Реформата в Църквата, трябва да започне от олтара на хваление и поклонение.

ПСАЛМИ 50:2: „ОТ СИОН, СЪВЪРШЕНСТВОТО НА КРАСОТАТА, БОГ Е ВЪЗСИЯЛ“.

Това е един невероятен стих на царя псалмопевец Давид, който пророчески пееше за благословението на Сион. Приемете това символично за Църквата, чието творчество трябва да бъде вдъхновено и възвишено. Думата „красота“ или „красив“ в еврейския контекст означава изобретателен, творчески, т.е. да бъде вдъхновен или вдъхновяващ!

Определено нямаме наръчник за стил в хвалението, а и Библията не казва нищо по въпроса. Но все пак стилът трябва да е естетически красив, вдъхновяващ и божествено завладяващ, а не просто развлекателен.

Чалгата е музикален стил, чужд не само на църквата, но и на националната ни култура, която повлия през последните 25 години върху духовния и социален живот на нацията.

Чалга е турска дума, която означава  „музика за простолюдието“, т.е. набляга за нещо масово или по-точно „култура на тълпата“. Турската чалга е оригинала, тази музика произлиза от идентичността на нацията свързана с нейната култура, език, музика и изкуство.

Българската чалга е голяма музикална пародия защото е чужда за българската идентичност и няма нищо общо с българското музикално и културно наследство. Българската чалга е компилация не само от турски, но и от сръбско-гръцки ритми, които я правят „явление” но в негативен аспект. Лъжа е да се говори, че българската чалга е автентична ромска музика. Тази музика стана известна сред българските роми благодарение на РОМСКИЯТ МИЛЕТ, общност от роми с турско самосъзнание, език и култура. Има много роми, които приемат мюсюлманството и стават проводници на този вид култура, но не на оригиналната чалга, а на горепосочените варианти.

Българската чалга повлия и в ромските църкви по същия начин, както повлия в цялото общество. В началото хвалението в ромските църкви беше в друг стил, използваха се песни от така наречените „червени песнарки“. Много хвалители превеждаха химните на ромски, за да хвалят Бога на майчин език. Но някои хвалители считаха това хваление за религиозно и неблагодатно. За да вкарат „свеж дух“ от Бога, и да бъдат „по-близо“ до народа, те започнаха да свирят и пеят чалга мелодии с „духовни“ текстове, които в повечето случаи нямат нищо общо с Божия Дух. Всичко изразяваше фалшиви емоции на радост, страдание, оплакване и плачене.

Емоционализмът или по-точно душевността на „поклонника“, как той се чувства, е водещето в този вид хвала. Пееха се песните от филма Титаник, от индийски филми, както и на известните гръцки и чалга певци, имитираха се техните поведения, стил, грим, чар и т.н. Музиката на света, като фактор стана водещ духовен певчески стандарт в ромските църкви.

Чалгата създаде маргинална духовна култура в църквите, и ги затвори в рамките на гетото. Ромското евангелско общество стана част от една маргинална общност, която няма никаква визия за своето развитие и бъдеще в културален аспект на нацията. Пророческата музика, хваление и поклонение стана рядкост, светското започна да преобладава, както и духовния стандарт на Бога бе силно занижен.

Пишейки тези последни редове, сериозно се замислям колко е необходима от тотална реформа в църквата. Време е да излязат давидовците (псалмопевците) и да изкупят хвалата на Господа, връщайки Църквата в истинско Божествено поклонение!

П.С.

Не искам да пропусна да кажа и това:

Същото важи и за българската част от евангелската общност, която трябва да излезе от имитирането на световно известни църковни хваления, наричам го – КАРАОКЕ пеене. Разбира се не съм максималист в тази област, доброто трябва да се приеме, но нещата винаги трябва да се балансират като позволяваме на Бог да роди в нас и в нашите църкви истинско хваление и поклонение.

Реформата трябва да започне от олтара на хваление и поклонение.

Автор: Иво Койчев