В първата част === на това поучение видяхме, че Новият Завет ни насърчава да се молим и да свидетелстваме на ВСИЧКИ, включително на високопоставени личности.

И така, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.” (1 Тимотей 2:1-4)

След като ни увещава да се молим за ВСИЧКИ, Павел включва една специфична категория хора, които са част от ВСИЧКИ, но са стратегически в Божиите очи, поради властта и позицията, която заемат в обществото – “царе и високопоставени личности”. Защо “стратегически”? Защото когато се спаси дадена високопоставена личност, обикновено хората, които са под авторитета на тази личност също се спасяват. Историята познава много случаи на политически фигури, военни пълководци, шефове на големи корпорации и дори гангстерски и мафиотски босове, които се обръщат към Бога, след което всички или повечето от техните хора правят същото.

Важно е да подчертаем, че в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не говорим за някакво елитарно Евангелие, само за богатите и властоимащите. Бог обича ВСИЧКИ еднакво и иска ВСИЧКИ да Го познаят. Но, в Божията цел да спаси всички, виждаме и Неговата стратегия да достигне високопоставените. Самият апостол Павел, който написа тези стихове към Тимотей, беше преди това човек с власт, изпратен да унищожи Божието дело. Затова Бог каза на Анания в Деяния 9:15 “Иди, защото той (Павел) Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи (всички) и пред царе (специфично) и пред израелтяните (Божия народ)”.

И така, Бог иска да премахнем умствените си ограничения и предразсъдъци. Когато се молим, не трябва да поставяме в ума си пречки и съмнения за това кого Бог ще спаси и кого – не. Нека се молим за ВСИЧКИ. Нека евангелизираме ВСИЧКИ.

Нека сега да разгледаме няколко пасажа и от Стария Завет, за да видим, че Божията идея ЦЕЛИЯТ СВЯТ да бъде достигнат не е просто Новозаветна концепция. Ще покажем и периодите от историята на човечеството, в Стария Завет, за да видим, че Божието видение за достигане на ЦЕЛИЯ СВЯТ е ясно комуникирано, от Битие, до Малахия:

4000 години преди Христос Бог сътвори човечеството:И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” (Битие 1:27-28)

Божият мандат към човечеството беше хората да приемат образа на Бога и да го изявят по цялата земя. Плоденето и размножаването е в контекста на възпроизводтсвото на още хора по Божия образ и подобие, тоест, още хора, които се покоряват на Бога и които изявяват Неговото царство. Преобразно казано: “плоденето и размножаването” е свързано и с духовното разспространение на Евангелието на Царството, така че то да се “плоди, да се размножава и да завладее Земята”.

2500 години преди Христос, Бог се яви на Ной и му каза:Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.” (Битие 9:1)

Земята се беше развратила, потопът беше унищожил всичко, но, веднага след него виждаме Бог да подновява завета Си с човечеството, който включваше Мандатът на Господство от Битие 1. Отново ЦЯЛАТА ЗЕМЯ трябваше да бъде изпълнена със Славата Господна.

2100 години преди Христос, Бог срещна Аврам и му заповяда:Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.” (Битие 12:1-3)

Дори след Ной и потопът, човечеството отново наруши Божия завет, но Бог издигна Авраам, за да бъде благословение за ВСИЧКИ. Много хора мислят, че Божието благословение към Авраам включваше единствено Божия народ – Израел, но Римляни 4:13 казва ясно: “Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.” Тук виждаме специфичността на Израел като Божий народ, но и желанието на Бог да достигне ЦЕЛИЯ СВЯТ, чрез Израел. Затова, когато се молим, нека НЕ ограничаваме Бога с нашето мислене. Нека да се молим за ВСИЧКИ – за ЦЕЛИЯ СВЯТ.

