Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят; благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда. (Лука 6:27-28). 

СИНАПЕНОТО СЕМЕ НА ЦАРСТВОТО

Сърцевината на учението на Исус беше Божието Царство. Той говореше на тази тема повече от всеки друг, също и всичките Му действия разкриваха естеството на това Царство. Евангелията ясно показват, че Исус е въплъщението на Божието Царство; където Той присъстваше – Божието Царство се проявяваше (вж. Матей 12:28 и особено 3:2, 4:17). Макар че светът като цяло беше и остава част от сферата в която Сатана все още “царува”, в Исус ние виждаме разкриването на Бог като Цар.

Основната цел в живота на Исус беше да насади семето на това ново Царство, така че то постепенно да се разширява. В крайна сметка това Царство ще сложи край на управлението на Сатана и ще възстанови Бог като единствения Владетел на света  (Мат.13:31-32). С други думи, Исус дойде да унищожи космическата „власт над“ (вижте предишните статии от поредицата “Християнски Митове”) и да установи Божието царство на земята (Евр.2:14; 1 Йоан 3:8). 

Исус посади семето на Божието Царство чрез Своето служение, смърт и възкресение и след това го предаде на Църквата – Тялото Си – на всички, които се покоряват на Неговото господство и които са въплътени и живеят в това ново Царство. Ние не трябва да бъдем нищо по-малко от “Тялото на Христос“, което означава, наред с други неща, да вършим точно това, което Исус вършеше (Рим. 12: 4-5; 1 Кор. 10:17; 12: 12-27; Еф. 4: 4; 5:30; Col. 1:18, 24; 2:19). Йоан ни учи, казвайки следното: “Който казва, че стои в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.” (1 Йоан 2:6) (1 Йоан 1: 7;4: 6; 11: 1; Еф. 5: 1-2; Фил. 3:17; Col 2: 6; 1 Сол. 1: 6; 2 Сол. 3: 7; 1 Петрово 2:21). „Нека същият ум бъде във вас, който беше в Христос Исус“ (Фил. 2:5) – това трябва да се разглежда като наша основна заповед. Всяка наша мисъл, дума и дело трябва да отразяват характера на Исус и по този начин да се прояви Божието царство в света (вж. 12: 2; 2 Кор. 10:3-5).

И не само това, но според Библията общността на онези, които се покоряват на господството на Христос, в един истински смисъл е да бъде Исус в този свят, защото чрез Църквата самият Христос продължава да разширява Божието царство в света. Колективно ние сме Неговото „второ“ тяло, чрез което Той продължава да прави това, което е направил в Своето „първо“ тяло. Чрез нас Исус продължава да олицетворява Божието царство в света. Обитавайки индивидуално и колективно в нас и сред нас, Христос, се стреми да живее чрез нас както индивидуално, така и колективно. 

Как Божието царство, по Негов дизайн, се разширява и трансформира света? Като позволяваме на Христовия характер да се оформи в нас – в мисли и действия подобно на Исус, така че другите да дойдат под любящото влияние на царството и в крайна сметка и техните сърца да бъдат спечелени от Царя на царете. Така царуването на Бога се утвърждава в сърцата им и Божието царство се разширява. Този процес, казва Писанието, ще завърши с връщането на Царя, придружен от легиони ангели, когато времето на Сатана приключи и земята бъде очистена от всичко, което е в противоречие с Божието управление. Тогава царството на любовта Му ще бъде установено веднъж за винаги. 

Това, накратко, е основното, което Бог има за нашия свят. Главното не е Бог да накара хората да се молят с магическа „молитва на грешника“ или да изповядват определени магически истини като средство за бягство от ада. Тук не става дума за събиране на група, която вярва в правилните неща. По-скоро Той събира заедно група хора, които въплъщават царството индивидуално и групово с цел да се прояви реалността на Божието царуване на земята. За това Той се е захванал да разширява това ново Царство чрез Тялото Си, за да промени света. Това видение на Бога разкрива сърцевината на служението на Исус, като се противопоставя остро на царството на света.

НА КОГО СЕ ДОВЕРЯВАТЕ?

По думите на Барбара Росинг и Джон Йодър, заимствайки образа от книгата Откровение, контрастът между „царството на власт над”, т.е. царството на света и „властта под”, което е Божието царство е „СИЛАТА НА ЛЪВА“ срещу „СИЛАТА НА АГНЕТО”. Божието царство напредва от хора, които чрез любовта се поставят под други за тяхна услуга и за своя сметка. Това напредване не означава, че последователите на Исус се съобразяват с желанията на други хора, а че винаги взаимодействаме с другите в техния най-добър интерес.

Следвайки примера на Христос и в ярък контраст с начина на действие на света, ние не трябва да правим „нищо от егоистична амбиция или самодоволство, но в смирение да гледаме на другите по-добре от самите нас“. Ние трябва да „не гледаме на собствените си интереси, а на интересите на другите“(Фил. 2: 3-4). Ние не трябва да „търсим своята си полза, а всеки — ползата на другия.“(1 Коринтяни 10:24, ср. 10:33). Следвайки примера на Исус, трябва да намерим достойнство и чест да измиваме краката на хората (Йоан 13: 14-15), т.е. да им служим по някакъв начин.

