Психология на Религията

Религиозното преживяване е несравнимо с нито едно преживяване, което човешката душа би могла да изживее в своето непрестанно търсене и копнеж да стигне до истината за абсолютното свято и съвършено битие, което задвижва всемира. Несъвършеният човешки дух преминава отвъд собственото си битие и достига до безкрайни предели, които превишават неговите сили. Такова едно пътешествие на човешкия дух до безкрайното може да бъде много кратко, но може да бъде и много дълго, да продължи през целия земен живот на човека до самия край на дните му, когато дългото търсене и лутане го довежда до истинското познание. Но не познание като едно от всичките, до които се е докоснал духът на човека по време на неговото земно пребиваване, а познание за Истинския, Съвършен и Свят Бог. Това познание за Единствения Бог е не просто теоретично знание за Неговото битие, но това е познаване на Неговата същност до такава степен, че човешкият дух започва силно да желае да се доближи до тази същност, да се слее с нея. Точно в един такъв момент се появява религиозното преживяване.

Аз, като християнин съм имал много преживявания с моя Бог и се старая да съм в непрекъснато общение с Него. Христос откри смисъла на моя живот и сега „не аз живя, но Христос живее в мен“. За мен религиозното преживяване е онзи момент, в който човек оставя Божият Дух да го изпълни, да изпълни умът му, сърцето му, оставя Го да мисли, чувства, дори да диша вместо него. Постоянството в молитва, четенето и изследването на Писанията, както и участието в богослуженията и приобщаването със Светите Дарове, могат да доведат всеки християнин до религиозни преживявания, които са лични само за него. Тези преживявания напомнят отново и отново за онази радост, която нашият Господ Иисус Христос ни дари, проливайки святата Си кръв, за да можем ние отново да бъдем  в едно с нашия Небесен Отец. Напомнят ни, че общението с Бога отново е възможно и това е така, защото Той „толкова обикна света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

За мен най-силното религиозно преживяване беше тогава, когато в разтърсваща покайна молитва за първи път усетих присъствието на Божия Дух върху мен. Почувствах Неговата топлина като топъл дъжд да обгръща всяка част от тялото ми. И това не беше просто някакво емоционално преживяване, породено от моментното състояние, в което се намирах, нито плод на моето въображение, а истинско съприкосновение с една реална и изпълнена с живот действителност. Бог отговаряше на моята молитва като ме благославяше със Своето присъствие и благодат. Покаянието в моето сърце отваряше врата за Божиите благословения, които постепенно започнаха да идват в моя живот. Тогава аз напълно се доверих на Моя Бог и възложих своето упование изцяло на Него. Той започна да ме променя, съблече от мен стария човек и изцяло промени умът и сърцето ми.

И до днес аз благодаря на моя Господ, че ме намери и ми се откри. Благодаря Му, че ми даде най-големия дар – дарът на спасението и вечния живот. Чрез общението си с Него в молитва и богослужение аз непрестанно преоткривам колко Велик, Свят и Любящ баща е Богът на моето спасение. Осъзнах, че религиозните преживявания са най-съкровените преживявания, които би могъл да има човек. Че за да има някой религиозно преживяване трябва сам, с искрено, търсещо и копнеещо сърце да извисява духът си нагоре към безкрайното, откъдето Божият Дух с отческа любов към своето дете, ще снизходи към него и ще го посети в миг безпокойство, скръб, отчаяние и безсилие. Също и непрестанното благодарение и славословие на Бог извикват несравними религиозни преживявания за религиозния човек, по време на които в момент на радост и изпълнено с благодарност сърце, човешкият дух се среща с абсолютния въздесъщ и вечносъществуващ Божи Дух.

За мен религиозното преживяване е Божи дар, то ме дарява с онази радост, единствена и неповторима, която Господ Иисус Христос подари на мен и на всички хора по света – радостта от Неговото спасение. Съприкосновението с Божествената действителност, до което ме довежда религиозното преживяване, ми разкрива отблизо величието на вечното и абсолютно Божие битие, от което произлиза целият всемир. Разкрива ми, че Бог не е далечен и недостижим, какъвто ни се представя в различни философски системи и религии. Бог е близо до нас и само да пожелаем можем да се докоснем до Него чрез тези незаменими религиозни преживявания, с които Той ни благославя като отговор на нашите копнежи.

Аз, като християнин винаги ще свидетелствам за това как Господ Иисус Христос дойде в моя живот, как ме привлече към Себе Си в момент на слабост и отчаяние. Не намирам думи да изразя колко Велик и Любящ е моят Спасител. Всяко едно преживяване с Него е най-големият дар за мен. Дали общувам с Него в молитва, дали по време на богослужение, като част от тялото Христово участвам в поклонението и хвалението на моя Бог, аз не спирам да се докосвам до Неговия Дух, като една наистина присъстваща действителност, отделна от мен, но в същото време тъй близка и докосваща.

Приканвам всички мои братя християни, да имат молитвен живот и да участват в живота на Христовата Църква, да четат Светото Писание, което дава всички напътствия за живот угоден на Бога и изпълнен с вяра и упование Нему. Само така те ще бъдат винаги в Божието присъствие и ще преживяват моменти неповторими и несравними с нито едно друго преживяване на този свят.

Автор: Billy Blag Sun

25 Shares