Ние, хората, много обичаме да правим всичко по начина, по който го разбираме, но, замисляли ли сме се какви са Божиите приоритети в живота ни и начина, по който да ги постигнем? Какво Бог иска? Как Той желае да се случат нещата? Какви са Неговите начини? Ако приемем, че Бог е нашият Господ, което означава: Господар и Водач, замисляли ли сме се, че Неговите приоритети не са просто желания, които ние бихме могли да пренебрегнем? Те са нашата пътеводна светлина.

Нека ви дам един пример от спорта. Когато даден отбор спечели титла, огромна част от победата се дължи на факта, че спортистите са тренирали според определената методология на своя треньор. Даденият отбор от спортисти е един и същ, който и треньор да ги тренира, но, ако те са готови да платят цената и да се покорят на своя настоящ треньор, който не напразно е спечелил името си на най-добрия в определената област, той би могъл да промени тактиката, стратегията и тренировките на отбора и така да ги направи шампиони.

По същия начин е и с Бог – Той вече ни е казал, в Своето Слово, кои са Неговите приоритети и ние ще направим добре ако просто ги следваме и се покорим, като изпълняваме Словото Му, за да имаме резултатите, които Той казва, че ще имаме.

В областта на молитвата, ние се молим за всякакви неща. Понякога получаваме отговор, понягога – не. Чудим се дали даденото нещо е Божията воля, дали е правилното време, дали ние сме узрели за отговора и какво ли още не. В много от случаите ние сами спираме пробива, чрез неверието си, съмнението си и ограниченото си мислене. Ако просто влезем в Божието Слово, видим какъв е Божият приоритет в областта на молитвата и започнем да се молим по този начин, оставяйки настрана всичко, което ни спира, вярвам, че ще имаме пълен успех, понеже самото Божие Слово го гарантира. Ще се молим според Словото и желанието на Божието сърце, така както нашият Треньор ни учи, за да постигнем необходимия резултат.

И така, нека погледнем един от Божиите приоритети, в областта на молитвата:

И така, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.” (1 Тимотей 2:1-4)

Павел започва с думите: “преди всичко, което говори именно за Божия приоритет. Гръцката дума е “Proton”, чието значение е: “първо по важност”.

Най-важното в Божиите очи, е да се молим с евангелизаторска насоченост за ВСИЧКИ, понеже Бог иска ВСИЧКИ да се спасят. Много често ние ограничаваме Бога, като казваме: “Господи, спаси онези, които Ти искаш. Господи, знам, че да Те моля за целия град е много, но, спаси остатъкът, който Ти Си определил”. Според апостол Павел, това НЕ Е правилна молитва. Бог иска ВСИЧКИ да се спасят, така че, като заставаме на молитва, нека се молим смело: “Господи, спаси цялото ми семейство, целия ми род, целия ми регион, целия ми град, цялата ми нация, целия свят”. След подобна молитва, ние ще бъдем запалени да направим и следващата крачка – да отидем по целия свят и да проповядваме Евангелието на Царството. Защо? Защото, ако е в Божия приоритет ВСИЧКИ да се спасят и да достигнат до познание на истината, някой трябва да говори на тези ВСИЧКИ. Тоест, тук апостол Павел говори не само за молитва, но и за евангелизирането на тези хора. Той говори за премахване на всяка бариера в нашия собствен ум, която ни кара да се съмняваме, че Бог може и иска да спаси целия свят. Павел говори за това, че ще трябва да поемем отговорността си, да се молим БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ и да свидетелстваме на света БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ.

След като ни увещава да се молим за ВСИЧКИ, Павел включва още една специфична категория хора, които са част от ВСИЧКИ, но са стратегически в Божиите очи, поради властта и позицията, която заемат в обществото – “царе и високопоставени личности”. Защо казвам “стратегически”? Защото когато се спаси дадена високопоставена личност, обикновено, огромна част от хората, които са под авторитета на тази личност, също се спасяват. Историята познава много такива случаи на политически фигури, военни пълководци, шефове на големи корпорации и дори гангстерски и мафиотски босове, които се обръщат към Бога, след което всички или повечето от техните хора правят същото. Така че, Бог иска да премахнем умствените си ограничения и в тази област. Често ние блокирваме и изгубваме способността си да свидетелстваме, когато застанем пред подобни личности. Но, Бог иска и те да се спасят. Затова, ние трябва да се молим за тях, без да Го ограничаваме.