Също така, следвайки нашия Господ, ние трябва да се стремим да вършим добро и да освободим всички, които са „потиснати от дявола“ (Деяния 10:38), докато доброволно носим товара на другите (Гал. 6: 2). Ние трябва да си ”отдадем един на друг почит“ (Римляни 12:10)и никога да не бъдем конкурентни с другите (Гал. 5:26). Ние трябва да „се примирим с недостатъците на слабите и да не угаждаме на себе си”. Винаги да търсим възможност „да угодим на ближния си с добрата цел да съградим ближния” (Рим. 15:1-2). Ние трябва да нахраним гладните, да облечем голите, да вземем бездомните и да се сприятелим с тях, както и да посетим осъдения затворник (Яков 2: 15-17; 1 Йоан 3: 14-18; Мат. 25: 34-40). Всичко това включва упражняване на „власт под.“ 

Ние трябва да се ангажираме с горепосоченото поведение не като задължение на абстрактната етика, а защото животът на Този, Който дойде под цялото човечество, на Голгота, изпомпва царството през вените ни. Ние сме част от нарастващото революционно Царство, което Той е започнал и което продължава да расте. Това е Царство, което прилича на Него; Царство, в което най-големият е този, който служи на другите (Мат. 20:26; Лука 22: 26-27). Това е Царство, в което възвишените ще бъдат смирени, но смирените възвишени (Лука 14:11; 18:14). Това е Царство, в което човек е благословен, когато е отнет от властта на греха и е „беден в духа“, „скърби за правдата”, „кротък е” и е „преследван“ (Матей 5: 3-5, 10-11)

Макар според критериите на света този вид сила да изглежда като слабост, в действителност няма по-мощна сила на планетата, отколкото САМОЖЕРТВЕНАТА ЛЮБОВ. Тази любов има силата да направи това, което никога законите, куршумите и бомбите не могат да направят, а именно да доведат до трансформация сърцето на врага. Това е уникалната “АГНЕШКА СИЛА” на Божието царство и всъщност това е силата на Всемогъщият Бог.

Когато Бог разкрива своята Всемогъща сила, Той не прилича на Рамбо или на Терминатора – прилича на Голгота! Това ни предизвиква да живеем всеки момент в тази любов, подобна на Голгота, при всички обстоятелства и във връзка с всички хора, със съзнанието за единствено призвание приведено в съответствие с Царството, което Исус дойде да установи на земята.

Участниците в царството на света се доверяват на силата на меча да контролира поведението, докато участниците в Божието царство се доверяват на силата на саможертвената любов да трансформира сърцата. Царството на света се занимава със спазването на закона и реда със сила; Божието царство се занимава с установяването на Божието управление чрез любовта-агапи. Царството на света е свързано с това, което хората правят; Божието царство е свързано с това какви хората са и какви могат да станат. Царството на света се характеризира с правосъдие (око за око, зъб за зъб); Божието царство се характеризира със скандална, дори твърде скандална благодат.

Очевидно, когато сърцата и мотивите на хората се преобразят, то и поведението им ще се промени, но без външен натиск от “властта над”. Аналогично, когато се установява Божието правило, се установяват закон и ред – но без „сила над“. Божието царство постига това, което царството на света се стреми да постигне, и много повече, защото променя хората първо отвътре (в сърцето), чрез което се променя тяхното поведение. Божието царство не се интересува от това да контролира поведението като самоцел, каквото е царството на света.

Ключовото разграничение между двете царства е как те дават отговори на въпроса на коя власт трябва да се доверим, за да се променим себе си и другите: “властта над” или “властта под”? Вярвате ли в силата на меча, която носи влияние от външна сила или вярваш в онази влиятелна сила на любовта, подобна на Голгота? Вярвате ли на заплахи, преценка, срам или социално напрежение (дори в църквата!)? Каква власт избирате, за да промените хората или вярвате, че Святият Дух работи в сърцата на хората като използва Христови действия на любов, за да предизвика тяхната промяна? Божието царство се състои от хора, които поставят Божията воля над своята собствена и вярват, че ще използват своята жертвена любов към другите, за да се разшири Неговото царство в техния живот и в света.

ЦАРСТВОТО НА КРЪСТА

Любовта, която сме призвани да вярваме и подражаваме, се проявява най-силно в кръста на Исус. Кръстът е най-висшият символ на Божието царство, защото определя същността и естеството на това царство. Това царство изглежда винаги като Христос – саможертващ и любящ. Прилича на благодат!

Както отбелязахме в предишната част (http://www.ivokoychev.org/християнски-митове-царството-на-меча-2/), Исус би могъл да упражни „властта над“Пилат и римското правителство, за да се защити. Той можеше да позволи на учениците Си да вдигнат мечове и да се бият, както и би могъл да призове легиони от воюващи ангели. Всъщност Той можеше да „спечели“ от създалата се ситуация! Но ако беше сторил това, щеше да запази живота Си и да контролира поведението на враговете Си, но нямаше да промени техните сърца. Силата на меча, макар овладяна и от мощните войнстващи ангели, е неспособна да преобрази вътрешно човека към промяна. Защото използването на меча има за цел да задълбочи решителността на наказанията, но при Исус целта е по-висша, да промени сърцата на хората и по този начин да преобрази света.

