Днес няма как да разберем какво означава да си евангелски вярващ, ако игнорираме корените и историческото развитие на Евангелското движение
(има се предвид развитието на различните течения в Протестантсвото, след Реформацията и до наши дни). Ето защо работата на проф. Марк Нол1 и други евангелски историци е решаваща.
Евангелското движение в наши дни може да бъде проследено назад до Европейския Пиетизъм2, движение, установено чрез Реформацията, което е наблягало най-вече върху индивидуалния аспект на новорождението и личната връзка с Исус Христос.
Проф. Марк Нол, като най-виден историк и изследовател на Евангелското движение, представя неговото начало в Голямото Велико Пробуждане на Британия и Американските колонии през 1730-1740 г. Той приема три главни фактора на това Пробуждане, които са родили и оформили евангелското християнство: Пуританство, Пиетизъм и Англикански евангелизъм.
Относно употребата му на термините „евангелски” и „евангелизъм”, той казва:
„Това е употреба, обозначаваща набор от убеждения чийто практики, навици и противоречия, приличат на онова, което европейците считат за „пиетизъм.”
Иначе казано, проф. Марк Нол (както и много други изследователи на евангелското движение), разпознава Пиетизма като най-важен антедецент (предшестващ или първичен) за формирането на евангелската етика, както и Британското Пуританство, за образуването на движението и неговия етичен кодекс.
Пиетизмът е силно фокусиран в личното взаимоотношение и преживяване с Христос за постигане на индивидуално благочестие. Погледът му над спасението е значително повлиян от синергизма, който понякога е наричан Арминианство, въпреки че това мнение относно спасението е преди Арминий до Меланхтон и анабаптистите. Пуританството3 пък претендирало да е повече публично фокусиран, като погледът му над спасението е бил реформиран и калвинистичен.
Тези две течения са произлезли заедно по време на Голямото Пробуждане и е оформило Евангелското движение във вида, в който го познаваме днес. Евангелско движение е формирано от Пиетизма и Пуританството, въпреки наситеното напрежение между тях. Но от друга страна са обединени от общото убеждение, че „Бог може действително, активно и почти осезаемо да трансформира покаялите се грешници, които вярват в Него.”
Пиетизмът и Пуританството се наслаждавали на трансформиращото Божие благословение, макар и по съвсем различни начини. Джонатан Едуардс4 и Джон Уесли5, двамата „бащи” на Евангелското движение, били също повлияни от Пиетизма и Пуританството. Заедно с техните основни възгледи, които определяли Евангелското движение към Пиетизъм или Пуританство, се появил засилен интерес и към правилната доктрина от страна на протестантските проповедници наречени — схоластици. Постреформаторските ортодоксални протестанти се прикрепиха към Пуританството имайки евангелското задължение да се придържат към реформираната доктриналната коректност. Примери за това са Уилям6 Пъркинс и Джон Оуен7.
Докато създателя на методизма Джон Уесли внася в Евангелското движение своето нереформирано, арминианско придържане към доктрината под формата на ревизиране на англиканския конфесионализъм. Уесли не е бил схоластик, но е имал засилен интерес спрямо доктрината, което по-късно мотивира някои теолози-методисти да започнат практикуване на вид схоластична теология.
Според постконсервативния евангелски теолог проф. Хенри Х. Кнайт съответните различия в Евангелското движение са допринесли към движението „силно изразено напрежение” между Протестантския схоластицизъм и Пиетизма. Това от своя страна обяснява до голяма степен настоящето напрежение в средите на Евангелското движение:
„Понеже евангелското движение е формирано едновременно от схоластични и пиетистични традиции, за това е затрупано от вътрешни противоречия.”
Протестанския схоластицизъм и Пиетизма са два силни импулса, които не са се комбинирали лесно. Зад Протестанския схоластицизъм са стояли влиятелни личности, придържащи се главно към протестантството в нейната пуританска форма, която да някаква степен е повлияна и от Пиетизма. Взаимодействията между Пиетизма и Пуританството са сложни и неясни, но от друга страна малко хора се съмняват в това, че тези две течения са си повлияли взаимно.
