Когато стане дума за нашите лични финанси, повечето от нас сме по-склонни да откликваме емоционално и импулсивно на подбуди от приятели и реклами, вместо мъдро да планираме харченето си.

Какво всъщност е финансово планиране?

Финансово планиране е разпределянето на ограничени финансови ресурси всред неограничено множество от алтернативи.

Без подходящо финансово управление нашите ограничени ресурси ще се „стопят” много бързо. Това дефинира липса на приоритети и цели в нашето харчене.

1. Финансовото планиране има за цел да ни помогне да изградим един точен и ясен процес за управление на парите си.

Ние трябва добре да разбираме как работят в живота ни доходите и разходите. Хора, които не знаят как идват доходите в живота им, няма и да разберат как те буквално ще се „изпарят” след това.

2. Финансовото планиране също така свежда почти безкрайните алтернативи за употреба на парите ни, дотолкова, колкото биха могли да бъдат мъдро управлявани.

Това ще ни помогне да планираме харченето си за наистина важните неща и така да осигурим необходимия паричен контрол над финансите си.

3. Финансовото планиране ни помага да начертаем и планираме нашите дългосрочни и краткосрочни цели.

Тази форма на планиране ни помага да насочим парите си в правилната посока, според нашите приоритети, както и да позволим на парите ни да съградят живота и бъдещето ни. Всичко това ще ни помогне да разберем какво би работило за нас и какво – не.

4. Финансовото планиране от наша страна, ни дава чувство на ред и ни помага да ограничим харченето си само до убежденията си, а не да харчим импулсивно.

Крайната ни цел никога не трябва да бъде просто да трупаме финансови ресурси. Финансите се събират и спестяват, за да можем в един бъдещ момент да ги използваме, за да постигнем определена цел. Какво се опитваме да постигнем в бъдеще с натрупаните си спестявания? Този въпрос ще ни помогне да се фокусираме в истинските си цели. Принципи на финансово планиране

Първи принцип: Няма независими финансови решения.

Всяко решение влияе на други решения. Ако решим да спестяваме за дадено нещо (X), това ще означава, че ще трябва да „прежалим” друго нещо (Y).

Втори принцип: Бъдещите дълготрайни ползи са по-важни от днешните краткотрайни такива.

Колкото по-дългосрочна е перспективата ни, толкова по-голяма е вероятността да вземем едно добро настоящо финансово решение. Трябва да инвестираме в бъдещето, понеже там ще прекараме по-голямата част от живота си. Способността да се откажем от днешните желания заради бъдещите ползи, носи големи дивиденти.

Трети принцип: Решенията, които вземаме, определят съдбата ни.

Финансовите решения, които вземаме, трябва да засягат целия ни живот. Тази отличителна черта на зрялост в планиране на бъдещето ще се отрази на скоростта и времето за изпълнението на целите ни, както и на сигурността на бъдещата реалност в живота ни. Ако продължаваме да сеем за бъдещата жътва, определено ще я пожънем. Съдбата ни ще бъде сигурна и успешна, понеже сме взели решения, които я установяват като такава.

Четвърти принцип: Приоритетите ни ще определят сумите, които ще разпределим за бъдещето.

Нашата перспектива за бъдещето и стойността, която то има за нас, може да увеличи или намали сумите, които бихме заделили за него. Решението да заделяме се определя от копнежа ни да преследваме определени бъдещи цели и мечти.

Пети принцип: Не трябва да се страхуваме първо, да дадем на Бог дължимото Му.

Никой не може да оспори факта, че така или иначе Бог притежава всичко и въпреки това, малко хора разбират колко важен е този принцип. Ние трябва да осъзнаем, че Бог има право на всичко каквото поиска и когато го поиска.

Собственикът има права, а ние като настойници на Неговите ресурси, имаме единствено отговорности. Когато дадем колата си на заем на приятел, няма и капка съмнение, че можем да си я поискаме обратно по всяко време и по всякакви съображения. Приятелят, на когото сме дали колата на заем, има единствено отговорности към нея, докато ние притежаваме правото на собственост.

Дори и да имаме много неща, ние всъщност не притежаваме нищо. И така, Бог си запазва правото да поиска каквото иска и когато го поиска. Един ден Бог ми каза: „Ти си Моят портфейл, в който Аз пазя ресурсите Си на тази земя. Бих искал да мога да вадя ресурси от този портфейл и да ги използвам според волята Си”. Когато Бог ни благослови с изобилие, ние ставаме Негова съкровищница. Той е напълно наясно какво би искал да прави с богатството Си. Собственикът знае как би искал да използва собствените си пари. Затова ние трябва да имаме ясни насоки от Словото Му относно това как трябва да бъдат използвани парите, инвестирани в нас.

Настойничеството е употребата на дадените от Бог ресурси за извършването на дадените от Бог цели. Нашата „чекова книжка” разкрива за какво използваме парите си. Тя показва нашите приоритети, цели, убеждения, импулси, взаимоотношения и дори употребата на времето, с което разполагаме. Ние можем да подправим молитвата, ходенето на църква и изучаването на Библията, но не можем да подправим това, което „чековата ни книжка” показва.

Чрез финансовото планиране ние се научаваме да бъдем верни настойници, които са отговорни и отчетни относно нещата, които са ни доверени. Библията съвсем ясно казва, че този, който в миналото е бил верен в малкото, в бъдеще ще бъде поставен да управлява чрез Христос над много.

Парите и материалните притежания са много ефективно средство, което Бог използва, за да ни помогне да станем по-зрели. Бог използва парите в нашия процес на придобиване на зрялост, като средство, с което ни прави да порастваме в доверието си към Него. Парите служат и като свидетелство, чрез което Бог ни показва как Той откликва на нашата готовност да Му се покоряваме и да Му служим.

Ние се учим от изобилието или от привидната липса на финансови ресурси. Нашето бъдеще, вечна позиция и награда, се определят от нашата вярност към Бог днес.