Вместо да се бори и „спечели“, Исус избра да „загуби“. Или по-висшето, Той избра да загуби според светските стандарти, за да може да спечели по стандартите на Божието царство. Неговото доверие не беше в силата на меча, а в силата на радикалната, саможертвена любов, чрез която Той се остави да бъде разпънат. Христос решително отстоя Своето доверие в силата на саможертвената любов, чрез която изпълни волята на Отец, Който след три дни Го възкреси побеждавайки смъртта и силите на злото, които държат този свят в робство (Кол. 2: 13-15). 

Това е сърцето на Божието царство. Божието управление се установява там, където се изпълнява Божията воля и се проявява Божият характер. Това са всъщност два аспекта на една и съща реалност, защото Божията воля е да се проявява характера на Неговото царство. (вж. Йоан 12:28; 13:32; 17: 1).  През вечността Бог СЪЩЕСТВУВА КАТО СЪВЪРШЕНА ЛЮБОВ в Отца, Сина и Святия Дух. Когато тази любов се обърне към човечеството, тя прилича на Голгота, която напълно изразява любящата природа и Божието управление по начин, който легиони от ангели или група войнстващи ученици нямат.

Характерът и Божието управление се проявяват, когато вместо насилие срещу враговете си, Исус обича враговете Си, за да ги откупи. Царството се разкрива, когато вместо да се защити, Исус позволи да бъде убит. Божията любов е чудесно изявена, когато вместо да се придържа към съвършената Си святост, Исус се поставя на мястото на грешниците. А природата и управлението на Бог блестят лъчезарно в последната молитва на Исус за опрощението на онези, които по-рано Му се подиграваха, плюха, биха и разпнаха (Лука 23:34).

Чрез всичко това Исус разкрива Божия характер и Божието царство. Бог обича човечеството с онази любов, която вечно се изразява меджу Личностите в Самата Троицата. В любов, Бог иска да служи на човечеството, като ни съчетава със Себе Си, независимо от цената, която трябва да плати. Бог се поставя под нас, въпреки нашият грях, за да ни спаси и преобрази в образа на Исус. 

ЦАРСТВОТО, КОЕТО Е ИСУС

Тъй като кръстът най-дълбоко олицетворява истината за Исус, сърцето на Божието царство е разкрито и в Неговия живот и служение, както и всички останали, които са имали същите качества в своя живот и служение. 

Всъщност фактът, че Исус е готов на първо място да стане човек, e проява на саможертвената природа на Божието царство. Макар че по природа Той е Бог, Павел ни казва, че Исус не се е придържал към този Божествен статут, а по-скоро го е съблякъл и е станал като обикновен човек и скромен служител (Фил 2: 5-8). Макар че Исус беше богат, Павел казва на други места, че заради нас Той стана беден (2 Кор. 8: 9). Той би могъл да остане в блаженството на съвършената Си любяща връзка с Отец и Духа, но вместо това по Своя воля се превърна в бебе, родено като социален изгнаник от една неомъжена майка в мръсно, миризливо стадо, претъпкано с животни. Исус би могъл да избере „необузданото упражняване на суверенна власт в делата на това човечество, в което Той дойде да живее“, но вместо това се отказа и реши да смири Себе Си, като стана слуга на света. Ето как изглежда Божието царство.

Животът и служението на Исус постоянно разкриват смирения характер на слугата. Макар че Той с право притежаваше целия космос, Той по Свой избор нямаше място къде да постави глава (Мат.8:20). Макар че трябваше да бъде почитан най-много от най-ценните високопоставени лица в света, Той избра да общува с данъкоплатците, пияниците, проститутките и други социално неприемливи грешници (Мат. 11:19; Марк 2:15; Лука 5:29-30; Лука 7:31-50)

Макар че с право можеше да поиска от всички служене и поклонение, всъщност Той им послужи; куците и болните бяха изцелени, демонизираните бяха освободени и отхвърлените – приети. Ето така изглежда Божието царство! Изглежда като смирение и благодат, прилича на слуга, прилича като Исус!

  • Станете като деца

Няколко епизода в служението на Исус илюстрират тази уникална природа на Божието царство по особен начин. В един момент хората приведоха децата си, за да бъдат благословени от Исус, но учениците Му бързо ги спряха. В типичното царство на света, учениците приемаха, че Исус е твърде важен, за да се занимава с деца. Но Исус показа колко неправилни са тези виждания – като позволи на децата да дойдат при Него, Той показа каква е същността на Царството, което Той донесе. (Предполагам, че Исус се превиваше от смях, докато децата шумно се катереха по цялото Му тяло!) Според начина на мислене на Исус в царството нямаше място за оценки – кой колко е важен или пък някой да се осланя на сила, притежания, пари или социално положение. Децата нямат нищо общо с това и поради тази причина имат отворен достъп до Твореца на вселената в Неговата въплътена форма.

