ВЪВЕДЕНИЕ

Имал съм привилегията да бъда роден в невероятен християнски дом. Въпреки, че моите родители, са били учени да вярват, че чудотворните дарби на Святия Дух са свършили в края на първи век, техният глад за Бог ги е повел към кръщението със Святия Дух през 60-те години. Следващите 15 години, те бавно репозиционирали, техният вид фундаменталистка църква в една жива и изпълнена с Духа църква, на която, все още са пастори  днес. Що се отнася за апостолите и пророците обаче, нашата малка църква е чула единствено за тези, които се намират на страниците на Писанието. Въпреки, че моите родители са спрели да изпитват възможността за тяхното настоящо съществуване, през цялото време, не е имало истинско разбиране за важността или приложението на тези две управленчески дарби. За мен обаче, това скоро ще се промени.

ВЛИЯНИЕТО НА АПОСТОЛИТЕ И ПРОРОЦИТЕ

Когато през 1972 година, отидох във Форт Браг, Северна Каролина, аз станах част от една малка, но бързо растяща църква в Файетвил. Пасторът Джери Дилей, е бил повлиян от една група лидери, които са били част от “Движението на Новозаветната Църква”, едно уникално съживление, което започнало в Уако, Тексас през 1946 година. Точно, както движението на “Късният Дъжд”, което започна през 1948 година, това динамично движение, също включвало възстановяване на апостолите и пророците към Църквата.

Когато пастор Дилей започна да поучава върху важността на апостолите и пророците, и тяхното приложение към нашите индивидуален живот, аз открих как исках наистина, да се срещна с някои от тези хора. Мъже, като Том Джоунс, Боби Мартц, Робърт Еуин и Рей Дженингс, започнаха да идват в нашата църква. Моят живот, както и живота на всеки един в църквата, беше радикално оформен чрез тяхното проповядване, пророкуване, съвет и пример. Дали беше Боби Мартц, който пророкуваше целия курс на моето служение, когато бях само на 22 или Джери Дилей, който беше също така апостол, гледайки ме в очите и казвайки ми, че аз бях пророк, апостолите и пророците са оформили моя характер и курса на живота ми през последните 28 години.

Днес, с изключение на моето взаимоотношение с Исус или с жена ми и децата ми най-голямата  радост, която  преживявам идва от  взаимоотношението ми с апостолския тим на Мorning Star International. Воден от Райс Брукс, този уникален и невероятен екип от апостоли и пророци е постоянен източник на съвет, грижа и покритие за моя живот. Тава са духовни лидери,  с които Бог ме е призовал да ходя.

Както можете, очевидно да забележите, аз вярвам в апостолите и пророците, и не само вярвам в тях, но и  приемам от тях. Всъщност, да приемаш от апостолите и пророците, е самата причина защо написах тази книга.

ДА ХОДИШ С АПОСТОЛИ И ПРОРОЦИ

Когато погледна през последните 26 години в служението ми, аз съм имал привилегията да ходя във взаимоотношения с апостоли и пророци, по много начини. Ходил съм с тях като локален презвитер, като член на персонала, като главен пастор и в крайна сметка, като член на един апостолски екип. Следователно, дали четете тази книга като апостол, пророк, главен пастор, локален църковен лидер или верен църковен член, аз просто искам да ви помогна, да се научите, да приемате благословенията, които аз съм преживял.

Казвам ли, че всички тези взаимоотношения винаги са били свободни от болка и неправилно разбиране?Не, очевидно не. Това което искам да кажа е следното: Аз нямаше да бъда човекът или служителят, който съм днес, без предаването, което съм получил от апостолите и пророците, които Бог е поставил в живота ми. Нека Бог да помогне на всеки един от нас, по-добре да приема Неговите дарби в този час на световно възстановяване и посещение.

Глава  1

КАК АПОСТОЛИТЕ И ПРОРОЦИТЕ ОПЕРИРАТ В ДНЕШНИЯ СВЯТ

Ние живеем в един час на невероятно съживление и жътва. Духът на Бог се движи по лицето на земята, църквите растът мощно и цели градове са радикално повлияни от евангелието. Дори в Северна Америка и Западна Европа, вече започнаха да горят първите огньове на съживление. Въпреки това и въпреки магнетуда на тази невероятна жътва, числата и числеността няма да помогнат в изграждането на една здрава Църква. Всъщност, убеден съм, че ние няма да преживеем пълната реалност на Матей 16:18, докато не открием и вкараме надарените хора, чрез които Исус е избрал да изгражда Църквата Си:

“Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара}† и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят”.

Тези дарби към Църквата(т.е. надарените личности), са обсъдени в Ефесяни 4:7-16:

“А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал” /Ефесяни 4:7/

Затова казва: -„Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците“.  /Ефесяни 4:8/

(“А това „възлезе“ що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята”. /Ефесяни 4:9/.

“Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко)”. /Ефесяни 4:10/

“И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители” /Ефесяни 4:11/

“за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;” /Ефесяни 4:12/

“докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;” /Ефесяни 4:13/

“за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;” /Ефесяни 4:14/

“но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос”, /Ефесяни 4:15/

“от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта” /Ефесяни 4:16/.

По простичко казано,когато дарбите на апостола, пророка, евангелизатора, учителя и пастора са внедрени в Църквата, резултатите са уникални. Църквата описана в този пасаж е жива, зряла, здрава и растяща. Въпреки, че всички тези дарби на служения, са жизнено важни за изграждането на здрави църкви, в Ефесяни 2:19-20 стих, откриваме, че две от тези служения в частност, играят жизнено важна роля за полагане на основата.

“Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;” /Ефесяни 2:19/.

“понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,” /Ефесяни 2:20/.

Стратегическата роля играна от тези две служения, също така може да се види в приоритета,в който те са изредени в 1 Коринтяни 12:27-28:

“А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него” /1 Коринтяни 12:27/.

“И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици” /1 Коринтяни 12:28/.

Нека да разгледаме някои от аспектите на ролята на апостолите и пророците в Църквата.

Апостоли

След стотици години на неверие и покриване в нечестие защо възстановяването на апостолския офис е толкова важно за Църквата? В крайна сметка, ако сме стигнали до тук, без този кабинет, защо се нуждаем от него, точно сега? Има много причини защо Бог е поставил апостолите, първи в Църквата(както видяхме в 1 Коринтяни 12:28). Нека да споделя някои от тях с вас:

Апостоли в насаждането на църкви

Както виждаме от цялата книга на Деяния, апостолите бяха помазани насаждачи на църкви. Макар, че всеки апостол може да приеме различна мярка на  благодат на апостолския офис, повечето от тези, които аз съм се срещал, са получили благодат от Бог да насаждат здрави и силни локални църкви.Независимо дали  самите те насаждат църквите или помагат на другите да го правят, апостолите имат помазание, да донесат свръхестествена сила и ефикасност в тази жизнено важна задача.

Ако някога сте били част от насаждането на църква, която не е имала апостолско водителство или помощ с нея, вие нямате нужда от убеждение,че това служение е изключително важно. Аз никога не спирам да се учудвам на помазанието, което Бог поставя върху апостолите да насаждат църкви. Навсякъде, където те отиват, възможностите за насаждането на църкви, като че ли ги преследват. Когато един евангелизатор дойде в определен град, хората се спасяват, когато апостол дойде в същия град, хората се спасяват и една църква бива насадена.

Апостолите в управлението на локалната църква

Апостолите се включват и в управлението на локалната църква.Въпреки,че всяко апостолско семейство от църкви дефинира по различен начин тази апостолска роля, Писанията на Павел, Йоан и Петър са достатъчно ясни, че апостолите имат жизнено важна роля в управлението на местните църкви. Някои от управленческите роли, дадени на апостолите в Писанието,са следните:

Апостолите имат власт и авторитет да се намесват в разколите и разделенията на църквата:

“Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл” /1 Коринтяни 1:10/.

“Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри” /1 Коринтяни 1:11/.

“С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов” /1 Коринтяни 1:12/.

“След като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го”,/ Тит 3:10/.

“като знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден” /Тит 3:11/.

Представете си за момент,колко много болка и разрушение,можеха да бъдат избегнати в Тялото Христово, ако всяка църква във времето на вътрешни разделения се беше доверила на апостолска личност,  към която да се обърне за съвет.

Апостолите имат власт и авторитет да се справят с доктриналните ереси:

“Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;” /Галатяни 1:6/.

“което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие” /Галатяни 1:7/.

“Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет” /Галатяни 1:8/.

“Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет” /Галатяни 1:9/.

Апостолите имат власт и авторитет да се справят с неморалността в местните църковни лидери и в локалните църкви:

“Против презвитер не приемай обвинение, освен ако е нанесено от двама или трима свидетели” /1 Тимотея 5:19/.

“Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх”

/1 Тимотея 5:20/.

“Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена”

/1 Коринтяни 5:1/.

“И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил туй нещо” /1 Коринтяни 5:2/.

“Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, – осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това”, /1 Коринтяни 5:3/

“(като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус)”,

/1 Коринтяни 5:4/

“да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса” /1 Коринтяни 5:5/.

Този аспект на апостолското служение е жизнено важен за цялостното здраве на Църквата.През различните времена, Христовото Тяло е било наранявано,понеже Б иблейска дисциплина не е била правило прилагана в живота на лидерите,които са попадали поради това в сериозни грехове.Дали става дума за публична изповед за отмахване от служение или за мъдрост и грижа,която е нужна за да се възстанови един паднал лидер,Бог е екипирал апостолите за тази задача.

Апостолите имат власт и авторитет да поставят местни църковни презвитери в различните кабинети.

Ясно е от Писанията,че апостолите имат да играят жизнено важна роля в ръкополагането на лидерството на местната църква.

“И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали”/Деяния 14:23/.

“Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;” /Тит 1:5/.

Дори и в зрелите църкви,където вече са установени локални лидерски екипи,ролята на апостолите е жизнено важна за разпознаването на характера и призива.Не мога да преброя колко пъти, пастирите са променяли мнението си за човек,който вече са поставили в лидерския екип на своите църкви.Може би, това ръкополагане е било преждевременно или просто не са били наистина надарени,определените хора за тази работа.Какъвто и да е бил случаят, процеса на разпознаване и развиване на лидери за местната църква, е място,където мъдростта на един апостол, може да бъде жизнено важна.

Апостолите виждат духовната съдба

Апостолите, също така са надарени да разпознават призива и духовната съдба в живота на Божиите хора.Един от най-добрите примери на този аспект на апостолското служение, се намира в книгата Деяния:

“Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание- окуражение), левит, родом кипрянин”,/Деяния 4:36/

“като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите”/Деяния 4:37/.

Думата “окуражение” идва от Гръцката дума “nebee”,което означава пророк.Дори, както Бог преименува Аврам,Яков и Симон, според техния призив,апостолите в Ерусалим видяха пророческия призив върху живота на Йосиф,който беше бизнесмен в църквата и редефинираха името му, според това.Учудващо е,че за пръв път в историята, Бог позволяваше на хора да преименуват други хора, според тяхната духовна съдба.Това, което винаги е било запазено за Божеството, сега беше дадено на човешки същества чрез апостолския кабинет.Днес не е по различно.Бог е дал на апостолите благодатта да приемат и дефинират призива и съдбата на Неговите хора.

Апостолите се движат в чудеса

Много апостоли са надарени да се движат в чудотворна сила.Дали става дума за дарбата вяра или дарбата вършене на чудеса,те имат способността да довеждат свръхестествената сила на Бог, за да може,тя да протича в живота на нации,църкви,градове и хора.Живота на апостолите, с които съм ходил, е изпълнен с примери на Божии свръхестествени чудотворни осигурявания и сила,особено,когато те насаждат църкви,и по този начин предвижват Божието царство по света.Всъщност,създаването на църкви и евангелизирането, е самата цел, заради която, тази чудотворна сила е дадена на апостолите.

“И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ”.

/Матея 10:1/

“И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи”.

/Матея 10:7/

“Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте”.

/Матея 10:8/

“Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело”,

/Римляни 15:18/

“със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие”. /Римляни 15:19/

“Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, – не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа;”

/Римляни 15:20/

Пример за това чудотворно помазание може да бъде видян в живота на един от апостолите, с които аз ходя. Грег Бол е бил уникално надарен от Бог да достига хората от сферата на спорта. Когато различни членове на спортни тимове откликнат към евангелието, ние насаждаме църкви в градовете,където са локализирани самите отбори. По време на  Националната Футболна Лига, през 1997 година ,,Марк Брунел, който е играч от отбора на Джаксънвил Ягуарс, нарани своето коляно. След като той направи подробно изследване  на коляното си, лекарите установиха,ч е е разкъсал връзки, сухожилия, което е нормално нараняване за прекратяване на сезона.

След диагнозата, Грег отлетял за Джаксънвил и се молил за Марк. Докторите решили да се заемат моментално с оправянето на коляното му. Те били сигурни, че диагнозата ще бъде потвърдена, когато отворят коляното. Марк обаче вярвал, че коляното му е било заздравено и изцерено, когато Грег се е помолил за него. Той смело казал на лекарите си, че е получил чудо. Когато докторите видели Божествено поправеното коляно на Марк, те били зашеметени. Марк, който е бил буден по време на процедурата, каза: ”Един от лекарите ме посочи и след това посочи към небето,” а друг от тях каза: ”аз искам да ходя на тази църква”. Това е само един от многото примери, които бих могъл да дам за действието на дарбата изцерение или чудеса чрез живота на един апостол.

Апостолите разгръщат Божиите хора

Самата дума апостол означава изпратен. Като изпратени(т.е.тези, които горят с Божията мисия), те имат уникалната способност да помагат на индивидуални личности или дори църкви да открият и изпълнят причината, поради която са били изпратени на тази планета. Както ще видим в следващите два пасажа обаче, техните дарби отиват много по-далеч от това, просто да помогнат на хората, да разпознаят призива си. Апостолите имат властта и авторитета от Бог да разгърнат Божиите хора в жътвата, чрез това, което ние наричаме апостолско изпращане.

“А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана”, /Деяния 8:14/

“които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;”

/Деяния 8:15/

“защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име” /Деяния 8:16/.

“Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух”

/Деяния 8:17/.

“И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;” /Деяния 11:22/

“който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце” /Деяния 11:23/.

“Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа” /Деяния 11:24/.

Аз съм убеден, че апостолското изпращане ще играе жизнено важна роля в изпълнението на великото поръчение. Повечето християни не знаят, че в Новият Завет, Господ има два начина за разгръщане на Неговите хора в жътвата. Първият е да бъдем водени от Святия Дух. И вторият е да бъдем изпратени от Святия Дух чрез апостол.

Въпреки, че Святият Дух е въвлечен и в двата метода, поредността е различна. Когато вие сте директно водени от Святия Дух, вашето разгръщане е било инициирано от Святия Дух, след това е било потвърдено от лидерите, които Бог е поставил в живота ви. От друга страна,когато сте били изпратени от апостол, вашето разгръщане е чрез човешки съд(апостола), и то трябва да бъде потвърдено от Святия Дух във вашето сърце. Въпреки,че и двата метода, очевидно са валидни, аз вярвам,ч е повече и повече хора, ще бъдат разгърнати чрез апостолско изпращане, когато кабинетът на апостола, бъде възстановен в Църквата.

Всъщност, това може да бъде най-критично важната роля, която апостолите ще играят в този час. Убеден съм,че когато на апостолите им бъде дадено правилното място в локалната църква, хората в тази църква ще дойдат до едно напълно ново място на откриване и изпълняване на самите цели, поради които те са били родени.

Ако това трябва да се случи обаче, ние трябва да приемем факта, че на апостолите, а не само  на пророците, са им били дадени, власт и авторитет от Бог да изговарят насока и съдба в живота на Божиите хора. Въпреки, че апостолите могат да не използват фрази, като “така казва Господ” или “Господ ти казва”, те имат дарба от Бог да разгръщат Неговите хора в жътвата. Апостол Джон Екарт от Чикаго сравнява този аспект на апостолското служение с историята за слепеца, който беше изцерен след като се изми в къпалнята на Силоам.

“И когато заминаваше, видя един сляпороден човек”.

/Иоан 9:1/.

“И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп”?

/Иоана 9:2/

“Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела” /Иоана 9:3/.

“Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи” /Иоана 9:4/.

“Когато съм в света, светлина съм на света”.

/Иоана 9:5/

“Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;” /Иоана 9:6/

и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.

/Иоана 9:7/

Според Джон, много християни са като слепеца в тази история.Въпреки, че Исус ги е докоснал, те все още са слепи – слепи за целите си и съдбата си.Но когато се измият в къпалнята Силоам(,което значи Изпратен), те ще започнат да виждат апостолските цели на Бог за живота им. Точно, както Джон Екарт, аз вярвам, че докато един християнин не се измие в басейна на апостолското служение, той или тя, ще останат частично слепи за самите цели, поради които са били родени. И още убеден съм, че хиляди християни стоят отстрани на пътя на съдбата си, като чакат някой друг да ги бутне в къпалнята Силоам, мястото на апостолска съдба.

Пророци

Въпреки, че пророци като Бил Хамън са написали много чудесни книги за пророческото служение, все пак бих искал да опиша накратко, тяхната практична роля в Христовото Тяло. Преди да опиша специфичните им роли, мисля,че е важно да си спомним, че пророците не са просто помазани хора, които освобождават лични пророчества към всеки един. Истинските, зрели пророци, в зависимост от мярката на дара, който са приели, имат свръхестествената способност да приемат и прокламират настоящето Господно слово към индивидуални личности, църкви, градове и нации. Те са помазани от Бог да разпознават демоничните атаки, да откриват Божествените стратегии, да разпознават призивите и дарбите, да предават пророчески дарби. Също така,пророците могат акуратно да прокламират чрез проповядване или пророкуване това, което Бог казва в този момент към специфични църкви или индивидуални личности. И по точно, това са някои от критичните роли, които пророците са били призовани да изпълнят в Църквата.

Пророците  виждат в невидимия свят

Пророците имат способността да гледат в невидимия свят,като могат да обхванат действието и на демоничните, и на ангелските пратеници на определени хора и места ( 3 Царе 22:16-24; 4 Царе 2:9-10; 4 Царе 8:23). Практичното приложение на това помазание, може да бъде видяно в духовното планиране, демоничното освобождение и други форми на духовно воюване. Постоянно съм виждал пророци, използващи дарбата разпознаване, да откриват демонично робство в живота на индивидуални личности, както и на църкви.

Важността на този аспект на пророческото служение, може да бъде видяна в един скорошен пример. Моята църква купи сграда за да може, да настани различните служения. В продължение на три години, преди да напиша тази книга, сме се борили, да може,  да имаме добри условия и нашата битка  бе толкова стратегическа, че дори беше отразена в националните новини. В крайна сметка, когато сега пиша това, ние вече печелим. Зад тази невероятна победа стоят: апостолски авторитет, пророческо разпознаване и концентрирана световна молитва. Дали беше разпознаването на самото име на магьосника, който водеше духовна война срещу нас или разпознаването на началствата и властите, срещу които се изправяхме, пророческото служение изигра ключова роля в нашата борба. Без него, ние можеше и да не спечелим.

