Не е ли въпрос на вяра и изградено доверие, когато човек ходи свободно с ценностите на Бога, които изразяват неговата църква? Защо на такъв човек трябва да се налага контрол на всякъде и всичко? Защо такъв човек, трябва да бъде следен с лупа за всички неща? Къде е доверието и вярата на църковното лидерство?

Когато лидерството на една църква се подаде на изкушението, да контролира или манипулира социалният живот на своите членове по отделно, това вече не е църква, а „християнски“ култ.

Бягайте от такова място, защото ще навреди на Вашата психика и ще постави умствен контрол под действието на вина. Не забравяйте, че ние имаме свободна волята, дар от Бога, чрез който взимаме своите решения и поемаме отговорност за тях.

Чувството за свобода винаги трябва да бъде в нашите решения и никой няма право – освен Бога (това също е под въпрос), да се меси и корегира свободният ни избор, особено чрез контрол или манипулация.

Не можете да задържите и да поставяте изискване членовете да бъдат посветени в църквата чрез контролиране водещо до чувство на вина. Членовете ще бъдат посветени само когато преживеят истински свободата на Духа. Тогава сърцата им ще бъдат изпълнени с благодат, радост и любов, от това че са част от църква, която е станала за тях духовен дом, в който Господ обитава.

Автор: Иво Койчев