На друго място Исус съобщи, че Божието царство принадлежи на “децата” (Мат. 19:14), и ако възрастните не станат „като децата”, те не могат да влязат в небесното царство (Мат. 18: 3-4). В един случай той даде версия на това учение в отговор на спор, който някои ученици имаха за това кой е „най-великият” – типично за царство на света(Лука 9:46). В Божието царство най-малките са най-големи, и най-големите са най-малки. Децата илюстрират това перфектно. Тъй като те се считат за маловажни (особено в еврейската култура от I век), те всъщност са най-велики – именно защото са най-малки в царството на световните стандарти. (Предпочитанието на Исус към онези, които са бедни, чужди, потиснати и презряни, учи същата истина.)

По-конкретно, децата илюстрират природата на Божието царство, защото те все още не са били обусловени да вярват, че се нуждаят от власт, пари и социално уважение, за да бъдат големи. Те още не са научили на светския принцип, че човек трябва да се доверява и да използва „власт над“ другите, за да придобие и да осигури тези неща. Накратко, те все още не са се социализирали в мисленето на царството на света. Умът им все още не е бил съобразен с „модела на този свят“ (Рим. 12: 2); Те все още са скромни и невинни. За да можем възрастните да участваме в Божието царство, Исус казва, че трябва да се освободим от мисленето и действието на царството на света и да се върнем към смирението и невинността на малките деца.

Живият стил на царството на Бог също бе красиво илюстриран непосредствено преди Тайната вечеря. Йоан ни казва, че Исус знаеше, че „Отец е предал всичко в ръцете Му и че е дошъл от Бога и отива при Бога“ (Йоан 13:3). И какво направи Исус с цялата тази божествена власт? Той пое позицията на обикновен домашен слуга, изправи се от масата, свали външната си роба и завърза кърпа около Себе Си и изми миризливите нозе на учениците Си (Йоан 13: 4-5), които по-късно преди да дойде сутринта, щяха да Го предадат като се отрекат от Него и Го изоставят.

Така се владее в Божието царство. Ако имате власт на небето и земята, използвайте я, за да измиете краката на някой, който знаете, че ще ви предаде! Чрез такова служение Исус заявява на всички, които искат да Го чуят, че „няма да управлява с меч, а с кърпа“.

Тъй като храмовата стража щеше да арестува Исус, Петър издърпа меча от ножницата  си и отряза ухото на Малх, слугата на първосвещеника (Йоан 18:10). Това е предвидимо поведение на “властта над” в царството на света – когато сте застрашени, защитавайте се със сила. Важно е да отбележим, че Петър винаги е бил този, който най-много се е противопоставял на модела на Исус, Месия, да бъде слуга. Подобно на много други, Петър поддържаше идеята, че Месията ще бъде политически и военен лидер, който щеше да упражнява „власт над“римляните и щеше да освободи Израел. 

В един момент Исус дори трябваше да изобличи Петър, всъщност го нарече „Сатана“, поради неговата упорита съпротива срещу призива на Исус да страда (Мат. 16:21-23). Очевидно Петър все още не беше научил урока си, защото все още се опитваше да защити Исус (и своя собствен идеал за войнстващ Месия). Този път обаче Исус му каза да прибере меча си, като му напомни, че „всеки, които вади меч, от меч ще загине” (Мат. 26:52). В царството на Вавилон, “властта над” поражда повече насилие. Исус не дойде да разпостранява насилие. По-скоро Той дойде да посее семето на Царството, в което се съдържа надежда да сложи край на насилието. 

Вместо да използва Божествената Си власт, да се бори и да призове легиони от ангели, чрез които да контролира поведението на враговете Си, Исус използва Божествената Си власт да излекува ухото на човека, който дойде да Го арестува. Само този вид сила може да трансформира хората. Трябва да сме наясно, че служението на любовта въздейства върху хората по-начин, който царството на света не може, уникалната саможертва на любовта е най-централното място определено в Божието царство. Ако се доверим на любовта и нейната сила, като мислим и действаме според нея, ние сме носители на Божието царство. Ако не го напраивм, просто сме участници в царството на света.

  • Учението на Исус за Царството на Любовта

Исус учеше това, което живееше и живееше това, което е поучаваше, така че не бива да се изненадваме, че откриваме любовта от Голгота в цялото Му учение. Когато беше помолен да назове най-важната заповед, Той отговори, че „целият закон и пророците“ се крепят върху любовта към Бог с цялото сърце, душа и ум, и върху това да обичаме ближният както себе си (Мат. 22: 36-40). Можем да се опитаме спазим всички заповеди от закона и пророците, както правеха фарисеите, но ако любовта не мотивира този стремеж, ние дори не сме започнали да спазваме закона и пророците, дори и да следваме внимателно всяка заповед. Любовта, а не религиозността, е определящият фактор на Божието царство.

  • Царството на Любовта винаги има качествата на Голгота…

Хората в царството на света смятат, че е лесно да обичат онези, които според тях го заслужават. Но в Царството на Бога, неговите участници са призовани да обичат всички хора безусловно, дори враговете си, както Христос Го направи (Лука 6:27, 35). Това Царство на любовта, за което Исус говори, винаги има качествата на Голгота. Ние дори имаме заповед да използваме нашата власт в Царството да се молим искрено за онези, които ни гонят, както Христос направи (Мат. 5:43-44; Лука 6:28). (Не забравяйте, че Той даде заповед на хора, които след време щяха да бъдат обезглавени, изгорени живи или използвани за храна на лъвовете!) 