Пророците виждат Божиите дарби в Неговите хора

Пророците разпознават дарбите и призванията на Бог в живота на Неговите хора. Както Самуил разпозна призива на Бог върху Давид, който беше едно непознато и отхвърлено овчарче, така пророците днес са използвани от Бог за да потвърждават тези призиви.

Никога няма да забравя моето първо животопроменящо пророчество. Бях на двадесет и една години, ходих в Библейски колеж и работих на частично работно време в църковния персонал. Един пророк на име Боби Мартц ме извика от групата и ми даде едно детайлно пророчество, относно това, че ще служа в нациите по света. Все още мога да опиша силата и страхопочитанието,което усещах, когато този смирен Божий мъж, дефинира самата причина, поради която бях роден. Той ми даде увереността, от която се нуждаех, за да преследвам Божията съдба за моя живот. Днес, двадесет и три години по късно, аз ходя в изпълнението на това слово. Виждал съм този тип пророческо потвърждение да се повтаря и повтаря,  в живота на Божиите хора по целия свят.

Пророците могат да афектират в духовния климат на локалната църква

Трето, пророците носят свръхестествената реалност на пророчеството към местните църкви. Когато зрелият и акуратният дар на пророчеството, бива изразен в локалната църква, тя ще бъде заздравена и като цяло, и като отделни личности(Деян.15:32 ; 1 Коринт.14:3). Като пастор и пророк, аз съм открил, че едно пророческо служение в събрание може да доведе повече окуражение в една местна църква, отколкото, което и да е друго нещо. Независимо, дали имате един пророк или екип от пророци, хората са толкова гладни да чуват от Господ, че те ще излязат, без значение по кое време ще имате събрание. Винаги, когато имаме пророческо събрание в църквата, в която съм пастор, духовният климат на църквата драматично бива променен в продължение на седмици. Дори тези,които не са приемали пророчествата, са били докоснати, когато са видели живота на техните приятели отворен чрез дарбата пророкуване.

Пророците носят силен дар на евангелизиране към Църквата

Тъй като нашето общество става все повече и повече пост модерно, този аспект на пророческото служение, ще стане жизнено важен. Казвам това,понеже един от аспектите на издигане на пост модернизма в нашата култура е било връщането при модерните форми на духовност. Много хора с готовност приемат реалността на невидимата област,  изпълнена с духовни сили и същества.

В този климат, дарбите като пророкуване и слово на знание, могат да бъдат много ефектни средства за евангелизиране. Пример за евангелизаторската сила на тези дарби, може да бъде видян в историята, с жената при кладенеца, в Йоан 4 глава:

“В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;”

/Иоана 4:17/

“защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала”. /Иоана 4:18/.

“И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила” /Иоана 4:39/.

Точно, както при жената на кладенеца,аз съм виждал много неспасени хора да бъдат докоснати чрез действието на дарбите, пророкуване и слово на знание. Постоянно и постоянно, съм наблюдавал тези скъпоценни души да плачат под помазанието на Бог, когато тайните на сърцата им биват изявени чрез пророчество. Това не трябва да ни учудва, понеже то е директно изпълнение на 1 Коринтяни 14 глава:

“И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?” /1 Коринтяни 14:23/.

“Но ако всички пророкуват,  и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;” /1 Коринтяни 14:24/.

“тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас” /1 Коринтяни 14:25/.

Въпреки,че пророческото евангелизиране все още, почти не се практикува в Тялото Христово, убеден съм, че идваме до един час, където реалността, която този пасаж описва, ще стане реална. Вече знам за църкви и служения, които отделят цели служби за пророческо евангелизиране. Резултатите са огромни; в една от тези служби цяло семейство било разтресено и двама от синовете –  спасени, когато Господ открил чрез слово на знание, че те са били ограбени от някои. Това е само един пример от многото, които мога да дам, за да илюстрирам силата на пророческото евангелизиране.

Пророците носят носят насока, корекция и потвърждение

Чрез пророческото проповядване и пророкуване, зрелите пророци носят навременна пророческа насока, корекция и потвърждение към локалните църкви. Въпреки, че личното пророчество е уникално, пророческото проповядване също е жизнено важно. Всъщност, докато бях пастор, аз смятах, че едно навременно пророческо послание е по-важно, отколкото една дълга върволица от лични пророчества. Отново и отново, Господ потвърждаваше насоката на нашата църква чрез послания от някой идващ пророк. Независимо дали пророческото послание беше освободено чрез пророчество или чрез проповед, Бог го използваше по мощен начин.

Пророците като наблюдатели

Като наблюдатели, пророците са призвани да пазят Църквата и нейните лидери. Този аспект на пророческото служение е чудесно описан в книгата на пророк Осия:

“Ефрем бди против моя Бог;А по всичките пътища на пророка има примка на птицеловец,И омраза в дома на неговия Бог “/Осия 9:8/.

Когато Библията казва “наблюдател”, тя няма предвид дворно куче. Пророците не са просто призовани да ръмжат към Църквата. Те са призовани с любов да наблюдават и да се грижат за хората на Бог, и да ги пазят от нараняване.Въпреки,че има времена,когато пророците довеждат предупреждения към индивидуални личности,църкви или нации,дори тогава тяхната мотивация трябва да бъде любяща протекция.В служението, което Бог ми е дал, една от най-великите радости е да пазя хората, с които съм призован да ходя. Отново и отново, Бог ме използва да  предпазвам тях и семействата им от нараняване. Няма значение дали става дума за предупреждение за това,че водата не добра на определено мисионно поле или,че е имало проблеми с дишането и въздуха по среднощ, Бог ми открива неща като това,чрез слово на знание. Аз съм убеден,че този е един от най-важните аспекти на пророческото служение.

Пророците носят съд и тълкуване

Пророците също така, са използани за да донесат съд и тълкувание на пророчествата, виденията и сънищата. Няма значение дали се отнася за тълкуването на царския сън в случая с Данаил или в наставлението на апостол Павел към пророците да отсъждат пророчествата(1Коринт.14:29), това е жизнено важна част от пророческото служение. Аз съм виждал индивидуални личности и дори цели църкви, които са били изхвърлени извън пътя чрез пророчество, което не е било отсъдено по правилния начин или пък чрез неправилно разтълкувани, видение или сън.Няма значение дали става дума за човек, който просто е незрял в употребата на дарбата или за проклятия на истински фалшив пророк,  време е за яснотата и отсъждането на зрелите пророци да излезе напред.

Реална Битка

Когато размислим за жизнено важната роля,която отрежда Бог на апостолите и пророците нищо чудно,че врагът упорито се съпротивлява на това, те да бъдат възстановени към Църквата. В някои случаи, липсата на поглед в свръхестественото, както и рационализма, са заслепили Църквата за реалността на апостолите и пророците в настоящите дни. В други случаи, огромна болка е била почувствана, поради незрялостта и неправилното разбиране, което някога е акомпанирало възстановяването на тези роли. Какъвто и да е случаят обаче, пътят към възстановяване на пълнотата на тези невероятни дарби е бил опасен и стръмен.

Аз съм убеден, че нашата битка никога не е била с християни, които са диспутирали настоящата реалност на тези служебни дарби. Не! Всичките разговори, дискусии и аргументи са били с цел да скрият истинския враг от очите ни. Самият Сатана се страхува от възстановяването на тези дарби. Той се страхува от тях,понеже знае, че портите на ада никога няма да устоят срещу една Църква, която е изградена на основата на апостолите и пророците.

 

Глава  2

ВЗАИМООТНОШЕНИЕ МЕЖДУ АПОСТОЛИ И ПРОРОЦИ

Колкото и да са помазани апостолите и пророците индивидуално,тяхната ефективност се издига много, когато действат в екип за изграждане на Църквата. Няма значение дали става въпрос за Исус, за Йоан Кръстител или за Павел и Сила, това динамично служение от комбинация на апостоли и пророци, играеше критично важна роля и в изграждането,и в поставянето на основата на Църквата в Новия Завет. В настоящото време,за да можем,да градим, силни,трайни и животопроменящи църкви, ние трябва да преоткрием тайната на екипното служение на апостолите и пророците.

Следователно, това е предмета на тази глава. Как могат апостоли и пророци да работят ефективно? За да можем, да бъдем максимално ясни, ще дискутираме този жизнено важен предмет, като изследваме проблемите, срещу които се изправят апостолите и пророците, когато се опитват, да работят заедно. След това, ще разгледаме няколко картини на апостолско-пророчески екипи в Новия Завет. И най-накрая, ще дискутираме принципите,от които се нуждаят, апостолите и пророците за да работят ефективно заедно.

ПРОБЛЕМИТЕ

Опасни взаимоотношения

Първо,когато човек погледне към тялото Христово днес,истинските апостолско-пророчески екипи, почти не съществуват. Няма значение дали това е поради факта, че пророческите думи, някога не са се осъществили или поради факта,че много пъти пророчеството се освобождава по неправилен начин, или пък,че откровенията са такива, че нямат практична употреба, но много апостоли и други управленчески лидери, са имали доста лоши преживявания с пророци. Тези преживявания, също така са допълнени от факта,че много пророци, които функционират, отхвърлят всяка човешка власт в духовните неща. Най-простичко казано, ако те вярват, че Бог им е говорил, никой човек не може, да им каже какво да правят. Тъй като аз съмият съм пророк, знам много добре изкушението на радикалната форма на мистицизъм,която може да накара духовните сетива на един човек да станат краен авторитет в неговия живот.

От друга страна, много пророци са били лошо наранени от добре известни апостоли и пастори. Аз наистина не мога да преброя пророческите хора, които са били смазани под претенцията на Библейска корекция от лидер, който е бил или заплашен от естеството на техния дар,или объркан от липсата на зрялост в тях. Защо едно такова взаимоотношение с такъв Божествен потенциал е било,толкова опасно?Първо,защото всички човешки взаимоотношения и грехове, като гордост, несигурност, ревност, амбиция и бунт, са наранявали взаимоотношенията на тези надарени личности. Без реалността на Библейската простителност, смирение и покорство към авторитета, апостолите и пророците, никога няма да могат, да се свържат заедно,няма значение, колко книги са написани или колко проповеди, са изпроповядвани по този предмет.

Старозаветният модел на пророк

Второ,много пророци са моделирали техните служения,според Старозаветния модел на пророка. Не знам дали са адаптирали този модел, понеже Старозаветният модел на пророка, повече пасва на тяхното его или просто, понеже ролята на пророка е по-ясно дефинирана в Стария Завет. Какъвто и да е случаят, аз съм наблюдавал две неща: Първо, много пророци се отнасят към Църквата, както Старозаветните Заветни пророци,се отнасяха към Израел. Второ, много пророци се отнасят към апостолите и пасторите,като че ли те са образи на Старозаветните лидери – царете. За целите на това изучаване,ще се концентрираме върху две наблюдения и по-специфично, върху второто от тях. В Стария Завет, пророците функционираха независимо от царете и свещениците.С изключение, на случаите, когато бяха обучавани от някои по-възрастен пророк, те се отчитаха единствено само на Бог.Въпреки, че третираха Богоугодните царе с респект и уважение, взаимоотношението на пророците с царете, основно включваше четири аспекта:

  • Първо,пророците бяха използвани да помазват царе. Въпреки, че те официално не коронясваха царете, самият акт на помазване на царете с миро, беше критично важна стъпка в процеса на коронация.Като пример за това може да бъде помазването на Давид от пророк Самуил(1 Царе 16:1-13).
  • Второ, Старозаветните Пророци бяха съзнанието на нацията, точно както царете, които ги водеха. Този аспект на тяхното служение, може да бъде видян в живота на Еремия, който служеше,като национално съзнание или съвест на Юда в продължение на години, въпреки че гражданите и царете отказваха,  да приемат възможността,  Бог да ги осъди чрез Вавилонците.
  • Трето, понякога пророците конфронтираха царете. Няма значение дали се отнася за конфронтацията, която Илия имаше с Ахав(3 Царе 18:1-9) или това как Самуил смъмри Саул (1 Царе 15:12-31), но пророците на Стария Завет бяха верни да се конфронтират с царете на Израел и Юда.
  • Четвърто, пророците носеха голяма утеха на царете. Дори отпадналият цар Ахав, прие пророческо окуражение и утеха, преди най-стратегическата битка на живота си(3 Царе 20:13-30).

Очевидно, много от тези аспекти на пророческото служение са валидни и днес. Има времена, когато пророкът трябва да конфронтира апостол или пастор.Освен това, Бог    определено използва пророците за да разпознават и откриват апостолските призиви в живота на определени лидери и дори само, за да бъдат съвестта на една нация, църква или лидер. Това има своето място днес. Ние винаги се нуждаем от пророческа утеха и окуражение. Но като цяло,ако вземем модела на Старозаветния пророк, в най-добрия случай, той е непълен, а в най-лошия – много опасен.

За да разберем проблемите при Старозаветния модел,ще трябва да отделим няколко минути да изследваме взаимоотношението между апостоли и пророци в Новия Завет. За да можем, да направим това изследване,ще разгледаме четирите двойки: Исус и Йоан Кръстител, Павел и Сила, Павел и Варнава и Павел и Агав.

БИБЛЕЙСКИ КАРТИНИ НА АПОСТОЛСКО – ПРОРОЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Исус и Йоан Кръстител

Във взаимоотношението между Исус и Йоан Кръстител, ние виждаме мощен пример на апостолско/пророчески екип. Въпреки, че всички дарби и служения оперираха в Исус, очевидно Той беше апостолският основател на християнството(Евреи 3:1). Що се отнася до Йоан, ние откриваме в Лука 7:26-27, че той беше един от най-важните пророци в историята.Йоан 1:32-37, открива два критично важни аспекта на тяхното взаимоотношение:

“И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него” /Иоана 1:32/.

“И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух” /Иоана 1:33/.

“И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син” /Иоана 1:34/.

“На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си” /Иоана 1:35/.

“И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!” /Иоана 1:36/.

“И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса” /Иоана 1:37/.

Тук ние виждаме, че Йоан бе използван да разпознае Исус. Чрез пророческото си взаимоотношение с Господ, той беше способен да погледне отвъд факта, че Исус беше негов по-млад братовчед и можеше да разпознае ръката на Отец в живота Му. За щастие, служението на Йоан не спря дотам, просто да разпознае апостолското помазание. От този пасаж, също така разбираме, че той беше призован да открие истинската идентичност и помазание на Исус. Това беше главната цел в живота на Йоан, който беше призован да казва на тълпите: “Това е човекът, който трябва да следвате.”

Като пророк, аз съм открил,че и двете роли, са жизнено важни в настоящия час.В семейството от църкви,от  които съм част(Morning Star International), аз съм бил използван много пъти и на конференции, и в църкви за да откривам апостолите и тяхната стратегическа важност за църквите и хората, на които те ще трябва да служат. Убеден съм, че както Йоан Кръстител подготвяше пътя за Исус, така днешните пророци са призовани, да подготвят пътя за новото поколение от апостоли, за да могат те, да вършат тяхната работа.

Нека да илюстрирам какво имам предвид под: “да подготвят пътя”. Чрез силата на пророческия офис, пророците могат бавно, но сигурно да говорят на най-чувствителните области в живота на църкви и хора. Примерно много пъти, църквите ме вкарват да говоря, понеже обичат свръхестествената дарба пророкуване. Това, от което те наистина се нуждаят обаче, е практическа апостолска мъдрост, за да решат сложните проблеми, срещу които се изправят. В ситуации като тази,аз използвам моята пророческа проницателност, за да им покажа и да ги насоча към апостолската помощ, от която те имат нужда.

Във взаимоотношението между Исус и Йоан Кръстител,откриваме един от най големите тестове в пророческото служение. Този тест е описан в два пасажа в евангелието на Йоан:

“И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?” /Иоана 1:19/.

“Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос”.

/Иоана 1:20/.

“И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него”

/Иоана 3:26/.

“Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето” /Иоана 3:27/.

“Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него”

/Иоана 3:28/.

“Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна”

/Иоана 3:29/.

“Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам “/Иоана 3:30/.

“Кой си ти, Йоане? ”Този въпрос постоянно беше момент от живота на Йоан.В крайна сметка, нямаше по-велик пророк от Йоан, роден дотогава.Тълпите привлечени от помазанието в живота му, бяха най-големите,в сравнение с тези, през всичките векове. Дори идваха в пустинята да чуят неговия призив за покаяние и святост. Със сигурност, точно, както Илия,т ой беше физическото тяло на всичко, което Бог вършеше по това време на Земята. Йоан беше този, който апостолски насаждаше царството на Бог на Земята. Въпреки това, той не беше “Този” ,той го знаеше.С тези думи, той премина теста: “Аз не съм Христос,  но съм изпратен пред Него”.

Този тест все още продължава и днес. Въпреки, че може и да не го осъзнават, много пророци се изправят пред същия тест, пред който Йоан Кръстител беше изправен. Помазанието на Бог в техния живот привлича тълпи. Всеки иска лично пророчество или откровение от тези хора. Цели конференции искат да се потопят в пророческия феномен,който заобикаля живота на хората. Дори църкви искат да дойдат под пророческо покритие. Ако пророците изберат да станат покритие, независимо от истинското апостолско управление, те или ще бъдат самопровъзгласени (самопровъзгласени  от добре известни приятели) да бъдат апостоли или пророчески апостолски. Въпреки,че църквите в мрежата, които те установят, ще се ползват от тяхното пророческо помазание,на тях ще им липсва църковното насаждане и управление, отварянето на нацията и пионерската сила, която идва в резултат от апостолското управление.

Аз лично знам този тест много добре. Имаше време в моя живот, когато бях готов да прокламирам,че съм апостол. Църквите искаха моята помощ,пасторите искаха моето покритие и всеки искаше пророчество.Този кратък период беше единственото време в моето служение,когато съм бил независим от апостолска власт над мен. Сега съм толкова благодарен, че Бог запази живота ми от това да се опитвам, да бъда нещо,което не съм призован, да бъда. Той ме свърза с уникален тим от апостоли, които са посветени да насаждат църкви,  навсякъде по света.

Павел и Варнава

Следващото апостолско/пророческо взаимоотношение, което ще обсъдим е това на Павел и Варнава.Въпреки, че е очевидно, че Павел е апостол, много християнски лидери спорят, че Варнава също е апостол. Техният спор е базиран на факта, че Варнава беше изпратен на апостолското поле заедно с Павел, от църквата в Антиохия(Деяния 13:1-3), и че за него,както и за Павел се говори,като за апостол(Деяния 14:4). Въпреки,че може наистина да са прави,като смятат, че Варнава също беше апостол, моето мнение е, че главния дар в живота на Варнава беше или пророк, или това, което Питър Вагнер нарича пророк-апостол. Какъвто и да е случая, аз вярвам, че офисът пророк, беше най-силното помазание в живота на Варнава.