Тук е важно да подчертая, че не говоря за някакво елитарно Евангелие, само за богатите и властоимащите. Бог обича всички еднакво и иска ВСИЧКИ да Го познаят. Но, в Божията цел да спаси всички, виждаме и Неговата стратегия да достигне високопоставените. Самият апостол Павел беше човек с власт, изпратен да унищожи Божието дело. Преди Павел да повярва в Исус, Бог изпрати Анания, който имаше страх, предразсъдък и умствени ограничения спрямо неговото обръщане (Деяния 9:10-14). Затова Бог каза на Анания в Деяния 9:15 “Иди, защото той (Павел) Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи (всички) и пред царе (специфично) и пред израелтяните (Божия народ)”.

И така, дали Павел просто си измисли този Божий приоритет цитиран по-горе в 1 Тимотей 2:1-4, или това беше част от самата му същност като служител на Бога? Сам Павел каза за себе си, пред няколко високоставени личности:

Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение, но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им… Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде, а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците. Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум. Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш. А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин! А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.” (Деяния 26:19-29)

Много бих искал да видим пътуванията на апостол Павел в книгата Деяния на апостолите, от тази светлина, която ви представих досега. Вярвам, че ще погледнете Новия Завет в съвсем различен  контекст. Павел пътуваше на много места и установяваше църкви навсякъде. Голяма част от тези места, обаче, бяха не просто малки селца и провинцийки, а главни градове, столици, важни центрове за бизнес и луксозни вилни зони. Например:

И като преминаха целия остров до Пафос (столица на Кипър)” (Деяния 13:6)

А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска (столицата); а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.” (Деяния 13:13)

А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска (столица на южна Галатия)” (Деяния 13:14)

А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония (отново столица на област).” (Деяния 13:51)

И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун (столица на Македония)” (Деяния 17:1)

А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина (столица на Гърция)” (Деяния 17:15)

След това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт (столица на Ахая)” (Деяния 18:1)

Като стигнаха в Ефес (столица на проконсулската Азия)” (Деяния 18:19)

И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим (столица на Израел), след като обиколи Македония и Ахая (в които столици вече беше), като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим (столица на цялата империя).” (Деяния 19:21)

Но сега, като няма вече място за моето служение по тези страни и понеже от много години съм желал да дойда при вас, когато тръгвам за Испания” (Римляни 15:23-24) Испания беше мястот, където всички консули и управители на области в Римската Империя строяха своите летни вили.

Посланията, които Павел написа към църквите също бяха послания към вярващи, които живееха в тези центрове – Рим, Коринт, Галатия, Ефес, Филипи, Колос, Солун. Самото послание към Тимотей, насърчава младият пастор да се моли и евангелизира всички хора, включително високопоставените личности, в град Ефес – един от най-големите бизнес и религиозни центрове в цялата Империя.

Нека погледнем нещата и в друга светлина: Лука, който написва едноименното евангелие и книгата Деяния на апостолите, описва общо 13 случая на лично обръщение на хора, към живия Бог. В Деяния на апостолите виждаме да се спасяват хиляди, но случаите, които са описани поединично, с конкретни имена на хора, са 13, от които поне 7 са на хора заемащи важен публичен офис (като е възможно и сред останалите 6 човека да има такива, но нямаме пълна информация за тях). Нека видим тези 7 обръщения:

И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото ѝ съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони…” (Деяния 8:27) Библията казва, че Святият Дух каза на Филип да настигне този важен човек и да му свидетелства. Бог даде свръхестествена сила на Филип, да надбяга колесницата на велможата, само и само да може този човек да се спаси. Филип можеше да си каже: “Е, той замина вече, къде ще го гоня сега, другата година, ако пак дойде на празника, ще му свидетелствам” (нещо, с което ние често се оправдаваме, когато Бог ни води да говорим с някого). Не, подтикът на Духа явно беше достатъчно силен, или Филип беше много покорен (което е по-вероятният сценарий) и той се покори, разбирайки важността този човек да приеме Господа.