1875 години преди Христос, Йосиф стана господар над света, под Фараон:И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна.” (Битие 41:57)

Бог издигна Йосиф, за да бъде благословение за ВСИЧКИ. Не само апостол Павел мислеше, че Божиите хора трябва да се молят за ВСИЧКИ и да евангелизират ВСИЧКИ, но виждаме съвсем ясно и на практично ниво, още от Стария Завет, че Бог искаше да достигне света за Себе Си, чрез Своите хора. В случая с Йосиф, Бог го потготвяше за това още докато той беше дете. Сънищата, които Йосиф имаше разкриваха Божия план за него.

1450 години преди Христос, Бог каза на Фараона: Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.” (Изход 9:16)

Божията идея винаги е била ЦЕЛИЯ СВЯТ. Не просто една малка църквичка. Не просто една групичка. Не просто едно домашно събиране. Бог мисли мащабно и иска ние също да мислим по този начин.

И така, сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израелтяните.” (Изход 19:5-6)

Идеята за Божия народ беше те да бъдат свидетелство за Бога пред ВСИЧКИ НАРОДИ. Идеята за Божия народ днес – Църквата – е същата!

980 години преди Христос, Псалмистът възклина: Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, и няма да се посрамя” (Псалм 119:46)

Тук виждаме специфичната категория – царе и високопоставени личности. Отново, това НЕ Е някаква елитарност или избирателност, а специфична категория от хора, които Бог иска да достигнем с Евангелието на царството, за да може стратегически те да достигнат хората под тяхна власт и влияние. Тук не става дума за избиране, за фаворитизъм или за елитарност, а за стратегическо позициониране на Божието Царство в сърцата на ВСИЧКИ, включително високопоставените личности.

950 години преди Христос, великият цар Соломон благославя цялото Израилево общество, като казва, че идеята на цялата му молитва беше: всички племена на света да познаят, че Йехова е Бог и няма друг.” (3 Царе 8:60)

Тук цар Соломон се моли при освещаването на Храма. Храмът беше центърът на еврейската вяра – мястото, където Небето и Земята се сливаха в едно, понеже Бог обитаваше там. Връзката между съграждането на Храма, където обитаваше Богът на целия свят, и достигането на този свят за Бога, е очевидна. Храмът беше свидетелство за величието на Яхве. В Новият Завет ние сме този храм и Бог ни е “съградил”, за да може да достигнем света за Него, бидейки Негов образ и подобие.

Лука 11:31 казва, че Савската царица остана без дъх и беше обърната към Бога на Израел, понеже цялата нация и специфично – Соломон – бяха свидетели за Божията слава.

Историята с пророк Йона (780 години преди Христос:) също е показателна. В нея, не само, че царят на Ниневия се покая, но и заповяда на целия си народ да го направи. В цялата нация настана съживление, понеже страх от Бога слезе върху царя. Ето защо е стратегически важно да достигнем високопоставените личности. По този начин цяла нация би могла да се роди в един ден.

710 години преди Христос, Исая ни дава УНИКАЛНО прозрение, чрез божието пророческо слово: Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш слуга, за да възстановиш племената на Яков и за да възвърнеш опазените на Израел; ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до земния край. Така казва Господ, Изкупителят на Израел и Святият негов, на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът, на слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, князе – и ще се поклонят, поради Господа, Който е верен, поради Святия Израелев, Който те избра.” (Исая 49:6-7)

Затова Бог е избрал Своите Си, за да бъдат светлина на всички народи, както и за да може царете и князете да се поклонят на Господа.

Ние често се радваме, когато влезем в служение. Гордеем се и се имаме за “голямата работа”. Но, в горния стих Бог изрично определя служението, което е ограничено дори само до един народ – МАЛКО НЕЩО. Видението ни трябва да се разспростре до КРАИЩАТА НА ЗЕМЯТА.

Исая 60:3 е разделен на две части. Първата част на стиха казва: “Народите ще дойдат при светлината ти”. Това говори за общото, за цялото, за ВСИЧКИ. Следващата част от стиха, обаче, казва: “и царете – при бляскавата ти зора.” Тук виждаме специфичния призив на Бога, чрез Неговите хора, към високопоставените личности.