Първата причина да имам това мнение е, че апостолите промениха името му от Йосиф във Варнава(Деяния 4:36). Името Варнава идва от Халдейска дума, която означава ”син на пророчество”. Вярвам,че промяната на името, бе отразяване на призива и помазанието, което апостолите видяха в живота му. Другата причина, поради която вярвам в това е, че Варнава беше много по-висш в сравнение с Павел в служебната йерархия, когато тяхното взаимоотношение започна. Той беше самият Божий мъж, който разпозна апостолското помазание в живота на Павел и го откри на Църквата по това време(Деяния 9:26-30 и 11:25-26). Въпреки това до времето, когато той напусна Кипър, по време на една от спирките на тяхното първо апостолско пътешествие, Павел беше глава на екипа.

Тази лидерска транзиция е  отразена и в езика, описан в Деяния 13 глава.В 2 стих Святият Дух казва:

“…Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.”

Но когато стигнем до 13 стих,вече се употребява израза: “Павел и компанията му- или тези,които бяха с него”.Тази ясна промяна в лидерството, означава ли,че Варнава беше снишен, поради някакъв проблем в живота му?Не.Тя просто илюстрира факта,че апостолите имат по-голяма управленческа власт, отколкото пророците(1 Коринт.12:28).

Като пророк, аз разпознавам и се наслаждавам на факта,че Бог е поставил моя живот под апостолска власт.Когато си мисля за Райс Брукс,Фил Бонасио и Стив Мърел(тримата апостолски мъже,които Бог използва за да установи служението, от което съм част), моето сърце се изпълва с благодарност за тяхното лидерство.Като главен пророчески лидер в нашето служение, на мен ми са дадени, цялото влияние и власт,и възможност,които  мога да пожелая.

Въпреки това, аз имам дори повече от това. Имал съм изпълнението да видя помазанието и плодотворността на служението, което Бог ми е дал, да расте, понеже служа в Божествена хармония с апостолско надарени хора. В служение, което е изпълнено с апостоли и евангелизатори, аз не просто пророкувам за идващата жътва, но живея посред нея. Освен това, аз правя повече от това да пророкувам за църковно насаждане и да се моля то да се случи. Имам привилегията да служа в насадените църкви навсякъде по света, понеже съм избрал да ходя с мъже, надарени от Бог да извършат делото за насаждане на църкви. Така, че дали става дума за Варнава или за мене, ние не може да забравим,че пророците трябва, да се справят с този въпрос : “Кой е на власт наистина”?

Павел и Сила

След разделянето си с Варнава,Павел покани Сила да се присъедини към неговия служебен екип(Деяния 15:40).Ние знаем от Деяния 15:32,че Сила беше пророк.Отново на Павел му беше даден екип с пророческото. Останалото е история;Бог използва Павел и Сила за да отвори цялата провинция там.

Интересно е да се отбележи този факт; какво се случи, когато Сила не беше заедно с Павел.Въпреки, че това е само спекулация, чудел съм се дали една от причините за оскъдния плод, който служението на Павел имаше в Атина(Деяния 17:32-34), не беше поради факта,че Сила го нямаше с него(Деяния 17:14).Дали на Павел му липсваше свръхестественото откровение и виждане в духовната невидима област,което, може би Сила осигуряваше? Както вече казах, всичко, което можем да кажем по този въпрос, може да бъде спекулативно.

Въпреки,че Писанието мълчи по предмета за работата в един апостолско-пророчески екип, аз съм научил от лично преживяване, че служебната продуктивност на апостолите и пророците се увеличава многократно, когато те се свързват заедно. Една от причините,поради които вярвам в това е, понеже откровението на пророка се комбинира с мъдростта на апостола и тогава то има съвсем ново ниво на стратегическо приложение.

В моят собствен живот съм видял апостолите,с които работя да приемат мъдрост от Бог, за да прилагат откровението, което аз съм получил от Него и нашето работене заедно доставя невероятни резултати. Друга причина, поради която вярвам в това е, понеже виденията,които пророците получават за Божията стратегия и време за нации, градове, и хора, са невероятна помощ за един апостолски лидер,който насажда църкви. И последно, комбинацията на пророческото помазание със знаменията и чудесата,които акомпанират апостолското служение, създава невероятна атмосфера за предвижване на Царството. Убеден съм,че тази служебна комбинация, ще бъде един от ключовете за изпълнението на Великото Поръчение.

Павел и Агав

Последното пророческо взаимоотношение,което ще разгледаме е между Павел и Агав. Въпреки, че те не бяха в интимни, служебни взаимоотношения,Бог използва този пророк (Деяния 11:27-30) за да говори в жизнено важно време, в живота и служението на Павел:

“И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея”  /Деяния 21:10/.

“И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците” /Деяния 21:11/.

“И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим”

/Деяния 21:12/.

“Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса”. /Деяния 21:13/.

От тази уникална пророческа среща,ще извадим две наблюдения. Първо,жизнено важно е апостолите да бъдат отворени, да приемат пророческо служение от доказани пророци, дори и да не са в екипно служение с тях. През различни времена,пророкът,който не е интимно запознат с живота на човека,може дори да говори по-акуратно, понеже словото няма да бъде афектирано от естественото му знание. И в допълнение на това,чрез пророческата дарба,пророците могат да доведат откровение,което е жизнено важно за служението на апостолите. Няма значение дали става дума за предупреждение, окуражение или утеха,този аспект на пророческото служение не трябва да бъде омаловажаван. Никога не спирам да се учудвам от силата на Бог, да окуражава дори и най-здравите апостоли, чрез някое обикновеничко пророческо слово.

ПРИНЦИПИ ЗА АПОСТОЛСКО – ПРОРОЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Когато идваме към края на тази глава, нека да прегледаме и да изложим това,което аз смятам,че са водещите принципи на взаимоотношения между апостоли и пророци.

Принцип  1:  Въпреки,че има много да се научи от Старозаветния модел на пророците (пророците като независими служители,които не се отчитат на никой друг, освен на Бог),това не е модела на Новозаветния църковен живот.

Принцип 2: Бог е поставил кабинета на апостола над кабинета на пророка (1Коринт.12:28).Най-простичко казано, пророците функционират най-ефективно,когато са под апостоли.

Принцип  3:  Едно от най-трудните, от всичките взаимоотношения, е между тези два стълба.Въпреки,че Бог е поставил апостолите във власт над пророците, много пъти те ще бъдат също стълбове и дори интимни приятели.Когато това е случая,взаимният респект, смирение и покорство един към друг, са дори още по-жизнено важни.Въпреки,че служебния екип,от който аз съм част, е воден от апостоли,ние всички се държим един пред друг отговорни в любов,за нашите бракове,семейства,живот и служения.

Принцип 4: Въпреки,че Бог е поставил апостолите над пророците,пророците имат уникалната способност да довеждат сила,окуражение,откровение и утеха към апостолите. Следователно, жизнено важно е апостолите да бъдат отворени към служението на пророка.

Принцип 5:  Плодоносността на апостолите и пророците може да се увеличи много, когато те искат да работят като екип. Няма значение дали откровението се осигурява от пророка или мъдростта и управленческата благодат от апостола, тези служения имат способността да се свързват едно с друго. Това е уникално взаимоотношение в Божието Царство.

Преди да завърша тази глава, нека да ви кажа, че въпреки,че информацията, която се съдържа тук, може да бъде от помощ,когато се приложи,нито едно взаимоотношение между апостол и пророк или дори между пастор и човек с дарбата пророкуване, не може да претърпи дълго- срочен успех, без Библейските взаимоотношения, които са описани в 1 Коринтяни 13 глава:

“Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не е превъзнася, не се гордее,” /1 Коринтяни 13:4/.

“не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло”, /1Коринтяни 13:5/.

“не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината”, /1 Коринтяни 13:6/.

“всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи”.  /1 Коринтяни 13:7/.

“Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати”  /1 Коринтяни 13:8/.

Няма значение дали вие сте най-здравият апостол или пророк, или пък сте най-новият лидер в църквата си,ако вие нямате търпение, милост, простителност, способност на доверие и живот на смирение, дългосрочната работа в екип и дълбоките взаимоотношения като цяло, ще бъдат почти невъзможни за вас. Нека Бог да изгради всички тези жизнено важни характеристики в нашия живот,когато търсим да родим апостолско-пророчески екипи,които ще разтърсят нашето поколение и всички нации по света.

 

Глава  3

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПРОРОЦИ

Ние живеем в час,когато пророците и пророчеството все повече и повече получават приемане в тялото на Христос. Не може да се каже, колко хиляди или може би дори милиони вярващи и църкви, които те представляват, са били заздравени чрез действието на тези уникални дарби. Въпреки,че специфичният протокол и практическото действие на пророците и пророчеството, ще бъдат дебатирани, вероятно, докато Христос се върне,тяхната ценност и валидност, между около 500 милиона петдесятници и харизматици в света, определено не може да се оспори.

Дори по-интересен е факта за връщането на премодерните форми на духовност, които са акомпанирали издигането на постмодернизма в Западният свят, че са създали нова отвореност в свръхестественото, в нашата култура. Неща като видения, сънища и пророчества, които са били преди това преписвани само към някои крайни групи и феномени,изведнъж започват да навлизат в нормалното съзнание и мисъл на популярното общество.

За да може  Църквата,  да хване този стратегически момент, пророците са тези, които трябва да излязат в едно ново ниво на зрялост, акуратност и сила. И за да се случи това, убеден съм, че ние трябва да открием новите модели на пророческото служение. Част от този процес на ремоделиране включва цялата концепция на това как пророците трябва да се отнасят един към друг. Въпреки,че много може да бъде казано за пророческите взаимоотношения, в тази глава, ние ще дискутираме само два типа взаимоотношения: Бащинство и служение. В първата секция ще дискутираме пророческото наставление в живота на Самуил и училището на пророците, Илия и Елисей, и Елисей и Гиезий. Във втората секция, ще разгледаме пророческите служебни екипи от живота на Юда и Сила, както и от живота на двамата свидетели от Откровение.

НАСТАВНИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Когато започваме дискусията на пророческо наставничество, нека поставим нещата в правилен контекст. Където и да пътувам по света, има огромна липса на зрели пророци. Тази липса е жизнена,понеже пророците заедно с апостолите, са едни от основните служения върху, които Църквата се изгражда. Ако този проблем с осакатяването на Църквата трябва да бъде разрешен, ние определено ще трябва, да адресираме  въпроса за пророческото развитие. За да можем, да направим това, ще изследваме и училищния модел и модела на ученичество.

Училищният Модел

Първото пророческо училище беше открито под служението на пророк Самуил в Рама (1 Царе 19:18-24).Тези училища, като че ли започнаха да просперират под служенията на Илия и Елисей, където виждаме училища и групи от пророци в градовете Ветил и Ерихон (4 Царе 2 глава). Въпреки,че мотивацията на Самуил за установяването на училището на пророците, не е описана в Писанията,ясно е от 1 Царе 3:1, че Самуил бе роден в един период от време, където пророците и пророчествата бяха рядко срещано явление:

“А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение “/1 Царе 3:1/.

Ако уместното наставничество на Илий над Самуил, беше някакъв индикатор(1 Царе3 гл.), то почти беше и причина за изграждането на нови пророци и идентифицирането им. Това бяха нужди, които Самуил търсеше да адресира, когато той откри своето училище. Въпреки,че специфична програма и действие на училището на пророците, не е описана в Писанията, има няколко принципа и приложения, които могат да бъдат извадени от настоящи ситуации.

Принцип 1: Училищата бяха под водителството на разпознат и зрял пророк(1 Царе 19:20).

Това е жизнено важна точка,понеже се изисква един зрял пророк,за да може ефективно, да развие и да изгради други пророци. Освен това жизнено важно е пророка да има разпознато служение,понеже както много други институции, студентите биват привлечени към пророчески училища чрез хората,които ги водят. Това разпознаване е също така важно и в не формалното изграждане на пророческо обучение, поради факта,че репутацията на водещия пророк става като акредитивно писмо за хората, които са били поучавани.

Принцип 2: Пророкът-ученик(или детето на пророка) пророкува под водителството на изградения пророк.

От  мое собствено преживяване  съм открил, че не е достатъчно, просто да поучаваш върху пророчество в пророческите училища. Студентите-пророци трябва да имат практически преживявания. Две от нещата,които аз съм направил са следните: Първо,за да може, да се изгради умението на младите пророци в пророкуване над индивидуални личности,аз довеждам хора по желание,които ще  позволят на незрели пророци да им служат. След всяко пророчество, хората, които са излезли, дават тяхната публична оценка за акуратността, ясността и духа на пророчеството. Второ, когато поучаваме върху това как да проповядваме пророчески, аз давам на младите пророци името на определена църква, която познавам, давам им и няколко дена да получат и подготвят пророческо наставление или послание за тази църква. След това те го предават пред целия клас и аз го преценям.

Принцип 3: В свръхестествено заредената атмосфера на пророческото училище, духът на пророчество може да бъде толкова изявен,че става много лесно, да се пророкува.

Примерно помазанието от пророческото училище на Самуил, беше толкова силно, че дори остъпилият цар Саул и неговите слуги, паднаха на земята и започнаха да пророкуват (1 Царе 19:20-24). Ние не трябва да забравяме обаче, че пророческата достъпност, която се създава в Божествено заредената атмосфера е полезна,но и опасна. Полезна е, понеже в тази атмосфера истински издигащи се пророци, могат да получат увереността и яснотата, от които се нуждаят за да изградят солидна основа на вяра.Но може да бъде и опасна,понеже хора, които не са истински пророци,могат да дойдат под невероятно пророческо помазание. Тези Божествени аномалии могат да създадът фалшиво чувство на призиви и съдби, освен ако не са зряло преценени.

Принцип 4:  Пророческите училища в Стария Завет бяха повече от три-дневни конференции или шест- месечни обучителни курсове.

Пророците живееха заедно в едно пророческо общество(4 Царе 4:38-41;6:1-7). Въпреки, че аз не пледирам за възвръщането на пророчески общества от Стария Завет,жизнено важно е да се знае, че е времето, което наистина изисква да издигнем пророци.

Принцип 5:  В 4 Царе 9:1-13 стих,ние откриваме, че зрелите пророци от пророческото училище, бяха изпращани да служат.

От мое собствено преживяване  съм открил, че на изграждащите се пророци, трябва да им бъдат предоставени все повече, увеличаващи се нива на отговорност и служение. Нормално погледнато, има поне три фази вътре в този процес.

1 фаза: Пророците-студенти, ходят с мен на служебни пътувания.Когато аз пророкувам над личности,те записват всичко,което чуват.След събранието, ние сравняваме това,което те са чули с това,което аз съм казал,както и сравняваме тяхното откровение по предмета.

2 фаза:  Когато порастнат в зрялост,аз позволявам на студентите да пророкуват над хора,заедно  с мен.Това ми позволява да изследвам и нивото на тяхното откровение, и стила, и начина,по който те го представят.

3 фаза:  Студентите са изпратени под моята власт да пророкуват и служат в определени църкви.Първоначално, аз уреждам пътешествията за тях и местният пастор разбира,че те все още се учат и за това си има едно на ум.Студентите се отчитат и пред местния пастор и пред мен за съдържанието и духа на пророчествата.И да се надяваме,че когато узреят дарбите на тези студенти,те ще започнат да създават възможности за тяхното служение,дори и без моята помощ.

Ученичество

Когато говорим за наставническите взаимоотношения в пророческото, ясно е,че ние трябва да преминем отвъд модела на училището и да започнем, да говорим за пророческо ученичество. Пророческите училища са чудесни места за изгряването на пророци, които да бъдат идентифицирани и образовани. Въпреки това, освен ако по-възрастните пророци  не искат да обучат по-млади пророци,аз съм убеден,че ние никога няма, да издигнем нивото и числото на световно променящи пророци, което този час изисква. Нека за момент да изследваме силата на тези взаимоотношения в живота на Илия и Елисей.

Илия и Елисей

Служението на Илия беше във висотата си,огън беше паднал от небето, 400 пророка на Ваал бяха убити и сушата, която бе помела земята, беше свършила. Това беше най-чудотворното показване на сила,което беше видяно в нацията Израел, в продължение на стотици години. Въпреки това, Езавел все още беше на престола и заплашваше да убие Илия. Отслабен от неговите битки на планината, той побягна за живота си в пустинята. Както всеки, който е дал всичко от себе си и е открил, че не е било достатъчно, Илия искаше да се откаже. Божият отговор към него, промени и живота му, и живота на цялата нация.

“Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия;” /3 Царе 19:15/.

“а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе” /3 Царе 19:16/.

“И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие”/3 Царе 19:17/.

“Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали” /3 Царе 19:18/.

Простичко казано: ”Илия върни се и се изправи срещу нея, но този път го направи по друг начин,издигни други лидери и направи ученици,и над всичко репродуцирай себе си”! Вярвам, че същите тези думи, ехтят в ушите на пророците, навсякъде по света, днес. Както  мен, те са открили, че няма значение, колко са помазани, това не е достатъчно. Ако те трябва да променят нациите, които обичат, то трябва да репродуцират себе си. Не само веднъж, но отново, и отново, и отново!

Когато Илия се върна в мисията си, две неща можем да забележим: Първо, човекът, който Бог избра да го замести, не беше ученик от училището на пророци. Той беше млад бизнесмен от един град и се казваше Елисей. Второ, Илия никога така и не записа Елисей в училището на пророците. Той лично го обучаваше и дисциплинираше. В избирането на Елисей и в начина, по който Бог го обучи, има няколко принципа, които могат да бъдат извадени и приложени за нас днес.

Принцип 1:  Елисей изобщо не беше кандидат, който естествено да показва, че трябваше, да бъде избран.

Човекът,който беше призован да замести Илия, не беше студент или ученик в пророческите училища в Израел, по това време. Той беше млад бизнесмен и какъв шок би било това за Илия. Със сигурност, Бог можеше да открие много по-известен и подходящ кандидат, между мнозината млади пророци, които се издигаха от училищата във Ветил и Ерихон. В крайна сметка, някои от тях бяха вярно обучени, в продължение на години и въпреки това, Бог в Неговата мъдрост, знаеше по-добре нещата. Помазанието на Елисей и дарбите му в крайна сметка, щяха да порастнат дори отвъд това, което Илия беше постигнал и което беше извършил като негов наставник.

Този принцип е директно приложим и в нашето време, понеже аз вярвам, че Бог призовава най-великото число от пророци и хора, които ще вършат чудеса в историята на Църквата. Както Елисей обаче, много от тези мъже и жени, ще бъдат призовани от демографските области, професиите и нациите, които не са нормалните, традиционни източници за издигане на пророци и пророчици. Няма значение дали те са били деца с един цял живот на служение пред тях или пък са били съкрушени хора от някоя бедна област на света, пророците трябва да бъдат отворени за Божието Божествено избиране в този критичен час.

Принцип 2:  Илия избра ученичеството над пророческото училище.

Когато Илия беше изправен пред избора за това как да обучи човека, който щеше да го замести,той избра лично да обучи и да бъде наставник на Елисей, вместо да го запише като един от пророческите ученици. Въпреки, че пророческите училища имаха естествено, тяхното място, Илия осъзна,че ще се изисква концентрирано и лично обучение, за да може, да обучи човека,който щеше да го замести.