Хората в царството на света обикновено правят добро на тези, които вършат добро на тях, докато последователите на Исус са призовани да вършат добро дори и на онези, които им навреждат (Лука 6: 34-35). Когато някой ни удари по едната буза, ние трябва да предложим и другата (Лука 6:29). Ако някой ни насили да вървим с него една миля, ние трябва да извървим с него две (Мат. 5:41).

Разбирайки тези учения в оригиналният им контекст, те не ни казват да позволяваме на хората да злоупотребяват с нас, сякаш ние трябва да обичаме своите врагове повече от себе си. Точно обратното, Исус ни дава начин, по който да не могат да злоупотребяват с нас. Когато реагираме на насилието с насилие, било то физическо, словесно или чрез настроение, ние легитимираме насилието на нашия враг и слизаме на неговото ниво. Ами ако изберем да реагираме неочаквано – предлагайки другата си буза и извървяваме втората миля с него, като излагаме чрез нашата немощ несправедливостта на действията му, които се опитват да формират нашето поведение? В този смисъл ние служим на нашия враг, за да проявяваме Божията любов и да излагаме злото на явен показ (двете винаги вървят ръка за ръка) и така да открием възможност той да се покае и да бъде трансформиран.

Петър засегна този важен въпрос, казвайки:  “… който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо.” Така че, когато сме преследвани, ние не трябва да прибягваме до насилие (както самият Петър направи в Гетсиманската градина!), Но трябва да „освещаваме Христос като Господ“ в нашите „сърца“. Като по този начин, продължава той, “… във всичко, в което ви одумват като злосторници, да се посрамят онези, които клеветят доброто ви поведение в Христос.“ (1 Петрово 3:16). Нашият отказ да слезем на нивото на врага отваря възможност врагът да види несправедливостта на своето действие, като по този начин да бъде освободен от своя антихуманен начин на мислене.

По подобен начин Павел казва, “… на никого не връщайте зло за зло.“ и „не си отмъщавайте“. Съдът е на Бога (Римляни 12:17-19), Който, наред с други неща, използва правителствата, за да накаже извършителите на престъпление (Римл. 13:4). Освен това ние, които следваме Исус, трябва да нахраним враговете си, ако са гладни, и да им дадем вода, ако са жадни. По този начин Павел казва, че „ще натрупаш жар на главата му“ (Римляни 12:20) – един идиоматичен израз, за да донесе осъждение на някого. Павел казва, че яркото противопоставяне между поведението на врага и нашия любящ отговор ще доведе до тяхното обръщение и вероятно до тяхната трансформация към добро. Така ние подържаме собственото си сърце “не победено от злото”, а “преодоляващо злото с добро” (Римл. 12:21).

Независимо дали говорим за нашата реакция на преследващ служител, заплашителна нация или разумен колега, Царството трябва да следва примера на Исус. Този отговор на конфликти и насилие, подобен на Голгота, е възможен само ако позволим на Духа да очисти сърцето ни от “… всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула заедно с всяка злоба…” (Еф. 4:31). Ако следваме „модела на този свят“ (Рим. 12:2) и имаме горчивина и омраза в сърцето си и ако впоследствие демонизираме врага си, не можем да се подчиним на учението на Исус. Защото Неговото учение не е просто да се държим любящо към нашия враг, докато стискаме зъби. Не, ние трябва да ги обичаме истински, а способността и желанието на хората да правят това, трябва да бъде най-характерното проявление на Божието царство в живота ни.

Мартин Лутър Кинг младши е уловил сърцето на Исусовата етика да обича враговете си, като обсъжда концепцията си за ненасилствена съпротива, застъпена от Махатма Ганди (който самият беше повлиян от ученията на Христос). Мартин Лутър Кинг пише, че понятието за „Сатяграха“ (което означава „сила на любовта и истината”) „избягва не само външното физическо насилие, но и насилието на духа. Ненасилният съперник не само отказва да застреля опонента си, но и отказва да го мрази. По-късно Мартин Лутър Кинг коментира: „По пътя на живота човек трябва да има достатъчно ум и морал, за да отреже веригата на омразата. Това може да стане, като се проектира етиката на любовта в центъра на нашия живот.“ Както често се споменава и от Ганди, Сатяграха е по-скоро дисциплина на волята, ума и емоциите, отколкото на поведението. Обаче, когато се прилагат на практика – любовта към враговете и отвръщането на злото с добро имат силата да постигнат нещо, което царството на меча, никога не може да постигне: а именно да освободи врага от омразата му и да спре непрекъснатия цикъл на насилие и зло.