А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което бе видял, ето, изпратените от Корнилий (Римски стотник на важна позиция) човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред вратата.” (Деяния 10:17) Знаем, че по-късно Корнилий и целият му дом се спасиха и дори заговориха на езици, приемайки изпълването с Духа. Ето защо, сред тълпата от ВСИЧКИ, е важно да се молим и евангелизираме важните личности, за да може всички, които се намират под техния авторитет, да се спасят също.

А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои (ковчежник, важна фигура, подобен на Етиопския велможа), молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската.” (Деяния 12:20)

който беше с управителя Сергий Павел (управител на провинция), един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.” (Деяния 13:7)

И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук. Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.” (Деяния 16:27-33)

А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит (един от съдиите в Ареопага) и една жена на име Дамар (жена спомената по име, няма как да е била просто част от тълпата), и други с тях.” (Деяния 17:34)

защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.” Исторически погледнато, ние не знаем дали Цезар се е спасил, но знаем със сигурност, че някои хора от дома му са се спасили, понеже във Филипяни 4:22, Павел казва: “Поздравяват ви всички светии, а особено тези, които са от дома на Цезаря.” (Деяния 27:23-24)

А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий (управника на Малта), който ни прие и гощава приятелски три дни.” (Деяния 28:7)

И така, виждаме да се спасяват: велможа (бизнесмен), Римски стотиник (военен пълководец), ковчежник (банкер), управител на цяла провинция (кмет), началник на затвор, Ареопагит (съдия), първенец на остров (президент, министър председател, крац, цар). Има още случаи на високопоставени хора, на които Павел и другите апостоли говореха и не знаем какво е станало с тях – може би някои от тях също са се обърнали в даден момент. Примери за това за цар Агрипа, управителя Феликс, Фест и много други.

Интересно е да се отбележи, че Лука, който самият е лекар (публичен служител), пише евангелието си и книгата Деяния, към висшепоставен правителствен служител. Начинът по който Лука нарича Теофил – почтени Теофиле (Лука 1:3 и Деяния 1:1) – е титла за управници (Деяния 23:26 – От Клавдий Лисий до негово превъзходителство (същата дума) управителя Феликс: Поздрав!; Деяния 26:25 – А Павел каза: Не съм полудял, честити (същата дума) Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.). Първичната цел на Лука за тези две книги беше да достигне един високопоставен управник с евангелието за Христос. Ето защо Лука включва толкова много свидетелства за обръщения на хора на власт и позиция, за да се свърже с Теофил на неговото ниво. Евангелието на Лука и книгата Деяния на апостолите образуват долу-горе 1/4 от целия Нов Завет. Освен това, Лука пътуваше заедно с Павел, чийто призив и служение беше фокусиран в същата тази област. Това трябва да разкрие важността на посланието за достигане на хората в публичен офис.

Като цяло, учениците в I век изпълниха Великото поръчение, достигайки до народите и техните царе. Някои от учениците бяха образовани и имаха пряк достъп до високопоставени личности в Империята. Други бяха необразовани, но всички виждаха, че са били с Исус и така те носеха силата и присъствието на Бога. Трети бяха роби в домовете на господарите си – знатни римляни – и чрез любовта и покорството си обръщаха господарите си и целите им домове.

Нека и ние изпълним призива, целта и съдбата, които Бог има за нас, в нашето поколение. Нека се молим и свидетелстваме на “скромни и високопоставени”, както апостол Павел правеше. Нека не ограничаваме Бога. Той иска ВСИЧКИ да бъдат спасени и да достигнат до познаване на истината. Амин!

– – – – –

В следващата част ще видим, че не само в Новия, но и в Стария Завет, това беше главна идея и приоритет в очите на Бога.

Автор: Никола Димитров

Никола Димитров приема Исус Христос за свой Господ през 1992 г. Понастоящем той служи като пастор на църква “Живот в слава – Бургас”, която е част от мрежата от църкви и служения “Живот в слава” с център гр. Стара Загора. Никола е също така Библейски учител и преводач, както и асистент на апостол Иво Койчев. Никола е женен за Елена Димитрова и двамата живеят в гр. Бургас, заедно с двете си деца – Анна и Микаела.

 

0 Shares