„Новата перспектива за Павел“ представлява значителна промяна от 60-те години на миналия век в начина, по който някои учени, особено протестантските учени, интерпретират писанията на апостол Павел. Павел, особено в своето послание към римляните, се застъпва за оправдание чрез вяра в Исус Христос спрямо оправдание чрез делата на закона. Според историческата лютеранска и реформирана перспектива, известна като sola fide, теолозите твърдят, че според Павел добрите дела на християните няма да доведат до тяхното спасение – само вярата им. Но според „новата перспектива“ Павел не говореше за добрите дела като цяло, а поставяше под въпрос само неща като обрязването, диетичните закони и законите за съботата, които бяха “основните белези“, които разграничаваха евреите от другите народи.

“Новата перспектива“ е опит да се изкарат думите на Павел от лютеранско-реформираната рамка и да се интерпретират въз основа на това, което се казва, че е разбиране за юдаизма от първи век.

През 1963 г. лютеранският богослов Кристер Стендал публикува книга, в която твърди, че типичният лютерански възглед за теологията на апостол Павел не съответства на изявленията в Павловите писания и всъщност се основава повече на погрешни предположения за вярванията на Павел, отколкото на внимателно тълкуване на неговите писания. Стендал предупреждава да не се налагат съвременни западни идеи върху Библията и особено върху писмата на Павел.

През 1977 г. Е. П. Сандърс публикува книгата “Павел и палестинския юдаизъм”. В тази книга той изучава еврейската литература и писанията на Павел, като твърди, че традиционното лютеранско разбиране за теологията на юдаизма и Павел е фундаментално неправилно.

Сандърс продължава да публикува книги и статии в тази област и скоро към него се присъединява ученият Джеймс Д. Дън. През 1982 г. Дън нарича движението „новата перспектива за Павел“. Работата на тези писатели вдъхновява голям брой учени да учат, обсъждат и разискват съответните въпроси. След това са публикувани много книги и статии, които се занимават с повдигнатите въпроси. Англиканският епископ и теолог Н. Т. Райт е написал голям брой произведения, насочени към популяризиране на „новата перспектива“ извън академичните среди.

Движението “Новата перспектива за Павел” е тясно свързано с нарастване на скорошния научен интерес към изучаването на Библията в контекста на други древни текстове и използването на социално-научни методи за разбиране на древната култура.

Често се отбелязва, че заглавието „новата перспектива“ дава неоправдано впечатление за единство. Но всъщност това е сфера на обучение, в която много учени работят активно за изследване и непрекъснато преразглеждат собствените си теории в светлината на нови доказателства, като не са непременно съгласни помежду си по даден въпрос. Мнозина са предположили, че заглавието на движението трябва да е в множествено число (нови перспективи).

През 2003 г. Н. Т. Райт, се отдалечава от Сандърс и Дън, и коментира следното:

„има вероятност да има почти толкова нови перспективни позиции, колкото писатели ги присвояват – и не съм съгласен с повечето от тях”. 

Има известни тенденции и общи черти в движението, но това, което се държи в обществен план, е вярата, че историческите лутерански и реформирани перспективи на апостол Павел и юдаизма са фундаментално неправилни. По-долу са изброени някои от въпросите, които се обсъждат широко.

Делата на закона

Писмата на Павел съдържат значителни критики към „делата на закона“. Радикалната разлика между тези две интерпретации на това, което Павел има предвид под „дела на закона“, е най-последователната отличителна черта между двете гледни точки. Историческите лютерански и реформирани перспективи интерпретират тази фраза като позоваване на човешкото усилие да вършим добри дела, за да отговорим на Божиите стандарти (правда чрез дела). В това отношение Павел се противопоставя на идеята, че хората могат да заслужат спасението от Бог само чрез доброто си дело (имайте предвид, че „новата“ перспектива е съгласна, че не можем да заслужим спасението – въпросът е точно за какво говори Павел).

За разлика от тях, нови перспективни учени смятат, че Павел критикува неверните вярващи, които са започнали да разчитат на Тората, за да запазят еврейската си родственост. Твърди се, че през времето на Павел израилтяните са се сблъсквали с избор дали да продължат да следват своите предшественически обичаи, Тора („предродните обичаи“) или да следват тенденцията на Римската империя да възприемат гръцките обичаи (елинизация). Това е съпоставимо с западняването и решението, пред което са изправени съвременните хора като американските индианци да следват родната си култура или да приемат западните обичаи и начин на живот. Новата перспектива е изглед , че писанията на Павел обсъждат сравнителните предимства на следването на древните израилеви или древногръцки обичаи. Павел е тълкуван като критичен към общия еврейски възглед, че традиционните израелски обичаи правят човек по-добър пред Бога, като посочва, че Авраам е бил праведен преди да бъде дадена Тората. Павел идентифицира обичаите, за които е загрижен като обрязването, закони за хранене и спазване на специални дни.