Етичността на Исус ясно се основава на това, че хората придобиват любов, която участва в безусловната Божия любов към всички, защото без тази любов Неговите учения са абсурдни. Точно както Бог „е мил към неприятелите, неблагодарните и злите” (Лука 6:35) и точно както Бог позволява благословенията на природата да дойдат “не само върху добрите но и върху злите” (Мат. 5:45), точно по същия начин Исус ни казва, че трябва да обичаме без да обръщаме внимание на моралния статус на хората. Трябва да обичаме, когато “слънцето грее или дъждът пада” – с други думи, без ограничения. Трябва да бъдем „милостиви, както нашият Отец е милостив“ (Лука 6:36). Божията любов е безпристрастна, универсална и неограничена от обичайното семейство, както също и от племенни, етнически и националистични лоялности (Вт. 10:17-19; Марк 12:14; Деяния 10:34; Рим. 2:10-11; Еф. 6:9; 1 Петър 1:17; 2 Петрово 3:9; 1 Йоан 4:8). Както отбелязахме по-нагоре, трябва да помогнем на всеки, който има нужда и на когото сме призовани да служим (Лука 10:27-37). Следователно трябва да даваме на просяците и да помагаме на нуждаещите се, без да очакваме нещо в замяна (Мат. 5:39-42; Лука 6:31-36). Накратко, трябва да обичаме и да служим, без условия и без да обмисляме каква е ползата за нас. 

Ако това учение звучи непрактично и ирационално – до точката, в която можем да искаме да измислим разумни рационализации, за да се доближим до него – това е просто доказателство колко сме взаимствали от мисленето на царството на света. Според светските стандарти Божието царство е непрактично и ирационално, защото мисленето на царството на света е мислене на „власт над“ и само то е практично и рационално. Всъщност, единствено радикалната любов на Божието царство, чиято “власт е под”, се оприличава с природата на Бог, която се разкрива в Исус.

  • Живеещ в съгласие с Божия характер

Тези радикални учения не са дадени като „стратегия за постигане на ПО-ДОБРО общество“ – макар че Исус дойде да разтърси царството на света. По-скоро те са индикация, картина, визия за изграждането на НОВО общество. Те са показателни обещания, въображаеми примери за живота в Божието царство …. Те ни помагат да видим нещо изключително НОВО, така че да не разчитаме на старите образци на това какво е и какво не е. Нещо повече, докато царството на света е съсредоточено върху това, което „работи“ с цел постигане на собствените си интереси, радикалните учения на Исус се занимават с нещо съвсем различно, основано на характера на Бога. 

Основата за етиката на Проповедта на планината не е това, което работи, а по-скоро начина, по който Бог Е. Обръщането на бузите не се застъпва за това, което работи (обикновено не го прави), а се застъпва, защото това е начинът, по който Бог Е!  Бог Е мил към неблагодарните и егоистичните. Това не е страдание, за да получим това, което искаме, но това е единственият начин на живот от Бог, който е на разположение сега и който видяхме в Исус. Ние търсим помирение с ближния не защото ще се чувстваме много по-добре след раздялата, а защото помирението е това, което Бог прави в света чрез Христос. Това разкрива Кой и Какъв е Бог в света, Който ни помага да покорим живота си в съответствие с Божия характер, отразен в ученията на Исус. Всъщност това означава да се подчиним на Божието царуване. 

В остър контраст с мисленето на царството на света, учениците на Исус не трябва да действат върху базата на това, което изглежда практично или ефективно за постигането на добър резултат. Ние трябва да действаме въз основа на това, което е вярно и съответства с характера и царуването на Бога. Божието царство се проявява и разширява чрез вярността на Неговите поданици и така, когато хората избират мир вместо насилие и прошка вместо отмъщение, действайки в интерес на другите, а не от личен интерес, Божието царство се разкрива!

Там, където хората избират насилие, отмъщение и личен интерес, те просто са участници в царството на света, независимо дали са „оправдани“ действията им или не. Те просто са избрали да следват стандартите на царството на света в поведението си. Начинът на живот под Божието царство е шокиращ и непрактичен в контекста на царството на света, но това е единственият начин, който е в хармония с Бога, в съгласие с това, което Той прави в света и е Единственият начин, по който Бог разкрива Своето царуване.

  • Всичко или само част от любовта?

Новия Завет потвърждава посланието на любовта на Голгота към хората, които искат да участват в Божието царство. Може би най-мощното послание за любовта е в 1 Коринтяни 13 глава. Тук Павел казва:

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва. (1 Кор. 13:1-3)

Прочетете внимателно какво пише Павел. По-радикално учение за любовта не може да има! Повечето от нас биха се впечатлили от някой, който говори на красив ангелски език или някой, който притежава мощни пророчески дарби. Но тези способности не са нищо повече от кимвал – религиозен шум, ако не са мотивирани от любовта и използвани за целта на любовта. И кой няма да бъде впечатлен от някой, който разбира всички тайни или притежава всички познания? И все пак, ако не използва тези прекрасни дарби, за да разкрие любовта, те са напълно безполезни. И кой би се осмелил да критикува някого, който е предал цялото си имущество или дори да е жертвал живота си? И все пак Павел казва, че ако не го е направил с цел любов към другите, тези неща са лишени от стойност, поне от гледна точка на царството на Бога. Те могат да бъдат много впечатляващи в контекста на религиозната версия на царството на света, но те са крайно незначителни в Божието царство, освен ако не проявяват любов, подобна на Голгота. Единственият критерий за Божията любов, чиято стойност има значение в рамките на Царството, е че любовта се определя от смъртта на Исус на кръста за онези, които Го разпнаха (1 Йоан 3:16). Така, че дарът сам по себе си може да бъде впечатляващ, но той няма стойност за Царството, освен ако не проявява Божията любов, която изглежда като Исус Христос.

