Вярвам, че значителна част от американския евангелизъм е виновен за националистическо и политическо идолопоклонство. Мисля, че в ужасна степен евангелистите свързват Божието царство с предпочитана версия на царството на света (независимо дали това са нашите национални интереси, конкретна форма на управление, конкретна политическа програма и т.н.). Вместо да фокусираме разбирането ни за Божието царство върху личността на Исус, Който, между другото, никога не се остави да се вмъкне в политическите спорове на своя ден – вярвам, че много от американските евангелисти позволиха на своето разбиране за Божието царство да бъде замърсено от дневния ред на политическите идеали и проблеми.

За някои евангелисти Божието царство до голяма степен се занимава и е съсредоточено „да върне Америка обратно на Бога”. Тяхната перспектива е да се гласува за християнски кандидат, чиято основна цел в предизборната му платформа е забрана за аборта, заклеймява гей браковете, защитава политическата свобода у нас и в чужбина, запазва фразата „под Бога“ с обещанието за вярност, води активна борба за молитва в държавните училища и т.н. Аз твърдя, че тази перспектива е погрешна, и че съединяването на Божието царство с тази или друга версия на царството на света е идолопоклонство, и че това сливане води до сериозни отрицателни последици за Христовата църква и за напредъка на Божието царство в този свят.

Също така не твърдя, че тези политически позиции са грешни или правилни. Нито твърдя, че християните не трябва да се занимават с политика. Докато хората, чиято вяра е политизирана, и ме интерпретират погрешно, уверявам ви, че те грешат и се заблуждават относно това което казвам. Въпросът е много по-фундаментален от това, как трябва да гласуваме или да участваме в управлението. 

Християнство и политика

Какво прави връзката между християнството и политиката толкова влиятелна и емоционална сила в САЩ? Вярвам, че отдавна съществува митът, че “Америка е християнска нация.”  Още от самото начало сме склонни да вярваме, че Божията воля се проявява в завладяването и основаването на нашата страна, и че тя все още се проявява в нашите действия по света. През цялата ни история повечето американци са възприели причините страна ни да воюва за праведни и справедливи каузи, както и че “Бог е на наша страна”.  В нашите умове – както често и в нашите църкви – кръстът и американското знаме стоят един до друг. Нашата вярност към Бога е склонна да върви ръка за ръка с нашата вярност към страната. Следователно много християни, които приемат своята вяра сериозно, се смятат за религиозни пазители на християнската нация. Америка, според тях, е свещен град, „построен на хълм“, и делото на църквата е да я пази.

Негативната реакция към моето послание показа ясно, че този основен мит е жив в евангелската общност – и не само в нейните основни фундаменталистки кръгове. Тази реакция ме кара да подозирам, че този мит в настоящето се прегръща по-интензивно и широко, отколкото в миналото, защото евангелистите се усещат заплашени. 

Истината е, че концепцията за Америка като християнска нация, с всичко, което съпътства този мит, всъщност губи влиянието си в колективната национална психика и тъй като Америка става все по-плуралистична и секуларизирана, християнството като гражданската религия губи своята сила. Разбираемо, това създава ужас сред онези, които се идентифицират като религиозни настойници на нацията.

Така че, когато някои пастор от стадото на тези религиозни настойници се изправи зад амвона и каже, че Америка никога не е била християнска нация, и че Бог не е непременно от страна на Америка, и че Божието царство за което сме призвани да служим, не е да върнем “Америка за Бога”, който всъщност е основен мит, за повечето християни е равносилно на отлъчване. 

Митът за Америка като християнска нация, и църквата като нейния пазител, е бил и продължава да бъде вредно както за църквата, така и за напредъка на Божието царство. Между другото, този националистически мит ни заслепява по такъв начин, че ни противопоставя срещу царския начин на живот, преподаван от Исус и Неговите ученици. Вместо да живеем в радикалния контракултурен мандат на Божието царство, този мит ни наклони да християнизираме много езически аспекти на нашата национална култура. Това затъмни визията за Божието царство и подкопава мотивацията да живеем като отделени (святи) ученици на това царство.

Нещата стават още по-зле защото този мит свързва Божието царство с определени политически позиции в американската политика, което до голяма степен компрометира святостта на Божието царство сред не-християните. Този мит уврежда основната мисия на църквата. 

