Войнственият мироглед се стреми да съгласува фактите, че човечеството преживява радикално зло, и че цялата реалност е създадена и поддържана от един любящ и всемогъщ Бог. В основата на този възглед лежат шест принципа. Те са основани на Божията битка със Сатана, както и на нашия опит с “военната зона” навсякъде около нас.

1. Любовта изисква свобода
По дефиниция, любовта трябва да бъде свободно избрана. Ние можем да програмираме компютри, така че те да изпълняват заповедите ни, но не ги считаме за “любящи”. Те нямат капацитет за любов, защото нямат и избор, освен да изпълняват това, което ние им определяме. Хората щяха да попадат в същата категория като компютрите, ако Бог просто “програмираше” нашите действия. За да може някой да бъде любящ, той трябва да има свободата да тръгне и в обратната посока.

2. Свободата предполага риск
Свободата да се избере или отхвърли любовта представлява риск за Бога. Всеки може да направи избор, с който да се противопостави на волята Му за живота си и живота на другите. Този риск е илюстриран в цялото Писание, като се започне с Едемската градина. Много от нас са преживели болезнените последици от неправилно използване на свободата в нашия собствен живот. Бог счете, че любовта и свободата си струват риска.

3. Рискът включва морална отговорност
Божиите творения са държани отговорни за това как те използват своята свобода. Ние не държим компютрите отговорни, когато те се “провалят”, понеже тяхната недостатъчност в крайна сметка е отговорност на техните програмисти. Те не могат да извършат нещо различно от това, което са били програмирани да правят. Тъй като ние сме свободни да избираме или отхвърляме любовта, ние ще бъдем държани в отговорност за това как нашите решения влияят на хората около нас.

4. Моралната отговорност е пропорционална на потенциала ни да влияем
Потенциалът, който дадено творение има за любов е пропорционален на същия потенциал за дадено зло. Колкото е по-голям потенциалът на дадено творение, за любов, толкова по-голям е рискът, който свободата му включва, понеже той може да избере да използва своя потенциал за зло, вместо за добро. По-големият потенциал води и до по-голяма отговорност за това как се използва този потенциал.

5. Силата да се влияе е неотменима
Истинската свобода трябва да бъде неотменима. Ако тя може да се отнема, творението не може да бъде държано отговорно за това как използва свободата си, нито творението би могло да реализира напълно своя потенциал за любов. В рамките на свободата, която Бог дава на творенията Си, Бог трябва да търпи и злото, което те решат да извършат. Тъй като Бог е всемогъщ, Той е в състояние да изпълни волята Си в рамките на тези параметри, без да прави компромис със Собствената Си Същност, като в същото време не се налага да ограничава потенциала на Своите създания, като отнема свободата им.

6. Силата да се влияе е ограничена
Божиите творения са ограничени. Въпреки, че тяхната свобода не може да бъде отменена, в един смисъл тя е “условна”. Обхватът и продължителността на тяхната свобода се обуславя от много променливи и в крайна сметка се определя от Божията воля. Войната между Бог и творенията, които са избрали да използват свободата си за зло, не е вечна. В крайна сметка Христос ще победи враговете Си и творението ще бъде напълно свободно да участват в Божията любов.

Автор: проф. Грегъри Бойд

0 Shares