Днес не е по по-различен начин. Няма значение колко помазани са пророците, които водят хората, пророческите активации, конференции и училища не са достатъчни да издигнат калибъра от пророци, от които Църквата, толкова много се нуждае. Тази нужда ще бъде изпълнена единствено, когато зрелите пророци в Христовото тяло, предадат себе си на обучаване и наставничество на следващото поколение от пророци.

Принцип 3:  Елисей трябваше да осъзнае,че Бог го беше призовал.

След като Илия хвърли кожуха си,/мантията си/ върху Елисей,той побягна след него и се развика:

“А той остави воловете та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. А Илия му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?” /3 Царе 19:20/

Това беше повече от едно обикновено освобождаване от един възрастен пророк за да каже по-младият на родителите си чао. В този въпрос Илия питаше Елисей, дали той всъщност, беше осъзнал какво му се беше случило. Дали Елисей осъзнаваше,че самият Бог го призоваваше чрез служението на един човек,който току що беше хвърлил мантията си върху рамената му. Това е жизнено важно, понеже дори истинското поклонение и респект, които той имаше и изпитваше към Илия, нямаше да бъдат достатъчни за да го прекарат през дългите периоди на обучение,които лежаха пред него. Той трябваше да осъзнае Божият призив.

Същото е вярно и за пророческите наставнически отношения днес. Ако пророческите ученици не осъзнаят, че Бог е Този, Който ги призовава и към пророческото, и към човека, който ги обучава, те никога няма да успеят. Дали съблазън или обезкуражение, или неправилно разбиране, ще дойдат, но нещо ще дойде да  изпита увереността на техния призив.

Принцип 4:  Елисей реши да следва Илия и да стане негов слуга /3 Царе 19:21/.

Неговата работна характеристика,дори е по-ясно изразена в:

“А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце” /4 Царе 3:11/.

Точно така, Елисей не стана съпророк на Илия или съпартньор,той стана неговия слуга. Въпреки,че този аспект в обучението на Елисей, може да бъде труден за нас за схващане, Илия осъзна,че този богат млад фермер, никога няма да бъде успешен пророк, докато не се научи на смирението и съкрушаването на слугата.

Приложението на този принцип е изключително нужно в Църквата днес.Ако издигащите се пророци не изградят благодатта на смирение, търпение и служителство, те никога няма да бъдат квалифицирани успешно, да управляват динамиката и динамита на Божията пророческа сила.

Практично казано, никога не бих обучил, никой човек за пророческо служение, който не би искал да смири себе си и да служи в местната си църква, няма значение каква задача му е била предадена. Освен това, ако един издигащ се пророк, не иска да приеме корекция,която е напълно необходима на това ниво и дълбочина на обучение, аз не бих обучил такъв човек. Тялото на Христос е било наранявано от несигурни и арогатни пророци, които си мислят,че само Бог може да ги корегира и  да им говори.

Принцип 5: Дарбата на Елисей беше изпитана.

След като Елисей се помоли за двойна мяра от помазанието на Илия, Илия му каза, че той ще получи отговор, ако можеше да го види, когато бъде взет.

“А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде” /4 Царе 2:10/.

Какво имаше предвид Илия с това? Отговорът е много прост и все пак много дълбок. Ако Елисей беше истински призован да бъде пророк и ако беше вярно изграден в дарбата си,когато беше обучаван от Илия, той щеше да го види, преди да бъде взет на небето. Ако не можеше да схване и предусети това свръхестествено събитие, той не беше нито пророк, нито верен ученик. Какъвто и да е случаят обаче, мантията на двойното помазание нямаше да бъде негова.

Както Елисей, всички пророчески ученици в крайна сметка, ще трябва да преминат през тест на дарбите си.Независимо дали ще стоят пред стая пълна с хора, които имат нужда от пророчества или ще служат на определена църква в криза, този ден ще дойде. Те или ще вдигнат кожуха, както Елисей го направи или ще обикалят наоколо в объркване, както другите 50 пророка, които търсеха Илия в продължение на три дена.

От мое собствено преживяване съм открил, че няма значение колко много се грижа за младите пророци, които наставлявам, аз не мога да направя кой знай колко за тях,когато дойде такъв момент. Или дарът им ще направи място за тях или няма. Ето защо е толкова важно, пророците да избират правилните ученици и да ги обучават, и наставляват много внимателно.

Принцип 6: Илия беше духовен баща.

Когато Елисей видя Илия да бъде взет на небето, той извика:… “Татко мой,татко мой.” Това просто, илюстрира факта,че Илия беше повече от наставник и учител на Елисей,той беше баща.Всъщност Елисей искаше да наследи двойна мярка от помазанието на Илия и когато  направи това,той просто искаше за правата като първороден син.

Мястото на бащинство в пророческото наставление не може да бъде омаловажено. Илия, както всеки един друг зрял, духовен баща, беше заплашен, когато Елисей поиска двойна мярка от това, което той имаше. Той искаше този негов пророчески син да го надмине.Не е различно и с пророците, на които аз съм бил баща и наставник. Няма нищо, което да не искам, да направя за тях, когато те успяват,аз успявам. За да издигнем успешно, следващото поколение от пророци, тези отношения трябва да горят в нашето сърце.

Преди да свършим изследването си за пророческото наставление, нека да погледнем и да дискутираме взаимоотношението на Елисей и Гиезий.

Елисей и Гиезий

В 4 Царе 13:2,откриваме уникалната история за мъртвеца,който беше хвърлен в гроба на Елисей. Когато този труп докосна костите на Елисей, моментално беше възкръсен от мъртвите. Въпреки,че аз се чудя на свръхестествената сила, изявена в тази история, също трябва да се зачудя защо все още имаше помазание в костите на Елисей? Може ли да бъде поради това, че за разлика от Илия, той не беше предал пророческата си мантия върху някой друг, преди да умре? Ако това е вярно какво се беше случило?

Изглежда ясно от Писанието  в 4 Царе 4:6-21, че Гиезий беше човекът, който Елисей обучаваше да бъде негов заместник. Той очевидно, беше повече от просто верен слуга, понеже Елисей му даваше жезъла си и го изпрати например да възкреси мъртвия син на сунамката. Когато обаче, той се опита да се възползва от изцерението на Нееман, беше проклет с проказа за остатъка от живота си. Дали Елисей, някога след това се беше опитал лично да обучи друг пророк или не, ние не знаем. Нека да погледнем сега как,  да извлечем някои принципи от тази трагична история.

Принцип 1: Въпреки, че пророческите училища заемат важно място, пророческото помазание се предава чрез лично обучение и наставление.

От множеството пророци, които бяха част от училищата по това време, нито един от тях не получи помазанието на Елисей.

Принцип  2:  Изграждането на характер е жизнено важно

Гиезий не беше дисквалифициран, поради липса на помазание.Неговото разрушение дойде, поради липса на характер.

Принцип  3: Историята е пълна с пророци като Елисей, който умря без да предаде мантията си на друг пророк.

Въпреки, че все още има живот в книгите и касетките на такива хора, много пророци са напуснали Земята, без да предадат помазанието си, равното на тяхното или по-голямо от тяхното на някой друг.

Една от крещящите нужди на нашия час е за пророци и пророчици, които ще бъдат готови  лично да обучат следващото поколение от пророчески служители. Когато размишлявам върху моя живот и служение, аз знам, че  нямаше да имам пророческото помазание, което имам днес, ако не бяха пророци като: Боби Мартц, Фред Херцог и Кейт Хейзел. Всеки един от тези мъже, внимателно ме е наставлявал в различни аспекти на пророческото помазание. Моята молитва е, Бог да издигне повече пророци като тях, когато търсим да въведем следващото поколение от пророци и пророчици.

СЛУЖЕБНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Последният аспект на пророческите взаимоотношения, които ще дискутираме е това,което аз наричам служебни взаимоотношения. Открил съм,че когато пророците работят заедно в екип, помазанието  върху техният живот се увеличава многократно. Въпреки, че Писанието не влиза в специфични детайли, относно тези взаимоотношения, има поне два пророчески екипа в Писанието, върху които искам да направим някои наблюдения и приложения: екипа на Юда и Сила и на двамата свидетели от Откровение.

Юда и Сила

След съвета в Ерусалим, апостолите изпратиха,тези,които бяха пророци да освободят заключенията от съвета към църквата в Антиохия. Тяхното посещение в тази църква е описано в Деяния на Апостолите 15 глава:

“Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, – а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята” /Деяния 15:22/.

“И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия” /Деяния 15:23/.

“И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието” /Деяния 15:30/.

“И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше”. /Деяния 15:31/

“А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха” /Деяния 15:32/.

От този пасаж можем да извлечем два много важни принципа за пророческото екипно служение:

Принцип  1: Дефиницията и реда, осигурени от апостолската власт, играят жизнено важна роля в изграждането на атмосфера за успешна пророческа работа в екип.

Ясно е от Деяния 15:22,че Юда и Сила бяха изпратени под авторитета на апостолския екип.От моя собствен опит,съм разбрал,че повечето пророци работят по-добре заедно,когато са под апостолска власт.

Дали поради ексцентризма и странните особености на този кабинет или пък поради несигурността и гордостта, с която всички лидери се борят, но много пророци (отвъд взаимоотношения на наставничество) естествено, не биха работили добре в екип. Ако бъдат оставени сами да решават, лидерството между пророците нормално ще бъде на базата на възраст, репутация, кой е уредил събранието или пък на някакво си предполагаемо помазание. Въпреки,че тези фактори наистина имат значение, много пъти те не са нищо повече освен рецепта за хаос. С апостолската дефениция обаче, пророческите лидери или главните пророци, могат да бъдат разпознати правилно. Когато това бъде направено, е много по-лесно да се създаде необходимата атмосфера за успешна работа в пророчески екип.

Принцип  2: Пророческото помазание се увеличава многократно, когато пророците работят заедно в екип.

Според Деяния 15:33, църквата в Антиохия беше много окуражена от думите, изговорени от Юда и Сила. Въпреки, че Лука не се задълбочава в това как, те точно са служили  заедно, аз вярвам, че е имало четири причини за Божествена синергия, които могат да бъдат създадени чрез пророческа работа в екип. Първите две причини се намират в 1 Коринтяни 12 глава:

“Дарбите са различни; но Духът е същият” /1Коринтяни 12:4/.

“Службите са различни; но Господ е същият” /1Коринтяни 12:5/.

“Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци”

 /1 Коринтяни 12:6/.

  1. Комбинация на дарби.

Различните духовни дарби на всеки член от екипа, когато бъдат използвани в Божествена хармония, една с друга, могат драматично да увеличат ефективността на пророческия екип. Нека да ви дам пример за това от моя живот. Един от пророците с които аз се наслаждавам да работя е Джон Рор. Джон е бил уникално надарен в областта на емоционално изцерение и освобождение. Когато ние пророкуваме заедно над индивидуални личности, Бог ме използва да идентифицирам дълбоки области на болка в хората, чрез слово на знание. Това дава възможност на дарбата изцерение, която оперира чрез Джон да работи много по-ефективно. Божествената комбинация на тези две дарби е произвела изцерение и пробиви в безброй много животи.

2. Комбинацията на опериране.

Дори, както има различни дарби, така всяка дарба може да работи или да оперира различно, във всеки човек, който има тази дарба. Вътре в пророческия кабинет, има поне три различни типа работа или операции на действия. Въпреки, че пророците могат да оперират в поне малка мярка от всички пророчески сфери, те са типично по-силни или по-плавни в някоя от тези области.

  • Пророчески гледачи. Това е действие на визионер, който е част от пророческия офис. Пророците,които оперират като гледачи, имат уникалната способност да виждат в невидимата област. Когато узреят, техният живот бива маркиран от един стабилен поток от откровение и видения.
  • Пророчески презвитери. Тези пророци са уникално надарени в лично пророкуване. Когато те се молят за хора, имат силата свръхестествено да изговарят пророческото слово на Господ за тези, на които служат.
  • Пророчески проповедници. Пророците, които са помазани да доведат пророческото слово на Господ към църкви, градове и нации чрез проповядване и поучение.

Когато един пророчески екип, имащ всичките три сфери на операции, които представихме тук се движи в единство, резултатът в една църква или конференция, може да бъде невероятен. Примерно, когато пророкът надарен да проповядва  пророчески,  говори, членовете в екипа, които са най-добри в пророческо презвитерство, могат да бъдат подготвени, да водят екипа в лично пророчество. Междувременно най-надареният гледач на екипа, приема откровението, което е необходимо за тима да служи ефективно. Този вид работа в екип, има способността драматично да издигне нивото на пророческото помазание, което да бъде преживяно от всеки един от членовете на екипа.

3. Силата на единството.

Според Псалм 133, Бог заповядва благословение върху единството.Част от това благословение идва чрез увеличаването на помазанието и силата на Святия Дух:

Давидова песен на възкачванията. Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие /Псалми 133:1/!

Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му, /Псалми 133:2/

Угодно е като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, Живота до века. /Псалми 133:3/

Както всяка една друга област от служението, това благословение може да бъде преживяно чрез пророческата работа в екип. Цената обаче, е доста голяма. Открил съм, че се изисква  истинско смирение и дълбоко съкрушаване за една група от пророци за да създадът вида хармония и единство, което Бог наистина, ще иска да благослови. Въпреки това, независимо от цената, веднъж, когато екипа е преживял освобождаване на Божественото благоволение и помазанието,което това благословение носи, те ще платят, каквато и да е цена, за да могат, да го запазят.

4. Пророческа стратегия.

В състезанието с велосипеди има такава концепция. Когато един велосипедист кара велосипеда си след друг, който цепи вятъра, вместо него,това позволява на велосипедиста,който е отзад да запази енергията си в подготовка за спринтови отсечки в друга част на курса.Тази концепция е толкова ефективна в състезанието, което екипното служение върши,всъщност тя представлява различни мотоциклетисти да застават отпред през различните времена,така че останалите части от екипа, да могат, да си почиват.

Същата концепция директно може да бъде приложена в екипното пророческо служение. Примерно, когато аз пророкувам върху индивидуални личности с група от други пророци, ние винаги правим това нещо. Първият пророк говори специфично и разчупва през бариерите и съпротивленията. Докато този човек пророкува, останалите чакат Бог за слово,което ще им даде възможност да спринтират напред,чрез отворената врата, която първият пророк вече е сътворил. Освен това, когато откровението, което те приемат, бива потвърдено от думите на първия пророк, увереността на екипа също така, расте. Когато този процес продължи, думите нормално започват да се увеличават и стават все по-ясни и по-дълбоки.

Един от пророците, с който аз много обичам да върша това, е Джим Кричар.За разлика от Джон Рор и мен,нашата сила заедно, не идва от различията в  дарбите ни, но идва от приликите. И двамата оперираме мощно в слово на знание. Няма значение кой ще започне първи, акуратността и яснотата на нашите дарби порастват, когато работим заедно. Примерно, когато Джим или аз, изкараме определено откровение, този от нас, който не служи, започва веднага да служи. В тази точка, пророческото служение или ще продължи в същата вена на дълбоко ниво, или в съвсем нова област на откровение,която ще бъде отворена.

Този тип пророческа стратегия е възможна, поради две причини. Първо, ние имаме способността да чакаме на Господ и да внимаваме на това,което другият човек служи,докато пророкува. Второ, докато един от нас пророкува, увереността и вярата на човека, който не пророкува растат, когато той чува самите откровения, върху които размишлява да бъдат изказани под помазанието.

Двамата свидетели в Откровението

Дали става дума за дарби или комбинация на опериране, силата на единството или пророческата стратегия, пророческата работа в екип донася прясно освобождение на пророческо откровение и сила, и в Църквата, и в света, който ние сме призовани да спечелим. Вероятно, най-великият пример за това, може да бъде намерен в това,което аз вярвам,че е най-великият исторически пророчески екип. И това са двамата свидетели от Откровение. Един от най-уникалните пасажи на Писанието е случката, която Йоан описва за служението на двамата свидетели в Откровение  11 глава:

“А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет, дни облечени във вретища” /Откровение 11:3/.

“Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята”

/Откровение 11:4/.

“И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит” /Откровение 11:5/.

“Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали” /Откровение 11:6/.

“И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие” /Откровение 11:7/.

“И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат” /Откровение 11:8/.

“И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб” /Откровение 11:9/.

“И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята” /Откровение 11:10/.

“А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха” /Откровение 11:11/.

“А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха” /Откровение 11:12/.

Що се отнася до идентичността на тези двама мощни пророци, има много мнения. Много християни спекулират, че това са Мойсей и Илия,докато други вярват,че те представляват група от християни. Въпреки, че не можем да бъдем сигурни,аз лично вярвам, че те са Мойсей и Илия. Дали съм прав или не обаче, ние определено, имаме един от най-мощните примери за пророческо служение в цялото Писание. Два принципа на пророческа работа в екип, могат да бъдат извлечени от този пасаж, както следва:

Принцип  1: Когато зрелите пророци са готови да ходят в екипно служение, ще има невероятно проявление на Божията сила в техния живот.

Екипното служение на Мойсей и Илия, ще бъде маркирано от невероятни знамения и чудеса, и от уникален поток на пророкуване. Аз съм убеден,че този тип работа в екип между узрелите пророци, е жизнено важен,ако някога ще повлияем наистина на езическата култура.

Принцип  2: Когато зрелите пророчески екипи освобождават откровението и силата на Святия Дух, цели градове, култури и нации, ще бъдат радикално повлияни.

Според Йоан, влиянието,което Мойсей и Илия, имаха върху света, беше толкова ужасяващо,че тяхната смърт, бе описана в целия свят.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ние живеем в част на невероятен глад за духовна реалност. Този глад ще бъде задоволен или от заблудата и хитростта на врага чрез неговите любимци,или чрез свръхестествената сила на нашия невероятен Бог, чрез Неговите служители. Така, както магьосници, шамани и хора, които практикуват Ню Ейдж, ще стават повече и повече приети в нашето общество, жизнено важно е, ние да се издигнем и да посрещнем това предизвикателство. Но това предизвикателство, няма да бъде превзето само чрез защити и интелектуални диспути, ще се изисква пълното освобождаване на Божията свръхестествена сила чрез живота и служенията на апостолите и пророците, за да може приливната вълна на тъмнината, която застрашава да погълне културата ни, да бъде спряна.

Нека да погледнем сега, накратко отново, някои от жизнено важните принципи, които дискутирахме в тази глава:

  1. Има критична нужда от пророци и в тялото на Христос, и в културата ни.
  1. Въпреки,че пророческите училища играят важна роля в посрещане на тази нужда ,то ученичеството и наставничеството, са в самото сърце на издигането на новото поколение от пророци. Следователно, критично важно е за всеки зрял пророк да намери и да обучи един или повече, издигащи  се пророци.
  1. Пророческото обучение и ученичеството, трябва да включват и практично пророческо обучение, и сериозно изграждане на характера.
  1. Помазанието върху пророците се увеличава многократно, когато те работят заедно в екип.
  1. Това увеличаване на сила и помазание се произвежда чрез комбинациите на дарбите и опериранията на пророческата стратегия, и на Божествените благословения,които Бог обещава на тези, които ходят в смирение и единство.
  1. Без дефиницията и авторитета на апостолската власт,много пророци никога няма да бъдат способни, да ходят в дългосрочно пророческо служение в екип и взаимоотношения.
  1. Когато нашият свят продължава да вика за свръхестествена реалност, Бог иска да доведе ново ниво на помазание в живота на Неговите пророчески служители, за да ги подготви за силни срещи,които със сигурност, ще дойдат в бъдеще.

