудеса и знамения. Той търси съдове, които да изпълни и използа за изграждане на Христовата църква, достигайки краищата на земята.
3. Кой e част от Църквата?
Прави ли ви впечатление, че Исус в Матея каза “Моята църква.” Думата “моята” е притежателно местоимение, изразяващо отношение между притежателя и притежавания.
Трябва да разберем, че Христос е Този, Който създаде Църквата, но Той не гледа на нея като “собственик” или “началник”. Той вижда Църквата като съвкупност от хора, които доброволно, с любящо и всеотдайно сърце взимат решение да живеят единствено за Своя Господ. Той гледа на Църквата като Негово притежание поради близкото, интимното взаимоотношение, което има със своите деца.
В Йоан 10:14 Исус казва “Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават”.
Христос познава своите Си. Той познава тези, които не живеят за себе си, а всеки ден предават себе си на Него. Тези, които не могат да живеят с нищо по-малко освен да се намират в прегръдката на своя възлюбен. За тях удовлетворението е да вършат волята на своя Отец. Това се хората, които са част от Неговата църква.
Христос изгражда църквата Си, чрез хора, които Той притежава и на тях Той може да им се довери, те са Негови и Той е Техен.
Като заключение, можем да кажем, че Църквата на Бог е общност от вярващи, които са основали живота и призива си върху лично откровение за Христос, ходещи заедно със Святия Дух, за да бъдат в едно с Исус, демонстрирайки Божието Царство на земята.
Автор: Екатерина Стефанова