За мнозина в Америка и по целия свят американското знаме е помрачило славата на кръста, както и грозотата на нашата американска версия на Цезар е смачкала озаряващата любов на Христос. Тъй като митът, че Америка е християнска нация, доведе мнозина до асоцииране на Америка с Христос, мнозина чуват добрата новина за Исус като: американски новини, капиталистически новини, империалистически новини, изгодни новини, антискандални новини или републикански новини. И дали това е оправдано или не, много хора не искат да имат нищо общо с нито една от тези новини.

Две противоположни царства 

Царството, което Исус дойде да установи е “не от този свят“ (Йоан 18:36), защото действа по различен начин от правителствата на света. Докато всички варианти на царствата от този свят придобиват и упражняват власт над другите, Божието царство, въплътено и моделирано в личността на Исус Христос, напредва само чрез упражняване на власт на слугуване под другите. Той се разширява, като проявява силата на саможертвата, подобна на Голготската любов.

Правителствата на света се стремят да установят, защитават и усъвършенстват своите идеали и програми. Това е в падналия характер на всички тези правителства, които искат да „спечелят“. За разлика от това, царството, което Исус е създал и моделирал със Своя живот, смърт и възкресение, не се стреми да „спечели“ по критерии който светът използва, по-скоро Той се стреми да бъде Верен. Той демонстрира Божието царство, като проявява жертвения характер на Бога, и в този процес разкрива най-красивата, динамична и трансформираща сила във Вселената. Той свидетелства, че само тази сила – силата да трансформираш хората отвътре, като се приближиш до тях – държи надеждата на света. Всичко, за което църквата е, се крие в запазването на радикалната уникалност на това царство, за разлика от царството на света.

Три предварителни думи 

Трябва да се кажат три предварителни думи. 

Първо, моята теза се отнася както за християните от левия, така и от десния политически спектър. Политическото влияние в обществото подпомогнато от медиите в момента има много повече религиозен нюанс, откогато да е било, заради това нашето внимание трябва да бъде изострено за да запазим уникалността на Царството.

Второ, настояването да поддържаме Божието царство радикално различно от всички версии на царството на света, не означава, че нашата вяра и морални убеждения ни отделят от участието в политическия процес. Разбира се, че трябва да участваме – но това е вярно за всички граждани в свободна страна. Всички ние, независимо дали сме религиозни или не, трябва да гласуваме според нашите вяра и ценности. Разликата между двете царства обаче предполага, че гражданите на Божието царство трябва да се погрижат от една страна да разграничат основната си вяра и ценности, от конктретния начин по който изразяват политически своите пристрастия. Докато пътят на Божието царство е винаги обикновен, ясен и безкомпромисен, пътят на царството на света е винаги сложен, двусмислен и неизбежно пълен с компромиси. Хората на царството, които споделят една и съща вяра и ценности често не са съгласни, че тяхната вяра и ценности трябва да свидетелства за тяхното участие в царството на света.

И трето, трябва да получим ясна визия за уникалното царство на Бога, което е разкрито в живота на Исус, както и да видим голямата вреда, която се получава, когато вярващите не успяват да запазят тази уникалност в своя живот. 

Следва…

Грегъри А. Бойд е професор по теология и е старши пастор на църквата „Уудленд Хилс“ (баптистка генерална конференция), мегачърч, разположен в Сейнт Пол, Минесота. Той е автор на повече от 20 книги. Той също е забележителна фигура в новозаветната наука и търсенето на историческия Исус.  Той е критичен към либералната наука, участвал е в многобройни публични дебати. През 2006 година Бойд е включен в първата страница на Ню Йорк Таймс като основен колумнист, след като е загубил 20% от конгрегацията си, тъй като отказва публична подкрепа на консервативни политически сили и пряко оспорва силно политизирания характер на американското евангелско християнство. Според него, Божието Царство винаги изглежда като Исус Христос. Последните му две книги (The Crucifixion of the Warrior God: Volumes 1 & 2 – 2017 и Cross Vision: How the Crucifixion of Jesus Makes Sense of Old Testament Violence – 2017) стават бестселъри в онлайн книжарницата Amazon.

През 2010 г. Бойд е включен като един от двадесетте най-влиятелни живи академични християнски учени.  

67 Shares