Типичен за Протестантски схоластицизъм е “Алиансът на Изповядващия Евангелизъм”8, който издава списанието “Съвременна реформация”9. Тези евангелски вярващи са подръжници на популярното съживление, синергичната народна религия, както и на прогресивните евангелски мислители, които с новото си мислене за Бог, Библията и спасението е вдъхновявало своите последователи.
От другата страна са наследниците на Пиетизма и съживлението, които се наслаждават на трансформиращи преживявания, вдъхновени от Божия Дух, божествеността на Исус и привидно нехайното отношение към традицията. Типични представители на това течение в Евангелското движение са “Хората на Исус” от 1970 г. и петдесятните харизматични деноминации; също така вниманието може да се насочи и към разнообразната система от нововъзникващи църкви, мащабното движение на домашни църкви или пък към църкви търсещи някакви духовни усещания. Такива евангелски вярващи често имат проблеми с разбирането на своите по-интелигентни братя и сестри, наричащи себе си „изповядващи евангелски вярващи.”
По-голямата част от евангелските вярващи се намират някъде посредата на тези характеристики, комбинирайки различни аспекти от тях. Не е невъзможно да попаднем на евангелска деноминация, която обединява и двата стила в себе си. Разрастващите се евангелски църкви от предградията или тези, които искат да привлекат повече членове могат да имат две служби в неделя сутрин: едната да е някак си литургична в реформиран стил, разказваща за символа и изповедта на вярата чрез химни и доктринални проповеди, а другата да е по-неформална, отговаряща на онези които търсят духовното, целяща провокиране чрез духовна привързаност, изразена в хорово хваление, групова молитва, свидетелства и драматизъм. Двата порива – единият, търсещ преживяване от Бог, а другият, внедряващ правилни вярвания – имат тенденцията да се сблъскват в историята. Това със сигурност е вярно за средите на Евангелското движение като цяло.
ТОГАВА КАКВО Е ЕВАНГЕЛСКОТО? Не говоря за духовните и неосезаеми есенции, предмети на диспут между групите в движението; Въпросът ми е относно самото движение. Проф. Марк Нол описва евангелското в най-ранните му години като:
„… огромна семейна мрежа от църкви, благотворителни общества, книги и списания, лични мрежи и наблягане на вяра и практика.”
Кой не би бил съгласен с това? Всичко, което може да се направи в случая е да добавим: издатели, парацърковни организации, мисии и агенции, екуменически групи, организации за изучаване на Библията, евангелски инициативи и т.н. Евангелското е обширна и многообразна колекция от самостоятелни представители, църкви и групи. Тя е толкова обширна и многообразна, че някои се питат дали въобще съществува нещо такова като “евангелското” движение или дали то не е движение на други движения. Евангелският историк проф. Нейтън Хеч10 заявява „Няма подобно нещо като евангелското.” В приетото му за научно мнение той казва:
Евангелският свят е изключително динамичен, но има малко църковни структури, от които поддръжниците и лидерите му са зависими. Евангелският свят е децентрализиран, конкуриращ се и управляван от онези, които могат да създават големи и успешни организации. Това е нестабилността, която смятам за проблематична относно теологическата цялост.
Въпреки отричането на проф. Хач, налице е нещо подобно на движение, и напук на своята процъфтяваща бъркотия, това движение трябва да се наименува. Ние го наричаме Евангелско движение. То е формирано от петте точки, които изброихме, а теологическата му част в широк план е съставена от две конфликтни насочености: Протестантската ортодоксалност и Пиетизма, който в голямата си част е синергитичен и новаторски. Много от напреженията и вълненията в евангелския свят могат да се обяснят с природата му на нестабилно съединение от неразривно свързани, но съревноваващи се стилове и идеи.
