Неправилното разбиране на естеството на греха е проблем на много евангелски църкви. На греха се гледа само от позиция на моралния аспект, но всъщност моралният аспект задълбочава проблема и прави така, че греха да има по-голяма сила и влияние в човешкия живот и обществото като цяло. 

Тъй като не се разбира характера на първородния грях, обикновено се мисли, че нашата работа като християни е да прегърнем моралната система, и да живеем от нея опитвайки се ставаме по-добри но за сметка на всички които са зли. Тоест разделяме хората на добри и зли но по нашата морална система. Когато говорим за моралната система тя е свързана най-вече с религиозна идеология. Религиозната идеология черпи сила от морализмът, но също и диктува правото на избор под острите преценки на това – кое е добро и кое е зло. 

Не отхвърлям морала, напротив, но правя разлика от морализъм и морал. Морализмът е система от легалистични(религиозни) правила и норми основани върху концепцията, че праведността е по-важна от милостта. Тази концепция е противоречива и противопоставя праведността на Бога срещу Неговата милост. Притчата за Добрия Самарянин е добра констатация за религиозния морализъм в лицето на свещеника и левита. 

Важно е всички християни да осъзнаят, че Божията праведност е основана върху Неговата милост, която в същността си е изкупителна за целия свят. Праведността не е срещу милостта, нито милостта е срещу праведността – защо трябва да бъдат противопоставени? Когато моралът стане религиозна система това води до легализъм, и разделя обществото на добри и зли, на религиозни и нерелигиозни, същото може да се отнесе и към етническите малцинства, които биват подтиснати от морализмът на мнозинството по етнически, религиозен и културален признак. Не случайно Исус е казал: Всяко царство, разделено само против себе си, запустява; и дом, разделен сам против себе си, пада (Лука 11:17). За това морализмът като система е мощен инструмент в ръцете на сатана, за да контролира и влияе над цели общества и нации.

Единствено милостта може да разруши системата морализъм, като разкрие истинският изкупителен потенциал на Божията праведност.

Матей 9:13: Но идете и се научете какво значи това: Милост искам, а не жертва, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние). 

Божественият морал не е легалистичен, нито е система от етични правила и норми, за нас християните е възможен само ако имаме истинско взаимоотношение с Христос (Йоан 15:4-10). Нашият фокус не е да ставаме повече морални, а повече божествени, тоест преобразени в образа(характера) на Христос (Галт.4:19). В любовта-агапи е съдържанието на нашият морал, ако обичаш Христос, ще се пазиш от греха, ако обичаш ближният както себе си, ще му покажеш милост! Истинският Божествен морал не разделя, не фрагментира, а е събирателен понеже любовта-агапи покрива множество грехове.

1 Петрово 4:8: Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове. 

Притчи 10:12: Омразата предизвиква раздори, а любовта покрива всички провинения.

Йоан 3:16: Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.

 

Автор: Иво Койчев

4 Shares