Евангелските учения за последното време са били спорни в продължение на десетилетия. В основата им е диспенсационализма, който в наши дни бързо се разпада. Повече от цял век пастори и библейски учители са казвали на вярващите, че Исус идва скоро и че нашият живот ще приключи бързо. Условията на живот в света ще стават все по-лоши. Накрая един човек – Антихрист – ще манипулира политическите и религиозни системи. Въпреки тези мрачни прогнози, християните не трябва да се страхуват. Исус ще грабне светиите, преди да започне истинският проблем – „голямата скръб“. Ако този сценарий ви звучи познато, това е понеже диспенсационалистката есхатология е най- разпространеното учение в нашето поколение.

Много евангелисти подкрепят тази есхатология. Но тя не произлиза от великата традиция на протестантската Реформация от XVI век, а по- скоро от евангелската традиция от XIX век. Диспенсационалисткият възглед за есхатологията отлага Божието царство за някакъв бъдещ момент. Отлагането на Царството обаче разрушава връзката между Царството, което пристигна с Исус, и есхатологията като цяло.

Диспенсационалистката есхатология поучава за „грабването“. Според тази есхатология „грабването“ не е Второто пришествие на Христос, а някакво „тайно пришествие“, което го предхожда. Християните ще бъдат взети на небето за период от седем години, след което ще се върнат отново на Земята. През тези седем години Земята ще претърпи „голямата скръб“, по времето на която около четири милиарда души или дори повече ще бъдат убити от Божия съд. Днес манталитетът на „грабването“ е сковал Църквата. Ние сме се отказали от дългосрочните си цели, тъй като часовникът на есхатологията тиктака и вече е почти полунощ. Повечето диспенсационалистки планове за бъдещето се фокусират в период от около 5–10 години. Това създава теология на бягството, която опустошава желанието на Църквата за културална трансформация.

Нещата обаче се променят. Въпреки, че „грабването“ все още привлича вниманието на мнозина, то губи библейски и практически позиции.

Джей Роджърс предоставя историческата гледна точка на учението за „грабването“.

„Как се определяте вие? Като премилениалисти, постмилениалисти или някъде по средата?“ Общо взето това е целият обхват на християни. есхатологичния дебат сред съвременните Диспенсационалисткият премилениализъм е възгледът на повечето евангелски християни от XXI век. Всъщност повечето от тях ще бъдат изненадани да открият, че най-великите представители на християнската вяра като Атанасий, Августин, Лутер, Калвин, Уесли и др. не пишат абсолютно нищо за „грабване“ или за „седем години скръб“. Тези идеи са били чужди за тях. Диспенсационалистката есхатология се появява на сцената през 1830 г., със сложните си пророчески диаграми и теории за „белега на звяра“, но става доминиращо учение чак в началото на XX век“.

Разглеждайки Библията, трябва да имаме предвид, че Божието царство се свързва с идването на Месия (от гледна точка на Стария Завет). А пълното проявление на Царството се свързва с идването на Човешкия Син (от гледна точка на Новия Завет). Диспенсационализмът правилно свързва идването на Исус с идването на Царството. Това, което му липсва обаче, е времевият елемент, понеже идването на Божието царство става чрез служението на Исус през I век. Тази връзка между Исус и Царството е много важна за изграждането на библейска и практична есхатология.

Есхатологията, представена тук, е центрирана около Исус и Неговото Царство. Вместо да се фокусираме в „грабването“, ние се фокусираме в Царството. Вместо да се фокусираме върху XXI век, ние се фокусираме върху I век. Вместо да бъдем пораженци и да бягаме, ние сме победители и установяваме Божието царство. На сегашния етап на развитие този възглед за есхатологията има различни имена. Тъй като дебатът продължава, окончателната терминология предстои да бъде определена. Християните в традиционните протестантски църкви наричат този възглед: постмилениализъм, оптимистичен амилениализъм или реализирана есхатология. Хората в петдесятните/харизматични църкви го наричат теология на господството, оптимистични последни дни, или победоносна есхатология. В допълнение, терминът частичен претерист набира скорост и може да се превърне в терминологията, която ни обединява. Победоносно царство, или Славно царство могат да бъдат добавени към списъка, тъй като разширяването на Царството е от първостепенно значение. Може да е трудно да определим тази есхатология само с един термин, но при всички случаи наблюдаваме акцентуване върху настоящото и разширяващо се Царство, което привлича вниманието на мнозина.

Всички тези термини говорят за два важни елемента в есхатологията. Първо, Божието царство беше установено с Първото идване на Христос, и второ, Божието царство ще се разширява и расте, докато знанието за Божията слава покрие Земята (Авакум 2:14). Нашата задача е да прегледаме обстойно библейската литература, отнасяща се до есхатологията, и да направим изводи от тълкуване на Библията, а не от традицията или предположенията си.

Често срещана грешка при изучаване на есхатологията е да се започне с книгата Откровение. Диспенсационалистите поучават, че книгата на Йоан е пророчество за нашето време и затова е логично да започнем с нея, но това не е така. Има есхатология във всяка една книга на Библията, затова Откровението на Йоан трябва да съответства на останалата част от Писанието, а не да се разглежда отделно от него. Тъй като Библията има един автор, цялото Слово на Бога е в хармония. Есхатологията не е просто проучване за това как „всичко свършва“, но тя разглежда общата цел, с която Бог е изпратил Сина Си на Земята. Книгата Откровение е важна, но нейното съдържание трябва да се разглежда в светлината на цялото Писание.

Друга грешка на диспенсационалистите е да мислят, че тяхното мнение е позицията на всички евангелисти. При провеждането на семинари върху есхатологията, често ми задават въпроса: „Защо не съм чувал това преди“? След като попитам хората за тяхната деноминация, отговорът идва естествено. Хората от петдесятната, харизматичната, баптистката или другите консервативни евангелски църкви имат обща история. Тази обща история ги свързва с обща есхатология – диспенсационализма. Това, което не е широко известно, е, че има и много консервативни християни, с различни възгледи. Друго предположение, което диспенсационалистите излагат, е, че разликите в есхатологията произтичат от либералния или консервативния възглед за Писанието. Те твърдят, че диспенсационализма идва от буквалното тълкуване на Библията, докато другите възгледи използват алегория, за да я тълкуват. Този аргумент не издържа на по-щателна проверка. И диспенсационалистите и не-диспенсационалистите използват граматико- историческия метод на библейско тълкуване. Различията идват от приложението, а не от метода на херменевтика.

Автор: Д-р Стан Нютън завършва библейския институт Муди и получава докторска степен от университета Vision International. Служи като пастор повече от 20 години в САЩ, преди да се премести да живее в Европа. Заедно със съпрухата си, Вирджиния, основават Kingdom Missions и понастоящем живеят в България, където продължават да поучават и демонстрират Божието царство. Имат двама сина и четири внука.

 

0 Shares