Теологични термини и названия и имена:
1. Марк А. Нол (роден 1946 г.) е американски историк, специализирана в историята на християнството в Съединените щати. Той заема позицията на професор по история в Regent College. Самият Нол е реформиран евангелски християнин, а през 2005 г. е обявен от Time списание като един от двадесет и пет най-влиятелни евангелисти в Америка. Марк А. Нол е плодовит автор и много от книгите му са спечелили значително признание в рамките на академичната общност. По-специално, The Scandal of the Evangelical Mind, една книга за борба с интелектуални тенденции в американското евангелско движение, която бе широко отразена. Той е удостоен с Национален хуманитарен медал в Овалния кабинет от президента Джордж У. Буш през 2006 г. Нол, заедно с други историци като Джордж Марсдън, Нейтън Хеч, и Дейвид Беббингтън, има голям принос за световното разбиране на евангелските убеждения и нагласи, минали и настоящи. През 1994 г. той се е подписал под ЕВАНГЕЛИСТИ И КАТОЛИЦИ ЗАЕДНО, икуменически документ, който изразява необходимостта от по-тясно сътрудничество между Евангелските и католическите лидери в Съединените щати.
2. Немския термин „Pietismus“ (пиетизъм) е съставна дума от латински, френски и гръцки език. Към френската дума piété, която от своя страна е образувана от акузатива pietatem на латинската дума pietas („чувство на задълженост“), се добавя полатинченото гръцко окончание „-ismós“, което изразява интензивни вътрешни позиции. В началото думата е служела за подигравателно обозначение за „набожност“ но като положително описание означава: стремеж към интензивно и дълбоко благочестие и набожност. Пиетизмът е едно библейско движение на миряни за освещение. Той подчертава субективната страна на вярата, но се развива в една силна мисионска и социална посока. В практиката на пиетизма домашните групи за общо изучаване на Библията с молитва имат често по-голямо значение от богослуженията. Пиетизмът изповядва в много от своите течения безпогрешността на Библията (в по-лека форма: липса на противоречия в Библията) или достатъчността на Святото писание по отношение на спасението. В резултат следва една консервативна теология. Също така пиетизмът подчертава свещеничеството на всички вярващи, според 1 Петрово 2:9 Като проповедници биват призовани не само теолози, а и миряни – предимно мъже – без теологично образование. Днес пиетистите се числят към евангелските християни.
В началото на XVIII век Пиетизмът преживява няколко съживления в международен план (Първото и Второто велики пробуждания). Те са в надденоминационен план и се наричат чисто и просто „ЕВАНГЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ“. Най-важните богословски аспекти са наблягането върху: индивидуалното обръщение към Христос, лично общуване с Бог и изучаване на Библията, публично практикувана нравственост (напр. аболиционизъм), отричане на формализма в поклонението и доктрината, по-голяма роля на миряните (включително и на жените), евангелизация и поучение, и коопериране по отношение на евангелизирането на надденоминационно ниво.
3. Пуританството (на английски: Puritanism) е християнска и обществена доктрина от 16 и 17 век, възникнала и прилагана в Англия, по-късно и в Северна Америка. Целта на движението е да „изчисти“ англиканството от остатъците на католицизма, както по отношение на теологичната страна, така и в религиозната практика. Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията под силното влияние на калвинизма в Западна Европа, но и в специфична за Англия посока. То възниква още по време на управлението на Елизабет I (през 1559 г.) и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата, по подобие на Ватикана. Пуританството става идеологическа основа на Английската революция и води до разцепление между Парламента и краля, и до гражданска война. Английското пуританство е разновидност на калвинизма, който завладява Западна Европа през късното Средновековие. Пуританите възприемат калвинистките идеи и най-вече предопределението на всеки човек за спасение или гибел. Според пуританската доктрина съдбата на всеки е предопределена, но тъй като никой не знае за какво точно, всеки който се надява на спасение би трябвало с целия си живот и всичките си действия да докаже, че е „избран“ от Бога за спасение. Успехът на избраното жизнено поприще според тях е свидетелство за Божията милост и предопределено спасение. Така пуританската доктрина насърчава трудолюбието, спестовността и строгия морал.