Колко ли различно биха изглеждали нашите църкви, ако бяхме приели сериозно учението на Павел за любовта? Какво би се случило, ако най-крайните критерии, които използвахме, за да преценим “успеха” или “неуспеха” на църквите се базираха на това дали обичаме Исус? Истината по въпроса е, че ние изпълняваме Божията воля и разширяваме Божието царство само до степента, в която отговаряме на този въпрос утвърдително. Никой друг въпрос, критерий или дневен ред не може да има каквото и да е значение за верноотдадените на Царството освен ако не ни помага да отговорим на този въпрос.

Останалата част от Новия Завет допълнително потвърждава това учение. Апостолите Павел и Петър, следвайки Исус, поучаваха, че отличителният белег на последователите на Исус беше, че те имитират Исус в любовта (Еф. 5:1-2; 1 Петрово 2:21). Също така, в първото си послание апостол Йоан идентифицира любовта като отличителна характеристика на Божиите деца, защото „Бог е любов“ (1 Йоан 4: 8). „Ние знаем, че сме преминали от смърт към живот“, казва Йоан, „защото ние се обичаме на един друг. Който не обича, стои (пребъдва) в смъртта „(1 Йоан 3:14). И отново: „Бог е любов; и който стои в любовта, стои в Бога, и Бог – в него“ (1 Йоан 4:16). Най-важно е, че Йоан определя любовта, за която говори, като посочва жертвата на Исус Христос, която сме призовани да следваме (1 Йоан 3:16).

По същия начин, Павел учеше, че всичко, което вършим трябва да бъде „извършено от любов“ (1 Кор. 16:14). Като хора на царството на Бога никога не трябва да се занимаваме с нещо, което не е мотивирано от Христовата любов. Ние трябва да „живеем в любовта, както Христос ни възлюби и се предаде за нас“ (Еф. 5:2). „Преди всичко“, казва Павел, „облечете се с любов …“ (Кол. 3:14). Петър се съгласява, когато пише: „Преди всичко, поддържайте постоянна любов един към друг“ (1 Петрово 4: 8). Нищо не е по-важно за един ученик на Царството, отколкото да живее и да се облече с любов по всяко време, както “… Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас“. Следователно не е изненадващо, че толкова много от молитвите на Павел за неговите събратя се отнасят до тяхното израстване в любовта от тип „Голгота“ (Фил.1:9, 1 Сол. 3:12; 2 Сол. 1:3).

КОНТРАСТТА НА ДВЕТЕ ЦАРСТВА

Божието царство изглежда и действа като Исус Христос. Изглежда и действа като Голгота. Изглежда и действа като Божията вечна, Триединна любов. Състои се от хора, които любезно прегръщат другите и се жертват в служба на другите. Състои се от хора, които се доверяват и използват „власт под“, а не „власт над“, дори когато те, като Исус, страдат поради това. Състои се от хора, които имитират Спасителя, Който е умрял за тях и за всички хора. Състои се от хора, които се подчиняват на Божието управление и вършат Неговата воля. По дефиниция това е домейнът (територията), в който Бог е Цар.

В тази светлина трябва да е очевидно защо Исус каза, че царството му „не е от този свят“ – то е пълната противоположност на царството на света. Това не е просто контраст между добро и зло, защото Бог дава на правителствата – царството на света, власт да изпълняват службата за спазване на закона и реда в падналия свят. И не само това, но и хората в царството на Бога трябва да признаят смирено, че са най-големите грешници (Матей 7:1-3; 1 Тим.1:15-16). Контрастът е по-скоро между два фундаментално различни начина на живот, две фундаментално различни ценности и системи на вярвания, две фундаментално различни изисквания на лоялности.

Ще бъде полезно да завършим, като обобщим тези контрасти до пет основни подзаглавия.

Контраст на доверието: Царството на света се доверява на силата на меча, докато Божието царство се доверява на силата на кръста. Царството на света напредва, като упражнява “власт над“, докато Божието царство напредва, като упражнява „власт под“.

Контраст на целите: Царството на света се стреми да контролира поведението, докато Божието царство се стреми да трансформира живота отвътре навън – в сърцето. Също така, царството на света се корени в самосъхранение ако не напредва в собствените си интереси и собствената си воля, докато Божието царство е съсредоточено изключително върху изпълнението на Божията воля, дори ако това изисква жертване на собствените интереси. За да изпитате живота на Божието царство, трябва да умрете за себе си (Мат. 16:25; Марк 8:35; Лука 17:33; Йоан 12:25; Гал. 2:19-20).