 

Глава  4

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ АПОСТОЛИ

Тъй като Бог продължава да издига апостоли в този час, въпросът е как те да работят заедно и този въпрос става все по-жизнено важен за цялостното предвижване на Божието царство. Някои от настоящите мисли върху този предмет предполагат, че всеки апостол трябва да има своето собствено семейство или с други думи казано, мрежа от църкви. Пример за този начин на мислене, може да бъде видян в прекрасната книга на Питър Вагнер:”Апостоли и Пророци “. В неговата секция за избягване на връщането към деноминациализма, Вагнер прави следното твърдение:

“Умножете апостолските мрежи.Когато нови апостоли се издигнат в определена апостолска мрежа, основният апостол трябва да ги освободи и да ги благослови по всякакъв начин за да могат те, да започнат свои собствени мрежи.Това избягва рутинизацията, понеже (1) ще направи така,че броят на църквите във всяка мрежа, да бъде на ниво,където може да бъде управлявана нормално и (2) ще осигури първо поколение лидерство за всяка една мрежа”. 

МЪДРОСТ В АПОСТОЛСКОТО ОСВОБОЖДАВАНЕ

Преди да изследваме този модел на апостолско служение, нека за момент да дискутираме социологическата концепция за рутинизация на харизмата. Рутинизация идва от думата “рутинизирам”, което означава да станеш рутинен или обичаен(традиционален).Терминът “рутинизация на харизмата” се използва за да опише процеса, в който една организация преминава от харизматично в социологичен смисъл на думата лидерство към бюрократично. Това нормално се случва,когато основателят и визионерът на тази организация умре, и последователите или наемниците искат да изградят някаква форма на бюрократична структура за да увековечат харизмата на техния лидер(този начин на лично представяне или сила атрактира хората). Оттам нататък, новите лидери се избират естествено, чрез един процес на демократичен консенсус.

Въпреки, че както Вагнер, аз вярвам, че Бог наистина призовава много пророци да изградят техните собствени семейства от църкви, също така съм убеден, че това не е единствения легитимен модел. Всъщност, аз вярвам, че ако този модел, всеки апостол да си има мрежа е единствения модел на изграждане на апостолски мрежи, способността на тялото на Христос, да предвижва царството на Бог около света, може да бъде наранена.Моите причина за това са както следва:

  • Първо, ако това е единствения модел, младите апостоли,които узряват вътре във вече съществуващите семейства от църкви, винаги ще чувстват нуждата да вземат църквите,които те са насадили и да започнат тяхно собствено апостолско семейство. Дори това, ако е направено по възможно най-висшия начин, съществуващото семейство от църкви ще бъде жестоко заслабено и новото семейство от църкви ще се нуждае от години, за да бъде изградено до същото ниво на зрялост и ресурси, които са били загубени. Освен това, ако всички части включени в освобождаването на младия апостол(и на църквите, които той е насадил), не действат с максимална зрялост и мъдрост,този модел в самото си естество ще роди разделение и борби. За съжаление в повечето случаи, въвлечените страни не използват мъдрост и всеки е загрижен и се афектира от разделението.
  • Второ, ако едно апостолско семейство от църкви продължи да освобождава млади изгряващи апостоли, рутинизацията на майката организация е почти гарантирана с това,че всички млади апостоли ще са заминали оттам и в крайна сметка, няма да има визионери апостоли, които да останат и да водят църковното семейство.
  • Трето, ако ние не изградим модел на апостолско партньорство, включващо зрели апостоли,работещи вътре в същото семейство и вярващи в същото видение, ще пропуснем един стратегически ключ за настоящата жътва. Аз съм убеден,че когато Бог открие тим като тази група от зрели апостоли, които са се справили с предмети, като авторитет и територия, Той довежда до невероятно освобождаване на Неговата сила и мъдрост. Ако ние искаме да преживеем това ниво на апостолско партньорство обаче,  жизнено е важно да изградим един друг модел.

Въпреки, че самият аз не съм апостол, след няколко десетилетия на работене интимно с невероятни апостоли, вярвам,че трите апостолски тима на Новия Завет; тимът на Исус, на Петър и на Павел, осигуряват невероятен модел за апостолски живот и служение. Всеки от тях, осигурява няколко принципа, които си струва да изследваме.

АПОСТОЛСКИЯТ ЕКИП НА ИСУС

Когато изследваме апостолския екип на Исус, ние откриваме седем жизнено важни принципа за апостолско партньорство:

Принцип 1:  Помазано Апостолство

“Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме”, Исуса; /Евреи 3:1/

Исус беше техният апостол и това казва всичко.Той имаше помазанието и характера,които бяха нужни за да привлича,обучава,освобождава и води хората,които са необходими, за да може апостолски, да промени света. Същото е вярно и днес. Само един зрял апостол, който е бил уникално помазан от Бог, може да изгради и поддържа екип от апостоли.

Дори, когато има пастори, надарени от Бог да изграждат мега църкви и да имат екип от пастори,също така има и апостоли, които са получили мярката на апостолския дар, която е необходима, за да водят други апостоли в семейството от църкви.Но дали става дума за екипа, воден от Исус, от Петър или от Павел, или за екипа,който Бог изгражда на земята днес, концепцията за главно апостолство е в самата същина на изграждането на силни апостолски семейства и църкви.

Принцип 2: Страст за жътвата

“Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ” /Матея 9:35/.

“А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир” /Матея 9:36/.

“Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;”

/Матея 9:37/

“затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си “

/Матея 9:38/.

В този пасаж, ние откриваме, че Исус имаше дълбоко чувство за необятността на жътвата. Това беше неговата мотивация да обучава и освобождава следващото поколение от апостоли. Когато  размишлявам за апостолите, с които съм служил през последните 27 години, тази страст за жътвата е маркирала целия им живот. Един от тези хора, чийто живот показва тази страст е Джим Марокко,пастор на “Maui First Assembly”. Аз никога не спирам да се учудвам на неговото сърце за жътвата. Независимо дали той ще води молитва в 6 часа сутринта, седем дена в седмица или ще насажда църкви по островите на света, неговият живот е погълнат от видение за жътвата.

Принцип 3: Спазване на апостолските качества

“През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога” /Лука 6:12/.

“И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли” /Лука 6:13/

След една цяла нощ на  молитва, Исус избра дванадесет от Неговите лидери, които да служат като апостоли. Аз вярвам, че селекцията Му, беше базирана на две неща: Свидетелството на Духа, който беше получил от Своя Отец,докато се молеше и наблюдението на апостолските качества,които Той видя в техния живот.

Въпреки, че молитвата е очевидно, важна, процесът на наблюдение е също толкова, жизнено важен.Независимо дали се отнася за офиса на апостола или който и да е друг офис в Църквата, ние не помазваме и не ръкополагаме хора в църковен кабинет,само защото имаме чувството, че един ден, те ще ходят в този кабинет. Ние ги ръкополагаме,понеже те  вече ходят в мярката на този кабинет. Ето защо, процесът на наблюдаване живота на човека и служението му, е толкова жизнено важен.

Принцип 4: Публично предаване на апостолска власт.

“И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:” /Лука 6:13/

“И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват”,

/Марка 3:14/

“и да имат власт да изгонват бесове” /Марка 3:15/.

“И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи /Матея 10:7/.

Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте” /Матея 10:8/.

В този принцип,откриваме,че Исус постави Неговите определени апостоли в техния апостолски кабинет, публично.Това поставяне обаче,беше повече отколкото една религиозна формалност.Имаше буквално, предаване на чудотворна сила и апостолска власт.Аз вярвам,че ние ще започнем да виждаме повече и повече от този тип предаване, когато зрелите апостоли демонстрират чудотворното в техният живот,и предават това на следващото поколение от апостоли.

Принцип 5: Специфична мисия

“И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,”

/Марка 3:14/

“и да имат власт да изгонват бесове.” /Марка 3:15/

Този принцип е простичък, но жизнено важен.Той ги изпрати на специфична мисия.По мое мнение, приложението на този принцип е жизнено важно за изграждането на апостоли и на семейството от църкви, на което те служат.Не е достатъчно, просто да се постави човек в офиса на апостола.Такъв човек трябва да бъде поставен там със специфична цел.Когато това бъде направено,апостолският дар в техния живот ще узрее и семейството, на което такъв човек служи, ще порастне.

Принцип 6: Отчетност при стратегически мисии.

“И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили” /Марка 6:30/.

Принципът на стратегическите мисии и отчетността за тях, са специфични и особено важни за изграждането на апостолския екип. Когато членовете на апостолския екип казват резултатите от тяхната мисия, три неща се случват: Първо, по-младите членове от екипа получават мъдрост от това, което се приема. Второ, прясно единство и синергия се създава, когато екипът чуе свидетелствата на различните членове. Трето,нови идеи, стратегии и вяра да ги постигнат, се освобождават, когато целият екип има възможността,  да откликне на това, което е приел.

Преди да изследваме седмия принцип, нека да илюстрирам действието на тези принципи от моя собствен опит. През последните три години, съм наблюдавал някои от лидерите в моето  духовно семейство да влизат в тяхното апостолство. Това е било, поради две причини: Първо,нашият апостолски тим-лидер Райс Брукс и част от други апостоли,които имат помазанието и необходимия характер да издигат други апостоли. Второ, членовете на нашия апостолски екип са активно вярващи, че Бог ще издигне апостолски лидери, необходими за да изпълним мисията,която ни е дал като семейство.

Един от хората, който влезе в своя апостолски призив, беше надарен евангелизатор. В продължение на години, ние бяхме виждали апостолския потенциал в неговия живот. Наскоро докато се молехме, Райс усети,че този човек беше призован да води нашата църква и намеренията ни за насаждане на църкви в Нова Зеландия, Австралия и островите на Южния Пасифик. След като споделихме това с апостолския екип, той попита евангелизатора Кен Дю да ли би искал, да бъде изпратен от апостолския екип, за да извърши тази мисия. Въпреки, че тогава, това не беше в сърцето на Кен, той се довери на Райс и на останалата част от апостолския екип,за да може, да се моли за това. Когато Святият Дух потвърди тези неща в неговото сърце, ние се събрахме като тим около него, поставихме го като екипен лидер и го изпратихме заедно с целия екип. Днес, само след няколко месеца, има една растяща църква, лидери, които биват обучавани и нови градове, и нации, които вече са поставени като цел. Това е само един от примерите, които мога да ви споделя, за да видите приложението на тези жизнено важни принципи.

Принцип 7: Назначен последовател.

“Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата” /Матея 16:17/.

“Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара}† и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят” /Матея 16:18/.

“Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” /Матея 16:19/.

“[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;” /Лука 22:31/

“но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си” /Лука 22:32/.

“А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми” /Иоана 21:15/.

“Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми” /Иоана 21:16/.

“Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми” /Иоана 21:17/

От тези пасажи откриваме, че Исус беше подготвил учениците за смърта Си, като определи един от тях да бъде Негов последовател. Това не беше някакво организационно определяне. От всичките евангелия е ясно, че Исус работеше с Петър много повече, отколкото с другите ученици. Той беше видял потенциала за лидер в живота на Петър и  се занимаваше с него, според този потенциал. Това подготви Петър да приеме помазанието, от което щеше да има нужда за да води апостолския екип, който Исус беше родил. И още, както виждаме ясно в книгата Деяния, внимателната селекция и работа на Исус върху Петър, също така запази Църквата от това да бъде рутинизирана по-късно. Това е важна точка,понеже аз вярвам, че когато Бог намери главни апостоли, които искат да водят, като внимателно наставляват и се грижат за апостолите, които ще ги наследят, рутинизацията ще бъде избегната. За нещастие, много лидери днес са повече като Исаак, а не като Исус. Ако  биха избрали наследник,те биха избрали неправилния. Както Исаак,който беше сляп, поради традицията на собственото си душевно привличане/афинитет/ към Исав. Той избра наследника си, базирано на личност и на големина. Нека Бог обаче да ни направи като Исус, който погледна отвъд дълбокия си афинитет към Йоан и избра Петър да води екипа, въпреки,че той беше най-трудният за обучение от всички апостоли.

АПОСТОЛСКИЯТ ЕКИП НА ПЕТЪР

Следващият модел на апостолско взаимоотношение,което ще разгледаме е апостолския екип на Петър. Нека да видим някои от принципите, които се намират в този уникален екип.

Принцип 1: Главно апостолство

“А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи, и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи /Деяния 2:14/.

“Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,” /Деяния 4:8/

“А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците” /Деяния 5:29/.

От първите няколко глави на книгата Деяния е ясно, че Петър беше приел помазанието от което се нуждаеше за да води апостолския екип на Исус, в дадената от Бог мисия. Както виждаме в тези пасажи,надеждите на Исус за Петър се изпълняваха. Той беше не само говорител на екипа, но също така и лидер. Въпреки,че тези хора бяха негови стълбове и приятели, Петър успешно ги водеше в продължение на години.Той беше станал като Исус-това, което аз ще нарека главен апостол-т.е. апостол, който е бил уникално надарен от Бог да води други апостоли в дадената от Бог мисия.

Помислете за момент, колко учудващо бе това. Петър водеше хора, като Андрей, собствения си брат, който го беше довел при Господ и като Йоан, който беше ученик на Йоан Кръстител. Целият екип беше виждал неговата гордост и арогантност и още по-лошо, те всички го наблюдаваха, когато той се отрече от Исус три пъти. Въпреки това, когато неговият характер беше трансформиран, поради най-големия провал в живота му, той получи необходимата мантия за да води този уникален екип от мъже. Тази концепция за главно апостолство е жизнено важна за този час. Докато не осъзнаем уникалната мярка на апостолска благодат, която Бог поставя върху живота на някои от служителите Си, ние никога няма да имаме екип от апостоли, които да дойдат и да влязат в Божествената синергия и ефективност, които Бог има за тях.

Принцип 2: Сърцето на лидерството

В Матей 17:1-2,ние намираме, че Петър не беше само апостола, който Исус беше подготвил за главен апостол.На планината на Преображението и по-късно в Гетсиманската градина(Марк 14:32-34), Исус взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан, в реалността на това, срещу което Той се изправяше за да може, да ги подготви за мантията на лидерството, която един ден, те щяха да наследят.

Въпреки,че Петър очевидно, беше лидера, тези трима мъже, които бяха приятели с него в продължение на години, оформиха сърцевината на лидерството на този апостолски екип. Йоан изигра огромна роля в ранните глави на книгата Деяния и той написа пет от книгите на Библията. След смъртта на Петър и Павел, Йоан стана главен апостол на ранната Църква. Що се отнася до Яков, брата на Йоан, неговата роля не е ясно дефинирана в книгата Деяния. Базирано на факта, че той беше избран първи да бъде екзекутиран от Ирод в Деяния 12:1-2, изглежда че е сигурно да сметнем, че имаше главно място в апостолския екип. Яков, беше заменен от Яков, който беше брат на Исус и вече играеше жизнено важна роля в съвета в Ерусалим от Деяния 15 глава.Той беше определен от Павел, като един от стълбовете в Църквата.

Не е по различно и в семейството от църкви, където Бог ме е поставил. Въпреки, че Райс Брукс е екипен лидер, той споделя лидерството на екипа с двама други главни апостоли – Фил Бонасо и Стив Мърел.Въпреки, че има и други силни апостолски мъже в екипа, които са също главни апостоли, тези двама мъже са били уникално надарени с Божията благодат да помагат във воденето на нашия екип. Готовността на Райс да направи място за дарбите на тези мъже, както и за другите апостоли в нашия екип, е била жизнено важна.Нашето цяло семейство от църкви е заздравено от факта, че определен брой  апостолски дарби са били изразени в лидерския екип.

В допълнение на това, индивидуалните апостолски лидери в нашия екип могат да намерят мястото на изразяване, от което се нуждаят за собствените си дарби и призиви. Това е също жизнено важно, понеже  съм убеден,че силните апостолски лидери, никога няма да работят заедно в дългосрочен план и екипни взаимоотношения, освен ако няма място за изразяване на призива и съдбите, които Бог им  е дал.

Принцип 3: Функции и полета

Открил съм,че апостолските дарби, нормално се изразяват по два начина: функция и поле. Примерно апостол Яков, никъде в Библията не е представен,като надарен евангелизатор или такъв,който насажда църкви. Той обаче, имаше невероятна дарба на апостолско управление и лидерство. По време на съвета в Ерусалим (Деяния 15), именно Яков, а не Петър или Павел, беше, който даде необходимата мъдрост за да се решат доктриналните диспути, които заплашваха разделянето на ранната Църква. Освен това, дори Петър, който беше лидерът на екипа, се покори на лидерството на Яков, докато той оперираше в тази, дадена му  от Бог функция.

Що се отнася до апостолски полета, в Галатяни 2:7-9, ние намираме два апостолски екипа, които бяха способни да дефинират тяхното взаимоотношение, базирано на разбирането за Божествено дадените полета:

“а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните”, /Галатяни 2:7/

“(защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците)”, /Галатяни 2:8/

“и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните” /Галатяни 2:9./

Тази концепция за Божествено дадени полета или сфери на действия е жизнено важна. Ние не трябва да забравяме, че Бог дава индивидуални апостоли и апостолски екипи, дава им и специфични полета. Тези полета могат да бъдат или демографски, или географски. Примерно в нашия екип, Рон Люис, пастор на King’s Park International Church в Северна Каролина, е бил мощно използван от Бог да води нашите усилия в Китай. Този надарен човек, който насажда църкви, е докоснал почти всяка провинция в една от най-стратегическите нации в света. От друга страна, Брет Фюлер, пастор на Grase Covenant Church в Северна Вирджиния, е бил уникално надарен да достигне вътрешните градове на Америка. Така че, дали се отнася до Рон, Брет или Стив Мърел, който наблюдава нашите усилия в Азия, на всеки член на нашия екип, му е осигурено място, от което той се нуждае да води вътре в полето или функцията,която Бог ни е дал. Въпреки,че всеки член на екипа е под авторитета на целия екип, ние правим всичко най-добро за да уважаваме неговото лидерство, вътре в сферата,която Бог му е дал.

Принцип 4: Прибавяния от Бог.

Последно, в екипа, воден от Петър,ние откриваме принципа на Божествени прибавяния. Когато използвам този термин “Божествено прибавяне”, аз се отнасям до процеса, през който Бог прибавя нови членове към лидерския екип.В случая с екипа, воден от Петър, беше ясно след отричането на Юда,че Бог искаше да прибави нов апостол в техния екип.