Главни постулати в Пуританството:
•Абсолютно върховенство на Божите дела над светските. В това отношение пуританството изисква пълна морална чистота в поведението, в съответствие със Светото писание. Пуританството препоръчва суров начин на живот, без развлечения (в т.ч. алкохол, посещение на театър и др.) и охолство.
•Индивидуален прочит и изучаване на Светото писание.
•Образоване на масите (за да са в състояние да четат и разбират Светото писание).
•Всеки вярващ да може да стане и свещеник.
•Простота на литургията.
•Връщане на светия ден от неделя на събота (така, както е в Светото писание).
•Отричане на разгърнатата и тежка йерархия в църквата и на едноличната власт в нея.
Учените свързват пуританството с капитализма, защото по подобен начин насърчава човешката амбициозност, усърдния труд и силното желание за успех. Пуританите се стремят към богатство и обществено положение, защото наред с другото това е залогът за духовно здраве и вечен живот. Те приемат всички неща и събития за символи с дълбоко духовно значение и вярват, че като увеличават собствената си печалба и общото благополучие, спомагат за изпълнението на Божия промисъл. Строго богословски погледнато, отделният пуритан не знае дали е „спасен“ и дали се нарежда сред определените за Рая избраници, но някак чувства, че мирският му успех е знак за „избраничество“. Той не вижда граница между битие и религия: за него целият живот е израз на Божията воля – верую, което по-късно се възражда в трансцендентализма.
4. Джонатан Едуардс е философ и конгрешански протестантски теолог. Подобно на повечето от пуританите, той приема реформистката теология като своя богословска идентичност. Едуардс е считан за един от най-важните и оригинални философски теолози на Америка. Богословска работа на Едуардс е с широк обхват, но тя се корени в реформистката теология, метафизиката и богословски детерминизъм, както и на пуританското наследство.
5. Джон Уесли е английски духовен деец и теолог, основател на Евангелисткото арминианско религиозно течение Методизъм. Той е син на английския поет Самюъл Уесли. Методизмът се оформя като много влиятелно и значимо духовно учение, едва след като Джон Уесли се завръща от Колониална Америка и започва своите беседи и проповеди под открито небе, близо до вярващите. Той насърчава и назначава дори непосветени, но ентусиазирани свещеници да разпространяват Метода на четене и тълкуване на Светото писание. Под ръководството на Уесли много методисти поемат важни обществени постове. Смята се, че влиятелният методизъм оказва влияние и предизвиква много социални реформи, в това число и поставяне на основите на аболиционизма. В своята дейност на оратор и проповедник той изрично отстоява твърдението, че методизмът не е самостоятелна религия или секта и трябва да се разглежда като духовно течение в каноните на Англиканската църква.
6. Уилям Пъркинс (1558-1602) е влиятелен английски духовник и богослов, получава едновременно бакалавърска и магистърска степен от университета Кембридж през 1581 г. и 1584 г., а също така е и един от най-влиятелните лидери на пуританското движение в Църквата на Англия по време на ерата на кралица Елизабет.
7. Джон Оуен (1616-1683) е църковен лидер, богослов, и академичен администратор на Оксфордския Университет.
8. Алиансът на Изповядващия Евангелизъм” – https://www.alliancenet.org
9. Списанието “Съвременна реформация”
10. Нейтън Хеч е президент на Уейк Форест Университет в Уинстън-Салем, Северна Каролина. Преди да дойде в Уейк Форест Нейтън Хеч е професор и по-късно декан и ректор на университета в Нотр Дам. Преди кариерата си в академичната администрация той е историк и водещ учен по въпроси, свързани с историята на религията в Съединените щати.
От книгата “Реформирани и винаги реформиращи” – всички права по текста и предстоящето издаване на книгата под формата на статии online са собственост на Vetil ltd. и www.ivokoychev.org.
Текста, видеото и всички останали изображения публикувани в сайта: www.ivokoychev.org са собственост на сайта и са под закрила на закона на Авторско Право и сродните му права. Всяка промяна на съдържанието на публикуваните материали и неправомерното им ползване се преследва от предвидения закона ред.