Портите ти ще бъдат винаги отворени, няма да се затворят нито денем, нито нощем, за да се внася в теб имотът на народите и да се довеждат царете им.” (Исая 60:11) – Не само, че високопоставени личности ще бъдат обърнати, но и имотът на народите ще бъде менажиран от Божиите хора, когато те премахнат ВСИЧКИ ограничения в ума си и започнат да се молят и да служат на ВСЕКИ, до който Бог ги докара.

Заради Сион няма да млъкна и заради Йерусалим няма да престана, докато не се яви правдата му като сияние и спасението му – като запалено светило. Народите ще видят правдата ти и всички царе – славата ти; и ти ще се наречеш с ново име, което устата Господни ще изрекат.” (Исая 62:1-2) Тук отново виждаме връзката между молитвата и спасението на света. Нашата молитва е ключова и затова е толкова важно тя да НЕ ограничава Бога. Това е много важен ключ за областта на ходатайството. Велики ходатаи, като Джон Нокс, Рийс Хауелс и Джим Гол са историческо потвърждение на това, че молитвата наистина променя НАЦИИТЕ.

Периода 600-400 години преди Христос се характеризира с робството във Вавилон и другите империи. По това време служеха пророците Данаил, Захария, Малахия и Агей. Ездра и Неемия живяха по същото време, както и царица Естир. Има многжество пророчества и действия от страна на Божиите хора в този период, които говорят за Божието видение да достигне ЦЕЛИЯ СВЯТ. Едно от най-показателните от тях е сънят на цар Навуходоносoр и тълкуването му от страна на Данаил:

Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен. Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал. Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил ЦЕЛИЯ СВЯТ. Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над ВСИЧКИ тях. Ти си онази златна глава (Вавилонското царство). След тебе ще се издигне друго царство (Персиойското царство), по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед (Гръцкото царство), което ще завладее ЦЕЛИЯ СВЯТ. Ще се издигне и четвърто царство (Римската империя), яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява ВСИЧКО; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава ВСИЧКО. А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал. И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши ВСИЧКИ тези царства, а самото то ще пребъде довека. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.” (Данаил 2:31-45)

Като цяло, виждаме, че целият период на Стария Завет беше белязан с вярата в идването на НАЙ-ВАЖНАТА фигура за Израилтяните – Месия, чиято главна цел беше да освободи Израел от всяко робство, да бъде техния Цар (затова евреите направиха няколко опита да направят Исус Цар насила) и чрез Него да бъде достигнат ЦЕЛИЯ СВЯТ. Това беше надеждата на Израел. Тя особено се засили в Макавейския период (Периода от 400-ната година преди Христос до идването на Йоан Кръстител). Книгите на Макавеите описват този период и опитите на няколко еврейски водача, да освободят Израел и да го издигнат на позицията, която имаше преди робството, тоест, Израел отново да бъде свидетелство за Божието величие и царуване над СВЕТА.

За да завършим отново с Новия Завет, Исус каза: “Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мене, за да свидетелствате на тях и на народите.” (Матей 10:18)

Нека следваме моделът на апостол Павел, който проповядваше на скромни и на високопоставени и който смело каза пред цар Агрипа, че той би искал ВСИЧКИ, освен веригите му, да приемат Господа. Желанието на Павел беше постоянно в тази насока. Без значение дали говореше на своя ученик – Томотей, или на Царя, Павел изгаряше от копнеж ВСИЧКИ – Израилтяни и Езичници, скромни и високопоставени, бедни и богати – да достигнат до познание на Бога. Тоест, препоръката на Павел към Тимотей не беше теоретична, но произтичаше от дълбоко вътрешно убеждение и огнено желание за достигането на света. Целият живот на Павел, свидетелстваше за това.

В третата и последна част на това поучение ще разгледаме още един важен аспект за достигането на света.

Автор: Никола Димитров

0 Shares