Човешкото усилие и добрите дела

Поради тълкуването на фразата „делата на закона“ теолозите от историческите лютерански и реформирани перспективи смятат, че Павел се противопоставя на човешките усилия за придобиване на праведност. Това често се цитира от лутерански и реформирани теолози като централна характеристика на християнската религия, и затова понятията за благодат и вяра са от голямо значение в рамките на веруютата на тези вероизповедания.

Новите перспективни“ тълкувания на Павел смятат, че Павел няма нищо негативно да каже за идеята на човешкото усилие или добрите дела и казва много положителни неща за двете. Новите перспективни учени посочват многото изявления в писанията на Павел, които конкретизират критериите за Крайния съд като свързани с делата на индивида.

Павел, заедно с втория храмов юдаизъм, потвърждава, че окончателното решение на Бога ще бъде в съответствие с делата на цялостния живот – Н. Т. Райт

Райт обаче не поддържа становището, че добрите дела допринасят за спасението на човека, а по-скоро, че крайният съд е нещо, което можем да очакваме без да се притесняваме като бъдещо наше оправдание от Божия страна, поради настоящото ни обявяване за праведни от Него. С други думи, нашите дела са резултат от нашето спасение и бъдещият краен съд ще разкрие това. Други са склонни да отдават по-голяма стойност на добрите дела, отколкото историческите лютерански и реформирани перспективи, като считат, че те причинно допринасят за спасението на индивида.

Застъпниците на историческите лютерански и реформирани перспективи често виждат в “новите перспективи” прокламиране за спасение чрез дела, и го разглеждат като нещо лошо и противоречащо на фундаменталните принципи на християнството. За тях възгледите на Лутер и Калвин водещи до спасението на индивида е свързано с вярата. Бог дава благодат и сила на човека първо за неговото спасение от което следват и неговите дела.

Но при “новите перспективи” гледната точка на Бог е, че Той дава благодат и сила на хората не само за вяра, но и за добри дела, които водят до спасение. Вярата и делата са в общия пакет на благодатта.

Вяра или вярност

Продължителен дебат, свързан с “новите перспективи“ е тяхната гледна точка,  за използването на гръцката дума pistis (πίστη, което означава „доверие“, „вяра“, или „вярност“).

Писатели с по-историческа лютеранска и реформирана перспектива обикновено интерпретират тази дума като означаваща вяра в Бога и Христос за спасение чрез вяра. Това тълкуване се основава на няколко пасажа от Писанието, а именно посланието на Павел към Ефесяните:

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас – това е дар от Бога —  не чрез дела, за да не се похвали никой. Ефес.2:8-9

Е. П. Сандърс твърди, че Ефесяни 2:9 преподава традиционната перспектива.

За разлика от това, много скорошни изследвания на гръцката дума pistis са стигнали до извода, че нейното основно и най-често срещано значение е вярност, което означава твърд ангажимент между личностните отношения. По този начин думата може да бъде почти синоним на „послушание“ (покорство), когато хората в отношението имат различни статути (например, роб, който е верен на своя господар). Без да е равносилна на „липса на човешко усилие“, думата изглежда предполага и изисква човешки усилия.

Тълкуването на писанията на Павел, че имаме нужда „вярно“ да се покоряваме на Божиите заповеди, е съвсем различно от това, което се казва, че трябва да имаме „вяра“, която ще извърши всичко за нас. Това също така обяснява защо Яков е категоричен, че „вяра без дела е мъртва“ и че „човек е оправдан чрез дела, а не само чрез вяра“ (Яков 2:24), като същевременно казва, че просто да вярваме е същото като това, което демоните правят (Яков 2).

Гледната точка на ”Новата перспектива” твърди, че Яков е бил загрижен за онези, които са се опитвали да принизят вярата до интелектуално съгласие, без посвещението да следват Бога или Исус, и че Павел винаги е смятал „вярата” за пълно покорство към Бога.

Друг свързан с това въпрос е разискването на Pistis Christou „вярата на Христос“. Павел няколко пъти използва тази фраза в ключови моменти в писанията си и е езиково неясно, дали тя се отнася до нашата вяра в Христос, до вярата на Христос към Бога, или дори до нашата вяра / вярност към Бога като онази, която Христос има към Своя Отец.

Благодат или благоволение

Писателите с по-историческа лютеранска и реформирана перспектива обикновено превеждат гръцката дума charis като „благодат“ и я разбират да се позовава на идеята, че липсва човешко усилие в спасението, защото Бог е контролиращият фактор.