Контраст на сферите: Царството на света е естествено племенно по природа и силно инвестира в защита, ако не напредва, в собствената си народна група, нация, етническа принадлежност, държава, религия, идеологии или политически програми. Ето защо това царство се характеризира с вечен конфликт. Божието царство обаче е вътрешно универсално, защото е съсредоточено върху Божията любов. Тази любов е съсредоточена върху хора, живеещи с единствената цел да възпроизведат любовта на Исус Христос към всички човеци през цялото време и на всички места, без ограничение. Участникът в царството на Бога, чрез любовта, превъзхожда племенните и националистични параметри на всяка версия на царството на света, в които те се намират.

Контраст на отговорите: Царството на света е вътрешно царство на титла “над”; мотото на тази титла е: „око за око и зъб за зъб“. В този паднал свят никоя версия на царството на света не може да оцелее дълго, след като някой обича своите врагове и благославя тези, които го преследват; вместо меч, носи кръста. Ние никога не трябва да отвръщаме на злото с зло или насилие с насилие. Ние по-скоро трябва да проявяваме единствения царски живот на Христос, като отвръщаме на злото с добро, обръщаме другата буза, извървяваме втората миля, обичаме и се молим за враговете си. Ние трябва да реагираме срещу злото по начин, който ни предпазва от това да бъдем повлияни от него, това излага злото като зло, с цел да създадем възможност нашият „враг“ да бъде трансформиран. Ние не търсим отмъщение, ние търсим благословението на нашия „враг“.

Контраст на битките: Царството на света има земни врагове и по този начин се бори със земни битки; Божието царство обаче по дефиниция няма земни врагове, защото неговите ученици са посветени на „враговете си“, като по този начин ги третират като приятели. Има една война в която Божието царство е включено, но това не е „срещу враговете от кръв и плът.“ По-скоро това е  “… срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места. „(Еф. 6:12).

Консервативните религиозни хора, участващи в мисленето на царството на света, често вярват, че враговете им са либералите, гей активистите, ACLU, застъпниците за избор, еволюционистите и т.н. От другата страна, либералните религиозни хора често мислят, че враговете им са фундаменталистите, гейовете, християнската коалиция, антиабортистите и т.н. Демонизирането на враговете е част от играта на Вавилон за титлата “над”, защото само чрез нея можем да оправдаем нашата враждебност, ако не и насилие над тях. 

Това, което имаме тук, са две различни религиозни версии на царството на света, които вървят една срещу друга. Обаче ако всички мислехме по подобие на Божието царство щяхме да видим, че нито една от тези групи, споменати в по-горния списък, не са призвани да се борят една срещу друга. 

Нашата битка „не е срещу кръв и плът“, независимо дали става дума за дясно или ляво крило, гей, либерален или консервативен, демократичен или комунистически, американски или иракски. Нашата битка е против „космическите сили” на злото, които държат всички хора в робство. Каквото и да е нашето собствено мнение за това как трябва да се изпълнява царството на света, каквито и политически или етични възгледи да имаме, нашата единствена задача като ученици на Царството на Бога е да се борим за хората по начинът по който Исус Го направи. Той победи космическите сили на тъмнината, като живя в контракултурен живот, характеризиращ се с радикална любов като положи Своят живот за враговете Си. 

Човек може да спечели според временните стандарти на царството на света, но губи според вечните стандарти на Божието царство (Матей 16:26). Ние можем да притежаваме всички верни световни мнения на планетата и да застанем за всички правилни причини за царството на света, но ако не приличаме на Исус Христос, носещ кръста Си на Голгота – жертвайки време, енергия и ресурси за другите – нашата правда е просто религиозен шум. Исус каза, че ще се отрече от мнозина, които вярват в правилните неща и религиозните дела в Неговото име, защото не Го обичат, като са обичали бездомните, гладните, бедните и затворниците (Мат.7:21-23; 25:41-46; Лука 6:46-49). Без любов просто показваме религиозна версия на света, а не Божието царство.

следва…

проф. Грегъри Бойд

Грегъри А. Бойд е професор по теология и е старши пастор на църквата „Уудленд Хилс“ (баптистка генерална конференция), мегачърч, разположен в Сейнт Пол, Минесота. Той е автор на повече от 20 книги. Той също е забележителна фигура в новозаветната наука и търсенето на историческия Исус.  Той е критичен към либералната наука, участвал е в многобройни публични дебати. През 2006 година Бойд е включен в първата страница на Ню Йорк Таймс като основен колумнист, след като е загубил 20% от конгрегацията си, тъй като отказва публична подкрепа на консервативни политически сили и пряко оспорва силно политизирания характер на американското евангелско християнство. Според него, Божието Царство винаги изглежда като Исус Христос. Последните му две книги (The Crucifixion of the Warrior God: Volumes 1 & 2 – 2017 и Cross Vision: How the Crucifixion of Jesus Makes Sense of Old Testament Violence – 2017) стават бестселъри в онлайн книжарницата Amazon. През 2010 г. Бойд е включен като един от двадесетте най-влиятелни живи академични християнски учени. 

Тук можете да прочетете предните две части от същата поредица Християнски митове:

ХРИСТИЯНСКИ МИТОВЕ – Двете царства 1 част – Грегъри Бойд
ХРИСТИЯНСКИ МИТОВЕ – Царството на меча 2 част – Грегъри Бойд

90 Shares