Защото е писано в книгата на Псалмите:“Жилището му да запустее,И да няма кой да живее в него;и:“Друг нека вземе чина му“. /Деяния 1:20/

За съжаление, вместо да чакат Бог за своя избор, те просто избраха възможно най-добрият кандидат за техните среди. След това, хвърлиха жребий за да получат правилното решение (Деяния 1:21-26). Въпреки, че много може да бъде казано, относно хвърлянето на жребий,това очевидно, не беше начина на Исус, който беше прекарал цяла нощ в молитва,когато трябваше да ги избире.

Освен това,съм се чудил дали Матия въобще е бил Божия избор да изпълни мястото на Юда. Можеше ли да бъде така, че Павел да бъде човека, призован от Бог да се присъедини към основният апостолски екип на Църквата.Моите причини за тази спекулация са следните: Първо, Павел точно, както първичните апостоли, беше директно призован в апостолство чрез Господ Исус(Деяния 9:1-6;1Корин.9:1). Второ, неговото апостолство към езическия свят, беше признато от апостолския тим, воден от Петър (Галатяни 2:7-9). Трето, Павел призна авторитета на екипа, воден от Петър, когато единството на ранната Църква, беше заплашено(Деяния 15 глава). Четвърто, Павел беше призван в Антиохия от Варнава,който беше под авторитета на екипа на Петър(Деян.11:22-26). Това е важно, понеже Антиохия беше църквата, от която Павел беше изпратен апостолски.

Ако моите спекулации са правилни защо Павел никога не беше направен част от екипа на Петър? Аз вярвам, че всичко се въртеше около три неща: неговото минало, неговата личност и неговата цел.За разлика от грубите галилеяни,които бяха призвани и обучени от Исус, Павел беше висше образован, космополитански юдеин. И дори по-зле от всичко беше факта,ч е той беше най-силният критик на Църквата,най-големият гонител, преди да се спаси. Тези проблеми бяха отчетени от силния и острия темперамент на Петър и неговата борческа личност. Той се бори с Варнава, публично смъмри Петър и се отнесе към голямата тройка (Петър,Яков и Йоан) саркастично в неговото писмо към галатяните, когато написа:

“и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните” /Галатяни 2:9/.

И най-накрая, след 14 години на наблюдаване на  служението му, те признаха неговото апостолство и му предадоха самото поле, което никога не искаха, така или иначе, още от самото начало – езическият свят. Остатъкът е история. Работата на Павел в екип, беше поради покорството на мандата, който Христос му даде да достигне целия свят.

Какви уроци могат да бъдат извлечени от тези спекулации? Първо, ние трябва да бъдем готови, да позволим на Бог, да прибавя тези хора към нашия лидерски екип, които не са от нашите духовни семейства. Второ, от време на време, ние ще трябва да преодолеем личните разлики и дори миналите разлики и трудности за да можем, да бъдем партньори с хора, с които Бог ни призовава да ходим. Трето, много пъти изпълнението на мандата,който ни е даден от Бог, зависи от нашата готовност да намерим и приемем правилния човек или хора, в нашите лидерски екипи.

Освен това, ако моите спекулации за взаимоотношението на Павел с апостолския екип, воден от Петър, не са правилни(и може да не са), тази история осигурява модел за това как, да освобождаваме изгряващи апостоли в тяхната съдба. Въпреки, че имаше противоречия между Петър и Павел и в двата им екипа ,Петър,Яков и Йоан, благословиха служението на Павел и го освободиха в жътвата, която Бог му беше дал.

Това е жизнено важна точка. Ако един член на апостолския екип чувства, че е време да напусне екипа за да може, да започне собствено семейство или мрежа от църкви, жизнено важно е членовете на екипа, да освободят човека с най-висше ниво на интегритет и зрялост. Дори, ако процеса е болезнен,ние никога не трябва да забравяме, че екипното членство е асоциация или взаимоотношение по желание. Членовете са свободни да напуснат, без да бъдат заклеймени, че не са лоялни или че са нарушители на завета. Това не означава обаче, че в случаи, където е имало разделение или липса на нечестност, вие трябва просто да го пренебрегнете. Има времена, където любящата конфронтация е част от процеса.

АПОСТОЛСКИЯТ ЕКИП НА ПАВЕЛ

В допълнение на принципите, които изразихме до сега, има още два принципа, които можем да хванем от апостолския екип на Павел.

Принцип 1: Изкуството на апела.

Първо,въпреки че той можеше да бъде остър и войнствен, Павел се научи на изкуството на апелирането.Примери за това негово умение могат да бъдат открити в почти всички писма:

“Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл”

/1 Коринтяни 1:10/.

“И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас,”

/2 Коринтяни 10:1/

“моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме”

/2 Коринтяни 10:2/.

“Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово”

/Филипяни 1:8/.

“И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,”

/Филипяни 1:9/

“за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,”/Филипяни 1:10/

Въпреки, че Павел апелираше към тези, които бяха под неговата власт, това умение е жизнено важно за взаимоотношения, когато се отнасяме към тези,които са над нас в Господ.

Когато един чавек комуникира чрез апел, следните характеристики ще присъстват: Първо, човекът ще базира желанието си да бъде чут на база на взаимоотношение, а не на позиция. Независимо дали хората споделят общо взаимоотношение със Христос или са познати още от миналото, взаимоотношението е основата на техният апел. Второ, тенорът на апела, никога не е аргументиран или догматичен. Винаги има отношение на мекост и нежност. Чрез това аз имам предвид, че самото им отношение и държание показва, че те комуникират с отвореност да дискутират и с желание,  да признаят, ако бъркат.

Открил съм, че това умение е жизнено важно в поддържане на здрави взаимоотношения в апостолския екип, в който аз служа. Всъщност, ние почти сме износили значението на думата апелирам. Не мога да преброя колко пъти съм чувал някой от членовете на екипа да каже на друг: ”моля те, апелирам към теб”. Очевидно, това е повече от само вербално изразяване. В нашият екип ние апелираме един към друг, понеже вярваме, че взаимоотношенията, които Бог ни е дал са по-важни от това да спечелим спора или да защитим нашата позиция. Аз съм убеден, че това отношение е мощна противоотрова за аргументативната гордост и догматизъм, които са унищожили толкова много взаимоотношения на екипи.

Принцип 2: Освобождаване на по-млади апостоли.

Най-накрая, Павел точно, както Исус, имаше способността да разпознае и изгради апостолския дар в по-младите хора.Дали говорим за Тит, който трябваше да назначи презвитери(Тит 1:5) или изпращането на Тимотей в Коринт(1 Коринт.4:17), но Павел постоянно освобождаваше млади апостоли в техните апостолски съдби.

Също така е важно  да се отбележи, че Тит и Тимотей не се опитваха да установят техни собствени мрежи или семейства от църкви. Тит и Тимотей продължиха да работят с апостол Павел в тима, който той водеше. Въпреки това, дори когато тези млади апостоли бяха освободени в тяхното апостолско служение, те продължиха да градят вътре в духовното семейство, което беше водено от Павел.

ОБОБЩЕНИЕ…

Въпреки,че Бог призовава много апостоли да водят техните собствени мрежи или семейства от църкви, ясно става от поучението за апостолските екипи на Исус, Петър и Павел, че това не е единствения легитимен модел. Всъщност, моделът, който най-ясно е представен в Новият Завет е този, в който тимове от апостоли, изграждат семейства от църкви заедно под водителството на главния апостол или група от главни апостоли. Ако ние ще преживеем това качество на апостолски живот и служение, следните принципи ще бъдат много важни:

  1. За да можем, да изградим и поддържаме екипи от апостоли, ние трябва да признаем  съществуването и важността на главните апостоли.
  1. На всеки апостол в екипа, трябва да му бъдат дадени специфично поле и функция. Този принцип става дори по-жизнено важен при екипите, където има повече от един апостоли, които работят заедно.
  1. Приоритетът трябва да бъде поставен върху разпознаване и изграждане на млади апостоли.
  1. Изграждащите се апостоли имат нужда от специфична мисия, за която да се отчитат.
  1. Бог, от време на време, ще прибавя изненадващи хора в апостолските екипи, в които служим. Независимо дали тези зрели апостоли ще бъдат отвън или от нашите духовни семейства, или дори от нашите духовни комфортни зони, ние трябва да останем отворени за тези Божествени прибавяния.
  1. Без Библейското умение на апела и изграждането на характера на отношенията, върху които той е основан, силните апостоли никога няма да бъдат способни, да ходят в екипни взаимоотношения.
  1. За да може, да се изгради духовно семейство, което ще изтрае повече от едно поколение, жизнено важно е главните апостоли в тима да изградят и в крайна сметка, да обучат и назначат тези, които един ден ще ги заместят.
  1. Ако един член на апостолския екип чувства,че е време  да напусне екипа за да може, да започне свое собствено семейство или мрежа от църкви, жизнено е важно този член от екипа, да бъде освободен с най-висше ниво на интегритет и зрялост.

СЪРЦЕТО НА ЛИДЕРА

Преди да завърша тази глава, нека да коментирам това последно нещо. Няма значения колко модела можем да изследваме,има определени отношения, с които трябва да се справим в сърцето на един лидер. Тези отношения се намират в Лука 4:5-7:

А Исус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово“]. /Лука 4:4/

“Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:” /Лука 4:5/

“На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),” -/Лука 4:6/

“и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое” /Лука 4:7./

Както можете да видите, Исус беше заведен във второто ниво на изкушение и това не беше изкушение, относно някакви простички битки с похотта, срещу която всеки човек се изправя. Той беше заведен на едно високо място и Му бяха предложени територии, царства,авторитет и величие.

Днес не е по-различно. Когато ние влизаме в по-високо място на лидерство в Божието царство,ще се изправим срещу изкушението да имаме нашите собствени територии, да имаме някакъв собствен авторитет и да се потапяме в изглеждащото изящество на всичко това,което тези територии носят. И независимо дали става дума за апостол, който иска да ходи в екипни взаимоотношения или е за някой, който има нужда от помощ в областта,в която Бог го е поставил. Това са неща, с които ние трябва да се справим.

От моите собствени преживявания, съм открил,че има много лидери, които артикулират нуждата от екипни взаимоотношения, от авторитет и от отчетност. За нещастие обаче, има много малко,които някога наистина преживяват това.Какви са причините за това несъответствие? Въпреки, че много причини могат да бъдат дадени, една от главните, включва гордост и несигурност, с която всеки лидер се бори в дълбочините на сърцето си.

По-простичко казано, дали от нараняване или гордост, нуждата на някои лидери за собствена територия и собствена власт надделява над нуждата им за протекция, авторитет и изпълнение, което те биха намерили чрез връзката си с апостолски лидери. Нека всеки от нас следователно да се издигне над несигурността, гордостта и страха, които са в душите ни, така че да можем, да преживеем всичко, което Бог има за нас в нашите служения, семейства и бракове.

 

Глава  5

АПОСТОЛСКИТЕ  ЕКИПИ И ГЛАВНИЯТ ПАСТОР

Едно от най-жизнено-важните взаимоотношения в Христовото тяло днес, е взаимоотношението между главните пастори и апостолския екип. Преди да ви кажа защо вярвам, че това е вярно, нека да дефинирам термина “Апостолски екип”.Апостолският екип е група от лидери, които са били сформирани в един екип под авторитета на апостол, с цел да насаждат и управляват църкви. Тези екипи,главно се състоят от апостоли и пророци, въпреки това евангелизатори, пастори и учители могат да функционират апостолски.

За да можем, да бъдем максимално убедителни,разделил съм тази глава на два отдела. В първият ще дискутираме важността на апостолския екип в живота на главния пастор. Във вторият ще бъдат разгледани някои от пречките за този вид взаимоотношение.

ВАЖНОСТТА НА АПОСТОЛСКИТЕ ЕКИПИ В ЖИВОТА НА ГЛАВНИЯ ПАСТОР

Въпреки, че дискутирахме жизнено-важната роля на апостолите и пророците в първа глава, има още някои причини,които се отнасят до апостолския екип и важността му в живота на един главен пастор. Между някои от най-важните са: отчетност, авторитет, асоциация, назначение и предвижване.

Причина 1: Отчетност

Първата причина е предмета на отчетност. Всеки лидер трябва да има някои, който да го наблюдава в окото и да му задава въпроси, относно състоянието на собствения му живот и състоянието на семейството, и служението му. Колко лидери щяха да бъдат спасени чрез това просто приложение на отчетността? Въпреки,че здравата отчетност между пастори и лидери е, и Библейско, и желателно нещо, отчетност без някаква форма на авторитет  всъщност не е никаква отчетност.

Причина 2: Авторитет

Това ни довежда до втората цел на един апостолски екип в живота на един главен пастор -авторитетът. Въпреки,че този предмет може да бъде противоречив, това е ясно Библейско послание:

“бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас” /Евреи 13:17/.

Авторитетът обаче, не е само за хората, които водят, той е също и за нас. Независимо дали се отнася за авторитета, който Исус прилагаше към апостолите, които обучаваше или авторитета, който Павел и Йоан имаха с лидерите на църквите под тяхно наблюдение, фактът, че лидерите имат нужда от авторитет в техния живот е ясен от Писанието. За да може авторитетът, да бъде правилно упражнен обаче, има нужда от мъдрост. В моето собствено духовно семейство, ние сме открили, че следните параметри помагат много:

  1. Авторитетът трябва да бъде дефиниран.

Вътре в семейството Morning Star, областите в които апостолският тим има авторитет в живота на една църква или лидер, са били ясно дефинирани. Примерно в случая със сериозно църковно разделение или неморалност в живота на един лидер,апостолският екип е крайния авторитет.

  1. Покорството е доброволно

Лидерите в Мorning Star семейството, доброволно избират да се покорят на авторитета,който Бог е поставил в живота им.Въпросът тук не е до натиск или принуда, освен това, въпреки че ние вярваме в посветени взаимоотношения, осъзнаваме,че не всички взаимоотношения ще бъдат вечни. Ако един лидер повече не се чувства призван да ходи с нас, този човек не бива веднага, да бъде заклеймен като Йона или като нарушител на завета. Той може да напусне с благословение. Ние знаем,че има много други невероятни семейства, вътре в Божието семейство.

  1. Авторитетите трябва да бъдат под авторитет

Всеки апостол в семейството Morning Star се отчита пред апостолския екип.Дори Райс Брукс, като лидер на екипа, по свое собствено желание покорява решенията и живота си на авторитета на изпълнителния съвет на апостолския екип(една сърцевина от главни апостоли, които осигуряват насока и наблюдение за целия екип). Този вид отчетност е жизнено важна, понеже всеки лидер в Morning Star знае,че ако влезе в конфликт или несъгласие, с който и да е член от апостолския екип, той винаги ще бъде апелиран.

  1. Пасторската власт протича структурно и относително

Въпреки, че целият апостолски екип грижовно е начертал сферите на власт във всяка местна църква, ние нямаме регионални апостоли. Всеки главен пастор или лидер е свободен да открие взаимоотношенията и връзките, които Бог му показва вътре в семейството Morning Star. В някои случаи, тези връзки са били сформирани чрез години на обучение, което е преминало, докато хората са се приготвяли за служение. В други случаи, когато един служител е бил адаптиран в нашето семейство, тези връзки се сформират свръхестествено, докато лидерите общуват и приемат служение от различните членове на апостолския екип. От друга страна, колкото и да ценим относителния авторитет,ние също така осъзнаваме, че Бог може да избере, да упражни структурална власт в живота ни, без никакво взаимоотношение. Примерно, Павел никога не е посещавал църквата в Рим и въпреки това, той упражни апостолска власт в живота на тази църква.

“Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване”,

/Римляни 1:11/

“тоест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя”, /Римляни 1:12/

“И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран” /Римляни 1:13/.

Не  е различно, за който и да е пастор. Много пъти като главен пастор, аз е трябвало да упражнявам духовна власт в живота на човек или хора, които много малко съм познавал. Въпреки, че взаимоотношението би направило нещата много по-лесни, то няма  да ги направи по-легитимни. Тази разлика е жизнено важна да се разбере, понеже в една култура, която отчайващо вика за взаимоотношение, много хора са направили взаимоотношението като предпоставка за авторитета. Въпреки, че взаимоотношенията могат да бъдат чудесни, никога не трябва, да забравяме, че базата за духовен авторитет, е Божието слово, а не взаимоотношенията.

Въпреки това,дори, когато се упражнява вътре в параметрите, които споменах, авторитетът може да бъде болезнено нещо, понеже от време навреме, той включва конфронтация. Въпреки, че много главни лидери са научили умението на Библейска конфронтация, те са по-добри в конфронтиране, отколкото в това да бъдат конфронтирани. В моя собствен живот и служение,аз съм открил, че никога няма да надрасна нуждата от една Библейска любяща конфронтация. Отново и отново, живота и служението ми, са били оформени от думите на апостолите и пророците, които съм помолил да говорят в живота ми.

Една от причините,поради която вярвам, че способността да се приема истина отдругите лидери е толкова важна, се намира в Ефесяни 6:14:

“Стойте, прочее, препасани с истината през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник”,

По мое мнение, истината,за която Павел говори, е не просто истината на Божието слово, но това е истината, относно нашия живот, семейство и служение. Освен това, аз съм убеден,че дори, както старите войни, от време на време, са се нуждаели от помощ за да могат, да притегнат колана си достатъчно здраво, така и ние се нуждаем от други хора, които да изговорят истината в нашия живот. Това е едно от взаимоотношенията,върху които  съм изградил моя живот. Аз съм го изградил по този начин, понеже знам следните неща относно себе си:

  • Мога да бъда заблуден.
  • Не винаги съм прав.
  • Мога да бъда и опърничав.

Осъзнавам, че не са важни нещата,които аз виждам и не са те, които ще унищожат моя живот, семейство и служение,но по-скоро нещата,които не виждам. Следователно, аз правя всяко усилие за да чуя Божия глас чрез съвета, конфронтирането и  корегирането на хората на Бог, които Той е поставил в живота ми.

Освен това, съм убеден, че едно от най-добрите места за един пастор  да намери този тип отчетност или авторитет, е чрез служението на апостол или  апостолски екип. В някои случаи, лидерът, с който Бог въвежда пастора във взаимоотношение, ще бъде апостол. В други случаи,в думите на Питър Вагнер, това ще бъдат пророци-апостоли или учители,пастори, евангелизатори. Какъвто и да е случая обаче, тези хора трябва да бъдат лидери, чиито живот демонстрира благодат от Бог, да насаждат и да се грижат за църкви и за пасторите, които ги водят. Хора като: Майкъл Флетчер от Грейс Чърч Интернешанъл, Питер Бек от Мастер Билдерс, Емануел Канистрачи от Апостолик Министрис Интернешанъл и техните апостолски екипи,в които те служат, показват благодатта, за която говоря.