Обаче тези, които изучават древногръцка култура, казват, че „благоволение“ е по-добър превод, тъй като думата обикновено се отнася до „правенето на услуга“. В древните общества има очакване да бъдат възстановени такива услуги, а тази система на услуги е действала като заемите и връщането им. Подаряването на подаръци съответства на очаквания за реципрочност. Ето защо се твърди, че когато Павел говори за това как Бог ни е направил “услуга” (благоволение, благодат, благоклонност) като изпрати Исус, той казва, че Бог е поел инициативата, но това не означава липса на човешко усилие в спасението и всъщност означава, че християните имат задължението да възстановят благословението, което Бог е извършил към тях. Някои твърдят, че тази гледна точка подкопава първоначалното „благоволение“ – изпращането на Исус – като казва, че въпреки живота, смъртта и възкресението Му, християните все още трябва да заслужат правото си да отидат на небето. Други обаче отбелязват, че това са роговете на фалшивата дилема (изцяло по благодат спрямо изцяло чрез дела). Много поддръжници на новата перспектива виждат „charis“ като „благоволение“, и не учат, че християните трябва да заслужат пътя си към небето извън смъртта на Христос. Прощаването на греховете чрез кръвта на Христос е все още необходимо за спасението. Но, тази прошка изисква усилие от страна и на индивида (Филипяни 3:12-16).

Изкуплението

За писателите на историческите лутерански и реформирани гледни точки Теорията За Наказателното Заместване на изкуплението и вярата в „завършеното дело“ на Христос са централни. Ново-перспективните писатели редовно поставят под въпрос дали този възглед наистина е от толкова голямо значение в писанията на Павел. По принцип писателите с нова перспектива твърдят, че други теории за изкуплението са по-важни за мисленето на Павел, но между тях има минимално съгласие относно това, което може да бъде истинският възглед на Павел за изкуплението. По-долу е представена широка извадка от различни възгледи, застъпени от различни учени:

• Е. П. Сандърс твърди, че основната идея на Павел е, че ние, мистично и духовно участваме във възкръсналия Христос и че всичкият юридически език на Павел е подчинен на езика на участието.

• Н. Т. Райт твърди, че Павел вижда Израел като представител на човечеството. Исус, от своя страна, като Месия е представител на Израел и така фокусира греховете на Израел върху себе си на кръста.

• Крис Ван Ландингам твърди, че Павел вижда Христос не само като побеждаващ Дявола но и като обучаващ хората как Бог иска те да живеят, тоест, даващ им реален пример.

• Дейвид Брондос твърди, че Павел вижда Исус като част от един по-широк разказ, в който Църквата работи за трансформирането на живота на хората и света, и че езикът на участието на Павел трябва да бъде разбран в етичен смисъл (хора, живеещи като Христос), а не мистично, както мисли Сандърс.

• Пилч и Малина смятат, че Павел се придържа към теорията за удовлетворението.

• Стивън Финлан твърди, че Павел използва многобройни различни метафори, за да опише изкуплението. Павел също така учи за трансформацията на вярващите в образа на Бога чрез Христос (Theosis).

Католически и православни реакции

Гледната точка на ”Новата перспектива”  като цяло е вътрешен дебат сред протестантските учени. Като цяло, римокатолиците и източноправославните писатели реагират благоприятно на новите перспективни идеи, като виждат едновременно по-голяма съвместимост със собствените си вярвания и силни сходства с възгледите на много от ранните църковни отци. От католическа гледна точка “Новата перспектива” се разглежда като стъпка към прогресивната реалност на човешкото спасение в Христос. Освен това, пасажите в произведенията на много ранни църковни бащи показват, че сред тях са широко застъпени интерпретации в новата перспектива.

Едно от многото изключения е влиятелният Августин. Макар че повечето римокатолически и източноправославни училища го виждат като възприемащ гледната точка на благодатта и оправданието в съответствие с тази „Нова перспектива”, Августин е обвиняван и във въвеждане на неправилни идеи. Някои православни учени отдавна критикуват сотериологията на Августин, като твърдят, че той въвежда новости в християнската традиция.

Увеличената важност, която писателите на новата перспектива отдават на добрите дела в спасението, създава силна обща основа с римокатолическите и източноправославните църкви. Историческото протестантство никога не отрича, че има място за добри и верни дела, но винаги ги е изключвало от оправданието и спасението, твърдейки, че те са вдинствено чрез вяра и че добрите дела са безсмислени. След Реформацията това е създало голямо разделение сред протестантите (реформирани и лутерански) и други християнски общества.

Автор: Избрани статии по темата.

Превод: Никола Димитров

10 Shares