Причина 3: Силата на апостолската  асоциация

Третата причина,поради която вярвам, че апостолският екип е толкова важен в живота на главния пастор е това, което аз наричам силата на апостолската и пророческата асоциация. Преди да опиша тази сила в живота на главните пастири обаче, нека да поговоря за ефекта на тези неща върху моя живот. Аз съм по-добър човек и по-добър служител, поради апостолите и пророците, с които съм бил асоцииран в приятелство и  екипна работа през годините. Никога не съм спрял да бъда предизвикван от техните видения и променян от техния живот и послание. Апостолите, с които ходя, никога не ми позволяват да стана прекалено комфортен или оплакващ се. Винаги има друга църква за насаждане или нация за достигане! Когато стана прекалено майопик, или прекалено интроспективен, тяхната страст за достигане  на целия свят,ме призовава отново в реалността на това защо Бог ме е поставил на тази планета.Пророците, с които аз ходя, от време на време, носят думи на прозрение,насока и протекция в моя живот,  в живота на служението и семейството ми.

За пасторите, ползите им от ходене с апостол или пророк, са почти невъзможни за пресмятане. Независимо дали става дума за апостолското предизвикателство да се издигнат  повече лидери или за пророчеството за растежа, който Бог иска да доведе в църквата, която пастирите водят, виждал съм живота на безброй пастори, променен чрез Божествена интервенция и връзка  с апостолски екип.

Един от най-чудесните примери за силата на апостолската асоциация, може да бъде видян в живота на  Фил Бонасо. Един от главните пастори на Морнинг Стар Интернешаннъл, Фил е бил уникално надарен от Бог да  изгражда лидери. Преди няколко години, един от най-чудесните млади пастори се биеше в продължение на една година да насади добро служение в един доста труден университет. След дни на молитва за него, Фил го срещна и го предизвика да влезе в неговата Божествена съдба. В следващата година, три от четирите стотин студенти бяха спасени и събранието порастна до двеста човека, порастна и числеността на студентите,които бяха призвани в служение. Какво се беше случило? Според думите на този млад мъж, това беше животопроменящ момент. Той получи апостолско предаване,което отключи вярата и дарбите, от които се нуждаеше за да бъде успешен. Това е само един пример от многото,които мога да цитирам за силата на апостолската асоциация.

Причина 4: Божествени назначения

Четвъртата причина за служението на апостола или апостолския екип в живота на един пастор е Божествените назначения. Въпреки, че пророците се включват в този процес чрез действането на дарбите пророкуване и слово на знание, тази функция е самата същност на апостолското служение. Както казах в първа глава, ние никога не трябва да забравяме, че апостолите не са само изпратени, но и изпращачи. На тях им е била дадена поръчка от Бог да действат като негова изпращаща агенция.Например в моя собствен живот, въпреки че  бях чул Бог и че бях воден от Духа в моя пророчески призив, аз бях апостолски изпратен на места и до хора, където моят пророчески дар само, не би ме закарал никога. От професионални спортни агенции до колежи, живота ми е бил обогатен чрез тези апостолски назначения.

Преживяването на много главни пастори, които познавам не е било по-различно. Когато  са намерили и са били издигнати в апостолско семейство, където Бог ги е призовал,те са открили уникални отворени врати и са получили невероятни Божествени назначения. Примерно  в семейството от църкви Морнинг Стар, ние имаме известно количество главни пастори, които вършат делото на  апостоли  в църкви по целия свят. От пастируване на други пастири до коопериране в усилията на църковно насаждане, Бог е отворил много по-голям свят за тях, чрез служенията на апостолите и пророците, с които те ходят.

Причина :5 Стратегически съюз

Петата причина,поради която аз смятам,че апостолските взаимоотношения са важни за живота на пасторите, е вероятно най-важната от всички. Казвам това, понеже вярвам, че взаимоотношението между главния пастор и апостолския екип е  жизнено-важно за изпълнението на Божия план да промени тази планета чрез предвижването на Неговото царство. Наистина този стратегически съюз е ключа за отключване на ресурсите, които са необходими за изпълнение на великото поръчение. В Ефесяни 4:16, Павел коментира върху стратегическата цел на взаимоотношението на Христовото тяло:

“от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставянето на всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта”.

Какво казва Павел в този пасаж?Отговорът е прост, но много дълбок.Чрез здрави /правилно работещи/ взаимоотношения /стави/, на Христовото тяло му се осигурява всичко,от което то има нужда за да порастне.

Нека да погледнем сега и да приложим този принцип във взаимоотношението между пастори и апостоли.Аз казвам апостоли, понеже те повече, отколкото пророците или който и да е друг член на апостолския екип, имат жизнено-важна роля в този процес. Като пастори, тяхната роля е жизнено-важна, понеже те са и пастири, и наблюдатели на стадата си. Според Йоан 10:3, наблюдателят решава кой да има достъп до стадото:

“Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда”.

Този достъп е важен, понеже стадото съдържа ресурсите, от които имаме нужда за да изпълним великото поръчение. Като наблюдател на стадото и пазач, главният пастор има уникалната отговорност да реши колко достъп апостолите ще имат до човешката сила, пари и материали, които събранието може да осигури. Следователно, въпросът на часа за пастирите е следният: Ще позволят ли те на техните събрания да чуят гласа на апостолското?

Гласът/служението/ на апостола е жизнено важен, понеже чрез неговата дарба се отключва стратегическия потенциал на Божиите хора. Когато хората са докоснати от апостолското помазание, ефектът може да бъде учудващ. Индивидуални личности,които са отказали да работят в забавачницата,сега вече искат, да служат в екипа за насаждане на църкви. Хора, които рядко са давали повече от каквото и да е, пишат чекове за хиляди долари. Като Божествен динамит, дарбите на видение на апостолите, имат способност да отключват пресни и свежи потоци от страст и служение  в местната църква. Като по този начин, бентовете на летаргия и себецентрираност са унищожени.

Ако тази важна става, връзката  между апостоли и пастири,някога ще доставя това, от което тялото се нуждае, ние имаме нужда от две неща:

  1. Апостолите трябва да бъдат чувствителни. Под чувствителни имам впредвид,апостолите трябва да уважават мястото на пастира в църквата. Този респект е жизнено-важен, понеже в продължение на години, пастори навсякъде по целия свят са се чувствали ограбени от хищни служения, които са ги напускали, докато са изсмуквали финанасите им и са им вземали най-добрите хора, като не са им връщали нищо в замяна.

В едно здраво апостолско семейство, пасторите са партньори, а не  плячка. Те отварят     църквите си за служението на апостолите,понеже  знаят тяхното място и роля, и почитат, и респектират тази роля. Също така, знаят, че парите никога няма да бъдат предмет на грижа за тях, нито пък хората им, да бъдат вербувани без пълно партньорство и благословение.

Освен това, важно е апостолският екип да постави голям авторитет и голям преоритет на общите нужди на всяка църква. Както апостол Павел, апостолите, с които Бог ме е призовал да ходя, искат да оставят депозит от живот във всяка църква, която  посещават. Далече сме от идеята, всяка локална църква и служение,което съставлява нашето семейство да бъде просто една Божествена банкова сметка,от която да теглим, без да оставяме нищо. Тези хора горят със  страст да оставят депозит от апостолска вяра, страст и модели, навсякъде, където отиват. Въпреки че те желаят да насаждат нови църкви,също така  имат страст, да виждат вече съществуващите църкви, да достигнат тяхната обща съдба. Дали чрез обучителни лидерски програми или чрез служения на партньорство,което екипира млади работници,които да се поддържат сами,апостолите ще направят всичко възможно за да видят всяка локална църква, да стане лидерска база, за да може, да достигне жътвата в града.

  1. Пасторите трябва да бъдат стретегически. Апостолската чувствителност само, няма да е достатъчна за да има съглашение и работа в съюз. Пасторите трябва да искат, да се издигнат над постоянните нужди на техните собствени църкви и служения и да поставят апостолска цел и страст. Когато те видят света стратегически, ще искат да освободят техните най-големи лидери и парите, които се изискват, да ги поддържат за да могат, да насадят църкви по цялата им страна и света.Също така, те ще научат същите принципи, които се прилагат към финансите и към обучението,  и освобождаването на лидери:

Помнете това: “А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро щедро ще и да пожъне”./2 Коринтяни 9:6/

Когато един пастор желае щедро да сее лидери и финанси  в по-големия свят, този пастор ще пожъне жътва от нови лидери и пресни финансови осигурявания, които са отвъд всяко разбиране.

Този тип партньорство между главни пастори и апостолски екипи обаче, ще влезе в съвсем ново ниво на доверие от страна на главния пастор. Първо, пасторът трябва да се довери на Господ за жътвата, за да освободи сила,провизии и хора,от които се нуждаем, за да изпълним локалното църковно видение. Второ, главният пастор трябва да се довери на апостолския екип с хората и провизиите,които Бог му е дал под негово настойничество. Когато Бог намери главни пастори и апостолски екипи,които желаят да ходят в нивата на чувствителност, в  стратегическо мислене и доверие,което този тип партньорство изисква, царството на ада ще бъде разтърсено и Царството на небето ще бъде предвижено!

БАРИЕРИ ЗА ЗДРАВИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ АПОСТОЛИ И ПАСТИРИ

За съжаление, за много пастори доверието не е много просто нещо. Въпреки огромните ползи,които идват от това, главният пастор да се свърже с апостол или апостолски екип,много от тях никога не преживяват реалността на това взаимоотношение, понеже не искат да се справят с бариерите на този процес. За някои пастори, главната бариера, пред която ще се изправят, ще бъде болката и разочарованието на собствената им памет и спомени. Дали те са били наранявани от духовната власт или са страдали от травма на служение, което е било унищожено чрез неморалност, финансова неправилна отчетност или авторитаризъм, тяхното вътрешно презрение към духовната власт/и всяка форма на организация, по-голяма от местната църква/ е често по-голямо от нуждата им за ползите,което те биха получили от това.

Въпреки реалността на тяхната болка, те се изправят пред един жизнено-важен избор:дали ще градят върху раните си или ще градят върху Словото? От моя опит, съм открил, че единствените хора,които никога  не са били наранени или разочаровани от авторитет са  тези,които никога не са били под него. Следователно, ако ние ще преживеем всичко, което Бог има за нас, трябва да бъдем готови,  да отидем отвъд болката.

Бариера 1: Съпротивление от лидерството на местната църква

За други пастори,обаче истинските бариери,които трябва да бъдат преодолени са в живота  на тези около тях.Много пъти най-голямата бариера за взаимоотношението на пастора с апстолския екип е съпротивлението, което  идва от лидерския екип на собствената му църква.Пасторският персонал,локалните презвитери и други ключови лидери в църквата, могат да бъдат най-големите критици на това,което пасторът възнамерява да направи. Когато това е случая, нещата се въртят главно около две области:доверие и територия.

Аз казвам доверие,понеже както главните пастори, на които те служат, много локални църковни лидери имат сообствените си проблеми  и разочарования с духовната власт. Тези проблеми идват от факта, че за разлика от техните пастори, те  няма да имат качественото  време,което се изисква, за да се изгради отношение с апостолския член на екипа,който ще бъде въвлечен в църквата. Това е важно, понеже взаимоотношенията са самата основа на изграждането на доверие.

Бариера 2: Духовна територия и авторитет

Втората бариера включва духовната територия и авторитета. Нека  за момент да обясня какво има предвид под това. Когато липсва функционален апостолски екип, църковният персонал и презвитерските тимове са взели ролята и властта на апостолския екип. Те наблюдават и надзирават над пастора,насочват църковния растеж и мисиите,призовават и ръкополагат презвитери и дори управляват дейностите на други църкви, които са насадени от църквата, в която служат. Следователно, може да бъде много заплашващо, когато църквата, която те водят започва процес на свързване с апостолски екип. Въпреки, че повечето от лидерите, които съм видял в тази ситуация, желаят Божията воля за църквите, които водят, то старите модели на авторитет, територия и сигурност, които те мислят, че ще загубят,  могат да причинят много проблеми.

КЛЮЧОВЕ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТЕЗИ БАРИЕРИ

Въпреки сложността на тези бариери, много пъти, дори  в случаи с най-съпротивяващи се църковни членове, ние можем да доведем Божествено здравословно взаимоотношение с един апостолски екип.Един от моделите за това как главният пастор трябва да се изправи срещу това предизвикателство, може да бъде намерен в служението на Йоан Кръстител. Той беше призован да приготви пътя за Исус Христос, Великият Апостол, /Евреи 3:1/, той усърдно работеше да свърже неговите последователи с този човек, когото те познаваха много малко. Има няколко ключа за това как той успя да го направи.

Ключ 1:Проповядвай апостолската важност

В проповядването си, Йоан, ясно очерта важното място на тази апостолска фигура в плана  на Бог за техния живот. Отново и отново, той описваше жизнено-важната роля, която беше дадена на Исус:

“На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света”!

/Йоан 1:29/

“Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв”. “Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв”.

/Йоан 1:30-31/

“Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън”./Матей 3:11/

“Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън”./Матей 3:12/

Ключ 2: Лидерски събрания

Йоан окуражи лидерите,които бяха най-близо до него да приемат позицията,която Исус имаше в техния живот.Това беше повече от теоретично нещо.Учениците на Йоан отидоха и прекараха деня с Исус.

“На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си”. “И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец”! “И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса”. “И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите? А те му рекоха: Рави, (което значи, Учителю), где живееш”? “Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и станаха при Него тоя ден. Беше около десетият час”. /Йоан 1:35-39/

Това е важно място. Не е достатъчно главният пастор да прекара време с членовете на апостолския екип,когато те посещават. Лидерското събрание трябва да бъде част от всяка апостолска визита. Това дава на лидерите на местната църква  възможността да преживяват помазанието на различните членове на екипа,както и случая да си взаимодействат с тях. Времената на общение около храна, са също така велики възможности за главните членове на локалното църковно лидерство да се запознаят с членовете  на апостолския екип. В тези по-интимни срещи може да се случи едно по-дълбоко обвързване. Каквото и да правим, ние не трябва да губим тези моменти, дадени от Бог.

Дори и да не го вербализират, всички лидери в крайна сметка,си задават същия въпрос, който  и Йоановите лидери попитаха Исус: ”Къде си отседнал”? По-простичко казано, те искат да познават хората, на които главния пастор е доверил църквата, на която служат. Ето защо е толкова важно и главния пастор и  апостолския екип от хора да дадат на църковните лидери тази възможност.

Ако вие в момента служите като член на апостолски екип, този принцип е също жизнено важен за вас. Ще бъдете ли като Исус, който беше в началото на едно национално служение и каза: ”елате и вижте”. Когато вие сте вече уморени от служене,ще прекарате ли необходимото време за да изградите връзка с лидери на местните църкви,на които служите? Как ще отговорите на този въпрос, от това ще зависи и ще бъде дефинирано вашето взаимоотношение с църквите, над които сте призовани да ги наблюдавате и да ги пазите.

Ключ 3:Разбиране на Божиите дадени роли

Йоан отказа да бъде несигурен и да се защитава,когато хората в служението, което Бог му беше дал откликнаха  на ролята, която Исус имаше, да играе в техния живот:

“И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него”. “Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето”. /Йоан 3:26-27/

Много пастори могат да проповядват велики послания за мястото на апостолите и пророците в местната църква.Обаче, техните несигурности ограничават тяхната способност да направят живота на техните хора, достъпен до служителите на тези други хора.

Ключ 4:Регулярни /постоянни/ времена на общение

Четвъртият ключ да се справим с тези бариери, включени между взаимоотношенията на апостолския екип и локалните църковни лидери се намира във Второзаконие 16:16:

“Три пъти в годината всеки твой от мъжки пол да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Той: в празника на безквасните, в празника на седмиците и в празника на скинопигията*; но да се не явяват пред Господа с празни ръце”.

Три пъти в годината, Бог изискваше всеки мъж в Израел да се събере заедно и да празнува Неговото благословение и осигуряване върху нацията.А защо не два пъти или седем пъти? Въпреки че със сигурност не съм социолог, вярвам че огромна група от хора, които са разделени географски, трябва да се събират заедно, поне три пъти в годината, за да могат, да поддържат и увековечават духа на вяра и семейството.

В Северна Америка, пасторите в моето духовно семейство са се посветили да присъстват  на три от нашите конференции всяка година. Те общуват по-често на регионална база. Всеки член на локална църква и презвитер е окуражен да присъства на годишната национална конференция и на регионалната конференция в  тяхната област.

Тези събирания не се състоят само от проповядване и поклонение. Това са времена на общение, посещение в паркове, банкети и най-различни представления, също и на голф-игри.

Всеки лидер, също така е окуражен да идва с цялото си семейство. Това дава възможност на локалното църковно лидерство и на семейството му да се свърже с по-голямото духовно семейство,както и да приеме видение и служение от членовете на апостолския екип. Ние сме убедени, че ако не се събираме заедно,няма да останем заедно. В тази атмосфера нужните връзки за едно служение и взаимоотношение,,което протича цял живот, могат да бъдат оформени. Дори и ако презвитерите могат да дойдат само на едно или две от тези събирания, все пак те могат, да получат откровението и предаването, от което се нуждаят за да могат с увереност, да прегърнат видението на по-голямото им апостолско семейство.

ОБОБЩЕНИЕ

Нека да погледнем за момент сега, главните точки на тази глава:

  1. Главните пастори имат нужда от отчетност за техния живот,семейства и служения.
  1. Главните пастори и техните църкви имат нужда от покритие и  авторитет, осигурен от апостолското управление,защото без авторитет никаква реална отчетност или духовна протекция не е възможна.
  1. Едно от най-добрите места за отчетност и духовен авторитет е чрез апостол или друг член на апостолския екип.
  1. Главните пастори ще порастнат като хора и служения чрез асоциация с апостолски екип.
  1. Главните пастори могат да влязат в следващото ниво на техните призиви и дарби чрез възможностите,които се осигуряват от назначенията, идващи чрез служенията на апостолите и пророците.
  1. Взаимоотношението между главните пастори и апостоли е жизнено важно за предвижването на Божието царство.
  1. Независимо дали са били наранени от духовна власт или са пострадали от травмата на служение,което е било разрушено чрез неморалност,финансова неправилна отчетност или авторитаризъм,някои пастори ще трябва да се справят  с бариерите на собствената си болка и обезкуражение, преди да бъдат въвлечени във взаимоотношение с апостолски екип.
  1. В някои случаи, най-голямата бариера за взаимоотношението на главния пастор с апостолския екип, ще бъдат отношенията, несигурностите и предубежденията на пасторалния персонал и на местните презвитери.
  1. Както Йоан Кръстител,който подготви учениците си за служението на Исус, главните пастори трябва да проповядват ролята на апостолския екип и да осигурят възможности за техните лидери, да бъдат под служението на членовете на този екип.

Аз съм убеден,че когато Бог намери главни пастори и апостолски екип,които са съгласни да ходят в нивото на чувствителност,стратегическо мислене и доверие,ние ще преживеем нови нива на църковно насаждане и растене на Царството.Това растене обаче, също така ще доведе нови нива на воюване.Ние никога не трябва да забравяме потенциала на тези взаимоотношения е достатъчен да доведе вражеските пъклени орди от ада.Дали вие сте член на апостолски екип, пастори или член на локален лидерски екип на църква,вие трябва да пазите това взаимоотношение от сатанински обвинения,които със сигурност ще дойдат.Вие трябва да го пазите, понеже взаимоотношението между апостолския екип и главния пастор е стратегическата същност на Божия план да трансформира градовете и нациите  на нашия свят.

 

Глава  6

ПОДДЪРЖАНЕ НА АПОСТОЛСКИ ПАРТНЬОРСТВА

През цялата книга съм се опитвал да отговоря на един простичък въпрос: ”Могат ли апостоли,пророци, главни пастори и локални църковни лидери да работят заедно като тим, за да променят света? ”Нека никога да не забравяме, че ако беше лесно, всеки щеше да го направи. Един много успешен мегацърковен пастор веднъж направи следното твърдение: ”Ако историята е доказала нещо въобще, то тя е доказала,че силните апостолски лидери не могат да ходят заедно. ”След като неговата жена се развела с него, един мой приятел, перефразира неговото изречение: ”Ако историята е доказала нещо,тя е доказала,че силните апостолски лидери е по-добре да ходят заедно”. Въпреки това независимо от силата на тези партньорства по самото си естество, те са пълни с опасност.

УРОЦИ ОТ ЕДИН БОЖЕСТВЕН СЛУЖЕБЕН ЕКИП

Пример за натиските, които могат да дойдат за да унищожат тези Божествени партньорства може да бъде открит в историята на може би най-важният служебен екип. Тези партньори бяха братовчеди. И двамата бяха родени свръхестествено. Единият дойде чрез девица, а другият дойде чрез неплодна жена, която беше възрастна. Само няколко месеца ги разделяха във възраст и те бяха порастнали заобградени от историите за Божествен призив, които заобикаляха живота им. Техните имена бяха Исус и Йоан Кръстител.

Не може да има съмнение,че тяхното партньорство беше Божествено организирано. Йоан беше помазан пророк, изпратен да подготви света за служението на братовчед си, Божият Единствен Син:

“В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше”: “Покайте се понеже наближава небесното царство”. “Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исаия, който казва: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, Прави направете пътеките за него”. /Матея 3:1-3/

Въпреки това, в края на живота си, Йоан беше обезглавен,но преди това беше изпълнен със съмнение относно самото партньорствоо, в което беше призован от Бог. Нека да погледнем за момент и да изследваме принципите и натиските на апостолското партньорство в живота на Исус и Йоан.

Принцип 1: Разбери собствените си разбирания

“И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си”? “Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос”. “И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм”. /Йоан 1:19-21/

Както Йоан, всеки лидер трябва да отговори на тези въпроси. От време на време, тези неща ще ни бъдат прошепвани от врага, от блатото на нашата собствена несигурност. В други времена, те ще идват под формата на комплимент от добри известни християни. Както и да дойдат обаче, нашият отклик открива нашето собствено разбиране за нас самите. Тези себеразбирания/как ние виждаме себе си/ ще определят и дълбочината, и формата на нашето Божествено партньорство.

Първият въпрос е жизнено важен:”Ти ли си Христос,Месията?”. Естествено,ние не сме Христос. Всеки знае това. Не, въпросът е много по-коварен от това. Имаме ли Месиански комплекс? Вярваме ли дълбоко в себе си, че ние сме Божията надежда? Може би единствената надежда за нашата нация, град или църква. Ако този заблудителен комплекс започне да се вкоренява в нашата душа, ние ще загубим цялата си нужда да ходим в партньорство с други лидери.

Следващото нещо: ”Илия ли си?”Какъв е модела за служението? В нашите собствени умове, ние ли сме самотните пророци на хълма – последните,които са останали? Виждаме ли себе си като единствения лидер, който наистина не се е поклонил пред Ваал в нашата култура? Ако това е нашето разбиране, ние никога няма да срещнем останалите седем хиляди лидери,които също се бият и стоят около нас/3 Царе 19:9-10,18/.

И последно: ”Ти ли си Пророкът”? Аз знам какво имате предвид. Човекът. Този, Който има цялото помазание,отговори и необходимата мъдрост, за която и да е ситуация. Докато ние вярваме, че ние сме човека,ние никога няма да бъдем наистина част от нещо по-голямо, отколкото това, което нашите собствени дарби, могат да произведат.

Принцип 2: Култивирайте постоянство, честност и смирение

Следващият принцип се намира в отговора на Йоан към тези жизнено-важни въпроси. ”Той не пропусна да изповяда,но изповяда свободно”, казва Йоан 1:20, че не беше Месията, нито Илия, нито Пророкът. Не само, че той даде правилните отговори, но той им даде отговорите с постоянство и честност. Под постоянство имам предвид,че отговорите му бяха винаги същите. Не като някои лидери, които правят една изповед към техните хора, но показват съвсем различно отношение към персонала и събранието. Йоан постоянно отхвърляше изкушението на егото и гордостта.

Освен това, отговорите на Йоан не бяха мотивирани от  натиска на религиозния протокол или от желанието да се покаже смирен в очите на другите лидери. Ясните отговори, които той даде на религиозните лидери на неговия ден, ни дават невероятен прозорец в сърцето на Йоан:

“Той рече: Аз съм „гласът на едного, който века в пустинята; Прав правете пътя за Господа“, както рече пророк Исаия.” “А изпратените бяха от фарисеите.” /Йоан 1:23-24/

“И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, като не си Христос, нито Илия, нито пророкът?”/Йоан 1:25/

“В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,”/Йоан 1:26/

“Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да завържа ремъка на обущата Му.”/Йоан 1:27/

Какво казваше, всъщност, Йоан?” Аз съм само част от екипа. Аз съм само гласа на Този,Който е много по-помазан,отколкото аз въобще някога ще стана. ”Йоан разбираше това,което някои никога така и не разбират.Докато ние не разберем,че нашето служение или помазание не е цялата история,ние никога няма да бъдем готови просто, да изиграем нашата част. За жалост,без готовността да бъдем просто част от нещата, ние никога няма,  да преживеем истинската радост и задоволство на партньорството.

Принцип 3: Виж другите, както Бог ги вижда

“И аз Го не познах: но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.” “И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.”/Йоан 1:33-34/

Първо, този пасаж, като че ли няма никакъв смисъл. Йоан бе познавал Исус през целия си живот. Със сигурност, той беше чувал историите как баща му бе пророкувал и как майка му имаше Божествена среща с Мария, майката на Исус. Въпреки това, Йоан каза, че не познаваше братовчед си, докато не видя Гълъбът да слиза върху Него. Дали Отец не искаше да покаже, че семейни връзки, споделено наследство и обща съдба, не бяха достатъчни за да поддържат разбирането на Йоан за това кой беше наистина, братовчед му. Дали апостол Павел имаше това впредвид когато каза,че не е достатъчно да зачиташ хората само от светска гледна точка/2 Коринт. 5:16/.

От моите собствени преживявания, съм открил,че неща като: обща история,същото видение,естествено привличане, не са достатъчни за да запазят здрави,помазани лидери, да работят заедно. Ние трябва да видим Гълъбът в живота на тези, с които работим. Всъщност, дори не е достатъчно да видим само Гълъбът, да слиза върху човека. Дори и когато сме предизвикани от дяволиите на собствената им личност или сме съблазнени от нещо,което те са направили, или казали, ние не трябва да загубваме зрението си за факта, че Гълъбът на призива и на помазанието, все още стои там. Достатъчно духовни ли сме, че да видим нашите партньори така, както  Святият Дух ги вижда. Този въпрос е самата същина на поддържането на Божествени взаимоотношения.

Принцип 4: Отнеси се и приеми от другите членове на екипа

Йоан изгради в своите ученици способността да се отнасят и да приемат от другите членове на служебни екипи.

”На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.” “И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!”  “И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.  “И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите? А те му рекоха: Рави, (което значи, Учителю), где живееш?” “Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и станаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.” /Йоан 1:35.38/

В нашето духовно семейство,ние сме открили, че независимо дали сте част от духовен екип или от локално църковно лидерски екип, този принцип е жизнено-важен поне, поради три причини:

Първо, въпреки че Йоан и Исус, имаха зрелостта да ходят заедно, техните млади ученици се състезаваха  и създаваха напрежение между тях.

“След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.”/Йоан 3:22/

“Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо да Салим, защото там имаше много вода; и людете дохождаха и се кръщаваха.” “Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.” /Йоан 3:23-24/

“И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.”/Йоан 3:25/

“И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.”/Йоан 3:26/

Дали става дума за проблема, описан тук или за незрялото състезание, което Павел описва между неговите ученици и учениците на Петър и Аполос/ 1 Коринт. 1:10-12/. Днес, ние се изправяме пред същия проблем. Младите ученици имат склонността да приемат тяхното духовно семейство, както естествените деца приемат тяхното кръвно смейство. То е най-доброто за тях. Никой друг баща или семейство не може дори и да се приближи до някаква степен. Въпреки, че част от това е само фаза, през която всички естествени и духовни деца преминават, ние трябва да изградим в хората, които обучаваме дълбоко приемане и респект за другите лидери в нашето духовно семейство.

Второ,както и Йоан,ние трябва да ходим в откровение,че дарбата на един човек не е достатъчна за да доведе човека или хората във всичко,което Бог има за тях.Дори, както Исус беше необходимият Апостол,който трябваше да завърши делото,което Йоан беше започнал в  неговия ученик Андрей,така и лидерите,които аз обучавам, имат нужда и от служението на други надарени лидери.Важността на изграждане на живота на хората чрез екип,също така може да бъде видяна в отговора на Павел за духовното състезание,което беше в църквата в Коринт.

“Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.” “Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.” “И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.” “Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;” “защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.”/1 Кор.3:5-9/

Павел осъзна, че той, Петър и Аполос,имаха част и роля, която бяха изиграли в Божествената цел на помагане на вярващите в църквата в Коринт да порастнат. Днес не е по-различно. По-великите църкви и силни ученици се изграждат най-добре чрез екип.

Трето,когато един индивидуален човек е закрепен само в една църква или служение чрез едно взаимоотношение, много лесно за него или за нея е да бъде отместен от това място. Нека да обясня какво имам предвид под това. Рано или късно, неправилно разбиране и изкушението да се съблазниш идват, за да изпитат всяко едно взаимоотношение. Когато човекът е научен да приема  от повече от  един член на лидерския екип, той или тя ще имат друг зрял човек към когото, да се обърнат,когато момента на този тест дойде.

Принцип 5: Живей за общото видение

Петият принцип за поддържане на екипно служение се намира в отговорите на Йоан и Исус относно състезателния дух,който искаше да раздели техните взаимоотношения.

“Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.”“Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.” “Младоженецът е, който невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, са радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.”/Йоан 3:27-29/

“Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,” “(не че съм Исус кръщаваше, а учениците Му),” “напусна Юдея и отиде пак в Галилея.”/Йоан 4:1-3/

Както можем да видим от горепосочените пасажи, Йоан определено загубваше служението си за сметка на това на Исус. Тълпите продължаваха да предпазват Ирод от това да арестува Исус. Въпреки това,когато беше изправен пред загубата  на собственото си служение и възможна загуба на собствения си живот,отговорът на Йоан беше невероятен: ”Аз мога единствено да изиграя частта,която ми е дадена от небето. Моята радост не се базира на отклика на хората към моето служение,а се базира на хората, които намират Младоженеца/Месията/”. Днес не е по-различно. Когато ние,както и Йоан, живеем за да изградим Божието царство, вместо нашите малки царства, няма да има никакво място за състезание и ревност.

Какво ще кажем за отклика на Исус в тази ситуация? Когато схвана, че Неговите слава и ръст започваха да афектират на служението на Йоан, Той остави сърцето на нацията и се върна в забравената Галилея. Причините затова бяха прости. Той бе по-заинтересован за успешността  и сигурността на живота на Йоан и служението му, отколкото за собствения си успех.

Отклиците на Исус и Йоан, осигуряват критичен модел за нашия час. Ние готови ли сме да живеем за общото видение, дори и ако това означава нашата роля да се смали и нашата част да бъде намалена?Можем ли ние да поставим успеха на друг лидер над нашия собствен? Тези са въпросите, които  ще решат качеството на екипното служение, което ще преживеем в годините, които ще дойдат.

Принцип 6: Позволете на разликите да сътворят Божествена симфония

Следващите два принципа за екипно служение от живота на Исус и Йоан,се намират в Матей 11:1-3:

“А Исус, като свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина от там да поучава и проповядва по градовете им.” “А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците му да Му кажат:” “Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?”/Матей 11:1-3/

Какъв невероятен и трагичен поврат на взаимоотношения! Йоан, самият човек, който беше призован да открие Исус на света, сега се съмняваше в Него. Със сигурност, кръвните връзки, споделената съдба, естественото привличане и изобилните свръхестествени знамения трябваше да бъдат достатъчна основа за тяхното взаимоотношение, да бъде поддържано. Очевидно,обаче те не бяха достатъчно стабилна основа. Какво се беше случило?

Отговорът на този въпрос се намира в пасажа:”Когато Йоан чу в затвора какво Христос вършеше”.От този пасаж,ние откриваме,че Йоан се съмняваше и в реалността на това кой беше Исус и във валидността на тяхното взаимоотношение.Неговото съмнение излезе от това какво той беше чул и от факта къде беше той, когато го чу.

Нека да започнем с това,което Йоан чу. Въпреки, че ние не знаем точните думи, които той беше чул, ясно е от следния пасаж, че Исус и Йоан, имаха много различен стил на служение:

“Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.” “Дойде Човешкият Син. Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.”/Матей 11:18-19/

Йоан,един строг пророк,проповядваше здраво послание на покаяние и живееше в пустинята,напълно отделен от света.От друга страна,Исус,великият Апостол и Евангелизатор, превърна водата във вино,ходеше на чести партита и общуваше с хора,които имаха  съмнителен характер.За Йоан това би трябвало да е било сериозно притеснение или да е граничело до сериозен духовен компромис. Всъщност, в Йоан 3:25, ние откриваме,че някои от учениците на Йоан, дори спореха с Исус относно Неговата концепция за святост.За нещастие, самите разлики съблазниха Йоан, /Матей 11:6/ и бяха също така причините, поради които Бог ги беше събрал заедно.

За да обясним това, Йоан беше Божественото рало, призовано да разрохка твърдата почва на религиозния Юдеизъм. Затова той беше груб, безкомпромисен и суров. Исус, от друга страна, беше със съдба да насади Църква в почвата, която Йоан беше разрохкал. Въпреки, че Той беше безкомпромисен в защитата на истината, Неговите маниери бяха отворени, любящи и по-достъпни,с изключение на това,че се занимаваше много сурово с лицемерието  на религиозните лидери.

Не е по-различно и с екипа от  лидери,с който аз служа. Много от нас са различни в личност,в подход и в други дарби. Въпреки, че всички ние сме или апостоли, или пророци,нашите вторични дарби, могат да варират доста радикално.Тези разлики, под контрола на Святия Дух могат да създадат Божествена симфония,когато всеки човек намери и изпълни дадената му от Бог роля. Въпреки това без зрелостта и необходимата сигурност, с която трябва да  преминаваме и дори, да се наслаждаваме на напреженията, създавани от нашите различия, ние ще изобилстваме с противоречия и разделения.

Принцип 7 :Бъдете подготвени взаимоотношението ви да бъде изпитано

“А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците му да Му кажат:”/Матей 11:2/

Както казах по-рано,съмнението на Йоан беше базирано и на това, което чу за Исус и  върху това къде беше той,когато го чу. Къде беше Йоан? Беше в затвора. Точно така, той вече не беше пазен от размера на неговото служение. Той беше хвърлен в затвора, затова че беше осъдил неправилния брак на Ирод. Сега, тъй като стоеше изолиран в тъмнината на килията си, Йоан започна да изпитва причините за собственото си съществуване и главната връзка,в която беше призован. Представете си мислите,които  започнаха да се издигат в неговия ум:

“Ако Той беше наистина,Който казваше,че е, Той щеше да направи едно от Своите чудеса,за които чувам и да ме освободи от тук”.

“Той открадна всичките ми ученици, може би има нещо, което иска сега”.

“Ако Неговото послание не беше изпълнено с компромис, Той щеше да бъде в този затвор заедно с мен сега, също”.

“Този човек ме е напуснал”.

За жалост, Йоан не беше по-различен, отколкото нас самите. Независимо дали произхода е демоничен или просто обстоятелствен,когато ние се чувстваме затворени емоционално, физически, финансово или духовно, нашето чувство на реалност, малко по малко започва да намалява. В това състояние,ние можем лесно да изпитаме дори и най-любящите си взаимоотношения и основни ценности. Както Йоан, когато нашето чувство на изолация започне да расте, ние дори започваме да изпращаме послания чрез независими личности към хората, към които се чувстваме така.

Когато този тест дойде и той ще дойде,ние трябва да направим три неща:

Първо, трябва да си припомним факта, че Бог, Божествено ни е поставил в самото взаимоотношение, което сега е под атака. Второ, когато има въвлечена истинска съблазън, трябва да комуникираме с човека, който ни е съблазнил и да се справим със съблазънта Библейски. Трето, жизнено важно е да се съпротивяваме на всяка лъжа и изкривено разбиране, което врагът довежда в нашия ум.

ВЪЗЛИ В БОЖЕСТВЕНО ИЗГРАДЕНАТА МРЕЖА

Когато завършвам, искам да кажа,че правилните принципи само, няма да бъдат способни, да опазят апостолското партньорство, в което Бог ни е призовал, да ходим. Независимо дали сте пророк,апостол, главен пастор или локален църковен лидер, рано или късно, врагът ще нападне главното взаимоотношение в живота ви. В този момент, естественото привличане, свързаната история,общото видение,може да не бъдат достатъчни, за да премахнат вълните на болка и на неправилно разбиране, които са се издигнали, за да докарат един мощен поток във вашата душа.

Дали става дума за просто неразбиране или доста сложна и сериозна съблазън, или пък за забулено неправилно разбиране, ние трябва да се борим за взаимоотношенията,в които Бог ни е поставил. Ние трябва да  се борим, понеже тези взаимоотношения, не са просто нашето духовно здраве,става дума за жътвата! В Матей 13:47, ние откриваме, че Бог формира живота на Неговите хора, като ги прави на една мрежа за да може, да събере жътвата Си.

Още веднъж, небесното царство е като мрежа, която е положена в езерото и хваща всякакъв вид риба.

Аз съм убеден, че Божествените взаимоотношения и партньорства, към които Бог ни извиква, са възлите в тази мрежа. Църковната история е пълна със случки на разделения и борби,поради взаимоотношенията на Божиите хора, които не са били достатъчно стабилни за да издържат на тестовете и изпитанията. В този час, нека Бог да ни вплете заедно във фибрата на апостолското партньорство, достатъчно здраво, за да можем, да понесем тежината на небесната жътва и яростта на Сатанинската атака.

 

Автор: Джим Лафон е пророчески глас към Църквата в Америка. Съпруг. Дядо. Пастор / учител. Евангелски мистик. Гастроном.  Автор без авторски права.

33 Shares